Казуо Ишигуро – Накратко, Иш
Минути откакто беше оповестено, че “британският публицист Казуо Ишигуро ” печели Нобеловата премия за литература, туитър преливаше от японски писмени знаци. “Какъв е тоя Ишигуро? ”, се питаха съотечествениците му от Страната на изгряващото слънце. В Япония Иш, както го назовават приятелите му, може би е неузнаваем, само че в Европа и Америка 62-годишният създател е шлагер. Въпреки че написа единствено на британски, той постоянно акцентира: “Аз съм израсъл във Англия, само че голяма част от светогледа ми, от артистичния ми метод е японски – аз съм отгледан от японски родители, у дома се говореше на японски. ”
9 години след хвърлянето на атомната бомба в град Нагасаки през 1954 година е изплакал за първи път един предстоящ английски публицист. Казуо Ишигуро, наследник на океанографа господин Шизуо Ишигуро, съвсем няма мемоари от детството си в Япония, тъй като е едвам на 5 години, когато цялото семейство – татко му, майка му Шизуко и двете му сестри се преселва във Англия, в графство Съри.
Цели 30 година Казуо Ишигуро не се завръща в родината си. В първите му два романа действието се развива в Япония („ Още един път в Нагасаки ”, 1982 година и “Художник на изменчивия свят ”, 1986 г.), само че по думите му това е една мислена Япония, която е построил във фантазиите си за изгубения свят от ранното детство.
Причина за пристрастеността му към литературата става Шерлок Холмс. 9-10-годишният Казуо, освен че непрекъснато висял в библиотеката да чете романите на Артър Конан Дойл, само че и почнал да се облича, да приказва и да се държи като Холмс и Уотсън. Причудливият му диалект не смущавал учители и съученици – те си мислели, че се показва по този начин необичайно, тъй като е японец. Като оставим увлечението по Шерлок Холмс, в по-зрелите си юношески години Казуо Ишигуро мечтаел да стане артист и създател на песни. Свирел по кръчмите и пишел стихове, което до забележителна степен оформило езиковите му умения като публицист. И му основало един главен принцип: “Под повърхността постоянно би трябвало да има доста пластове, доста смисли. ”
Може би разказът по какъв начин е научил за Нобеловата си премия, хвърля известна светлина върху това що за човек е господин Ишигуро. Седял си той на кухненската маса в дома си в Лондон и си пишел имейли. Телефонът звъннал. Бил неговият сътрудник да му заяви, че е спечелил премията. После се обадили от Би Би Си. Малко по-късно пред вратата му се скупчила банда публицисти и фотоепортери. “Притесних се – споделя той. – Съседите несъмнено са си помислили, че съм някой сериен палач. ”
Ако го попитате по какъв начин написа, ще ви каже – на ръка. Винаги първо на ръка. Казуо Ишигуро не се лимитира в един род, той обича да опитва – детективски романи, фантастика, фентъзи. “Неутешеният ” (1995) е халюцинационен разказ за пианист в неназована европейска страна, който е избран от критиците като вълшебен натурализъм. “Когато бяхме сираци ” изрично е причислена към детективските романи, до момента в който най-известната му книга “Никога не ме оставяй ” е разказана като футуристична научна фантастика, нищо че действието се развива през 90-те години на ХХ век. Последната му книга “Погребаният исполин ” си е чисто фентъзи, с дракони и чудовища, само че в това време и алегория за главната тематика в творчеството на Ишигуро – за изгубената памет – персонална и групова. “Остатъкът от деня ” се счита за шедьовъра на господин Ишигуро. Романът е отличен с премията Man Booker за 1989 година и филмиран същата година с Антъни Хопкинс в ролята на захласнатия от работата си иконом Стивънс.
В момента Казуо Иишгуро очевидно е в интервал на креативен напредък. Завършва нов разказ ( ”много е сложен ”) и работи върху акомодации на няколко свои книги за кино сюжети.
7 романа и една и съща брачна половинка от 38 година
Казуо Ишигуро е 114-ият притежател на Нобеловата премия за литература. Роден е на 8 ноември 1954 година в Нагасаки, Япония. Семейството му се мести в Обединеното Кралство, когато е на пет години, а Ишигуро посещава родината си едвам като възрастен. През 70-те години на ХХ век се дипломира в специалностите “Английски ” и “Философия ” в университета в Кент, след което продължава с “Творческо писане ” в университета на Източна Англия. През 1980 година пази докторска дисертация в университета на Източна Англия върху творчеството на Малкъм Бредбъри. Има 7 издадени романа. Живее в Лондон със брачната половинка си Лорна Макдугъл, с която са женени от 38 година
За него
Изяж се, Боб Дилън
Поздравления за моя остарял другар Иш, от чиято работа се удивлявам още откогато написа първия си разказ “Още един път в Нагасаки ”. И също така той свири на китара и написа песни! Изяж се от гняв, Боб Дилън!
Писателят Салман Рушди
Рядка птица е – създател без его
В четвъртък моят остарял другар Иш, с който се познаваме от 40 година, завоюва Нобелова премия за литература. Сравниха го с Кафка, с Джейн Остин и Марсел Пруст… Типично за него, цялата нервност към премията му се стори сюрреалистична и комична. За първи път го видях във фоайето на “Фабер & Фабер ” през 1979 година Бях млад издател, който търси нови гении. Иш носеше китара и пишеща машина в тъмносин калъф – искаше да стане рок звезда, само че до момента в който успее да пробие, щеше да се занимава с писане. Наблюдателен, въздържан, той е най-рядката от всички редки птици – създател без его.
Робърт Маккръм, книжовен критик и някогашен 20 година основен редактор на издателство “Фабер & Фабер ”
Нечитаем, неузнаваем
Казуо Ишигуро с Нобел за литература. Съжалявам, не съм го чел. Гледал съм превъзходния филм на Джеймс Айвъри “Остатъци от деня ” по негов разказ. Сигурно е добър, но… Ишигуро… Снобизъм на квадрат. Нечитаем, неузнаваем. И всяка последваща година нобелите девалвират. Или ще е чернокож, или ще е жълт, или ще е гей, или ще е парвеню. Дайте нещо обикновено за четене, бре!
Българският издател Недялко Недялков написа във фейсбук
9 години след хвърлянето на атомната бомба в град Нагасаки през 1954 година е изплакал за първи път един предстоящ английски публицист. Казуо Ишигуро, наследник на океанографа господин Шизуо Ишигуро, съвсем няма мемоари от детството си в Япония, тъй като е едвам на 5 години, когато цялото семейство – татко му, майка му Шизуко и двете му сестри се преселва във Англия, в графство Съри.
Цели 30 година Казуо Ишигуро не се завръща в родината си. В първите му два романа действието се развива в Япония („ Още един път в Нагасаки ”, 1982 година и “Художник на изменчивия свят ”, 1986 г.), само че по думите му това е една мислена Япония, която е построил във фантазиите си за изгубения свят от ранното детство.
Причина за пристрастеността му към литературата става Шерлок Холмс. 9-10-годишният Казуо, освен че непрекъснато висял в библиотеката да чете романите на Артър Конан Дойл, само че и почнал да се облича, да приказва и да се държи като Холмс и Уотсън. Причудливият му диалект не смущавал учители и съученици – те си мислели, че се показва по този начин необичайно, тъй като е японец. Като оставим увлечението по Шерлок Холмс, в по-зрелите си юношески години Казуо Ишигуро мечтаел да стане артист и създател на песни. Свирел по кръчмите и пишел стихове, което до забележителна степен оформило езиковите му умения като публицист. И му основало един главен принцип: “Под повърхността постоянно би трябвало да има доста пластове, доста смисли. ”
Може би разказът по какъв начин е научил за Нобеловата си премия, хвърля известна светлина върху това що за човек е господин Ишигуро. Седял си той на кухненската маса в дома си в Лондон и си пишел имейли. Телефонът звъннал. Бил неговият сътрудник да му заяви, че е спечелил премията. После се обадили от Би Би Си. Малко по-късно пред вратата му се скупчила банда публицисти и фотоепортери. “Притесних се – споделя той. – Съседите несъмнено са си помислили, че съм някой сериен палач. ”
Ако го попитате по какъв начин написа, ще ви каже – на ръка. Винаги първо на ръка. Казуо Ишигуро не се лимитира в един род, той обича да опитва – детективски романи, фантастика, фентъзи. “Неутешеният ” (1995) е халюцинационен разказ за пианист в неназована европейска страна, който е избран от критиците като вълшебен натурализъм. “Когато бяхме сираци ” изрично е причислена към детективските романи, до момента в който най-известната му книга “Никога не ме оставяй ” е разказана като футуристична научна фантастика, нищо че действието се развива през 90-те години на ХХ век. Последната му книга “Погребаният исполин ” си е чисто фентъзи, с дракони и чудовища, само че в това време и алегория за главната тематика в творчеството на Ишигуро – за изгубената памет – персонална и групова. “Остатъкът от деня ” се счита за шедьовъра на господин Ишигуро. Романът е отличен с премията Man Booker за 1989 година и филмиран същата година с Антъни Хопкинс в ролята на захласнатия от работата си иконом Стивънс.
В момента Казуо Иишгуро очевидно е в интервал на креативен напредък. Завършва нов разказ ( ”много е сложен ”) и работи върху акомодации на няколко свои книги за кино сюжети.
7 романа и една и съща брачна половинка от 38 година
Казуо Ишигуро е 114-ият притежател на Нобеловата премия за литература. Роден е на 8 ноември 1954 година в Нагасаки, Япония. Семейството му се мести в Обединеното Кралство, когато е на пет години, а Ишигуро посещава родината си едвам като възрастен. През 70-те години на ХХ век се дипломира в специалностите “Английски ” и “Философия ” в университета в Кент, след което продължава с “Творческо писане ” в университета на Източна Англия. През 1980 година пази докторска дисертация в университета на Източна Англия върху творчеството на Малкъм Бредбъри. Има 7 издадени романа. Живее в Лондон със брачната половинка си Лорна Макдугъл, с която са женени от 38 година
За него
Изяж се, Боб Дилън
Поздравления за моя остарял другар Иш, от чиято работа се удивлявам още откогато написа първия си разказ “Още един път в Нагасаки ”. И също така той свири на китара и написа песни! Изяж се от гняв, Боб Дилън!
Писателят Салман Рушди
Рядка птица е – създател без его
В четвъртък моят остарял другар Иш, с който се познаваме от 40 година, завоюва Нобелова премия за литература. Сравниха го с Кафка, с Джейн Остин и Марсел Пруст… Типично за него, цялата нервност към премията му се стори сюрреалистична и комична. За първи път го видях във фоайето на “Фабер & Фабер ” през 1979 година Бях млад издател, който търси нови гении. Иш носеше китара и пишеща машина в тъмносин калъф – искаше да стане рок звезда, само че до момента в който успее да пробие, щеше да се занимава с писане. Наблюдателен, въздържан, той е най-рядката от всички редки птици – създател без его.
Робърт Маккръм, книжовен критик и някогашен 20 година основен редактор на издателство “Фабер & Фабер ”
Нечитаем, неузнаваем
Казуо Ишигуро с Нобел за литература. Съжалявам, не съм го чел. Гледал съм превъзходния филм на Джеймс Айвъри “Остатъци от деня ” по негов разказ. Сигурно е добър, но… Ишигуро… Снобизъм на квадрат. Нечитаем, неузнаваем. И всяка последваща година нобелите девалвират. Или ще е чернокож, или ще е жълт, или ще е гей, или ще е парвеню. Дайте нещо обикновено за четене, бре!
Българският издател Недялко Недялков написа във фейсбук
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ