Коронавирус в България: даваме ли си сметка какво се задава?
Минус 500 милиона евро? Или даже минус 1 милиард? Колко по-малко ще са парите, изпратени вкъщи от българските жители, които живеят и работят зад граница? По предварители оценки, през 2019 година изпратените от тях суми надхвърлят 1,2 милиарда евро. Според последните данни от Българска народна банка, за първите девет месеца на 2019 българите, работещи зад граница, са изпратили над 920 милиона евро на околните си. Най-голямата част от тези парични потоци – близо 190 милиона евро, идва от Германия. Следват я Съединени американски щати и Испания, пише Дойче веле.
Кризата с коронавируса обаче върна немалка част от тези хора в България. А поради предстоящите съкращения на работни места и рецесията, в която занапред ще изпадат стопанските системи, мнозина от българите зад граница ще се окажат изправени пред избора дали да платят наема си или да изпратят пари на околните си в България. А даже и да съумеят да заделят някакви суми, средствата сигурно ще са по-малко, в сравнение с преди рецесията.
Какво значи това
Известен факт е, че парите, които изпращат българите от чужбина, са повече от директните задгранични вложения. И въпреки тези пари да не основават работни места, те не просто поддържат потреблението – харчат се за храна, медикаменти, здравни услуги, битови сметки, а безусловно подсигуряват оцеляването на хиляди български семейства.
Като най-бедната страна-членка на Европейски Съюз, с най-ниски пенсии и най-нисък дял от Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, България е и най-зависима от паричните прехвърляния на работещите в чужбина. Техният спад занапред ще бъде калкулиран, само че към него би трябвало да се прибави и свиването на директните задгранични вложения. Те не вдъхват очаквания още от началото на 2020, когато никой не подозираше какви ще са мащабите на настъпващата рецесия. Данните на Българска народна банка за директните задгранични инвестиции през януари и февруари демонстрират спад с над 11% по отношение на същия интервал на 2019 година, който също беше слаб. Показват също така, че компаниите-майки отпускат все по-малки заеми на дъщерните си сдружения в България, а задграничните вложители заобикалят да влагат средства в недвижими парцели.
Последствията
Спадът на паричните суми, изпращани от българските емигранти, ще укрепи в допълнение резултатите от пандемията – покачваща се безработица, свито ползване и свити заплати, изтощени медици в една изтощена здравна система. А всичко заедно ще задълбочи още повече неравенствата вътре в България.
Ако майките, бащите, братята, сестрите на емигрирали българи до момента са разчитали на 100-200-300 евро месечно, изпращани от чужбина, в този момент неналичието на тези средства ще ги принуди да се лишават от храна, отопление, здравни услуги. От което следва, че удар ще понесат и съответните бизнеси. В резултат в някои региони на страната бедността ще стане нетърпима, а от ден на ден българи ще се окажат на ръба на оцеляването.
Дава ли си сметка държавното управление какво се задава на хоризонта, до момента в който всички са закрепени в ежедневните известия за броя новозаразени, интубирани и умряли от КОВИД-19? Ако при подготовката на икономическите ограничения ръководещите можеха да употребяват непознато ноу-хау – погашение на част от заплатите от бюджета, безлихвени заеми, отсрочвания за заплащания и прочие, в този случай просто няма от кое място да “препишат ”. Защото в никоя друга страна от Европейски Съюз няма толкоз доста хора в риск от беднотия и обществено изключване. Да не забравяме и това: в България се намират най-изостаналите райони в Общността.
Как ще оцеляват всички тези хора?
Пролетта пристигна, а с нея и последните сметки за отопление. Но след няколко месеца топлината още веднъж ще коства пари. За предишния отоплителен сезон молби за енергийни помощи са подали близо 250 000 лица и семейства, а задоволени са били към 190 000 от тях. Как ли ще наподобяват нещата в идващия отоплителен сезон?
И още един въпрос: подготвена ли е властта за разширение на обществения патронаж, който сега обгръща едвам 43 500 българи и е напълно грижа на общините? Заради рецесията с коронавируса местните управляващи получиха в допълнение 20 милиона лв., с които да усилят броя на подпомаганите. Но тези хора ще имат потребност от помощ и след рецесията. Да не приказваме, че е извънредно мъчно да се предвижда по кое време въобще ще настъпи нейният край.
Заради всичко това все по-парещ става въпросът по какъв начин ще се оцелява в България без средствата, превеждани от чужбина. Могат ли ръководещите да спасят хората, чийто живот зависи от тези пари?
Източник: Дойче веле
