Министрите на външните работи на Руската федерация и Китайската народна

Министрите на външните работи на Руската федерация и Китайската национална република Сергей Лавров и Ван И одобриха програмно заявление по отношение на „ световното ръководство в модерни условия “. В него се изяснява какъв - от позиция на Москва и Пекин - би трябвало да бъде справедливият международен ред. Една от главните тези - няма обединен модел на народна власт и затова намесата в делата на други страни под претекст за насърчаването й е недопустимо. Посещението на съветския външен министър Сергей Лавров в Китай сподели какъв брой са се сближили двете страни на фона на срутва в връзките сред всяка от тях със Запада, написа съветското издание.

Един от основните резултати от двудневното посещаване на Сергей Лавров в Китай беше подписването на взаимното изказване „ По някои въпроси на световното ръководство в модерни условия “.

Това е първият подобен политически документ, описващ идеалния международен ред от позиция на Москва и Пекин. Според информацията на изданието, китайската страна е предложила да се приготви такова изказване за визитата на Сергей Лавров. Допълнителна тежест на документа придава фактът, че той не просто е признат (както постоянно се случва с разнообразни типове взаимни изявления), а е подписан от двама министри.

Защо е належащо такова изказване в този момент е обяснено в първия параграф. „ Продължаващата пандемия на ковид служи като катализатор за измененията в международния ред и предизвика спомагателен дисбаланс в световната система на ръководство. Процесите на икономическо развиване са атакувани и се появяват голям брой нови провокации и закани. Светът навлезе в интервал на висока турбуленция и бързи промени “, се споделя в него. При тези условия Русия и Китай, както е обяснено по-нататък, смятат за належащо да призоват интернационалната общественост, „ оставяйки настрани разликите, укрепвайки взаимното съгласие и засилвайки съдействието в полза на световната сигурност и геополитическата непоклатимост да насърчат установяването обективен, либерален и разумен многополюсен международен ред “.



В изказването има четири точки. Първата е за правата на индивида. Както се показва в документа, страните би трябвало да ги „ пазят и ползват “ в политическата и социално-икономическата сфера, в региона на културата и екологията “. Но те могат да създадат това „ в сходство с националните характерности “.

Русия и Китай упорстват „ за отвод от политизиране на тематиката за отбрана на правата на индивида, практиката тя да се употребява като предлог за интервенция във вътрешните работи на други страни и използването на политика на двойни стандарти “.

Вторият параграф на изказването е за демокрацията. Документът акцентира, че „ не съществува обединен стандарт на демократичния модел “. „ Необходимо е да се зачитат законните права на суверенните страни да дефинират независимо своя личен път на развиване. Намесата във вътрешните работи на суверенните страни под претекст „ поощряване на демокрацията “ е неприемлива “, упорстват министрите на двете страни.

В третия параграф се приказва за целта на интернационалното право пред „ международния ред, учреден на правила “, насърчаван от западните страни. Русия от дълго време укорява западните страни за обстоятелството, че разпоредбите, които те откриват - били те едностранни наказания или филантропични намеси - нарушават съществуващото интернационално право и на първо място Устава на Организация на обединените нации. Сега, дружно с него, Китай, който преди този момент се въздържаше от остри изказвания, е подготвен интензивно да пази тази позиция.

Последният параграф е отдаден на насърчаването на многостранното съдействие. Русия и Китай имат вяра, че интернационалната общественост „ би трябвало да се придържа към такива правила като неприкритост, тъждество и деидеологизираност “.

Основният инструмент за водене на интернационалните връзки би трябвало да бъде разговор, целящ обединяването на всички страни по света, а не тяхното делене, съдействие, а не борба “, се споделя в документа.

Подписването на такова изказване, както и общото посещаване на Сергей Лавров в Гуилин, показва какъв брой близки са Русия и Китай на фона на срутва в връзките на всяка от двете страни със Запада. Събитията от миналата седмица доста усилиха този резултат. След като президентът на Съединени американски щати Джо Байдън съобщи, че счита съветския си сътрудник Владимир Путин за „ палач “, а държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен искаше доклад от високопоставена китайска делегация, посещаваща Аляска, за нарушавания на правата на индивида, визитата на съветския министър в Китай бе просто обречено на триумф.

Ван И назова Сергей Лавров „ безценен другар “, настоя Китай и Русия да работят като „ гаранти за правдивост “ на интернационалната сцена и увери, че „ китайско-руските връзки ще устоят на всевъзможни тествания “.

Сергей Лавров не остана задължен. Той сподели, че другарството му с Ван И „ отразява мощни, добросъседски връзки сред Русия и Китай “, благодари за поканата да посети „ един от най-живописните райони на Китай “ и увери, че страните „ ще създадат всичко, с цел да подсигуряват че руско-китайските връзки са в сигурност и не са били изложени на закани от недружелюбни страни “.

Двамата министри приказваха доста за значимостта на противодействието на тези най-недружелюбни страни. По предложение на китайската страна първата част от диалозите в понеделник вечерта беше съвсем напълно отдадена на тази тематика. Когато Сергей Лавров и Ван И се срещнаха още веднъж във вторник сутринта и допряха лактите си в привет, протегнали ръце напред, изглеждаше, че надали не ще покажат междинните си пръсти. Ясно е на кого.

По време на конференция след консултациите „ Коммерсанть “ попита Сергей Лавров дали спорът със Запада принуждава Русия и Китай да се сближат. Той първо сподели, че другарството на двете страни не е ориентирано против трета. Но по-късно продължи: „ Докато нямаме промени на западния фронт, на изток съгласно нас имаме доста натоварен дневен ред, който с всяка година става все по-наситен “.