Министрите на финансите на ЕС да се отклонят от фискалните

Министрите на финансите на Европейски Съюз да се отклонят от фискалните правила на блока, с цел да усилят всеобщо разноските за защита.

„ В този сериозен миг вложенията в отбранителни качества би трябвало да останат наш главен приоритет “, съобщи Стефани Лозе, министър на стопанската система на Дания, която сега е ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз.

„ Днешното активиране на клаузата за национално избавяне ще разреши на страните членки да усилят разноските за защита, като в същото време поддържат устойчиви обществени финанси “, добави тя.

Страните, чието искане за активиране на националната защитна уговорка в Пакта за непоклатимост и напредък, беше утвърдено, са България, Белгия, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Словения, оповестява Euronews.

Германия също изиска да се възползва от по-облекчени фискални правила за защитата, само че Съветът на Европейски Съюз към момента не е в положение да вземе решение, защото Берлин, чието ново държавно управление встъпи в служба през април, не е показал своя средносрочен фискално-структурен проект.

В него би трябвало да бъдат обрисувани предпочитаните обществени вложения и промени за идващите години. Очаква се това да стане факт до края на месеца, като настояването им за активиране на националната уговорка за отбягване на наказания евентуално ще бъде гласувано през септември.

Мярката разрешава на тези страни членки да усилват разноските си за защита с 1,5% от Брутния вътрешен артикул (БВП) годишно в продължение на четири години без последици, даже в случай че това докара до увеличение на общия недостиг над границата от 3 % от Брутният вътрешен продукт, планувана в Пакта за непоклатимост и напредък.

Тя е част от проекта на Европейски Съюз „ Готовност 2030 “ на стойност 800 милиарда евро за увеличение на разноските за защита през идващите четири години, като Европейска комисия по-рано пресметна, че в бранша могат да се влеят до 650 милиарда евро.

Държавите, които ще се възползват от по-облекчени фискални правила, са и членове на НАТО, който в края на предишния месец се съгласи да усили повече от два пъти разноските си за защита до 5% от Брутният вътрешен продукт до 2035 година

Новата цел съставлява голямо предизвикателство за някои съдружници от Европейски Съюз, като към някои от тях като Белгия, Италия, Унгария, Румъния, Франция, Полша и Словакия, на които Брюксел към този момент е приложил процедура за несъразмерен недостиг заради неприятното положение на обществените им финанси.

Неутралната Малта също е подложена на деликатно наблюдаване в границите на същата процедура.

Макар че отклонението от фискалните правила за защитата няма да докара до наказания, тези страни „ остават обвързани с бюджетните правила и би трябвало да продължат да се ангажират с използване на преразгледаната рамка за икономическо ръководство, без значение от активирането на клаузата “ за всички останали разноски, се споделя още в изказването на Съвета.

Междувременно 27-те страни членки на Европейски Съюз сега преценят дали да вземат участие в SAFE – другия главен финансов дирек, включен в проекта за превъоръжаване. Очаква се те да показват своите планове и претенции за финансиране към края на месеца, като Европейска комисия ще стартира да набира 150 милиарда евро за схемата на пазарите при започване на 2026 година

Новата конкуренция във въоръжаването идва на фона на предизвестията на разследващите служби, че Русия може да е в положение да нападне друга европейска страна до края на десетилетието.