“Наистина сложна цел”. С какво оръжие се сблъскаха руските военни
Министерството на защитата на Русия за първи път заяви за сполучливо прехващане на две американски ракети АДМ-160Б МАЛД в зоната на СВО. Още повече, че Съединени американски щати не са съобщили публично за доставка на ракети от този вид на Киев. За това какви оръжия и какви други западни средства за поразяване на авиацията употребяват ВСУ, вижте в материала.
Симулатор на ракета
АДМ-160Б МАЛД (Миниатюрно въздушно прикритие) е хибрид сред ракета и дрон. Изстрелва се от аероплан, обаче не носи бойна глава. По създание това е „ стръв “, чиято съществена задача е да принуди вражеските системи за Противовъздушна отбрана да реагират на нея, като разкрият местоположението на батареята.
МАЛД имитира военен аероплан, работи като цел или стръв. Продуктът е оборудван със система за преструване на радарни сигнатури на разнообразни честоти за реалистична симулация на съвсем всяко дозвуково транспортно средство - от стелта F-117 до стратега B-52.
Крилата на ракетата са сгънати, което я прави компактна. При изстрелване те се разпростират и турбореактивният двигателсе включва. ГПС-активирана инерционна навигационна система поддържа МАЛД в програмирания курс. Пилотът може да го промени когато и да е - чак до старта.
Дължината на боеприпаса е 2,84 метра, тежестта - 115 кг, диаметърът - 40 сантиметра. Обхватът на полета е до 920 километра. Един подобен артикул коства повече от 300 хиляди $, тази „ стръв “ е много скъпо наслаждение. Може би това изяснява обстоятелството, че съветските зенитчици относително рядко срещат МАЛД. ВСУ резервират трансферираните им запаси и ги употребяват единствено против „ най-дебелите “ цели.
АДМ-160Б е съвместима с разнообразни тактически и стратегически самолети на Военновъздушни сили на Съединени американски щати. Фалшивите цели се окачват на общоприети скоби една по една или няколко едновременно и се изстрелват дружно (или на интервали) с бойните ракети, според от характерностите на оръжието.
Както се оказа, МАЛД се слага и на фронтови самолети руски вид. Модифицираните бомбардировачи Су-24 станаха техен общоприет притежател във ВСУ.
Несъмнено МАЛД съставлява огромен интерес за съветската отбранителна промишленост. Със сигурност отломките, събрани от хванатите екипи, към този момент се учат в секрети проучвателен институти.
Русия също употребява примамки при въздушни удари, само че проучването на подобен модел постоянно е потребно. Между другото, от зоната на СВО локалните експерти получиха стотици мостри оръжия на НАТО, в това число бойни машини на пехотата M2 “Брадли ” и ЦВ-90, гаубици M777, колесни танкове, бронирани транспортни средства, противотанкови ракетни системи и разнообразни дребни оръжия.
Антирадар
AДМ-160Б МАЛД не е единственият западен авиационен арсенал във ВСУ. По предписание примамките се употребяват дружно с противорадарните ракети ХАРМ, които Пентагонът доставя от предишното лято.
АГМ-88 ХАРМ е ракета с въздушно изстрелване, предопределена за заличаване на радарни станции на системи за Противовъздушна отбрана. Това не е ново оръжие. Съединени американски щати го прибавят към арсеналите си още през 1983 година - заменяйки AГМ-45 “Шрайк ”, употребена във Виетнам.
ХАРМ е доста надеждна и точна. Американската авиация я употребява, с цел да извади от строя либийски, иракски и югославски радари.
Принципът на работа е елементарен. Пилотът изстрелва ракета в приблизителната зона на местоположението на радара, където преди този момент са изпратени симулиращи подправени цели. Интелигентните муниции реагират на радарното лъчение и се насочват тъкмо към задачата. Помни координатите на радара и е в положение да го удари, даже в случай че врагът изключи всичко. За гаранция се изстрелват от три до пет ракети.
АГМ-88 е включена в боеприпасите на тактическите самолети на НАТО: A-6 “Интрудър ”, Ф-4 “Фантом ”, Ф-16, Ф/A-18 “Хорнет ”, Ф-111 и “Панавия Торнадо ”. Украинците изстрелват тези ракети от изтребители МиГ-29 и Су-27, модифицирани от западни експерти: задоволително е единствено леко да се трансформират скобите и авиониката.
Обхватът е 150 километра, което разрешава да не се навлиза в зоната на покритие на Противовъздушна отбрана.
Дълга ръка
Киев модифицира фронтовите бомбардировачи Су-24, с цел да носят британско-френските крилати ракети “Сторм Шадоу ”/ ”Скалп ” - няколко десетки от тях бяха доставени. Обсег - 300 километра, извънредно невисок профил на полета с обрисуване на терена. Те се доближават до задачата на извънредно ниска височина, недостъпна за системите за Противовъздушна отбрана с огромен обхват. “Сторм Шадоу ” може да бъде прихваната единствено в последната част от траекторията си, когато набере височина преди офанзивата.
„ Срещаме ги рядко, те са доста сложна цел, споделя операторът на системата за противовъздушна защита Тор-M2 с позивна “Стаф ”. „ Прорезът на екрана на радара се появява безусловно в последния миг, оставяйки доста малко време за реакция. Ние обаче измислихме редица трикове, които разрешават ефикасна битка против такива цели ”, добавя той.
Полетната задача за " Шадоу " се изтегля авансово. Всеки арсенал тежи 1,3 тона и е оборудван с 450-килограмова проникваща бойна глава. Скорост - 1000 км/час. По време на полетния сектор самостоятелна инерционна система, комбинирана със сателитна и система за земна промяна, води до задачата. На последния стадий се задейства термовизионната глава за самонасочване.
През юли стана известно, че съветските военни са заловили непокътната ракета “Сторм Шадоу ”. На фрагментите от оповестеното видео се вижда, че челният обтекател, бойната глава и фюзелажът са изцяло непокътнати.
Този трофей може да опише доста за западните технологии. Особено скъпи са инерционният навигационен блок, модулът за сателитна промяна, контролерът за избор на задачата, контролерите за зареждане и ракетната батерия, цифровата верига за зареждане с гориво, както и градивните характерности на екранирането на мотора, интегрирани в задната част на гондолата на мотора. Едно задълбочено изследване на всичко това може да даде визия по какъв начин да се противодейства на западните ударни оръжия.
" Умни бомби "
Освен ракети Киев беше екипиран и с авиобомби. По-точно, комплекти Джей-ДАМ за модернизиране на свободно падащите фугасни авиобомби, с които разполагат ВСУ. Всяка има крила, прикрепени към междинната част на боеприпаса, и опашен блок с следени опашни повърхности за маневриране. Има и компютър с навигационно съоръжение.
Бомби с комплект Джей-ДАМ пътуват до задачата благодарение на инерционна система за ориентиране, обвързвана със сателитен правоприемник. Денивелацията е не повече от 11 метра. В взаимозависимост от модификацията обсегът на боеприпасите е 40-70 километра. За притежател се употребява модифициран Су-24.
Освен това Франция неотдавна даде обещание месечни доставки на 50 управляеми бомби “Хамер ”. Те работят по същия метод, поразявайки цели на 70 километра от точката на изстрелване. Масата на бойната глава е 340 кг. Вероятно същите „ сухарчета “ ще бъдат модифицирани за тях.
Регулируемите бомби не са най-големият проблем за съветските зенитчици. По думите им в началото, гледайки показанията на апаратурата, не могли да схванат какво е това. Размерът е дребен, хоризонталната скорост е ниска и няма топлинен автограф. Но бързо се научили по какъв начин да ги смъкват. В края на краищата задачата на огромна надморска височина и с ниска скорост е лесна цел за противовъздушна ракета.
Превод: В. Сергеев
Симулатор на ракета
АДМ-160Б МАЛД (Миниатюрно въздушно прикритие) е хибрид сред ракета и дрон. Изстрелва се от аероплан, обаче не носи бойна глава. По създание това е „ стръв “, чиято съществена задача е да принуди вражеските системи за Противовъздушна отбрана да реагират на нея, като разкрият местоположението на батареята.
МАЛД имитира военен аероплан, работи като цел или стръв. Продуктът е оборудван със система за преструване на радарни сигнатури на разнообразни честоти за реалистична симулация на съвсем всяко дозвуково транспортно средство - от стелта F-117 до стратега B-52.
Крилата на ракетата са сгънати, което я прави компактна. При изстрелване те се разпростират и турбореактивният двигателсе включва. ГПС-активирана инерционна навигационна система поддържа МАЛД в програмирания курс. Пилотът може да го промени когато и да е - чак до старта.
Дължината на боеприпаса е 2,84 метра, тежестта - 115 кг, диаметърът - 40 сантиметра. Обхватът на полета е до 920 километра. Един подобен артикул коства повече от 300 хиляди $, тази „ стръв “ е много скъпо наслаждение. Може би това изяснява обстоятелството, че съветските зенитчици относително рядко срещат МАЛД. ВСУ резервират трансферираните им запаси и ги употребяват единствено против „ най-дебелите “ цели.
АДМ-160Б е съвместима с разнообразни тактически и стратегически самолети на Военновъздушни сили на Съединени американски щати. Фалшивите цели се окачват на общоприети скоби една по една или няколко едновременно и се изстрелват дружно (или на интервали) с бойните ракети, според от характерностите на оръжието.
Както се оказа, МАЛД се слага и на фронтови самолети руски вид. Модифицираните бомбардировачи Су-24 станаха техен общоприет притежател във ВСУ.
Несъмнено МАЛД съставлява огромен интерес за съветската отбранителна промишленост. Със сигурност отломките, събрани от хванатите екипи, към този момент се учат в секрети проучвателен институти.
Русия също употребява примамки при въздушни удари, само че проучването на подобен модел постоянно е потребно. Между другото, от зоната на СВО локалните експерти получиха стотици мостри оръжия на НАТО, в това число бойни машини на пехотата M2 “Брадли ” и ЦВ-90, гаубици M777, колесни танкове, бронирани транспортни средства, противотанкови ракетни системи и разнообразни дребни оръжия.
Антирадар
AДМ-160Б МАЛД не е единственият западен авиационен арсенал във ВСУ. По предписание примамките се употребяват дружно с противорадарните ракети ХАРМ, които Пентагонът доставя от предишното лято.
АГМ-88 ХАРМ е ракета с въздушно изстрелване, предопределена за заличаване на радарни станции на системи за Противовъздушна отбрана. Това не е ново оръжие. Съединени американски щати го прибавят към арсеналите си още през 1983 година - заменяйки AГМ-45 “Шрайк ”, употребена във Виетнам.
ХАРМ е доста надеждна и точна. Американската авиация я употребява, с цел да извади от строя либийски, иракски и югославски радари.
Принципът на работа е елементарен. Пилотът изстрелва ракета в приблизителната зона на местоположението на радара, където преди този момент са изпратени симулиращи подправени цели. Интелигентните муниции реагират на радарното лъчение и се насочват тъкмо към задачата. Помни координатите на радара и е в положение да го удари, даже в случай че врагът изключи всичко. За гаранция се изстрелват от три до пет ракети.
АГМ-88 е включена в боеприпасите на тактическите самолети на НАТО: A-6 “Интрудър ”, Ф-4 “Фантом ”, Ф-16, Ф/A-18 “Хорнет ”, Ф-111 и “Панавия Торнадо ”. Украинците изстрелват тези ракети от изтребители МиГ-29 и Су-27, модифицирани от западни експерти: задоволително е единствено леко да се трансформират скобите и авиониката.
Обхватът е 150 километра, което разрешава да не се навлиза в зоната на покритие на Противовъздушна отбрана.
Дълга ръка
Киев модифицира фронтовите бомбардировачи Су-24, с цел да носят британско-френските крилати ракети “Сторм Шадоу ”/ ”Скалп ” - няколко десетки от тях бяха доставени. Обсег - 300 километра, извънредно невисок профил на полета с обрисуване на терена. Те се доближават до задачата на извънредно ниска височина, недостъпна за системите за Противовъздушна отбрана с огромен обхват. “Сторм Шадоу ” може да бъде прихваната единствено в последната част от траекторията си, когато набере височина преди офанзивата.
„ Срещаме ги рядко, те са доста сложна цел, споделя операторът на системата за противовъздушна защита Тор-M2 с позивна “Стаф ”. „ Прорезът на екрана на радара се появява безусловно в последния миг, оставяйки доста малко време за реакция. Ние обаче измислихме редица трикове, които разрешават ефикасна битка против такива цели ”, добавя той.
Полетната задача за " Шадоу " се изтегля авансово. Всеки арсенал тежи 1,3 тона и е оборудван с 450-килограмова проникваща бойна глава. Скорост - 1000 км/час. По време на полетния сектор самостоятелна инерционна система, комбинирана със сателитна и система за земна промяна, води до задачата. На последния стадий се задейства термовизионната глава за самонасочване.
През юли стана известно, че съветските военни са заловили непокътната ракета “Сторм Шадоу ”. На фрагментите от оповестеното видео се вижда, че челният обтекател, бойната глава и фюзелажът са изцяло непокътнати.
Този трофей може да опише доста за западните технологии. Особено скъпи са инерционният навигационен блок, модулът за сателитна промяна, контролерът за избор на задачата, контролерите за зареждане и ракетната батерия, цифровата верига за зареждане с гориво, както и градивните характерности на екранирането на мотора, интегрирани в задната част на гондолата на мотора. Едно задълбочено изследване на всичко това може да даде визия по какъв начин да се противодейства на западните ударни оръжия.
" Умни бомби "
Освен ракети Киев беше екипиран и с авиобомби. По-точно, комплекти Джей-ДАМ за модернизиране на свободно падащите фугасни авиобомби, с които разполагат ВСУ. Всяка има крила, прикрепени към междинната част на боеприпаса, и опашен блок с следени опашни повърхности за маневриране. Има и компютър с навигационно съоръжение.
Бомби с комплект Джей-ДАМ пътуват до задачата благодарение на инерционна система за ориентиране, обвързвана със сателитен правоприемник. Денивелацията е не повече от 11 метра. В взаимозависимост от модификацията обсегът на боеприпасите е 40-70 километра. За притежател се употребява модифициран Су-24.
Освен това Франция неотдавна даде обещание месечни доставки на 50 управляеми бомби “Хамер ”. Те работят по същия метод, поразявайки цели на 70 километра от точката на изстрелване. Масата на бойната глава е 340 кг. Вероятно същите „ сухарчета “ ще бъдат модифицирани за тях.
Регулируемите бомби не са най-големият проблем за съветските зенитчици. По думите им в началото, гледайки показанията на апаратурата, не могли да схванат какво е това. Размерът е дребен, хоризонталната скорост е ниска и няма топлинен автограф. Но бързо се научили по какъв начин да ги смъкват. В края на краищата задачата на огромна надморска височина и с ниска скорост е лесна цел за противовъздушна ракета.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ