Петър Ганев: В НС може да се работи само върху предложения проектобюджет
Министерството на финансите разгласява проектобюджета за 2023 година. В него е заложен рекорден за последните 20 години недостиг от 12 милиарда лева и нов дълг от над 13 милиарда лева Инициативата за бюджета е трансферирана от служебния кабинет на Народното събрание. Към момента единственият вид е да се работи върху към този момент оферти. Всичко може да бъде променяно в придвижване, разяснява пред Петър Ганев, Институт за пазарна стопанска система.
„ От служебният кабинет направиха ненапълно неочакван ход - първо направиха поръчка, че ще предложат най-различни политики и бюджет с 3% недостиг, а в последния миг се отхвърлиха. И оферират по-скоро базов бюджет, а политиките са поставени вътре като меню - за избор, в случай че някой желае да ги вкара в деяние. Оценени са, само че не са написани, в самия бюджет не са сметнати “, сподели още той.
Според старши анализатора от ИПИ номиналните стойности, самите цифри и поради инфлацията, и поради растежа в дълготраен проект доста се трансформираха. Например 2020 година разноските на страната на всички консолидирани разноски са били 47-48 милиарда лв.. Проектът за 2023-та е за над 77 милиарда.
„ Имаме 30 милиарда разлика единствено за 3 години. Важно е да се гледа по отношение на Брутният вътрешен продукт. За понижаване на недостига, който е над 6%, би трябвало да се одобряват политики, и то още в този момент, при приемането на бюджета. “
По мнението на Ганев, има такива политики, към които партиите могат да се обединят елементарно.
„ Например всички държавни предприятия да внесат напълно 100% дял. Това е над милиард. Сред други, противоречиви детайли, можем да посочим покачването на пенсиите – в случай че то не бъде от средата на годината, бъде отсрочено с 3 месеца, също би икономисало сериозен запас. Единият буфер е при финансовите разноски, които могат да бъдат много по-ниски, а другият буфер най-вероятно е в издръжката. “
Според Петър Ганев инфлацията ще продължи да пада и в идващите месеци може да слезе до и под 10%. След енергийните първични материали и храните, следва да забележим повишаване при услугите.
„ От служебният кабинет направиха ненапълно неочакван ход - първо направиха поръчка, че ще предложат най-различни политики и бюджет с 3% недостиг, а в последния миг се отхвърлиха. И оферират по-скоро базов бюджет, а политиките са поставени вътре като меню - за избор, в случай че някой желае да ги вкара в деяние. Оценени са, само че не са написани, в самия бюджет не са сметнати “, сподели още той.
Според старши анализатора от ИПИ номиналните стойности, самите цифри и поради инфлацията, и поради растежа в дълготраен проект доста се трансформираха. Например 2020 година разноските на страната на всички консолидирани разноски са били 47-48 милиарда лв.. Проектът за 2023-та е за над 77 милиарда.
„ Имаме 30 милиарда разлика единствено за 3 години. Важно е да се гледа по отношение на Брутният вътрешен продукт. За понижаване на недостига, който е над 6%, би трябвало да се одобряват политики, и то още в този момент, при приемането на бюджета. “
По мнението на Ганев, има такива политики, към които партиите могат да се обединят елементарно.
„ Например всички държавни предприятия да внесат напълно 100% дял. Това е над милиард. Сред други, противоречиви детайли, можем да посочим покачването на пенсиите – в случай че то не бъде от средата на годината, бъде отсрочено с 3 месеца, също би икономисало сериозен запас. Единият буфер е при финансовите разноски, които могат да бъдат много по-ниски, а другият буфер най-вероятно е в издръжката. “
Според Петър Ганев инфлацията ще продължи да пада и в идващите месеци може да слезе до и под 10%. След енергийните първични материали и храните, следва да забележим повишаване при услугите.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ