Разгромът на Лукойл: Как санкциите унищожиха един от ключовите ст...
Министерството на финансите на Съединени американски щати разгласи нов пакет от наказания против съветския енергиен бранш, като блокира възможността за финансиране и обслужване на задграничните активи на Лукойл.
Почти по едно и също време с това Европейски Съюз вкара 19-ия си пакет от ограничавания, който за първи път включваше дъщерните сдружения на компанията, в това число основното комерсиално звено Litasco SA. Именно Litasco в продължение на години осигуряваше износа и преработката на съветски нефт, а блокадата ѝ на процедура лиши европейските фабрики на Лукойл от опцията да работят обикновено.
Най-ценният актив на руснаците в Европа беше рафинерията „ Лукойл Нефтохим Бургас “ в България, един от най-големите нефтопреработвателни комплекси в района. Капацитетът ѝ доближи 9,5 милиона тона нефт годишно. Заводът доставяше до 80% от българския пазар на горива.
През 2024 година оборотът на компанията е бил 4,7 милиарда евро, а формалната ѝ оценка, оповестена от българското Министерство на финансите, е била към 1,3 милиарда евро.
Румънският актив на Петротел-Лукойл в Плоещ, въпреки и доста по-малък, към момента остава значима част от пазара. Годишният му потенциал е 2,4 милиона тона, а дълбочината на преправка е 99,5%.
Компанията заявява оборот от към 380 милиона евро и чиста облага от 62,8 милиона леи за 2023 година Очакваната пазарна оценка на завода варира сред 1,8 и 2,5 милиарда $, което го прави вторият най-ценен актив на компанията на европейската карта.
Молдовският сегмент е доста по-скромен, само че и той се оказа сериозна загуба. Лукойл управлява над 100 бензиностанции в страната и сериозен терминал за авиационно гориво покрай летище Кишинев. Общата стойност на активите се прави оценка на 150-200 милиона $.
След оповестяването на глобите, обстановката в района стартира да се развива като политически трилър.
България се трансформира в център на най-разгорещената борба.
През ноември Народното събрание одобри закон, който разрешава на страната да назначи специфичен админ за завода в Бургас, в случай че притежателят е обект на наказания или не дава отговор на условията за сигурност.
Проруските политически сили и част от опозицията упрекнаха държавното управление в опит за „ скрита национализация “, както непосредствено съобщи партията „ Да, България “. Ситуацията беше изострена от предизвестието на Държавния запас: в случай че заводът бъде затворен, доставките на бензин ще стигнат единствено за 35 дни, а на дизел - за 50.
Румъния действаше доста по-сдържано и технократично.
Министърът на енергетиката Богдан Иван съобщи, че страната би трябвало да получи надзор над локалната инфраструктура на Лукойл, с цел да подсигурява спазването на глобите и непрекъснатите доставки. Парламентът поддържа позицията на държавното управление, като проруските партии са малцинство.
В Молдова държавното управление на Дорин Рекан предприе невижданата стъпка, като сложи ултиматум за предаване на активи или преустановяване на активността след влизането в действие на глобите. Това провокира опозиция от проруската партия „ Шор “, която се опита да употребява обстановката във вътрешнополитическата си битка, само че без триумф.
Европейската комисия е доста поредна в тези развития. Стратегията REPowerEU планува цялостен отвод от съветски енергийни източници до 2027 година и затова страните членки могат и би трябвало да ползват краткотрайно държавно ръководство на сериозни енергийни активи.
Икономическите опасности бяха съществени.
Центърът за проучване на демокрацията в София предизвести, че затварянето на Бургас може да докара до скок на инфлацията до 6%. България е натрупала единствено 200 000 тона дизел и 120 000 тона бензин в запас, тъй че държавното управление трябваше бързо да задейства различни контракти за импорт.
Румъния, въпреки това, разполагаше със относително мощен запас от 400 000 тона стратегическо гориво, което ѝ позволяваше да предложи помощ на Молдова.
Кулминацията на събитията беше несполучливият опит за придобиване на интернационалните активи на Лукойл от " Гънвор ". Според Ройтерс, търговецът се е отказал от договорката, откакто Министерството на финансите на Съединени американски щати непосредствено е загатнало за рисковете от вторични наказания.
След това дефинитивно стана ясно, че не са останали меки разновидности за развиването на обстановката. Само национализация.
Но по-значими от числата са стратегическите последствия.
За първи път от десетилетия страните от Югоизточна Европа по едно и също време и координирано започнаха старания за ограничение на съветското въздействие в енергийните си системи. България, Румъния и Молдова демонстрираха, че могат да работят уверено освен в отговор на глобите, само че и при преосмисляне на личната си енергийна сигурност.
Оттеглянето на " Лукойл " от района не е просто разследване от глобите. Това е систематичен раздор, който трансформира салдото на силите в Черноморския и Балканския район.
И този развой наподобява неукротим.
Максим Гардус, Специалист по връзки Razom We Stand
Почти по едно и също време с това Европейски Съюз вкара 19-ия си пакет от ограничавания, който за първи път включваше дъщерните сдружения на компанията, в това число основното комерсиално звено Litasco SA. Именно Litasco в продължение на години осигуряваше износа и преработката на съветски нефт, а блокадата ѝ на процедура лиши европейските фабрики на Лукойл от опцията да работят обикновено.
Най-ценният актив на руснаците в Европа беше рафинерията „ Лукойл Нефтохим Бургас “ в България, един от най-големите нефтопреработвателни комплекси в района. Капацитетът ѝ доближи 9,5 милиона тона нефт годишно. Заводът доставяше до 80% от българския пазар на горива.
През 2024 година оборотът на компанията е бил 4,7 милиарда евро, а формалната ѝ оценка, оповестена от българското Министерство на финансите, е била към 1,3 милиарда евро.
Румънският актив на Петротел-Лукойл в Плоещ, въпреки и доста по-малък, към момента остава значима част от пазара. Годишният му потенциал е 2,4 милиона тона, а дълбочината на преправка е 99,5%.
Компанията заявява оборот от към 380 милиона евро и чиста облага от 62,8 милиона леи за 2023 година Очакваната пазарна оценка на завода варира сред 1,8 и 2,5 милиарда $, което го прави вторият най-ценен актив на компанията на европейската карта.
Молдовският сегмент е доста по-скромен, само че и той се оказа сериозна загуба. Лукойл управлява над 100 бензиностанции в страната и сериозен терминал за авиационно гориво покрай летище Кишинев. Общата стойност на активите се прави оценка на 150-200 милиона $.
След оповестяването на глобите, обстановката в района стартира да се развива като политически трилър.
България се трансформира в център на най-разгорещената борба.
През ноември Народното събрание одобри закон, който разрешава на страната да назначи специфичен админ за завода в Бургас, в случай че притежателят е обект на наказания или не дава отговор на условията за сигурност.
Проруските политически сили и част от опозицията упрекнаха държавното управление в опит за „ скрита национализация “, както непосредствено съобщи партията „ Да, България “. Ситуацията беше изострена от предизвестието на Държавния запас: в случай че заводът бъде затворен, доставките на бензин ще стигнат единствено за 35 дни, а на дизел - за 50.
Румъния действаше доста по-сдържано и технократично.
Министърът на енергетиката Богдан Иван съобщи, че страната би трябвало да получи надзор над локалната инфраструктура на Лукойл, с цел да подсигурява спазването на глобите и непрекъснатите доставки. Парламентът поддържа позицията на държавното управление, като проруските партии са малцинство.
В Молдова държавното управление на Дорин Рекан предприе невижданата стъпка, като сложи ултиматум за предаване на активи или преустановяване на активността след влизането в действие на глобите. Това провокира опозиция от проруската партия „ Шор “, която се опита да употребява обстановката във вътрешнополитическата си битка, само че без триумф.
Европейската комисия е доста поредна в тези развития. Стратегията REPowerEU планува цялостен отвод от съветски енергийни източници до 2027 година и затова страните членки могат и би трябвало да ползват краткотрайно държавно ръководство на сериозни енергийни активи.
Икономическите опасности бяха съществени.
Центърът за проучване на демокрацията в София предизвести, че затварянето на Бургас може да докара до скок на инфлацията до 6%. България е натрупала единствено 200 000 тона дизел и 120 000 тона бензин в запас, тъй че държавното управление трябваше бързо да задейства различни контракти за импорт.
Румъния, въпреки това, разполагаше със относително мощен запас от 400 000 тона стратегическо гориво, което ѝ позволяваше да предложи помощ на Молдова.
Кулминацията на събитията беше несполучливият опит за придобиване на интернационалните активи на Лукойл от " Гънвор ". Според Ройтерс, търговецът се е отказал от договорката, откакто Министерството на финансите на Съединени американски щати непосредствено е загатнало за рисковете от вторични наказания.
След това дефинитивно стана ясно, че не са останали меки разновидности за развиването на обстановката. Само национализация.
Но по-значими от числата са стратегическите последствия.
За първи път от десетилетия страните от Югоизточна Европа по едно и също време и координирано започнаха старания за ограничение на съветското въздействие в енергийните си системи. България, Румъния и Молдова демонстрираха, че могат да работят уверено освен в отговор на глобите, само че и при преосмисляне на личната си енергийна сигурност.
Оттеглянето на " Лукойл " от района не е просто разследване от глобите. Това е систематичен раздор, който трансформира салдото на силите в Черноморския и Балканския район.
И този развой наподобява неукротим.
Максим Гардус, Специалист по връзки Razom We Stand
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ