Правителството одобри допълнителни 20.7 млн. лв. за вероизповеданията в страната
Министерски съвет утвърди спомагателни разноски по бюджета на Министерския съвет за 2019 година в размер 20.7 млн. лева, предопределени за вероизповеданията, оповестява държавната осведомителна работа.
От утвърдените средства 15 млн. лева са за източноправославното изповедание, което е излишък от държавната дотация за 2019 година, а 5.77 млн. лева са предопределени за мюсюлманското изповедание. Средствата по бюджета на Министерския съвет ще се обезпечат за сметка на плануваните разноски по централния бюджет и посредством преструктуриране на разноските и/или прехвърлянията по централния бюджет за 2019 година
В края на март ГЕРБ и Движение за права и свободи отсрочиха за 10 години задълженията на Главното мюфтийство, които са малко над 8 млн. лв.. Тогава измененията в Закона за вероизповеданията бяха дефинитивно утвърдени макар съпротивата на огромна част от парламентарната група на " Обединените патриоти ". На първо четене по предложение на Цветан Цветанов от ГЕРБ и Мустафа Карадайъ от Движение за права и свободи задълженията бяха опростени, само че поради остра социална реакция ръководещите се отхвърлиха от това решение.
Мотив за отсрочването на задължения е мюфтийството да стартира да се употребява от опцията да получава държавно финансиране до 15 млн. лв. на година. Парламентът одобри, че през актуалната година бенефициент на дотацията, с изключение на Българската православна черква, може да бъде само Главното мюфтийство от мюсюлманските изповедание. Целта е да се приключи въздействието от турския Дианет. От мюфтийството признават, че получават по 2 млн. лева на година. Мюсюлманското сунитско изповедание няма да бъде бенефициент.
Дълговете на мюфтийството станаха причина за дипломатически скандал. Преди месец министърът на външните работи Екатерина Захариева извика посланика на Турция у нас за диалог. Повод за реакцията са изказвания на турския външен министър в родината му, че поправките в българския Закон за вероизповеданията са ориентирани против мюсюлманската общественост. Преди изявлението да бъде направено в Турция по време на предизборната акция, през декември 2018 Мевлют Чавушоглу е имал телефонен диалог със Захариева, в който е изразил терзанията си по проблема.
" България не може да одобри интервенция от непозната страна в законодателния си развой и такава не е била допускана " беше позицията на българското Министерство на външните работи. Заради абсурда даже се стигна до възнамерява посещаване на турския външен министър в България.
" Злонамерени кръгове изопачават думите на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, с цел да увредят връзките на Анкара и София " се споделяше в изказване от турското министерство на външните работи, оповестено на уеб страницата на институцията. По същото време основното мюфтийство заяви, че е е схванало от медиите за изявлението на външния министър.
От утвърдените средства 15 млн. лева са за източноправославното изповедание, което е излишък от държавната дотация за 2019 година, а 5.77 млн. лева са предопределени за мюсюлманското изповедание. Средствата по бюджета на Министерския съвет ще се обезпечат за сметка на плануваните разноски по централния бюджет и посредством преструктуриране на разноските и/или прехвърлянията по централния бюджет за 2019 година
В края на март ГЕРБ и Движение за права и свободи отсрочиха за 10 години задълженията на Главното мюфтийство, които са малко над 8 млн. лв.. Тогава измененията в Закона за вероизповеданията бяха дефинитивно утвърдени макар съпротивата на огромна част от парламентарната група на " Обединените патриоти ". На първо четене по предложение на Цветан Цветанов от ГЕРБ и Мустафа Карадайъ от Движение за права и свободи задълженията бяха опростени, само че поради остра социална реакция ръководещите се отхвърлиха от това решение.
Мотив за отсрочването на задължения е мюфтийството да стартира да се употребява от опцията да получава държавно финансиране до 15 млн. лв. на година. Парламентът одобри, че през актуалната година бенефициент на дотацията, с изключение на Българската православна черква, може да бъде само Главното мюфтийство от мюсюлманските изповедание. Целта е да се приключи въздействието от турския Дианет. От мюфтийството признават, че получават по 2 млн. лева на година. Мюсюлманското сунитско изповедание няма да бъде бенефициент.
Дълговете на мюфтийството станаха причина за дипломатически скандал. Преди месец министърът на външните работи Екатерина Захариева извика посланика на Турция у нас за диалог. Повод за реакцията са изказвания на турския външен министър в родината му, че поправките в българския Закон за вероизповеданията са ориентирани против мюсюлманската общественост. Преди изявлението да бъде направено в Турция по време на предизборната акция, през декември 2018 Мевлют Чавушоглу е имал телефонен диалог със Захариева, в който е изразил терзанията си по проблема.
" България не може да одобри интервенция от непозната страна в законодателния си развой и такава не е била допускана " беше позицията на българското Министерство на външните работи. Заради абсурда даже се стигна до възнамерява посещаване на турския външен министър в България.
" Злонамерени кръгове изопачават думите на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, с цел да увредят връзките на Анкара и София " се споделяше в изказване от турското министерство на външните работи, оповестено на уеб страницата на институцията. По същото време основното мюфтийство заяви, че е е схванало от медиите за изявлението на външния министър.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ