Екоминистърът Емил Димитров: Не можем да избягаме от „Зелената сделка“ и да се правим, че я няма
Министърът на околната среда и водите през днешния ден посети Смолян, с цел да ревизира какво се случва с няколко огромни плана. По този мотив му зададе въпроси за програмата „ Чиста околна среда “, за водните планове на Смолян и Бургас, за „ Зелената договорка “, за това дали се чака водна рецесия през лятото.
Г-н министър, по какъв мотив сте в Смолян?
Трябва да видя какво се случва с плана по оперативна стратегия " Околна среда ". В акцията " Чиста околна среда " имаме обекти в доста от вашите обитаеми места - детски градини, учебни заведения. Всичко, което се е случило в последните години, е посредством интензивността на кмета, на общинския съвет и на вашите народни представители.
Ще инспектирате водния цикъл ли?
Не. Има си вложител, има си инженери, които се занимават с тази работа. Аз виждам усвояемостта. Когато видя, че е основана организация, че се строи бързо и качествено, ми е ясно. Когато видя, че някой почва обект, а след това го замразява, добавя го, а след това желае още, тогава става комплицирано.
Смолян е един от градовете, в които доста добре се извършват всичките планове. Много добре са ви окомплектовани. В момента по стратегия за към 40 млн. лева има общини с по пет плана и нито един изработен както би трябвало. Това също е умеене - да можеш да си направиш плана по този начин, че да бъде признат и финансиран. В Смолян се оправят добре. Тук имаме и друга задача - да изнасяме пестициди. Тази година ще е доста дейна за Смолян - да извършите плановете по " Чиста околна среда ", да извършите ограниченията за непорочност на въздуха, водния цикъл и да кандидатствате с нови планове. Велинград и Смолян са градове, в които няма Топлоелектрическа централа. Всички са на дърва. Зимата, зависи от въздушната инверсия, в един миг се получава казан с замърсен въздух, който остава с дни. Затова е тази нова стратегия за чистотата на въздуха, с която да се подменят уредите за отопление на дърва. За страдание сме в едни правосъдни каузи. Всеки некласирал се кмет взема решение, че би трябвало да попречи на всички останали единствено и единствено на него нещо да му се случи. За тази стратегия аз нямам заслуга. Заварих я подготвена. Но 7 общини - Бургас, Видин, Димитровград, Монтана, Пловдив, Смолян и Столична община, са избрани за финансиране по европейските правила. Хубаво е да бъде финализирана и качеството на въздуха, който всички ние дишаме, да бъде по-чист. Имаме няколко районни депа. Трябва да ги оправим. Ако не се рекултивира, в случай че не се преработва отпадъкът и не се взима от него най-малко 60-70%, а всичко се заравя, рано или късно клетките ще се изпълнят. Ето, в Барутин да вземем за пример. Срокът му беше 15 години, само че на половина на периода, поради още общини и липса на задоволително техника, се запълни. Най-важното е, че в точния момент са се сетили да слагат въпроса и да търсят решение. Други чакат наготово.
Рестартиран ли е към този момент планът за замяна на печките на дърва с екологично отопление, чиято обща стойност е 111,4 млн. лв.? Факт ли е съглашението сред Министерство на околната среда и водите и община Горна Оряховица, която на процедура блокира плана?
Готово е съглашението, чакаме да го одобрят. Това е казусът, че ние сме в ръцете на правосъдната система. Намерили сме средства, които да дадем на Горна Оряховица. Чакаме решение на Министерския съвет. Средствата са обезпечени през ПУДООС - 7,9 млн. лв., от които сме лишили други обекти, само че да отпушим целия план на всички места. Чакаме съгласувателни процедури. В момента кметове към този момент са похарчили част от тези пари за сметка на личния си бюджет, а бюджетът на общините в условия на ковид не е огромен. Във Велинград споделят: " Имаме минерална вода, само че жабите са огромни в канала, не можем да употребяваме минералната вода за отопление. Отопляваме се на дърва. Зимата въздухът е ужасяващ “. Същото е и в Смолян. Един и същи проблем го има на всички места. Европейски Съюз, с цел да се съгласи да финансира тази стратегия, не е без съображение.
Преди към 2 години общините получиха опция да трансферират водоеми на страната, с поддръжката на които не могат да се оправят, по какъв начин върви прехвърлянето?
Те не се трансферират на Министерство на околната среда и водите. Министерство на околната среда и водите няма нито един язовир. Язовирите, които ние управляваме като воден запас, са 52. Те са 85% от всичките води в България. Другите 5-6 хиляди язовира - общински и ведомствени, са към Държавното дружество за ръководство на язовирните стени. Има язовири към Министерство на регионалното развитие - на " Водоснабдяване и канализация ". Има язовири към Министерството на енергетиката. Има към Министерство на земеделието и храните - " Напоителни системи ". Ние управляваме 52 водни язовира. Затова би трябвало да има обединен орган, тъй като има друг интерес. Един го желае за ток, а не го интересува, че няма вода за пиянство или поливане. Друг желае за поливане, а всичко останало различен да го мисли. Затова министърът на околната среда и водите има изключителни пълномощия. Днес примерно ще подпиша графика за идващия месец. Сега всички язовири са цялостни. Няколко язовира, като да вземем за пример " Искър " имат четири пъти повече сняг от предходната година. И си представете - язовирът е цялостен. Сега още два пъти повече вода би трябвало да мине през него, която гладко да стигне до морето - Бяло или Черно, без да има проблеми за популацията.
Тоест, не чакаме водна рецесия през лятото?
Водна рецесия не може да има идващите 2 години, тъй като всичките ни язовири са цялостни. Мен ме е гняв за водата, която минава през тях и изтича. Не можем да я съхраним, тъй като язовирите ни не са толкоз доста, колкото на мен би ми се желало.
Можем ли да създадем съпоставяне сред два водни плана - на Смолян като първия, финансиран по новата Оперативна стратегия " Околна среда ", и на Бургас - като последния до момента и най-мащабен, който преди дни бе утвърден от Европейска комисия?
Този на Бургас не е почнал. Наскоро утвърдиха една от частите. В екологичната част не е утвърдена. Европейски Съюз постанова непрестанно нови и нови правила. Ако предходната година по тези правила планът ви е минал, в този момент внезапно се оказва, че би трябвало да дава отговор на още и още условия. Това е огромен проблем, тъй като един безупречен план е минал, а различен безупречен не минава, тъй като за него към този момент има нови условия. Всяка година те стават все по-завишени. Бургас улучиха, че сега, в който планът им се одобри, пристигнаха нови правила. Те обаче са единни за цялата страна. Съвсем скоро всички огромни инфраструктурни планове ще бъдат подвластни от тези правила. И в случай че ние не се подготвим - да създадем всички зони, да издадем всичките заповеди, да създадем тези цели, до на никое място няма да стигнем. В същото време има такива, които саботират всеки акт, апелират го, с цел да се точи с години. В един миг ще се окаже, че няма да можем да притеглим пари, в случай че не сме си оправили всичко останало. А не можем да оправим всичко останало, тъй като влизаме в правосъдни процедури. Много е мъчно. Трябвало е от 2009 година да се върви по веднъж, а не в този момент ускорено. Каквото мога, несъмнено, аз оказвам помощ - и за газопроводи, и за други огромни инфраструктурни планове, само че има европейски правила, които би трябвало да съблюдаваме, а те непрестанно се трансформират.
За идващия програмен интервал дребни общини като Девин, Неделино, Мадан, ще могат ли да аплайват за водни планове?
Ще могат, несъмнено. Целта е да се финансират планове с по-малко еквивалент поданици, освен огромните. Там има един различен проблем. Вчера бях в град Априлци. Те са четири квартала с по 20 махали. Имат 185 километра тръбопровод. В Плевен са 65 км. Може ли да сравниш Плевен с Априлци!? В Априлци популацията е 15 000, в избрани моменти става 30-40-50 хиляди. Цяла година ги няма в това обитаемо място, само че когато си дойдат, желаят да имат вода. Някой би трябвало да поддържа системата цяла година, с цел да я получат, когато дойдат. А системата е доста остаряла, износена и би трябвало да се подмени. Това са големи средства. Всяка замяна на тръбопровод и канализация, желае и асфалт след това. Всичко това води до големи разноски. Кметовете сами нямат този запас. Европа не дава до безспир пари. Ние би трябвало да забележим къде са най-големите проблеми и по-късно да тръгнем към другите.
Колко амбициозни зелени планове готви България за присъединяване в така наречен " Зелена договорка "?
Много. Ние не можем да избягаме от тази договорка и да се вършим, че я няма. Трябва да създадем всичко допустимо оптимално бързо да подготвим бизнеса и индустрията за нея. Ако ще се закриват дадени мощности, да е ясно на какво ще преминат. Има разнообразни оферти от Европейски Съюз по какъв начин да стане. Просто в точния момент да го създадем, а не да догонваме. Сега сме на еднакъв старт всичките. Знаем какво се желае и би трябвало да го реализираме. Ако тръгнем да го оспорваме, да апелираме, да бавим, политиката в това отношение доста пречи.
Една от партиите в предизборната борба – на доктор Петър Москов, упорства за блокиране на " Зелената договорка ", с цел да се отбрани оцеляването на комплекса " Марица-изток ". Какъв е вашият коментар?
Едно е да останат миньорите, друго е да плащаме санкции. Накрая ще се окаже, че в случай че плащаме на миньорите по една заплата, ще излезе по-евтино, в сравнение с санкцията, която ще платим в Европейски Съюз. Ще ви дам образец със сметищата. Трябваше да закрием 113. Наказателната процедура е от 2009-та. Ако не ги закрием, санкцията е 400 милиона и по не знам какъв брой дневно. В един миг се оказва, че за 100 милиона сме можели да ги рекултивираме. Кое е по-евтиното - да платиш една голяма санкция най-после или да ги рекултивираш в точния момент?! Затова в този момент обикалям от хранилище на хранилище, с цел да може, когато дойдат да ревизират, да не се стига до наказателна процедура.
Иначе мога и аз да се извинявам. Всеки желае да се хареса на гласоподавателите, обаче когато пристигна санкцията, няма той да я заплаща. Оказва се, че е било по-добре да дадем по една заплата на тези хора, да ги обучим да работят нещо друго, да сменим мощностите на метан, на газ, само че да не престават. Сега ще платим една голяма санкция и тъй като сме дали всичките си пари след това няма да имаме опция да влагаме. Така, че би трябвало още занапред да се мисли. Това няма да е предизвикателство пред мен, а пред депутатите, идващия парламент и държавно управление. Но е значимо, тъй като това е една от процедурите, в които ние сме на еднакъв старт с другите. Винаги сме догонвали. Вярно, на Запад доста мощности са напреднали, други не са, само че имаме идентични правила и цели за всички.
Интервю на Анита Чолакова
Г-н министър, по какъв мотив сте в Смолян?
Трябва да видя какво се случва с плана по оперативна стратегия " Околна среда ". В акцията " Чиста околна среда " имаме обекти в доста от вашите обитаеми места - детски градини, учебни заведения. Всичко, което се е случило в последните години, е посредством интензивността на кмета, на общинския съвет и на вашите народни представители.
Ще инспектирате водния цикъл ли?
Не. Има си вложител, има си инженери, които се занимават с тази работа. Аз виждам усвояемостта. Когато видя, че е основана организация, че се строи бързо и качествено, ми е ясно. Когато видя, че някой почва обект, а след това го замразява, добавя го, а след това желае още, тогава става комплицирано.
Смолян е един от градовете, в които доста добре се извършват всичките планове. Много добре са ви окомплектовани. В момента по стратегия за към 40 млн. лева има общини с по пет плана и нито един изработен както би трябвало. Това също е умеене - да можеш да си направиш плана по този начин, че да бъде признат и финансиран. В Смолян се оправят добре. Тук имаме и друга задача - да изнасяме пестициди. Тази година ще е доста дейна за Смолян - да извършите плановете по " Чиста околна среда ", да извършите ограниченията за непорочност на въздуха, водния цикъл и да кандидатствате с нови планове. Велинград и Смолян са градове, в които няма Топлоелектрическа централа. Всички са на дърва. Зимата, зависи от въздушната инверсия, в един миг се получава казан с замърсен въздух, който остава с дни. Затова е тази нова стратегия за чистотата на въздуха, с която да се подменят уредите за отопление на дърва. За страдание сме в едни правосъдни каузи. Всеки некласирал се кмет взема решение, че би трябвало да попречи на всички останали единствено и единствено на него нещо да му се случи. За тази стратегия аз нямам заслуга. Заварих я подготвена. Но 7 общини - Бургас, Видин, Димитровград, Монтана, Пловдив, Смолян и Столична община, са избрани за финансиране по европейските правила. Хубаво е да бъде финализирана и качеството на въздуха, който всички ние дишаме, да бъде по-чист. Имаме няколко районни депа. Трябва да ги оправим. Ако не се рекултивира, в случай че не се преработва отпадъкът и не се взима от него най-малко 60-70%, а всичко се заравя, рано или късно клетките ще се изпълнят. Ето, в Барутин да вземем за пример. Срокът му беше 15 години, само че на половина на периода, поради още общини и липса на задоволително техника, се запълни. Най-важното е, че в точния момент са се сетили да слагат въпроса и да търсят решение. Други чакат наготово.
Рестартиран ли е към този момент планът за замяна на печките на дърва с екологично отопление, чиято обща стойност е 111,4 млн. лв.? Факт ли е съглашението сред Министерство на околната среда и водите и община Горна Оряховица, която на процедура блокира плана?
Готово е съглашението, чакаме да го одобрят. Това е казусът, че ние сме в ръцете на правосъдната система. Намерили сме средства, които да дадем на Горна Оряховица. Чакаме решение на Министерския съвет. Средствата са обезпечени през ПУДООС - 7,9 млн. лв., от които сме лишили други обекти, само че да отпушим целия план на всички места. Чакаме съгласувателни процедури. В момента кметове към този момент са похарчили част от тези пари за сметка на личния си бюджет, а бюджетът на общините в условия на ковид не е огромен. Във Велинград споделят: " Имаме минерална вода, само че жабите са огромни в канала, не можем да употребяваме минералната вода за отопление. Отопляваме се на дърва. Зимата въздухът е ужасяващ “. Същото е и в Смолян. Един и същи проблем го има на всички места. Европейски Съюз, с цел да се съгласи да финансира тази стратегия, не е без съображение.
Преди към 2 години общините получиха опция да трансферират водоеми на страната, с поддръжката на които не могат да се оправят, по какъв начин върви прехвърлянето?
Те не се трансферират на Министерство на околната среда и водите. Министерство на околната среда и водите няма нито един язовир. Язовирите, които ние управляваме като воден запас, са 52. Те са 85% от всичките води в България. Другите 5-6 хиляди язовира - общински и ведомствени, са към Държавното дружество за ръководство на язовирните стени. Има язовири към Министерство на регионалното развитие - на " Водоснабдяване и канализация ". Има язовири към Министерството на енергетиката. Има към Министерство на земеделието и храните - " Напоителни системи ". Ние управляваме 52 водни язовира. Затова би трябвало да има обединен орган, тъй като има друг интерес. Един го желае за ток, а не го интересува, че няма вода за пиянство или поливане. Друг желае за поливане, а всичко останало различен да го мисли. Затова министърът на околната среда и водите има изключителни пълномощия. Днес примерно ще подпиша графика за идващия месец. Сега всички язовири са цялостни. Няколко язовира, като да вземем за пример " Искър " имат четири пъти повече сняг от предходната година. И си представете - язовирът е цялостен. Сега още два пъти повече вода би трябвало да мине през него, която гладко да стигне до морето - Бяло или Черно, без да има проблеми за популацията.
Тоест, не чакаме водна рецесия през лятото?
Водна рецесия не може да има идващите 2 години, тъй като всичките ни язовири са цялостни. Мен ме е гняв за водата, която минава през тях и изтича. Не можем да я съхраним, тъй като язовирите ни не са толкоз доста, колкото на мен би ми се желало.
Можем ли да създадем съпоставяне сред два водни плана - на Смолян като първия, финансиран по новата Оперативна стратегия " Околна среда ", и на Бургас - като последния до момента и най-мащабен, който преди дни бе утвърден от Европейска комисия?
Този на Бургас не е почнал. Наскоро утвърдиха една от частите. В екологичната част не е утвърдена. Европейски Съюз постанова непрестанно нови и нови правила. Ако предходната година по тези правила планът ви е минал, в този момент внезапно се оказва, че би трябвало да дава отговор на още и още условия. Това е огромен проблем, тъй като един безупречен план е минал, а различен безупречен не минава, тъй като за него към този момент има нови условия. Всяка година те стават все по-завишени. Бургас улучиха, че сега, в който планът им се одобри, пристигнаха нови правила. Те обаче са единни за цялата страна. Съвсем скоро всички огромни инфраструктурни планове ще бъдат подвластни от тези правила. И в случай че ние не се подготвим - да създадем всички зони, да издадем всичките заповеди, да създадем тези цели, до на никое място няма да стигнем. В същото време има такива, които саботират всеки акт, апелират го, с цел да се точи с години. В един миг ще се окаже, че няма да можем да притеглим пари, в случай че не сме си оправили всичко останало. А не можем да оправим всичко останало, тъй като влизаме в правосъдни процедури. Много е мъчно. Трябвало е от 2009 година да се върви по веднъж, а не в този момент ускорено. Каквото мога, несъмнено, аз оказвам помощ - и за газопроводи, и за други огромни инфраструктурни планове, само че има европейски правила, които би трябвало да съблюдаваме, а те непрестанно се трансформират.
За идващия програмен интервал дребни общини като Девин, Неделино, Мадан, ще могат ли да аплайват за водни планове?
Ще могат, несъмнено. Целта е да се финансират планове с по-малко еквивалент поданици, освен огромните. Там има един различен проблем. Вчера бях в град Априлци. Те са четири квартала с по 20 махали. Имат 185 километра тръбопровод. В Плевен са 65 км. Може ли да сравниш Плевен с Априлци!? В Априлци популацията е 15 000, в избрани моменти става 30-40-50 хиляди. Цяла година ги няма в това обитаемо място, само че когато си дойдат, желаят да имат вода. Някой би трябвало да поддържа системата цяла година, с цел да я получат, когато дойдат. А системата е доста остаряла, износена и би трябвало да се подмени. Това са големи средства. Всяка замяна на тръбопровод и канализация, желае и асфалт след това. Всичко това води до големи разноски. Кметовете сами нямат този запас. Европа не дава до безспир пари. Ние би трябвало да забележим къде са най-големите проблеми и по-късно да тръгнем към другите.
Колко амбициозни зелени планове готви България за присъединяване в така наречен " Зелена договорка "?
Много. Ние не можем да избягаме от тази договорка и да се вършим, че я няма. Трябва да създадем всичко допустимо оптимално бързо да подготвим бизнеса и индустрията за нея. Ако ще се закриват дадени мощности, да е ясно на какво ще преминат. Има разнообразни оферти от Европейски Съюз по какъв начин да стане. Просто в точния момент да го създадем, а не да догонваме. Сега сме на еднакъв старт всичките. Знаем какво се желае и би трябвало да го реализираме. Ако тръгнем да го оспорваме, да апелираме, да бавим, политиката в това отношение доста пречи.
Една от партиите в предизборната борба – на доктор Петър Москов, упорства за блокиране на " Зелената договорка ", с цел да се отбрани оцеляването на комплекса " Марица-изток ". Какъв е вашият коментар?
Едно е да останат миньорите, друго е да плащаме санкции. Накрая ще се окаже, че в случай че плащаме на миньорите по една заплата, ще излезе по-евтино, в сравнение с санкцията, която ще платим в Европейски Съюз. Ще ви дам образец със сметищата. Трябваше да закрием 113. Наказателната процедура е от 2009-та. Ако не ги закрием, санкцията е 400 милиона и по не знам какъв брой дневно. В един миг се оказва, че за 100 милиона сме можели да ги рекултивираме. Кое е по-евтиното - да платиш една голяма санкция най-после или да ги рекултивираш в точния момент?! Затова в този момент обикалям от хранилище на хранилище, с цел да може, когато дойдат да ревизират, да не се стига до наказателна процедура.
Иначе мога и аз да се извинявам. Всеки желае да се хареса на гласоподавателите, обаче когато пристигна санкцията, няма той да я заплаща. Оказва се, че е било по-добре да дадем по една заплата на тези хора, да ги обучим да работят нещо друго, да сменим мощностите на метан, на газ, само че да не престават. Сега ще платим една голяма санкция и тъй като сме дали всичките си пари след това няма да имаме опция да влагаме. Така, че би трябвало още занапред да се мисли. Това няма да е предизвикателство пред мен, а пред депутатите, идващия парламент и държавно управление. Но е значимо, тъй като това е една от процедурите, в които ние сме на еднакъв старт с другите. Винаги сме догонвали. Вярно, на Запад доста мощности са напреднали, други не са, само че имаме идентични правила и цели за всички.
Интервю на Анита Чолакова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ