Какъв е екзит планът за образованието
Министърът на образованието Красимир Вълчев даде период до 10 май на просветителната система да разиска с родители, възпитаници и учители какви би трябвало да са по-нататъшните ограничения, като на 29 април беше оповестено решението образователната година да завърши напълно отдалечено
© Анелия Николова С наближаването на края на изключителното състояние към момента няма явен проект по какъв начин ще продължи образованието. Завръщането на дребните в учебно заведение ще освободи родителите да тръгнат на работа, само че крие и опасности. Матурите и националното външно оценяване ще се състоят физически - след отдалечени частни уроци. Дистанционното образование, което стартира на 16 март поради пандемията, сигурно ще продължи до крайния период на изключителното състояние - 13 май. Засега обаче не е ясно какъв е цялостният проект на държавното управление за образованието след тази дата и дали учениците ще се завърнат физически в учебно заведение. Не се знае и дали някои от изпитите от националното външно оценяване няма да отпаднат според от епидемиологичния риск.
Какво (не) споделя министерството
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В началото на април беше оповестено, че датите на матурите ще бъдат изместени към 29 май и 1 юни. Миналата неделя пред публицисти обаче министърът Красимир Вълчев изясни, че е допустимо матурите да се отсрочат с още една седмица. Засега националното външно оценяване след IV, VII и X клас остава за средата на юни. А министър председателят Борисов добави, че VII и XII клас са от предпочитано значение. " За другите - до 7 или до 10 май желая да ми дадете вид - ще пускаме ли детските градини, по какъв метод, какъв брой, по какъв начин ще продължим и по кое време ще са кандидатстудентските изпити и матурите. Всичко това до 10 май би трябвало да го имаме ", прекъсна Борисов просветителния министър по средата на изречението.
Също в неделя началникът на спешния щаб ген. Венцислав Мутафчийски уточни пред " Нова телевизия " два разновидността за организация на образованието след края на изключителното състояние (когато и да настъпи той) - " или стартират най-малките, или стартират най-големите ". Първият вид би понижил тежестта на родителите и би им разрешил да се върнат на работа, като Мутафчийски означи, че е рисков. Вторият, наподобява, е предопределен основно за учениците от VII и XII клас, на които им предстоят изпити, обвързани с по-нататъшна просветителна селекция - за влизане в гимназии след VII или за кандидатстване във висши образователни заведения след XII.
Тези известия обаче изобщо не се превеждат в явен проект. От МОН оповестиха, че занапред стартират съвещания с учители, шефове, родители и други заинтригувани за идните стъпки, като във вторник прецизираха, че към момента няма решение за връщане на учениците в учебно заведение.
Липсата на изясненост слага на нокти и учители, и родители. " Министерството не приказва на човешки език нито с учителите, нито с учениците, нито с родителите, тъй като няма проект. Ако вземем един принцип от бизнеса - родителите са клиентите, а с клиентите би трябвало да се приказва човешки и разбираемо ", разяснява пред " Капитал " учителят по история и учебен специалист Емил Джасим. Според него в МОН са пропуснали да покажат водачество по време на изключителното състояние и да заемат позиция по какъв начин би трябвало да се случва образователният развой отсега нататък. Джасим показва, че " огромният воин на тази обстановка е българският преподавател, който в действителност се оправя, в случай че ще и не на всички места доста добре ".
Трябва ли връщане в училище*
" Няма никакво подозрение, че падна голяма тежест и върху родителите, изключително при по-малките възпитаници ", изяснява Джасим. Докато по-горните класове най-малко би трябвало да са повече или по-малко независими в работата си, просто не може да се чака от учениците в началните класове да работят напълно без наставнически контрол или да прекарват нездравословно количество часове пред компютъра. Това основава и очакване измежду някои родители учебните заведения и детските градини по-бързо да отворят порти.
Според началния преподавател от " Увекинд " Петър Велков обаче точно дребните възпитаници не трябва да се завръщат в учебно заведение. На стената си във Фейсбук той споделя данни, че към 48% от българските учители са над 50 години, като междинната възраст на учителите в начален стадий е още по-висока, което ги прави рискова за COVID-19 група. В същото време по-малките възпитаници са преносители, защото децата по-често карат вируса безсимптомно. " Ние рискуваме да подготвим евентуална бомба със закъснител - от една страна, безсимптомно прекарващи и предаващи вируса да срещнем с хора в една от най-рисковите групи за заболяването ", счита Велков. Малките деца мъчно съблюдават ограничения за хигиена и изключително за отдалеченост. Други учители споделиха пред " Капитал ", че даже и да могат да управляват дребните да съблюдават отдалеченост в класните стаи, в коридорите в междучасията това е извънредно мъчно. " Възможен вид е да заключим учениците по стаите, а учителите да се местят от стая в стая, само че сходен метод би бил сложен даже при по-големите, а по-малките просто ще полудеят. "
Връщането на учениците от по-големите класове, основно VII и XII, може и просто да не е належащо по отношение на евентуалните опасности от COVID-19. Освен в случай че МОН не удължи образователната година, завръщането по класните стаи би траяло единствено няколко седмици, които не може да бъдат определящи. " Докато има неравенства и разлики, с големи старания на учителите над 75% от образователния материал е взет ", счита Емил Джасим. Според Велков " бяха положени кански старания от страна на учителите и качеството на отдалеченото образование въобще не е неприятно, тук-там е чудесно ", заради което съгласно него не би имало съществени просветителни загуби за учениците, в случай че образователната година приключи отдалечено.
Велков споделя и за терзания на някои родители, че при връщане в учебно заведение децата може да се заразят и да им бъде наложена карантина. Ако това се случи, учениците може да изтърван точно значимите изпити, поради които властта ги е върнала по класните стаи. Според него сигурно ще има родители, които няма да пуснат децата си назад в учебно заведение. " Отделно при появяването единствено на един случай в едно учебно заведение това ще значи отново затваряне, карантина и връщане към отдалечено образование в съответното учебно заведение, т.е. безсмислено към този миг упражнение ", счита Велков.
*След завършването на този публицистичен брой на Капитал, от МОН оповестиха, че годината ще приключи отдалечено, а учениците ще участват в учебните заведения единствено за осъществяване на изпитите. Решението е взето след извършен диалог сред министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, членовете на Отрасловия съвет за тристранно съдействие в образованието и представители на наставнически организации. Датите за изпитите към момента предстоят да бъдат конкретизирани. Също следва да бъде оповестено каква част от образователното наличие няма да бъде включена в изпитите след разбор на данни за изключителното състояние. Решението на МОН беше оповестено откакто на сутринта на 29 април, водачът на НФСБ Валери Симеонов разгласи пред " Нова ", че след диалози в съдружния съвет, с Борисов Вълчев са достигнали до решение учениците в VII и XII клас да се върнат в учебно заведение единствено за два изпита - по български по математика.
Двойната роля на изпитите
По закон българските възпитаници би трябвало да държат матури, с цел да могат да завършат междинното си обучение и да потвърдят, че са усвоили някакъв най-малък учебен стандарт. В същото време всички национални външни оценения (след IV, VII, X, XII клас) целят да дадат на МОН диагностика на системата. Според източници от МОН точно в този момент тези изпити са изключително значими, с цел да може да се обобщят резултатите от децентрализираното отдалечено образование. Засега няма изгледи изпитите да се държат отдалечено, тъй като министерството не може да обезпечи равнопоставена среда за всички възпитаници. " Задължително би трябвало да се съблюдава законът, прекрасен или неприятен, по този начин е гласуван. Абсолютно допустимо е това да се направи, без да се връщат учениците в учебно заведение да доучват каквото и да било. Могат да завършат в този момент отдалечено и да се явят на изпити, спазвайки разпоредбите за физическа отдалеченост. Това е въпрос на организация ", разяснява Джасим. " Единствената функционалност, която не по закон, а в действителност извършват матурите, е да се ревизира по какъв начин се прави работата в горен гимназиален курс. Когато стане ясно по какъв начин се прави работата, ограничения обаче не се взимат. "
" В момента имаме национално външно оценяване в VII и XII клас, което е сложен инструмент, съчетаващ две цели. От една страна - премерване на резултат от ученето, от друга - инструмент за селекция в идващото просветително равнище. Това като цяло компрометира тези изпити от позиция на това, което мерят, като ги трансформира в " изпити с висок залог ", споделя изпълнителният шеф на Центъра за проучвания в образованието Асенка Христова. Тъй като изпитите след VII и XII клас дефинират в коя гимназия или университет ще бъде признат ученикът, доста огромна част от родителите са стимулирани да влагат в частни уроци. " Много е подозрително дали тези матури могат да измерят добавената стойност на учебното заведение в чистия му тип. На процедура доста от децата, които ходеха на частни уроци и школи физически, продължиха да го вършат и в отдалечен режим. Продължаваме да имаме принос на частните уроци при образуването на крайния резултат ", счита Христова. Това значи, че матурите и външното оценяване след VII клас няма по какъв начин ясно да покажат цената на отдалеченото образование по време на изключителното състояние.
Най-важната практическа функционалност на националното външно оценяване указва обвързването им със последващи просветителни стадии. " След седми клас цялото преразпределяне по просветителни пътеки напълно зависи от тези външни оценения и не мисля, че обособените учебни заведения имат подготвеност да си създадат лични изпити сега ", счита Христова. Според нея университетите могат да са по-гъвкави и при нужда бързо да провеждат независими изпити.
Преди края на изключителното състояние МОН би трябвало да отговори дали ще бъде удължена образователната година, дали матурите няма да бъдат отсрочени отново, дали ще бъдат отворени детските градини, дали, по кое време и кои класове ще се завърнат по класните стаи, какви ограничения ще би трябвало да съблюдават учителите и по какъв начин се правят оценка рисковете. Колкото по-рано е ясно това, толкоз по-добре за всички.
© Анелия Николова С наближаването на края на изключителното състояние към момента няма явен проект по какъв начин ще продължи образованието. Завръщането на дребните в учебно заведение ще освободи родителите да тръгнат на работа, само че крие и опасности. Матурите и националното външно оценяване ще се състоят физически - след отдалечени частни уроци. Дистанционното образование, което стартира на 16 март поради пандемията, сигурно ще продължи до крайния период на изключителното състояние - 13 май. Засега обаче не е ясно какъв е цялостният проект на държавното управление за образованието след тази дата и дали учениците ще се завърнат физически в учебно заведение. Не се знае и дали някои от изпитите от националното външно оценяване няма да отпаднат според от епидемиологичния риск.
Какво (не) споделя министерството
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В началото на април беше оповестено, че датите на матурите ще бъдат изместени към 29 май и 1 юни. Миналата неделя пред публицисти обаче министърът Красимир Вълчев изясни, че е допустимо матурите да се отсрочат с още една седмица. Засега националното външно оценяване след IV, VII и X клас остава за средата на юни. А министър председателят Борисов добави, че VII и XII клас са от предпочитано значение. " За другите - до 7 или до 10 май желая да ми дадете вид - ще пускаме ли детските градини, по какъв метод, какъв брой, по какъв начин ще продължим и по кое време ще са кандидатстудентските изпити и матурите. Всичко това до 10 май би трябвало да го имаме ", прекъсна Борисов просветителния министър по средата на изречението.
Също в неделя началникът на спешния щаб ген. Венцислав Мутафчийски уточни пред " Нова телевизия " два разновидността за организация на образованието след края на изключителното състояние (когато и да настъпи той) - " или стартират най-малките, или стартират най-големите ". Първият вид би понижил тежестта на родителите и би им разрешил да се върнат на работа, като Мутафчийски означи, че е рисков. Вторият, наподобява, е предопределен основно за учениците от VII и XII клас, на които им предстоят изпити, обвързани с по-нататъшна просветителна селекция - за влизане в гимназии след VII или за кандидатстване във висши образователни заведения след XII.
Тези известия обаче изобщо не се превеждат в явен проект. От МОН оповестиха, че занапред стартират съвещания с учители, шефове, родители и други заинтригувани за идните стъпки, като във вторник прецизираха, че към момента няма решение за връщане на учениците в учебно заведение.
Липсата на изясненост слага на нокти и учители, и родители. " Министерството не приказва на човешки език нито с учителите, нито с учениците, нито с родителите, тъй като няма проект. Ако вземем един принцип от бизнеса - родителите са клиентите, а с клиентите би трябвало да се приказва човешки и разбираемо ", разяснява пред " Капитал " учителят по история и учебен специалист Емил Джасим. Според него в МОН са пропуснали да покажат водачество по време на изключителното състояние и да заемат позиция по какъв начин би трябвало да се случва образователният развой отсега нататък. Джасим показва, че " огромният воин на тази обстановка е българският преподавател, който в действителност се оправя, в случай че ще и не на всички места доста добре ".
Трябва ли връщане в училище*
" Няма никакво подозрение, че падна голяма тежест и върху родителите, изключително при по-малките възпитаници ", изяснява Джасим. Докато по-горните класове най-малко би трябвало да са повече или по-малко независими в работата си, просто не може да се чака от учениците в началните класове да работят напълно без наставнически контрол или да прекарват нездравословно количество часове пред компютъра. Това основава и очакване измежду някои родители учебните заведения и детските градини по-бързо да отворят порти.
Според началния преподавател от " Увекинд " Петър Велков обаче точно дребните възпитаници не трябва да се завръщат в учебно заведение. На стената си във Фейсбук той споделя данни, че към 48% от българските учители са над 50 години, като междинната възраст на учителите в начален стадий е още по-висока, което ги прави рискова за COVID-19 група. В същото време по-малките възпитаници са преносители, защото децата по-често карат вируса безсимптомно. " Ние рискуваме да подготвим евентуална бомба със закъснител - от една страна, безсимптомно прекарващи и предаващи вируса да срещнем с хора в една от най-рисковите групи за заболяването ", счита Велков. Малките деца мъчно съблюдават ограничения за хигиена и изключително за отдалеченост. Други учители споделиха пред " Капитал ", че даже и да могат да управляват дребните да съблюдават отдалеченост в класните стаи, в коридорите в междучасията това е извънредно мъчно. " Възможен вид е да заключим учениците по стаите, а учителите да се местят от стая в стая, само че сходен метод би бил сложен даже при по-големите, а по-малките просто ще полудеят. "
Връщането на учениците от по-големите класове, основно VII и XII, може и просто да не е належащо по отношение на евентуалните опасности от COVID-19. Освен в случай че МОН не удължи образователната година, завръщането по класните стаи би траяло единствено няколко седмици, които не може да бъдат определящи. " Докато има неравенства и разлики, с големи старания на учителите над 75% от образователния материал е взет ", счита Емил Джасим. Според Велков " бяха положени кански старания от страна на учителите и качеството на отдалеченото образование въобще не е неприятно, тук-там е чудесно ", заради което съгласно него не би имало съществени просветителни загуби за учениците, в случай че образователната година приключи отдалечено.
Велков споделя и за терзания на някои родители, че при връщане в учебно заведение децата може да се заразят и да им бъде наложена карантина. Ако това се случи, учениците може да изтърван точно значимите изпити, поради които властта ги е върнала по класните стаи. Според него сигурно ще има родители, които няма да пуснат децата си назад в учебно заведение. " Отделно при появяването единствено на един случай в едно учебно заведение това ще значи отново затваряне, карантина и връщане към отдалечено образование в съответното учебно заведение, т.е. безсмислено към този миг упражнение ", счита Велков.
*След завършването на този публицистичен брой на Капитал, от МОН оповестиха, че годината ще приключи отдалечено, а учениците ще участват в учебните заведения единствено за осъществяване на изпитите. Решението е взето след извършен диалог сред министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, членовете на Отрасловия съвет за тристранно съдействие в образованието и представители на наставнически организации. Датите за изпитите към момента предстоят да бъдат конкретизирани. Също следва да бъде оповестено каква част от образователното наличие няма да бъде включена в изпитите след разбор на данни за изключителното състояние. Решението на МОН беше оповестено откакто на сутринта на 29 април, водачът на НФСБ Валери Симеонов разгласи пред " Нова ", че след диалози в съдружния съвет, с Борисов Вълчев са достигнали до решение учениците в VII и XII клас да се върнат в учебно заведение единствено за два изпита - по български по математика.
Двойната роля на изпитите
По закон българските възпитаници би трябвало да държат матури, с цел да могат да завършат междинното си обучение и да потвърдят, че са усвоили някакъв най-малък учебен стандарт. В същото време всички национални външни оценения (след IV, VII, X, XII клас) целят да дадат на МОН диагностика на системата. Според източници от МОН точно в този момент тези изпити са изключително значими, с цел да може да се обобщят резултатите от децентрализираното отдалечено образование. Засега няма изгледи изпитите да се държат отдалечено, тъй като министерството не може да обезпечи равнопоставена среда за всички възпитаници. " Задължително би трябвало да се съблюдава законът, прекрасен или неприятен, по този начин е гласуван. Абсолютно допустимо е това да се направи, без да се връщат учениците в учебно заведение да доучват каквото и да било. Могат да завършат в този момент отдалечено и да се явят на изпити, спазвайки разпоредбите за физическа отдалеченост. Това е въпрос на организация ", разяснява Джасим. " Единствената функционалност, която не по закон, а в действителност извършват матурите, е да се ревизира по какъв начин се прави работата в горен гимназиален курс. Когато стане ясно по какъв начин се прави работата, ограничения обаче не се взимат. "
" В момента имаме национално външно оценяване в VII и XII клас, което е сложен инструмент, съчетаващ две цели. От една страна - премерване на резултат от ученето, от друга - инструмент за селекция в идващото просветително равнище. Това като цяло компрометира тези изпити от позиция на това, което мерят, като ги трансформира в " изпити с висок залог ", споделя изпълнителният шеф на Центъра за проучвания в образованието Асенка Христова. Тъй като изпитите след VII и XII клас дефинират в коя гимназия или университет ще бъде признат ученикът, доста огромна част от родителите са стимулирани да влагат в частни уроци. " Много е подозрително дали тези матури могат да измерят добавената стойност на учебното заведение в чистия му тип. На процедура доста от децата, които ходеха на частни уроци и школи физически, продължиха да го вършат и в отдалечен режим. Продължаваме да имаме принос на частните уроци при образуването на крайния резултат ", счита Христова. Това значи, че матурите и външното оценяване след VII клас няма по какъв начин ясно да покажат цената на отдалеченото образование по време на изключителното състояние.
Най-важната практическа функционалност на националното външно оценяване указва обвързването им със последващи просветителни стадии. " След седми клас цялото преразпределяне по просветителни пътеки напълно зависи от тези външни оценения и не мисля, че обособените учебни заведения имат подготвеност да си създадат лични изпити сега ", счита Христова. Според нея университетите могат да са по-гъвкави и при нужда бързо да провеждат независими изпити.
Преди края на изключителното състояние МОН би трябвало да отговори дали ще бъде удължена образователната година, дали матурите няма да бъдат отсрочени отново, дали ще бъдат отворени детските градини, дали, по кое време и кои класове ще се завърнат по класните стаи, какви ограничения ще би трябвало да съблюдават учителите и по какъв начин се правят оценка рисковете. Колкото по-рано е ясно това, толкоз по-добре за всички.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ