Проф. Алек Кавчич: Бъдещето на Сърбия е в ръцете на младите
Сръбският президент Александър Вучич разгласи, че избори ще се проведат до края на 2026 година. Той прикани жителите да гласоподават „ невъзмутимо “. На фона на тези политически развития, името на проф. Алек Кавчич се откроява като евентуален правоприемник. Професор Кавчич, дълготраен учител в Съединени американски щати, е един от най-големите поддръжници на студентските митинги. Той е спряган за възможен претендент за президент на Сърбия.
Проф. Кавчич участва на церемонията по връчването на премиите „ Сахаров “ в Европейския парламент. Там сръбските студенти бяха номинирани за влиятелната премия. Той е приет специалист в региона на електротехниката, има патенти и е обучил стотици студенти по света. Професорът се завръща в родината си през април, само че е арестуван на летището в Белград без пояснение. Това акцентира напрегнатата политическа конюнктура в страната.
Александър Вучич удостовери, че предварителни парламентарни избори ще има до края на 2026 година. Той уточни, че в Прогресивната партия има трима претенденти за лидерския пост. Вучич обаче изрази скептицизъм по отношение на интеграцията на Сърбия в Европейски Съюз преди 2030 година Той счита, че ползите на Европейски Съюз се разграничават от сръбските. Президентът също по този начин означи отмалялост в Европейски Съюз от процеса на разширение. Въпреки това, Вучич се похвали с икономическите достижения на Сърбия, която е изпреварила всички страни от Западните Балкани. Той предложи Белград да бъде хазаин на идната среща на върха на Европейската политическа общественост.
Протестите в Сърбия избухнаха след нещастието в Нови Сад на 1 ноември 2024 година Тогава се срути бетонна козирка на железопътна гара, причинявайки гибелта на 16 души. Професор Кавчич споделя за претекстовете зад тези митинги.
Казвам се Алек Кавчич. Професор съм. Всъщност през по-голямата част от живота си съм преподавал в Съединените щати в разнообразни университети като Харвардския университет, Карнеги Мелън и Хавайския университет. Имах шанса да основа някои патенти и финансовите облаги използвах за основаването на фондация. Целта на фондацията е да предизвиква науката и образованието, и ето ни в Сърбия, където просветителната система стачкува. Студентското придвижване, професорите, всички дружно от началното учебно заведение, през междинното учебно заведение до университетите стачкуват. За това аз взех решение да поддържа това протестно придвижване, тъй като то е на прага да промени Сърбия.
Професор Кавчич коментира, че нещастието в Нови Сад е била мотив, а не причина за недоволството. Той акцентира, че през последните десетилетия Сърбия страда от корупция, непукизъм и непросветеност. Тези проблеми са довели до обезценяване на човешкия живот и полезностите.
Имаше мотив за неодобрение, това беше сриването на козирката на жп гарата в Нови Сад. Трагедия, при която починаха 16 души. Но това беше мотивът. Защото какво се случва в Сърбия през последните десетилетия – корупция, непукизъм, непросветеност. Хората виждаха това, само че мълчаха. Но с нещастието се повдигна въпроса за обезценените полезности и това накара студентите да излязат на улицата. И в този момент всички в Сърбия приказват за полезности.
Според Кавчич, протестното придвижване е ориентирано против корупцията. То цели да върне институциите към естествена работа. Той разказва придвижването като фокусирано върху младото потомство, което желае да остане в родината си. Младите сърби са освободени от „ призраците на предишното “ и не се разделят по набожен симптом.
Професорът предвижда, че протестното придвижване ще завоюва на идните избори. Той не има вяра, че протестиращите ще се уморят, защото публичната поддръжка към тях не понижава. Исканията им към този момент са по-големи, в това число за нови избори.
Не знам. Но, не, не мисля, че протестиращите ще се уморят. Всеки в избран миг се уморява. Знаете, в случай че изминете стотици километри, това ще ви измори. Но това, което се случва в Сърбия, е, че публичната поддръжка към протестиращите не понижава. В анкетите от ден на ден хора се афишират в поддръжка на митингите. Така че един ден по улиците може да има доста хора, на идващия – по-малко, само че след това отново улиците ще са цялостни с протестиращи. Исканията към този момент са по-големи. От претенции за правдивост, протестиращите към този момент упорстват за нови избори. Управляващите отхвърлят да изпълнят това искане. Но рано или късно, избори би трябвало да се проведат в Сърбия. И тогава, съгласно мен, ще настъпи смяна. На изборите ще има смяна.
Кавчич акцентира, че образованието е основата на всяко общество и цивилизация. Той влага в сръбското обучение, с цел да го избави от потисничеството. Въпреки че е спряган като правоприемник на Вучич, Кавчич отхвърля да е политик. Той има вяра, че младежите ще изготвят лист с претенденти за Народното събрание. Професорът показва горделивост от тях и им разпорежда очаквания.
Аз не съм политик, не знам по какъв начин да се държа като политик. Но младежите, които в този момент са на улицата, ще изготвят лист с хората, които те желаят да са в Народното събрание и да ги съставляват. Като човек от по-старото потомство, като човек живял през 90-те години, желая да заявя, че извънредно доста се гордея с тези младежи. Защото те ми върнаха вярата и оптимизма.
Професор Кавчич прави равносметка на разпадането на Югославия. Той изяснява отдалечаването на сърбите от Запада с убеждението, че някой различен ще свърши тяхната работа. Сега той счита, че неговото потомство дължи доста на младите. Тяхната задача е да основат страна, каквато младите желаят – страна с необезценени полезности. Кавчич е оптимист за бъдещето на Сърбия и ще продължи да поддържа младежите.
Въпросът, който в този момент, ние, от по-старото потомство би трябвало да си зададем е, какво можем да създадем за нашата страна. Задачата на по-старото потомство Сърбия е, да създадем страна, каквато тези младежи желаят. Държава, в която полезностите не са обезценени. Това, което аз към този момент желая, е да има страна, каквато нашите деца желаят. И за това моята задача е да продължа да оказвам помощ на младите. Но това е задачата на всеки учител. И, да, аз съм оптимист за бъдещото на моята страна.
