Министър Галин Цоков: Интересът към китайската култура, език и върхови постижения се увеличава
Министърът на образованието и науката на Република България проф. Галин Цоков акцентира в специфичното си изявление за КМГ, че към 3000 български възпитаници учат китайски език в разнообразни форми, а часове по китайски език и просвета се водят в 50 просветителни институции в 14 града на България, съобщи Радио Китай. Той е безапелационен, че в епохата на цифровата промяна, образованието и образованието имат значимата роля да приготвят всички младежи за работа в нова среда и пазара на труда на бъдещето.
В. Г-н Министър, по какъв начин оценявате досегашните връзки сред България и Китай в региона на науката и образованието?
О. Мисля, че имаме едни доста положителни и пълноценни връзки, само че несъмнено, постоянно можем да набелязваме и да търсим благоприятни условия за тяхното надграждане и обогатяване с още съответни начинания. Важно е да отбележим, че нашето съдействие има 74-годишна история, наситена с множеството открити директни контакти сред висши учебни заведения от двете страни и от забележителния брой китайски учители-доброволци, които преподават в българските междинни учебни заведения. Има сериозен интерес на български претенденти за образование в Китай, както и на китайски студенти за образование в български университети. По този метод се извършва пълноценно Споразумението за съдействие в региона на образованието сред МОН и Министерството на образованието на КНР за интервала 2020-2023 година
През идната година следва сключване на ново Споразумение за идващия интервал (2024-2027 г.), и така се надявам, че ще отчитаме още по-големи резултати в идните години.
В. С кои китайски сътрудници поддържате контакти и съдействие и може ли да ни дадете някои съответни образци за това партньорство или за взаимни действия?
О. Важен детайл от двустранното съдействие в региона на образованието и науката са Институтите „ Конфуций “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и Великотърновския университет „ Св. Кирил и Методий “. Те са образователни и културни центрове, чиято съществена активност е обвързвана с преподаването на китайския език и разширение познанията на хората от другите страни за китайския език и просвета, развиване на другарските връзки и разрастване на интернационалния продан и съдействие сред Китай и страните по света в региона на образованието, науката, културата, стопанската система и други сфери. Институт „ Конфуций “ - София е част от световната мрежа китайски просветителни институти, които към този момент наброяват над 500 в целия свят. Той е и един от първите на Балканския полуостров и в Източна Европа. През 2022 година Институт „ Конфуций “ във ВТУ разшири образованието по китайски език в два нови града – Исперих и Тутракан.
Китайски език у нас се преподава не единствено на академично равнище, само че има съществено наличие на китайски учители доброволци, които преподават китайски в българските междинни учебни заведения. Около 3000 са учениците, които учат китайски език в разнообразни форми. Часове по китайски език и просвета се водят в общо 50 просветителни институции в 14 града в цяла България (Велико Търново, Русе, Търговище, Шумен, Варна, Бургас, Сливен, Казанлък, Попово, Свищов, Челопеч, София, Исперих и Тутракан).
От предходната година завършващите приблизително обучение у нас младежи имат опция да се явят на държавен зрелостен изпит и по китайски език, който са изучавали като профилиращ предмет.
Бих заключил, че има положително развиване на българистиката в Китай и китаистиката в България. Също по този начин сполучливо действат българските лекторати в Китай, Центърът за българистични проучвания към Пекинския университет за непознати езици и специалността „ Българистика ” в Тиендзинския университет с бакалавърска стратегия за образование по български език, и първият университет с такава компетентност отвън столицата Пекин.
В последните години има сериозен продан на студенти сред България и Китай. Съществува доста необятно съдействие сред български и китайски висши учебни заведения. Съгласно Споразумението (2020-2023) всяка година за цялостен период на образование по механически, стопански и филантропични специалности в Китай отпътуват към 25 български студенти, а приблизително 20 китайски специализанти, приключили висшето си обучение в Пекинския институт за непознати езици, се одобряват за двугодишна специализация в СУ „ Св. Климент Охридски “
През актуалната академична 2023-2024 година броят на китайските студенти в наши университети е 146, като най-вече са тези, избрали професионално направление Музикално и танцово изкуство – 100 души. Броят на докторантите е 74.
Стипендиантски стратегии се ползват във Факултета по математика на СУ „ Св. Климент Охридски “ и в Техническия университет в София.
СУ „ Св. Климент Охридски “ уголемява формализираните си партньорства със Световния алианс на университетите за външни връзки в Китай, самодейността „ Един пояс, веднъж и Еду Шаншай Интернешънъл, компания за просветителни услуги.
В региона на научните проучвания насърчаваме двустранното научно съдействие, както и взаимоотношението в границите на програмата на Европейски Съюз „ Хоризонт Европа “ за повишение на научния продан и поощряване на нововъведенията въз основа на подписаното през 2018 година междуправителствено Споразумение за съдействие в региона на науката и технологиите.
В рамките на Механизъм за съдействие сред Китай и страните от Централна и Източна Европа, се дават още благоприятни условия за развиване и надграждане на двустранните ни връзки в региона на науката и образованието.
Един от многото образци в това отношение е Аграрният университет в Пловдив, който е измежду най-активните сътрудници на китайските институции за висше обучение. През последните няколко години университетът съумява да провежда и осъществя поредност от начинания и планове за съдействие. Това включва основаването на български център в Шанхайския университет „ Дзяо Тун “ през 2016 година в границите на самодейността „ Един пояс, веднъж “. Аграрният университет стана член на Мрежата за интернационално съдействие в региона на науката и технологиите към самодейността „ Един пояс, веднъж “.
Българската академия на науките /БАН/ също има обичайни и добре развити връзки с китайските си сътрудници. Институтът за стопански проучвания е един от най-активните участници в тази област.
В. Имали ли сте срещи и диалози с китайски сътрудници?
О. В началото на мандата ми като министър на образованието и науката посрещнах делегация на китайското министерство на образованието, водена от господин Уан Чънуън, ръководител на „ Комисията по ревизия и контрол на дисциплината “ (ранг заместник-министър) към Министерство на образованието на КНР и Н. Пр. Дун Сяодзюн, ексклузивен и пълномощен дипломат на Китайската национална република. Проведохме потребен диалог за разширението и надграждането на области за съдействие от съвместен интерес във връзка с образованието и науката.
Обсъждахме по какъв начин бихме могли да засилим съдействието си в региона на образованието и обмена на студенти и експерти по естествени науки, математика, осведомителни технологии, инженерство и други
В. Кои са приоритетните области в образованието и науката, при които има положителни вероятности за разширение или основаване на ново сътрудничество и партньорски отношения сред двете страни?
О. Интересът към китайската просвета, език и върхови достижения в науката и промишлеността се усилва. Съществуват благоприятни условия за съдействие сред нашите две страни в взаимни научни проучвания сред научните институции, компаниите и други организации по избрани от двете страни предпочитани посоки, построяването на взаимни лаборатории или научно-развойни центрове. От съвместен интерес ще бъде обменът по отношение на опита по повод усилването на връзката сред научното познание и внедряването му в нововъведения и бизнес предприемачество. Иновациите в образованието също могат да бъдат обект на съдействие.
Образованието на 21 век е обвързвано с редица провокации и изисква промени и бързо нахлуване на повече цифрови решения. Във всички образователни стратегии ние залагаме образуване на цифрови умения. В епохата на цифровата промяна, образованието и образованието имат значимата роля да приготвят всички младежи за работа в нова среда и пазара на труда на бъдещето.
В началото на идната година всички учебни заведения в България ще имат STEM центрове, ще изградим и Национален център, който ще бъде главен снабдител на професионално развиване за учителите в региона на науката, технологиите, инженерството и математиката. Идеята ни е той да координира и съветва построяването и развиването на STEM среда във всяко българско учебно заведение, като основава модел за учене, подготовка, работа с научно изследователски способи и принадлежности, обезпечаване на модерна база и лабораторна среда за подготовка и образование на олимпийските тимове на страната.
Полезен ще ни бъде всеки опит и сполучлив модел, с цел да ускоряваме мотивацията за учене през целия живот, потребление на технологиите в поддръжка на приобщаващото обучение, STEM и STEAM образованието, което развива обичайния способ на образование, само че и сплотява естествени науки, технологии, инженерство и математика, като го надгражда с изкуства и дизайн.
В. Г-н Министър, по какъв начин оценявате досегашните връзки сред България и Китай в региона на науката и образованието?
О. Мисля, че имаме едни доста положителни и пълноценни връзки, само че несъмнено, постоянно можем да набелязваме и да търсим благоприятни условия за тяхното надграждане и обогатяване с още съответни начинания. Важно е да отбележим, че нашето съдействие има 74-годишна история, наситена с множеството открити директни контакти сред висши учебни заведения от двете страни и от забележителния брой китайски учители-доброволци, които преподават в българските междинни учебни заведения. Има сериозен интерес на български претенденти за образование в Китай, както и на китайски студенти за образование в български университети. По този метод се извършва пълноценно Споразумението за съдействие в региона на образованието сред МОН и Министерството на образованието на КНР за интервала 2020-2023 година
През идната година следва сключване на ново Споразумение за идващия интервал (2024-2027 г.), и така се надявам, че ще отчитаме още по-големи резултати в идните години.
В. С кои китайски сътрудници поддържате контакти и съдействие и може ли да ни дадете някои съответни образци за това партньорство или за взаимни действия?
О. Важен детайл от двустранното съдействие в региона на образованието и науката са Институтите „ Конфуций “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и Великотърновския университет „ Св. Кирил и Методий “. Те са образователни и културни центрове, чиято съществена активност е обвързвана с преподаването на китайския език и разширение познанията на хората от другите страни за китайския език и просвета, развиване на другарските връзки и разрастване на интернационалния продан и съдействие сред Китай и страните по света в региона на образованието, науката, културата, стопанската система и други сфери. Институт „ Конфуций “ - София е част от световната мрежа китайски просветителни институти, които към този момент наброяват над 500 в целия свят. Той е и един от първите на Балканския полуостров и в Източна Европа. През 2022 година Институт „ Конфуций “ във ВТУ разшири образованието по китайски език в два нови града – Исперих и Тутракан.
Китайски език у нас се преподава не единствено на академично равнище, само че има съществено наличие на китайски учители доброволци, които преподават китайски в българските междинни учебни заведения. Около 3000 са учениците, които учат китайски език в разнообразни форми. Часове по китайски език и просвета се водят в общо 50 просветителни институции в 14 града в цяла България (Велико Търново, Русе, Търговище, Шумен, Варна, Бургас, Сливен, Казанлък, Попово, Свищов, Челопеч, София, Исперих и Тутракан).
От предходната година завършващите приблизително обучение у нас младежи имат опция да се явят на държавен зрелостен изпит и по китайски език, който са изучавали като профилиращ предмет.
Бих заключил, че има положително развиване на българистиката в Китай и китаистиката в България. Също по този начин сполучливо действат българските лекторати в Китай, Центърът за българистични проучвания към Пекинския университет за непознати езици и специалността „ Българистика ” в Тиендзинския университет с бакалавърска стратегия за образование по български език, и първият университет с такава компетентност отвън столицата Пекин.
В последните години има сериозен продан на студенти сред България и Китай. Съществува доста необятно съдействие сред български и китайски висши учебни заведения. Съгласно Споразумението (2020-2023) всяка година за цялостен период на образование по механически, стопански и филантропични специалности в Китай отпътуват към 25 български студенти, а приблизително 20 китайски специализанти, приключили висшето си обучение в Пекинския институт за непознати езици, се одобряват за двугодишна специализация в СУ „ Св. Климент Охридски “
През актуалната академична 2023-2024 година броят на китайските студенти в наши университети е 146, като най-вече са тези, избрали професионално направление Музикално и танцово изкуство – 100 души. Броят на докторантите е 74.
Стипендиантски стратегии се ползват във Факултета по математика на СУ „ Св. Климент Охридски “ и в Техническия университет в София.
СУ „ Св. Климент Охридски “ уголемява формализираните си партньорства със Световния алианс на университетите за външни връзки в Китай, самодейността „ Един пояс, веднъж и Еду Шаншай Интернешънъл, компания за просветителни услуги.
В региона на научните проучвания насърчаваме двустранното научно съдействие, както и взаимоотношението в границите на програмата на Европейски Съюз „ Хоризонт Европа “ за повишение на научния продан и поощряване на нововъведенията въз основа на подписаното през 2018 година междуправителствено Споразумение за съдействие в региона на науката и технологиите.
В рамките на Механизъм за съдействие сред Китай и страните от Централна и Източна Европа, се дават още благоприятни условия за развиване и надграждане на двустранните ни връзки в региона на науката и образованието.
Един от многото образци в това отношение е Аграрният университет в Пловдив, който е измежду най-активните сътрудници на китайските институции за висше обучение. През последните няколко години университетът съумява да провежда и осъществя поредност от начинания и планове за съдействие. Това включва основаването на български център в Шанхайския университет „ Дзяо Тун “ през 2016 година в границите на самодейността „ Един пояс, веднъж “. Аграрният университет стана член на Мрежата за интернационално съдействие в региона на науката и технологиите към самодейността „ Един пояс, веднъж “.
Българската академия на науките /БАН/ също има обичайни и добре развити връзки с китайските си сътрудници. Институтът за стопански проучвания е един от най-активните участници в тази област.
В. Имали ли сте срещи и диалози с китайски сътрудници?
О. В началото на мандата ми като министър на образованието и науката посрещнах делегация на китайското министерство на образованието, водена от господин Уан Чънуън, ръководител на „ Комисията по ревизия и контрол на дисциплината “ (ранг заместник-министър) към Министерство на образованието на КНР и Н. Пр. Дун Сяодзюн, ексклузивен и пълномощен дипломат на Китайската национална република. Проведохме потребен диалог за разширението и надграждането на области за съдействие от съвместен интерес във връзка с образованието и науката.
Обсъждахме по какъв начин бихме могли да засилим съдействието си в региона на образованието и обмена на студенти и експерти по естествени науки, математика, осведомителни технологии, инженерство и други
В. Кои са приоритетните области в образованието и науката, при които има положителни вероятности за разширение или основаване на ново сътрудничество и партньорски отношения сред двете страни?
О. Интересът към китайската просвета, език и върхови достижения в науката и промишлеността се усилва. Съществуват благоприятни условия за съдействие сред нашите две страни в взаимни научни проучвания сред научните институции, компаниите и други организации по избрани от двете страни предпочитани посоки, построяването на взаимни лаборатории или научно-развойни центрове. От съвместен интерес ще бъде обменът по отношение на опита по повод усилването на връзката сред научното познание и внедряването му в нововъведения и бизнес предприемачество. Иновациите в образованието също могат да бъдат обект на съдействие.
Образованието на 21 век е обвързвано с редица провокации и изисква промени и бързо нахлуване на повече цифрови решения. Във всички образователни стратегии ние залагаме образуване на цифрови умения. В епохата на цифровата промяна, образованието и образованието имат значимата роля да приготвят всички младежи за работа в нова среда и пазара на труда на бъдещето.
В началото на идната година всички учебни заведения в България ще имат STEM центрове, ще изградим и Национален център, който ще бъде главен снабдител на професионално развиване за учителите в региона на науката, технологиите, инженерството и математиката. Идеята ни е той да координира и съветва построяването и развиването на STEM среда във всяко българско учебно заведение, като основава модел за учене, подготовка, работа с научно изследователски способи и принадлежности, обезпечаване на модерна база и лабораторна среда за подготовка и образование на олимпийските тимове на страната.
Полезен ще ни бъде всеки опит и сполучлив модел, с цел да ускоряваме мотивацията за учене през целия живот, потребление на технологиите в поддръжка на приобщаващото обучение, STEM и STEAM образованието, което развива обичайния способ на образование, само че и сплотява естествени науки, технологии, инженерство и математика, като го надгражда с изкуства и дизайн.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ