Цинизмът и бюджетното планиране за 2022-а
Министърът на финансите Асен Василев и министърът на труда и обществената политика Георги Гьоков жигосаха като циници всички тези, които настояват, че като усилва обществените разноски в Бюджет 2022 държавното управление помпа инфлацията. Направиха го по време на съвещанието на парламентарната комисия по бюджет и финанси, на което се гледаха законите за бюджетите за 2022-та на страната, на Националния застрахователен институт (НОИ) и на здравната каса (НЗОК).
За да сме правилни ще цитираме: " Така че тезата, че като влагаме малко в обществените системи, това щяло да докара до инфлация и хората щели да обеднеят, извинете, само че това е цинизъм. Тезата, че подпомагайки бедните хора в страната, ние ще вдигнем инфлацията толкоз, че те щели да обеднеят, е цинизъм. Да инфлацията може да понижи резултата от тези средства, само че сигурно хората ще получат много повече от това, което инфлацията може да вземе ", разгласи финансовият министър.
А малко по-рано по време на съвещанието той заявява: " Що се отнася до обществените разноски и изказванието, че те ще доведат до обедняване на хората, истината е, че като вдигнеш обществените разноски с 2 милиарда лв., колкото и да е инфлацията, тя няма да инфлира 2 милиарда лв. в обществени разноски. Тя може да инфлира 200 млн. лв.. Тя може да инфлира 300 млн. лв., само че не и 2 милиарда лв.. Реално в джоба на хората, откакто отчетем инфлацията, сигурно ще влязат над 1.5 милиарда лв. повече. Това означа, че е безусловно обществен. " Със сигурност тази сакрална фраза за цинизма ще прозвучи и от трибуната в пленарна зала, когато в четвъртък Закона за държавния бюджет бъде гледан в нея на първо четене.
Тук незабавно би трябвало да кажа, че доколкото цинизмът е известна в античността философска школа, чийто най-известен представител е Диоген, аз персонално не виждам проблем да се причисля към групата на циниците. Още повече, че по формулировка тази философска школа преглежда добродетелта като единственото належащо изискване за реализиране на благополучие. Така че, когато става дума за оценката на предлагания от държавното управление бюджет, аз съм безсрамник, защото подкрепям тезата, че и обществените и финансовите разноски, планувани в него, генерират инфлация. А тя ограбва моите приходи, които, за разлика от тези, на които хазната подсигурява нарастване, не идват от държавния бюджет.
Напротив, аз съм един от тези, които ежемесечно наливат в приходната част на Консолидираната фискална стратегия (КФН) под формата на директни налози и осигуровки над 800 лв. и още по над 400 лв. под формата на Данък добавена стойност за закупените от мен артикули и услуги. Докато тези, на които страната счита да усили обществените приходи, не заплащат директни налози в държавния бюджет и осигуровки и надали способстват за приходите по Данък добавена стойност и на половината от парите, които на мен ми събират. Но мен, който цялостни хазната, инфлацията ме ограбва (като понижава покупателната дарба на приходите ми) и една немалка част от нея се помпа от увеличените разноски на държавното управление.
Впрочем, по въпроса дали 2 милиарда лв. обществени разноски могат да бъдат инфлирани, или казано по различен метод - обезценени, финансовият министър бе репликиран от депутата от ГЕРБ Красимир Вълчев. " Социалните разноски са над 20 милиарда лв., а вие ще имате инфлация към 10%, тъй че не е правилно, че инфлацията няма да изяде това нарастване на обществените разноски, което сте заложили ", съобщи той.
В самата Средносрочна бюджетна прогноза на държавното управление, в която се съдържат претекстовете за предлагания държавен бюджет, има индиректно доказателство по какъв начин инфлацията може да изяде 2 милиарда лв., че и повече. В него е планувано през 2022-а Брутният вътрешен продукт да нарасне от 130.61 милиарда лв. до 143.02 милиарда лв.. Това е близо 9.5% растеж. Но в действително изражение, отново съгласно тази прогноза на ръководещите, той е 4.8% или близо два пъти по-нисък от номиналните 9.5 %. И вярно, тъй като разликата е инфлация. А в парично изражение тя се равнява на над 6,1 милиарда лв.. Може ли инфлацията да обезцени 2 милиарда лв.? Явно може. И още един аргумент в тази посока. През 2021-а пенсиите бяха обновени за да няма пенсионер под границата на бедността. А в резултат на инфлацията дали в този момент тази цел е реализирана, или макар актуализацията още има значително лица, чийто пенсии са под тази граница?
Инфлацията се обрисува като главен проблем пред страната, жителите, бизнеса и държавното управление. А като човек, претърпял два държавни банкрута, от опит ще ви кажа, че тя е нещо ужасно. Първоначално наподобява безобидно. В края на 1995-та тя бе на рекордно ниски за това време равнища от 29.5%. Година по-късно, дали поради политиката на тогавашното държавно управление, дали заради други аргументи, тя надвиши 310%, а два месеца по-късно, през февруари 1997-а, доближи 2000 %. Затова аз циникът не желая да преживея за трети път сходен призрачен сън. Не желая да видя настоящия министър председател по какъв начин сходно на един собствен сътрудник от 1991-а (Димитър Попов) се обръща към популацията с апела " За Бога братя! Не купувайте! ". И в действителност кой е циникът в тази ситуация, аз - данъкоплатецът, който не се храни от държавната хазна, а в противен случай - цялостни я, или тези - с държавните заплати, които се пробват да ме убедят, че спомагателни обществени разноски 2 милиарда лв. и още 8.2 милиарда лв. финансови разноски няма да усилят инфлацията?
Самият факт, че тази тематика стана главната в дебата за бюджета приказва, че заплахата от сериозна амортизация на приходите не е за занемаряване. В бюджетната комисия тя се завъртя към декемврийската прогноза на Българска народна банка, която даваше доста по-нисък Брутният вътрешен продукт точно поради по-голямата инфлация. Управителят на Централната банка вложи цялото си дипломатическо умеене, с цел да извади тази информация от политическия спор. И му се получи. Но измежду многото финансови и стопански данни, с които той боравеше, обществеността чу само фразата: " Така че няма драма ".
А финансовият министър Асен Василев побърза да закове: " Годишната инфлация за 2021-а съгласно хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПК) е 6.6 % ". А Българска народна банка бе предрекла 7.7%. Само че съгласно Националния статистически институт има и една друга инфлация, наричана Индекс на потребителските цени (ИПЦ) и за 2021-а тя е 7.8%. Знаете ли от кое място идва разликата с ХИПК? При изчисляването на Идеологически подривни центрове тежестта на питателните артикули и издръжката на жилището - вода, ток, парно е близо 49.5%, а при ХИПЦ - към 36.3 %. Всеки може самичък да реши коя инфлация е по използвана за нашите, българските действителности.
Пред парламентарната комисия Асен Василев съобщи, че това е един бюджет, който е ориентиран към вложения в главните фактори на икономическия напредък. " Има удвояване на финансовите вложения по отношение на действително направените и през 2021-а до 5.2% от Брутният вътрешен продукт. Има забележителен растеж на вложенията в човешки капитал, главно опазване на здравето, обучение, само че също по този начин доста нарастване на бюджетите за спорт и за просвета. И има, както към този момент стана дума, обилни вложения в обществените системи, с цел да може да се усъвършенства животът на хората, които разчитат на бюджета за приходите си.
Основите параметри са 2.5% недостиг на касова основа без Коронавирус ограниченията, с тях той доближава до 4.5%. Капиталовите вложения са 5.8% от Брутният вътрешен продукт, което значи че всички увеличени обществени разноски, всички разноски за обучение, за просвета и за спорт са покрити от приходите. Остават 1.7% от приходите от Брутният вътрешен продукт за финансови вложения. Ако бяхме създали финансовите вложения равни на това, което получаваме като евросредства, щяхме да сме със един относително дребен недостиг от 1% или 1.5%. Това, което ние залагаме, е един огромен растеж на вложенията, който се финансира от националния бюджет. И на това се дължи целият недостиг на бюджета ", изясни той.
Инвестициите са хубаво нещо, макар, че и те наливат в инфлацията. Спомнете си 2008-а. Въпросът обаче е дали те ще се случат в планувания размер от 8.2 милиарда лв.. Съмнение в това показаха даже депутати от ръководещата коалиция. " Изразявам терзание от метода за асимилиране на финансовите разноски, които са в изключително огромни размери ", разгласи ръководителят на комисията и народен представител от " ИТН " Любомир Каримански.
В същия дух подходи и депутатът от " Демократична България " Георги Ганев. Но той потърси и положителната страна в възможното несъблюдение на заложените вложения. " Виждам благоприятни условия за несъблюдение на разходната част, тъй като, в случай че заложените финансови разноски не се случат, бюджетът е на нула, няма недостиг, няма нов дълг. Понеже амбициозно залагаме на финансовите разноски имаме и този недостиг, само че аз си мисля, че огромна чат от тях за 2021-а няма да бъдат записани касово и дефицитът ще е по-нисък ", сподели Ганев.
Очаквано депутатът от ГЕРБ и някогашен финансов министър Кирил Ананиев бе доста по-остър. " Според мен планувания напредък на стопанската система е надценен и оптимистичен. Основният мотор на този напредък е планувано да бъдат финансовите разноски. Предвиждат се 8.2 милиарда лв. и 5.8% от Брутният вътрешен продукт. Исторически такива финансови разноски не са усвоявани. През 2021-а бяха планувани 6.1 милиарда лв., а в последна сметка бяха осъществени единствено 3.7 милиарда лв.. Като основа за този напредък на финансовите разноски се показва Планът за възобновяване и резистентност. Той към момента не е признат от Европейска комисия. Не знам дали е изпратен, само че в случай че е изпратен, не е минал през нужното публично разискване. Но доникъде на годината, а може би и по-късно, този проект няма да бъде признат. Знаейки капиталовите процедури по европейски планове, до края на годината ние в най-хубавия случай по този проект можем да разчитаме на някакъв задатък по избрани планове. Така че този главен източник за растеж на вложенията през 2022-а е доста нерешителен, да не кажа - неосъществим да способства за действително икономическо повишаване ", съобщи Ананиев.
Изказването му срещна изострен отпор от финансовия министър Асен Василев. Според него капиталовият проект изобщо не разчитал на парите от Европейски Съюз по линия на националния План за възобновяване и резистентност. " Дали ще бъде изпълнена финансовата стратегия. Колегите от Министерство на регионалното развитие ни увериха, че имат подготвени планове за цялостната сума, планувана от Министерството на финансите. Същото ни споделиха и сътрудниците от Министерството на превоза. Вие, господин Ананиев, казахте, че мотор на финансовите разноски е НПВУ. И това може би е излишък от тези времена, когато мотор на финансовите разноски са били евросредствата. Сега от 8.2 милиарда лв. финансови разноски НПВУ е 1.6 милиарда лв., а 6.6 милиарда лв. са национални средства. Ние не разчитаме на Европа, с цел да си оправим инфраструктурата. Ние вземаме личното си бъдеще в личните си ръце. И споделяме, че в държавния бюджет са заложени задоволително лични средства, с цел да можем да си оправим инфраструктурата. И цялата политика на финансови разноски е обвързана. Тя не е на правилото " от Европа можем да вземем еди какъв брой си пари, дайте да помислим по какъв начин да ги изхарчим ", а е на правилото " от какво имаме потребност като стопанска система, дайте да намерим метод да го финансираме ". Ако не можем с пари от Европа, ще го финансираме от народен бюджет. Всякакви тези за взимане на повече дълг и за дългови спирали са безпочвени. Дългът, заложен в нашия бюджет, е по-нисък като равнище от Брутният вътрешен продукт по отношение на оня, който сте залагали вие. А в случай че махнем от общия дълг оня, който планираме да вземем за финансови разноски, сме на остатък от 1.7% в този бюджет. Реално спомагателният дълг, който вземаме, е за вложения ", сподели финансовият министър.
Това за " бъдещето в личните си ръце " е прелестно. Добре е обаче да забележим какво написа по този въпрос в средносрочната бюджетна прогноза на същото това държавно управление. Там се споделя: " Растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 4,8% през 2022 година, движен от вложенията. Публичните вложения ще бъдат подкрепени от средствата по НПВУ. Частното съфинансиране по линия на НПВУ ще подтиква и частните вложения. " Може да е цинично, само че аз оставам с усещането, че въпросните средства от Европейски Съюз по НПВУ не са чак толкоз безобидни за икономическия растеж и не могат да бъдат толкоз елементарно подминати. А що се отнася до изказванието, че в случай че капиталовият проект не се случи, това ще свие недостига и всичко ще е наред... Дано да е по този начин. Но нали ще останат увеличените обществени разноски и инфлацията, която яде приходите на такива циници като мен? Впрочем, аз изобщо не съм срещу увеличението на приходите за обществено слабите, тъй че да покрият това, което не могат да платят като комунални разноски, средства, за храна и медикаменти. Но все си мисля, че тези финансови помощи би трябвало да са целеви - единствено за избрани артикули и услуги и в действителност да са единствено за тези, които са под границата на бедността и като приходи, и като имотно положение. Точно за това е редно да са помощи, а не нарастване, актуализация или както щете го наречете, на пенсиите. Така съгласно мен ще е почтено и ще генерира по-малко инфлация. Нищо, че може да звучи цинично.
Източник: Петър Илиев, News.bg
За да сме правилни ще цитираме: " Така че тезата, че като влагаме малко в обществените системи, това щяло да докара до инфлация и хората щели да обеднеят, извинете, само че това е цинизъм. Тезата, че подпомагайки бедните хора в страната, ние ще вдигнем инфлацията толкоз, че те щели да обеднеят, е цинизъм. Да инфлацията може да понижи резултата от тези средства, само че сигурно хората ще получат много повече от това, което инфлацията може да вземе ", разгласи финансовият министър.
А малко по-рано по време на съвещанието той заявява: " Що се отнася до обществените разноски и изказванието, че те ще доведат до обедняване на хората, истината е, че като вдигнеш обществените разноски с 2 милиарда лв., колкото и да е инфлацията, тя няма да инфлира 2 милиарда лв. в обществени разноски. Тя може да инфлира 200 млн. лв.. Тя може да инфлира 300 млн. лв., само че не и 2 милиарда лв.. Реално в джоба на хората, откакто отчетем инфлацията, сигурно ще влязат над 1.5 милиарда лв. повече. Това означа, че е безусловно обществен. " Със сигурност тази сакрална фраза за цинизма ще прозвучи и от трибуната в пленарна зала, когато в четвъртък Закона за държавния бюджет бъде гледан в нея на първо четене.
Тук незабавно би трябвало да кажа, че доколкото цинизмът е известна в античността философска школа, чийто най-известен представител е Диоген, аз персонално не виждам проблем да се причисля към групата на циниците. Още повече, че по формулировка тази философска школа преглежда добродетелта като единственото належащо изискване за реализиране на благополучие. Така че, когато става дума за оценката на предлагания от държавното управление бюджет, аз съм безсрамник, защото подкрепям тезата, че и обществените и финансовите разноски, планувани в него, генерират инфлация. А тя ограбва моите приходи, които, за разлика от тези, на които хазната подсигурява нарастване, не идват от държавния бюджет.
Напротив, аз съм един от тези, които ежемесечно наливат в приходната част на Консолидираната фискална стратегия (КФН) под формата на директни налози и осигуровки над 800 лв. и още по над 400 лв. под формата на Данък добавена стойност за закупените от мен артикули и услуги. Докато тези, на които страната счита да усили обществените приходи, не заплащат директни налози в държавния бюджет и осигуровки и надали способстват за приходите по Данък добавена стойност и на половината от парите, които на мен ми събират. Но мен, който цялостни хазната, инфлацията ме ограбва (като понижава покупателната дарба на приходите ми) и една немалка част от нея се помпа от увеличените разноски на държавното управление.
Впрочем, по въпроса дали 2 милиарда лв. обществени разноски могат да бъдат инфлирани, или казано по различен метод - обезценени, финансовият министър бе репликиран от депутата от ГЕРБ Красимир Вълчев. " Социалните разноски са над 20 милиарда лв., а вие ще имате инфлация към 10%, тъй че не е правилно, че инфлацията няма да изяде това нарастване на обществените разноски, което сте заложили ", съобщи той.
В самата Средносрочна бюджетна прогноза на държавното управление, в която се съдържат претекстовете за предлагания държавен бюджет, има индиректно доказателство по какъв начин инфлацията може да изяде 2 милиарда лв., че и повече. В него е планувано през 2022-а Брутният вътрешен продукт да нарасне от 130.61 милиарда лв. до 143.02 милиарда лв.. Това е близо 9.5% растеж. Но в действително изражение, отново съгласно тази прогноза на ръководещите, той е 4.8% или близо два пъти по-нисък от номиналните 9.5 %. И вярно, тъй като разликата е инфлация. А в парично изражение тя се равнява на над 6,1 милиарда лв.. Може ли инфлацията да обезцени 2 милиарда лв.? Явно може. И още един аргумент в тази посока. През 2021-а пенсиите бяха обновени за да няма пенсионер под границата на бедността. А в резултат на инфлацията дали в този момент тази цел е реализирана, или макар актуализацията още има значително лица, чийто пенсии са под тази граница?
Инфлацията се обрисува като главен проблем пред страната, жителите, бизнеса и държавното управление. А като човек, претърпял два държавни банкрута, от опит ще ви кажа, че тя е нещо ужасно. Първоначално наподобява безобидно. В края на 1995-та тя бе на рекордно ниски за това време равнища от 29.5%. Година по-късно, дали поради политиката на тогавашното държавно управление, дали заради други аргументи, тя надвиши 310%, а два месеца по-късно, през февруари 1997-а, доближи 2000 %. Затова аз циникът не желая да преживея за трети път сходен призрачен сън. Не желая да видя настоящия министър председател по какъв начин сходно на един собствен сътрудник от 1991-а (Димитър Попов) се обръща към популацията с апела " За Бога братя! Не купувайте! ". И в действителност кой е циникът в тази ситуация, аз - данъкоплатецът, който не се храни от държавната хазна, а в противен случай - цялостни я, или тези - с държавните заплати, които се пробват да ме убедят, че спомагателни обществени разноски 2 милиарда лв. и още 8.2 милиарда лв. финансови разноски няма да усилят инфлацията?
Самият факт, че тази тематика стана главната в дебата за бюджета приказва, че заплахата от сериозна амортизация на приходите не е за занемаряване. В бюджетната комисия тя се завъртя към декемврийската прогноза на Българска народна банка, която даваше доста по-нисък Брутният вътрешен продукт точно поради по-голямата инфлация. Управителят на Централната банка вложи цялото си дипломатическо умеене, с цел да извади тази информация от политическия спор. И му се получи. Но измежду многото финансови и стопански данни, с които той боравеше, обществеността чу само фразата: " Така че няма драма ".
А финансовият министър Асен Василев побърза да закове: " Годишната инфлация за 2021-а съгласно хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПК) е 6.6 % ". А Българска народна банка бе предрекла 7.7%. Само че съгласно Националния статистически институт има и една друга инфлация, наричана Индекс на потребителските цени (ИПЦ) и за 2021-а тя е 7.8%. Знаете ли от кое място идва разликата с ХИПК? При изчисляването на Идеологически подривни центрове тежестта на питателните артикули и издръжката на жилището - вода, ток, парно е близо 49.5%, а при ХИПЦ - към 36.3 %. Всеки може самичък да реши коя инфлация е по използвана за нашите, българските действителности.
Пред парламентарната комисия Асен Василев съобщи, че това е един бюджет, който е ориентиран към вложения в главните фактори на икономическия напредък. " Има удвояване на финансовите вложения по отношение на действително направените и през 2021-а до 5.2% от Брутният вътрешен продукт. Има забележителен растеж на вложенията в човешки капитал, главно опазване на здравето, обучение, само че също по този начин доста нарастване на бюджетите за спорт и за просвета. И има, както към този момент стана дума, обилни вложения в обществените системи, с цел да може да се усъвършенства животът на хората, които разчитат на бюджета за приходите си.
Основите параметри са 2.5% недостиг на касова основа без Коронавирус ограниченията, с тях той доближава до 4.5%. Капиталовите вложения са 5.8% от Брутният вътрешен продукт, което значи че всички увеличени обществени разноски, всички разноски за обучение, за просвета и за спорт са покрити от приходите. Остават 1.7% от приходите от Брутният вътрешен продукт за финансови вложения. Ако бяхме създали финансовите вложения равни на това, което получаваме като евросредства, щяхме да сме със един относително дребен недостиг от 1% или 1.5%. Това, което ние залагаме, е един огромен растеж на вложенията, който се финансира от националния бюджет. И на това се дължи целият недостиг на бюджета ", изясни той.
Инвестициите са хубаво нещо, макар, че и те наливат в инфлацията. Спомнете си 2008-а. Въпросът обаче е дали те ще се случат в планувания размер от 8.2 милиарда лв.. Съмнение в това показаха даже депутати от ръководещата коалиция. " Изразявам терзание от метода за асимилиране на финансовите разноски, които са в изключително огромни размери ", разгласи ръководителят на комисията и народен представител от " ИТН " Любомир Каримански.
В същия дух подходи и депутатът от " Демократична България " Георги Ганев. Но той потърси и положителната страна в възможното несъблюдение на заложените вложения. " Виждам благоприятни условия за несъблюдение на разходната част, тъй като, в случай че заложените финансови разноски не се случат, бюджетът е на нула, няма недостиг, няма нов дълг. Понеже амбициозно залагаме на финансовите разноски имаме и този недостиг, само че аз си мисля, че огромна чат от тях за 2021-а няма да бъдат записани касово и дефицитът ще е по-нисък ", сподели Ганев.
Очаквано депутатът от ГЕРБ и някогашен финансов министър Кирил Ананиев бе доста по-остър. " Според мен планувания напредък на стопанската система е надценен и оптимистичен. Основният мотор на този напредък е планувано да бъдат финансовите разноски. Предвиждат се 8.2 милиарда лв. и 5.8% от Брутният вътрешен продукт. Исторически такива финансови разноски не са усвоявани. През 2021-а бяха планувани 6.1 милиарда лв., а в последна сметка бяха осъществени единствено 3.7 милиарда лв.. Като основа за този напредък на финансовите разноски се показва Планът за възобновяване и резистентност. Той към момента не е признат от Европейска комисия. Не знам дали е изпратен, само че в случай че е изпратен, не е минал през нужното публично разискване. Но доникъде на годината, а може би и по-късно, този проект няма да бъде признат. Знаейки капиталовите процедури по европейски планове, до края на годината ние в най-хубавия случай по този проект можем да разчитаме на някакъв задатък по избрани планове. Така че този главен източник за растеж на вложенията през 2022-а е доста нерешителен, да не кажа - неосъществим да способства за действително икономическо повишаване ", съобщи Ананиев.
Изказването му срещна изострен отпор от финансовия министър Асен Василев. Според него капиталовият проект изобщо не разчитал на парите от Европейски Съюз по линия на националния План за възобновяване и резистентност. " Дали ще бъде изпълнена финансовата стратегия. Колегите от Министерство на регионалното развитие ни увериха, че имат подготвени планове за цялостната сума, планувана от Министерството на финансите. Същото ни споделиха и сътрудниците от Министерството на превоза. Вие, господин Ананиев, казахте, че мотор на финансовите разноски е НПВУ. И това може би е излишък от тези времена, когато мотор на финансовите разноски са били евросредствата. Сега от 8.2 милиарда лв. финансови разноски НПВУ е 1.6 милиарда лв., а 6.6 милиарда лв. са национални средства. Ние не разчитаме на Европа, с цел да си оправим инфраструктурата. Ние вземаме личното си бъдеще в личните си ръце. И споделяме, че в държавния бюджет са заложени задоволително лични средства, с цел да можем да си оправим инфраструктурата. И цялата политика на финансови разноски е обвързана. Тя не е на правилото " от Европа можем да вземем еди какъв брой си пари, дайте да помислим по какъв начин да ги изхарчим ", а е на правилото " от какво имаме потребност като стопанска система, дайте да намерим метод да го финансираме ". Ако не можем с пари от Европа, ще го финансираме от народен бюджет. Всякакви тези за взимане на повече дълг и за дългови спирали са безпочвени. Дългът, заложен в нашия бюджет, е по-нисък като равнище от Брутният вътрешен продукт по отношение на оня, който сте залагали вие. А в случай че махнем от общия дълг оня, който планираме да вземем за финансови разноски, сме на остатък от 1.7% в този бюджет. Реално спомагателният дълг, който вземаме, е за вложения ", сподели финансовият министър.
Това за " бъдещето в личните си ръце " е прелестно. Добре е обаче да забележим какво написа по този въпрос в средносрочната бюджетна прогноза на същото това държавно управление. Там се споделя: " Растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 4,8% през 2022 година, движен от вложенията. Публичните вложения ще бъдат подкрепени от средствата по НПВУ. Частното съфинансиране по линия на НПВУ ще подтиква и частните вложения. " Може да е цинично, само че аз оставам с усещането, че въпросните средства от Европейски Съюз по НПВУ не са чак толкоз безобидни за икономическия растеж и не могат да бъдат толкоз елементарно подминати. А що се отнася до изказванието, че в случай че капиталовият проект не се случи, това ще свие недостига и всичко ще е наред... Дано да е по този начин. Но нали ще останат увеличените обществени разноски и инфлацията, която яде приходите на такива циници като мен? Впрочем, аз изобщо не съм срещу увеличението на приходите за обществено слабите, тъй че да покрият това, което не могат да платят като комунални разноски, средства, за храна и медикаменти. Но все си мисля, че тези финансови помощи би трябвало да са целеви - единствено за избрани артикули и услуги и в действителност да са единствено за тези, които са под границата на бедността и като приходи, и като имотно положение. Точно за това е редно да са помощи, а не нарастване, актуализация или както щете го наречете, на пенсиите. Така съгласно мен ще е почтено и ще генерира по-малко инфлация. Нищо, че може да звучи цинично.
Източник: Петър Илиев, News.bg
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ