БАН вдъхна нов живот на АЕЦ "Белене"
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова съобщи, че най-хубавият вид е да се търси създаване на АЕЦ " Белене "
© Надежда Чипева Още по тематиката
Председателят на КЕВР: България няма потребност от нови огромни енергийни мощности до 2035 година
При предстоящите междинни цени на електрическата енергия през 2050 година нова нуклеарна мощ няма да бъде финансово устойчива, считат от Центъра за проучване на демокрацията
31 окт 2017
Йо-хо-хо и още 20 милиарда лв. в гьола
Идеите за рестарт на АЕЦ " Белене "
27 окт 2017
Българска академия на науките не дава на кабинета патерица за " Белене "
Експертите на Академията заключават, че централата е нежизнеспособен търговски план
27 окт 2017
Теменужка Петкова: Най-добрият вид за " Белене " е частен вложител и без държавни гаранции
Енергийният министър отговори на някои значими въпроси в предаването " Седмицата " на " Дарик радио ". " Капитал " обобщава някои от тях
1 окт 2017 " Не е нуклеарна физика ", гласи известният израз, когато някой желае да покаже, че нещо е обикновено. Да извадиш отчет, който да оправдае построяването на нуклеарна централа, става известно, също не е толкоз комплицирана задача. Това е изводът след представянето на прословутия отчет на Българска академия на науките за нуждата и икономическата изгода от строителството на АЕЦ " Белене ", в четвъртък (16 ноември).
Още с това, че представянето на основния документ се забави по отношение на в началото оповестените периоди (по план отчетът трябваше да излезе края на септември) , се появиха догадки за " игри " с многото заложени параметри, които да вдъхнат живот на плана. И в действителност, до момента в който в първичния и междинния план на отчета (с които Капитал разполага и описа), се споделяше, че построяването на атомната централа е финансово нежизнеспособно, в окончателния вид тази основна позиция е претърпяла коренна смяна.
Жизнеспособен, единствено с страната
При по-ранните разновидности на отчета са били тествани над 90 комбинации с друго систематизиране на дяловете сред вложителите (включително държавата), разнородни планирани цени за електрическата енергия до 2087 година и така нататък, само че " заключението на Българска академия на науките е, че планът е финансово нежизнеспособен ".
Сега обаче икономистите, ръководени от проф. Александър Тасев, са разкрили вероятни комбинации, при които най-малко на доктрина, си коства да има втора АЕЦ. В тези комбинации има едно главно условие - присъединяване на страната. Без нея, по думите на Тасев, планът няма да има стопански и финансов смисъл.
Накратко, това което учените са открили като нужен най-малко, са планирани разноски за централата от 10.5 милиарда евро, съответствие на привлечения и личния капитал от 70 към 30 или даже 80 към 20, рента от под 5%, както и цена на тока през 2040 година от порядъка на 84 евро за мегаватчас. И без да е експерт, човек може да си даде сметка какъв брой условности има в тази задача. А при каквато и да е смяна на един или повече от тези параметри, крайната сметка излиза на алено.
" Да се предвижда пазарната цена на електрическата енергия в толкоз дълъг интервал е непостижимо начинание. Ние сме употребявали разнообразни способи и практики, които са одобрени в Европа и от Световната банка, само че все пак би трябвало да си даваме сметка, че когато пристигна съответното време цените евентуално ще са други ", застрахова се проф. Тасев.
Според плановете на Българска академия на науките към 2020 година се чака мегаватчас електрическа енергия да коства 57 евро, а към 2028-а, когато би могла да проработи АЕЦ " Белене ", цената към този момент ще е 68 евро. През 2040 година би трябвало да се увеличи до 84 евро на мегаватчас. Тенденцията, споделя Тасев, е такава, само че има пазарен риск, който не може да се планува.
Що се отнася до присъединяване на страната, проф. Тасев изясни, че няма значение тъкмо с какъв брой % ще се включи тя. Важното е, че без нея (и по-конкретно без държавните гаранции), заемният капитал ще бъде по-скъп. В случая концепцията, която бе доказана и от присъствалата на събитието министър на енергетиката Теменужка Петкова, е платеното до момента съоръжение за централата да бъде включено като апортна вноска в бъдеща планова компания. А цената на това съоръжение по експертни оценки е 1.17 милиарда евро.
Така при вид от 70% заемен капитал или 7.35 милиарда евро от общо 10.5 млрд, частният вложител ще би трябвало да обезпечи съвсем два милиарда евро лични средства. Откъдето пък може да пресметнем, че при по този начин структурираната планова компания държавното присъединяване ще е малко над 37 %. Разбира се, вероятни са и други схеми, съгласно това какъв частен интерес ще има към реализирането на " Белене ".
Според по-ранните калкулации на Българска академия на науките обаче, при естествена предстояща възвращаемост за частния вложител, приходите от употребата на АЕЦ " Белене " няма по какъв начин да покрият вложените пари.
" Най-добрият вид за страната "
" От разбора на Българска академия на науките стана ясно едно: най-хубавият вид е да се търсят благоприятни условия за реализацията на този план. Всеки различен ход би бил неблагоприятен за страната ", съобщи министър Петкова. Тя обаче побърза да се застрахова и изясни, че е нужна " необятна полемика " по тематиката, както и консенсус сред всички парламентарни партии. " Трябва да действаме бързо, само че не трябва да прибързваме ", съобщи тя в отговор на въпроса, по кое време биха могли да се случат разискванията и да се стигне до решение.
Поръчаният от Българския енергиен холдинг (БЕХ) отчет трябваше да даде основанията, на които да се позове ГЕРБ, с цел да възобнови построяването на нуклеарната централа, която тъкмо ръководещата през днешния ден партия спря преди пет години и половина. Дали и по какъв начин това ще се случи, следва да забележим.
Иначе окончателният отчет на Българска академия на науките за оценката на електроенергийния бранш у нас, част от който са и данните за " Белене ", ще бъде подготвен на 31 март 2018 година. Той обаче няма да е публично наличен. Дори външни специалисти няма да имат достъп до него, с цел да създадат различна оценка на информацията. Вместо това ще бъде оповестено обобщение с определени данни, чиято цел наподобява ще е да убеди публиката в нуждата от нови енергийни мощности. Впрочем още занапред учените от академията на науките оповестиха, че след двадесет години ще ни трябват най-малко 1500 МW базови мощности, защото някои от ТЕЦ-вете ще бъдат изведени от употреба поради по-високите екоизисквания.
© Надежда Чипева Още по тематиката
Председателят на КЕВР: България няма потребност от нови огромни енергийни мощности до 2035 година
При предстоящите междинни цени на електрическата енергия през 2050 година нова нуклеарна мощ няма да бъде финансово устойчива, считат от Центъра за проучване на демокрацията
31 окт 2017
Йо-хо-хо и още 20 милиарда лв. в гьола
Идеите за рестарт на АЕЦ " Белене "
27 окт 2017
Българска академия на науките не дава на кабинета патерица за " Белене "
Експертите на Академията заключават, че централата е нежизнеспособен търговски план
27 окт 2017
Теменужка Петкова: Най-добрият вид за " Белене " е частен вложител и без държавни гаранции
Енергийният министър отговори на някои значими въпроси в предаването " Седмицата " на " Дарик радио ". " Капитал " обобщава някои от тях
1 окт 2017 " Не е нуклеарна физика ", гласи известният израз, когато някой желае да покаже, че нещо е обикновено. Да извадиш отчет, който да оправдае построяването на нуклеарна централа, става известно, също не е толкоз комплицирана задача. Това е изводът след представянето на прословутия отчет на Българска академия на науките за нуждата и икономическата изгода от строителството на АЕЦ " Белене ", в четвъртък (16 ноември).
Още с това, че представянето на основния документ се забави по отношение на в началото оповестените периоди (по план отчетът трябваше да излезе края на септември) , се появиха догадки за " игри " с многото заложени параметри, които да вдъхнат живот на плана. И в действителност, до момента в който в първичния и междинния план на отчета (с които Капитал разполага и описа), се споделяше, че построяването на атомната централа е финансово нежизнеспособно, в окончателния вид тази основна позиция е претърпяла коренна смяна.
Жизнеспособен, единствено с страната
При по-ранните разновидности на отчета са били тествани над 90 комбинации с друго систематизиране на дяловете сред вложителите (включително държавата), разнородни планирани цени за електрическата енергия до 2087 година и така нататък, само че " заключението на Българска академия на науките е, че планът е финансово нежизнеспособен ".
Сега обаче икономистите, ръководени от проф. Александър Тасев, са разкрили вероятни комбинации, при които най-малко на доктрина, си коства да има втора АЕЦ. В тези комбинации има едно главно условие - присъединяване на страната. Без нея, по думите на Тасев, планът няма да има стопански и финансов смисъл.
Накратко, това което учените са открили като нужен най-малко, са планирани разноски за централата от 10.5 милиарда евро, съответствие на привлечения и личния капитал от 70 към 30 или даже 80 към 20, рента от под 5%, както и цена на тока през 2040 година от порядъка на 84 евро за мегаватчас. И без да е експерт, човек може да си даде сметка какъв брой условности има в тази задача. А при каквато и да е смяна на един или повече от тези параметри, крайната сметка излиза на алено.
" Да се предвижда пазарната цена на електрическата енергия в толкоз дълъг интервал е непостижимо начинание. Ние сме употребявали разнообразни способи и практики, които са одобрени в Европа и от Световната банка, само че все пак би трябвало да си даваме сметка, че когато пристигна съответното време цените евентуално ще са други ", застрахова се проф. Тасев.
Според плановете на Българска академия на науките към 2020 година се чака мегаватчас електрическа енергия да коства 57 евро, а към 2028-а, когато би могла да проработи АЕЦ " Белене ", цената към този момент ще е 68 евро. През 2040 година би трябвало да се увеличи до 84 евро на мегаватчас. Тенденцията, споделя Тасев, е такава, само че има пазарен риск, който не може да се планува.
Що се отнася до присъединяване на страната, проф. Тасев изясни, че няма значение тъкмо с какъв брой % ще се включи тя. Важното е, че без нея (и по-конкретно без държавните гаранции), заемният капитал ще бъде по-скъп. В случая концепцията, която бе доказана и от присъствалата на събитието министър на енергетиката Теменужка Петкова, е платеното до момента съоръжение за централата да бъде включено като апортна вноска в бъдеща планова компания. А цената на това съоръжение по експертни оценки е 1.17 милиарда евро.
Така при вид от 70% заемен капитал или 7.35 милиарда евро от общо 10.5 млрд, частният вложител ще би трябвало да обезпечи съвсем два милиарда евро лични средства. Откъдето пък може да пресметнем, че при по този начин структурираната планова компания държавното присъединяване ще е малко над 37 %. Разбира се, вероятни са и други схеми, съгласно това какъв частен интерес ще има към реализирането на " Белене ".
Според по-ранните калкулации на Българска академия на науките обаче, при естествена предстояща възвращаемост за частния вложител, приходите от употребата на АЕЦ " Белене " няма по какъв начин да покрият вложените пари.
" Най-добрият вид за страната "
" От разбора на Българска академия на науките стана ясно едно: най-хубавият вид е да се търсят благоприятни условия за реализацията на този план. Всеки различен ход би бил неблагоприятен за страната ", съобщи министър Петкова. Тя обаче побърза да се застрахова и изясни, че е нужна " необятна полемика " по тематиката, както и консенсус сред всички парламентарни партии. " Трябва да действаме бързо, само че не трябва да прибързваме ", съобщи тя в отговор на въпроса, по кое време биха могли да се случат разискванията и да се стигне до решение.
Поръчаният от Българския енергиен холдинг (БЕХ) отчет трябваше да даде основанията, на които да се позове ГЕРБ, с цел да възобнови построяването на нуклеарната централа, която тъкмо ръководещата през днешния ден партия спря преди пет години и половина. Дали и по какъв начин това ще се случи, следва да забележим.
Иначе окончателният отчет на Българска академия на науките за оценката на електроенергийния бранш у нас, част от който са и данните за " Белене ", ще бъде подготвен на 31 март 2018 година. Той обаче няма да е публично наличен. Дори външни специалисти няма да имат достъп до него, с цел да създадат различна оценка на информацията. Вместо това ще бъде оповестено обобщение с определени данни, чиято цел наподобява ще е да убеди публиката в нуждата от нови енергийни мощности. Впрочем още занапред учените от академията на науките оповестиха, че след двадесет години ще ни трябват най-малко 1500 МW базови мощности, защото някои от ТЕЦ-вете ще бъдат изведени от употреба поради по-високите екоизисквания.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ