КНСБ: Минималната заплата да стане 1103 лева
Минималната работна заплата в България да е равна на „ Заплатата за прехрана “. Към 2021 година тя е в размер на 1103 лева нето. Това се споделя в отворено писмо на синдикатите до вицепремиера и министър на финансите Асен Василев.
"Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България поддържа всички цели на изпълнителната власт за растеж на минималната заплата по метод, който да разрешава нейният размер да бъде задоволителен за издръжката на един работещ и фамилията му. Това е наше дългогодишно искане, което мотивираме на всяко тримесечие посредством проучването „ Заплата за прехрана “. Припомняме, че едвам 30 % от наетите по трудово и служебно правно отношение
получават заплата, която да е равна или по-висока от размера на „ Заплатата за прехрана “. Това постанова провеждането на незабавна догонваща политика по приходите. Част от тази политика е и минималната заплата. За нас това са обективни и почтени претенции, които вицепремиерът, министър на финансите и ръководител на НСТС Асен Василев отбрани по време на съвещанието на тристранката на 27.01.2022 година В същото време настояваме да забележим визия от изпълнителната власт за възходяща конвергенция и постигане на нива на Брутният вътрешен продукт и приходите в размер на 60% от средноевропейските равнища, а също и за растеж на приходите на работещите в бюджетната сфера с най-малко 10%, а на „ работещите на терен “ с най-малко 15%.
КНСБ припомня, че приходите в бюджета идват главно от налози, плащани от жителите. През 2021 година едвам 3,1 милиарда лева са постъпили в хазната от налог върху облагата и цели 23 милиарда лева от облагане на трудови хонорари, Данък добавена стойност и акцизи. Въпреки това, национално представителни работодателски организации не престават да спекулират и настояват, че българският служащ не заслужава даже най-ниската в Европейския съюз минимална работна заплата.
При всяко нарастване на минималната работна заплата работодателските организации настояват, че ни чака спад на заетостта, макар че данните през последните няколко години изцяло опровергават тези опасения. Като положителни образци от последните месеци, могат да бъдат посочени Словакия - минимална заплата за 2021 година бе закрепена на 57% от междинната за страната, и Испания, където се заложи средносрочна цел от 60% минимална заплата по отношение на междинната работна заплата. За съпоставяне, в България това съответствие е към 42-44% в продължение на 10 години.
На този декор продуктивността на труда на един ангажиран към този момент е 50,8% от междинното европейско равнище или разлика от едвам 1,9 пъти. Всъщност, съгласно данни на Министерството на финансите от есента на 2021 година продуктивността на труда през миналата година е най-висока по отношение на предходните 6 години, а вътрешното ползване продължава да бъде главния мотор на растежа, а не частните вложения.
"Една страна е толкоз богата, колкото е богат нейният най-беден работещ жител, а в България бедните и работещи жители са доста. Минималното възмездяване на работещите у нас би трябвало да обезпечава нужната прехрана за техните фамилии ", приключва позицията.
"Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България поддържа всички цели на изпълнителната власт за растеж на минималната заплата по метод, който да разрешава нейният размер да бъде задоволителен за издръжката на един работещ и фамилията му. Това е наше дългогодишно искане, което мотивираме на всяко тримесечие посредством проучването „ Заплата за прехрана “. Припомняме, че едвам 30 % от наетите по трудово и служебно правно отношение
получават заплата, която да е равна или по-висока от размера на „ Заплатата за прехрана “. Това постанова провеждането на незабавна догонваща политика по приходите. Част от тази политика е и минималната заплата. За нас това са обективни и почтени претенции, които вицепремиерът, министър на финансите и ръководител на НСТС Асен Василев отбрани по време на съвещанието на тристранката на 27.01.2022 година В същото време настояваме да забележим визия от изпълнителната власт за възходяща конвергенция и постигане на нива на Брутният вътрешен продукт и приходите в размер на 60% от средноевропейските равнища, а също и за растеж на приходите на работещите в бюджетната сфера с най-малко 10%, а на „ работещите на терен “ с най-малко 15%.
КНСБ припомня, че приходите в бюджета идват главно от налози, плащани от жителите. През 2021 година едвам 3,1 милиарда лева са постъпили в хазната от налог върху облагата и цели 23 милиарда лева от облагане на трудови хонорари, Данък добавена стойност и акцизи. Въпреки това, национално представителни работодателски организации не престават да спекулират и настояват, че българският служащ не заслужава даже най-ниската в Европейския съюз минимална работна заплата.
При всяко нарастване на минималната работна заплата работодателските организации настояват, че ни чака спад на заетостта, макар че данните през последните няколко години изцяло опровергават тези опасения. Като положителни образци от последните месеци, могат да бъдат посочени Словакия - минимална заплата за 2021 година бе закрепена на 57% от междинната за страната, и Испания, където се заложи средносрочна цел от 60% минимална заплата по отношение на междинната работна заплата. За съпоставяне, в България това съответствие е към 42-44% в продължение на 10 години.
На този декор продуктивността на труда на един ангажиран към този момент е 50,8% от междинното европейско равнище или разлика от едвам 1,9 пъти. Всъщност, съгласно данни на Министерството на финансите от есента на 2021 година продуктивността на труда през миналата година е най-висока по отношение на предходните 6 години, а вътрешното ползване продължава да бъде главния мотор на растежа, а не частните вложения.
"Една страна е толкоз богата, колкото е богат нейният най-беден работещ жител, а в България бедните и работещи жители са доста. Минималното възмездяване на работещите у нас би трябвало да обезпечава нужната прехрана за техните фамилии ", приключва позицията.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ