Мини коза
Мини козата е известна още като коза дребосък и съставлява порода дребно домашно козле. Отглежда се и като домакински любим, без значение че става и за селскостопанско животно, което дава мляко и е работен тип, сходно на другите кози, овце и крави.
Макар че са мънички, тези козички са доста издръжливи и се приспособяват добре във всевъзможни климатични условия. Това разрешава да се разселят елементарно и са добре признати поради игривото си държание и симпатичното изражение, което имат. Те са относително нова наклонност, която набира от ден на ден интерес измежду фермерите и по тази причина заслужават да се наблюдава историята на произхода им.
Произход на мини козата
Козите джуджета са се появили като резултат на генетична разновидност при елементарните кози. Най-напред стартират да ги опитомяват в централните елементи на Западна Африка, най-много в Камерун и Нигерия.
За първи път европейски моряци стартират да транспортират от тези животни в Европа и Съединени американски щати. Животновъдите в Европа и Америка основават още доста нови породи от мини козата.
Първоначалното потребление на този дребен модел е като животни за зоологическите градини и аз проучвания. Други са отглеждани като домашни животни и през 1975 година са обособени като обособена порода.
Как наподобява мини козата?
При породите джуджета постоянно се получава комплициране поради дейните развъдни стратегии и особеното название по света.
През 70-те години на века животновъдите развиват 2 съществени вида на козата дребосък. Единият вид е необятен, стилен и набит като африканския си родител, а другият е по-деликатен като коза в миниатюра. Той става прочут като нигерийско джудже, до момента в който набитите козлета са известни като камерунски дребосък и за него е основано общество на породата през 1975 година.
Козите от двата вида се считат за разнообразни животни от един и същи тип. Характеристиките им са разнообразни. Ето главното за тях.
Камерунски дребосък
По цвят тези мини козлета са кафяви или сиви с тъмни лапи и холка.
Имат мускулесто тяло и здрави крайници.
Рогата им са извити обратно.
Дължината на тялото на женската е 0, 65 метра, а на мъжката 0, 70 метра. Средното тегло на женската коза е 25 кг, а козелът доближава 35 кг.
Нигерийско джудже
Вълната на този вид мини козичка е разноцветна, не се е наложил характерен цвят. Тялото на животното е не толкоз мускулесто като на другия тип, а лапите и шията му са по-дълги.
Има къси рога и забележителни сини очи.
Средната дължина на тялото на козите е 0, 7 метра. Теглото им е 25 и 30 кг надлежно за мъжкия и женската. Външно мощно наподобяват козите с естествен растеж, единствено че в смален размер.
Всяка от двете разновидности има своите преимущества и дефекти.
Камерунски дребосък
Имат като преимущества броя на яретата, който е от 2 до 4. Те са непретенциозни и не боледуват съвсем от никакви заболявания. Издръжливи са, и са доста спокойни. Лесно се образоват, а млякото им е над 10 %.
Недостатъците им включват сензитивност при мокър въздух, възможност от пораждане на алергии, потребност от компания на себеподобни, тъй като те униват сами. Дават единствено 1 литър козе мляко, което е по-малко от това на нигерийските джуджета.
Нигерийско джудже
Предимствата им включват непридирчивост, положително здравословно положение, което ги държи надалеч от най-честите болести, ражда 2-4 козлета, междинния рандеман на мляко е 1, 5 литра дневно, мазнините в млякото са над 10 %, има приятелско отношение.
Недостатъците на този вид включват нежният скелет на животното, по-слабо развита мускулатура, в сравнение с камерунския вид, не понасят самотност, би трябвало да се управлява температурата в плевнята.
Отглеждане на мини коза
Мини козичките се отглеждат в дребни оградени ферми с плевня. Размерът на помещението зависи от броя на животните, като всяко би трябвало да има 0, 8-1, 2 квадратни метра повърхност.
Подът би трябвало да бъде постлан. Имат потребност от място за катерене, което е добре да бъде обособено като зона. В дивата природа дивите кози скачат из планинските върхове, по тази причина би трябвало да им се основат условия, наподобяващи естествените.
Нуждаят се от температури от 16-18 градуса, мокрота 50-70 % и осветяване от 6 до 21 часа. Това са условия при развъждане на козите от този вид.
Хранене на мини козата
Малките козички имат доста разнообразна диета, която би трябвало да се съблюдава. Необходимо е в нея да участват сеното, сламата, царевичните, овосените зърна и ечемика. Нуждаят се от свежи есенни листа, метличина, люцерна, пашата е наложителна за тях. Зеленчуците, плодовете и съсредоточеният фураж също би трябвало да влязат в храната на мини козите.
Забранен артикул при тях е самун. Те го обичат, само че би трябвало да се заобикаля. Витамини и минерали също е нужно да им се обезпечат. Калцият, фосфорът, йодът и хлорът са наложителни.
Не единствено храната на козите задоволява потребностите им от витамини и минерали. Важни са и добавките: солта, водата, морските водорасли за животни, витамините смеси са нещо, което поддържа пълноценното здраве на козите.
Какво тъкмо ще бъде съотношението на другите храни, зависи от стратегиите за хранене на мини козите в обособените ферми и от опита на фермерите в развъждането на минита. По друг метод се хранят женски и мъжки, бременни кози и дребни козлета. Малките козлета се хранят по-често, 4 пъти дневно.
Поенето на животните също следва някаква скица. Задължително би трябвало да се поят 2 пъти дневно. Както и след хранене. Нужно е водата в поилките да бъде прясна, а температурата да бъде съобразена със сезона.
Развъждане на мини коза
Мъжките кози създават мощна мускусна миризма, с цел да притеглят женските в интервала на размножаване. Ароматната им жлеза е на върха на главата им.
Бременността при мини козите трае от 145 до 153 дни. Раждат се едно или две ярета. В рамките на 4 часа след раждане те към този момент могат да тичат. Отбиват ги на 12 седмици. Зрелост доближават на 8 до 12 месеца.
Мини козите живеят от 10 до 15 години.
Тези животни не са застрашени от изгубване.
Значение на мини козата
Млякото на дребните козички е с доста висока масленост, по тази причина се употребява при произвеждане на сапуни, кремове и други артикули с козе мляко.
Те са дейни, занимателни животни, които са добре опитомени и могат да се отглеждат и като домашни любимци, тъй като обезпечават часове развлечение на стопаните си.
Ако ще се отглеждат като домашни питомци, би трябвало да се има поради, че могат да бъдат разрушителни за оградите, жилищата и градините, както и да блеят мощно и това да сътвори неодобрение у съседите.
Некастрираните мъжки имат мощна миризма и това може да се стори нетърпимо за някои хора. Некастрирани мъжки не стават за питомци.
Женските, които кърмят, би трябвало да се доят 2 пъти дневно и по тази причина е нужно наличие на зает човек вкъщи, с цел да се поддържат животните. Отглеждането на мини коза е по-лесно и по-евтино, в сравнение с общоприетите по величина животни.
Тъй като млякото им е мощно маслено, от него се създава повече сирене.
Тези животни се отглеждат и от хора в градовете, купуват ги за декоративни цели. Те са отлични компаньони и притеглят вниманието и на феновете на екзотични домашни любимци.
Смятат ги за съвършено домашно животно за младежи, които ще прохождат във фермерството.
Имунологията също се интересува от тях, тъй като са добър производител на антитела.
