За асфалта край Своге и писателите на осиновяване
Мине не мине някой месец, току някои медии отново изваждат ръждясалите си калъчки против огромните създатели на българската литература. Най постоянно на прицел са Николай Хайтов, Анжел Вагенщайн, Антон Дончев, Валентин Караманчев, чието творчество си има непокътнати върхове в българската литература. Този път с цялата си безсмислица и несериозност журналистическият бяс се стовари върху Антон Дончев. Поводът - трагичната злополука край Своге. Големият ни публицист бил на работа във компания "Трейс груп ", която е виновна за неприятното положение на пътя на мястото на злополуката и това надали не я било провокирало. Произнасят се сътрудниците като висши съдии, преди още да е почнало следствието, камо ли да е приключило, и преди да се стигне до съд, в случай че изобщо ще има подобен. Намеците са от ясни по-ясни - какво може да се чака от компания, която хрантути писатели! Още малко ще изкарат, че Антон Дончев е назначен като специалист по асфалта, с изключение на, че бил "писател на осиновяване ".
А истината, както въпреки всичко някои медии я изнасят, е напълно друга. Това поради което Антон Дончев е на висока служба във компанията, няма нищо общо с асфалт и строителство. Той е член на фондацията "Трейс за хората ", основана от строителната компания, в нея е дружно с 5 други видни персони - международната рекордьорка на висок скок Стефка Костадинова, акад. Стефан Воденичаров, някогашния парламентарен арбитър Владислав Славов, Десислава Любенова и ръководителя проф. Николай Михайлов. Но другите членове не ги свързват с асфалта, единствено Антон Дончев им боде очите.
Очевидно грижа на фондацията, в която влиза не инцидентно и акад. Антон Дончев, не е да извършва надзорни функционалности по качеството на строителните действия на компанията, а на първо място да поддържа духовната ни изпосталяла в последните тридесет години просвета. Но даже да е взет на "хранилка ", въпреки, доколкото ми е известно, той няма потребност от такава, тъй като неговите книги излизат в милионни тиражи у нас и по света, това би било един щастлив факт в нашето ежедневие. Защото ще се окаже, че има и през днешния ден забогатели хора, които виждат по-надалече и по-нависоко от търбуха си и от една друга част на телата си.
Нека напомним, че великият крал на Саксония Карл Август поддържа по всякакъв начин, без да унижава нито за момент великана Гьоте, чието творчество надали било същото без тези грижи за гения. А "патриархът на човечеството " Волтер е в най-близки връзки с съветската императрица Екатерина Велика, която го боготвори и го подкрепя. Но да не отиваме толкоз обратно. Във времето на така оплювания български социализъм няколко от най-значимите български писатели като Йордан Радичков и Ивайло Петров, а и за Тончо Жечев бе открита форма на подкрепяне, бяха назначени като съветници в Държавния съвет, без да ги поставят зад бюро, ходеха единствено веднъж в месеца в счетоводството на Държавния съвет и да си получават немалка заплата по оня стандарт. И да пишат каквото си решат. И те се "отблагодаряват ", и Ивайло Петров, и Йордан Радичков, изключително със забравената му през днешния ден пиеса "Образ и сходство ", в която окарикатурява освен Тодор Живков, само че и цялото Политбюро. И хиляди още български създатели от всички области на изкуството бяха подпомагани, нещо, което през днешния ден българските политици не вършат.
Няма да скрия - мотивът за тези ми редове е най-много Кеворк Кеворкян и обявата му "Класикът Дончев - пътестроител в "Трейс ". Не изпускам нито един написан ред, който ми се мерне пред очите, от Кеворк, тъй като за мен той е ера в днешната ни журналистика. Но тук така обичаният създател напряко се е изтърчал, без да употребява лупа. Ето част от обявата на Кеворкян, оповестена в "Епицентър ":
"Мислех, че Волен се издъни най-вече - с един недомислен текст за злополуката край Своге.
Обаче първенецът е различен: Класикът Антон Дончев.
Изведнъж се оказа, че той е член на Надзорния съвет на "Трейс груп " - компанията, която е ремонтирала пътя-убиец и по-късно пет пъти - пет! - е отказала да извърши разпорежданията на Пътната организация и да в профил неотложно откритите недостатъци.
А през това време Пътят-Убиец лакомо си е вземал своето.
И какво прави Класикът в Надзора на въпросната компания?
Чете авансово на притежателите й новите си романи, с цел да получи способената им оценка? До тяхната мъдрост ли е опрял?
А пък те - до Неговата: вещо да отсъди, каква да е мантинелата край Пътя-Убиец; или пък, какъв вид да е асфалтчето, какъв брой да се спести от него и прочие тънкости, които Класикът някак е усвоил.
Тъй Класикът си седи добродушно в управата на една компания, която отхвърля да извършва нарежданията на Държавата - и няма желание даже думица да обели за Изтреблението край Своге.
Добре, към този момент сте се изнервили и ви слушам да ми казвате, че става дума за едно най-обикновено хрантутничество - Класикът ненадейно е придобил малко по-голям вкус, не му е била задоволителна националната обич и е решил да притури още един знак на почитание - към този момент да не е просто Класик, а Класик-Пътестроител. "
А съгласно моето непретенциозно мнение Антон Дончев в действителност е пътестроител, само че в българската литература и това никой не може да му отнеме.
Но за какво с такава гняв някои създатели и медии се нахвърлят върху него? Чак ми е неразбираемо. Ех, да го нямаше Антон Дончев и гореизброените нагоре оплювани през днешния ден писатели, какъв шир би се отворил пред новите феномени в българските литература, които не се отлепят от демократичните "хранилки ", пълнени най-много от зад океана. Но в тях никой не надниква. Все още. И няма кой да види, че в тая им работа освен асфалт, само че и път няма.
А истината, както въпреки всичко някои медии я изнасят, е напълно друга. Това поради което Антон Дончев е на висока служба във компанията, няма нищо общо с асфалт и строителство. Той е член на фондацията "Трейс за хората ", основана от строителната компания, в нея е дружно с 5 други видни персони - международната рекордьорка на висок скок Стефка Костадинова, акад. Стефан Воденичаров, някогашния парламентарен арбитър Владислав Славов, Десислава Любенова и ръководителя проф. Николай Михайлов. Но другите членове не ги свързват с асфалта, единствено Антон Дончев им боде очите.
Очевидно грижа на фондацията, в която влиза не инцидентно и акад. Антон Дончев, не е да извършва надзорни функционалности по качеството на строителните действия на компанията, а на първо място да поддържа духовната ни изпосталяла в последните тридесет години просвета. Но даже да е взет на "хранилка ", въпреки, доколкото ми е известно, той няма потребност от такава, тъй като неговите книги излизат в милионни тиражи у нас и по света, това би било един щастлив факт в нашето ежедневие. Защото ще се окаже, че има и през днешния ден забогатели хора, които виждат по-надалече и по-нависоко от търбуха си и от една друга част на телата си.
Нека напомним, че великият крал на Саксония Карл Август поддържа по всякакъв начин, без да унижава нито за момент великана Гьоте, чието творчество надали било същото без тези грижи за гения. А "патриархът на човечеството " Волтер е в най-близки връзки с съветската императрица Екатерина Велика, която го боготвори и го подкрепя. Но да не отиваме толкоз обратно. Във времето на така оплювания български социализъм няколко от най-значимите български писатели като Йордан Радичков и Ивайло Петров, а и за Тончо Жечев бе открита форма на подкрепяне, бяха назначени като съветници в Държавния съвет, без да ги поставят зад бюро, ходеха единствено веднъж в месеца в счетоводството на Държавния съвет и да си получават немалка заплата по оня стандарт. И да пишат каквото си решат. И те се "отблагодаряват ", и Ивайло Петров, и Йордан Радичков, изключително със забравената му през днешния ден пиеса "Образ и сходство ", в която окарикатурява освен Тодор Живков, само че и цялото Политбюро. И хиляди още български създатели от всички области на изкуството бяха подпомагани, нещо, което през днешния ден българските политици не вършат.
Няма да скрия - мотивът за тези ми редове е най-много Кеворк Кеворкян и обявата му "Класикът Дончев - пътестроител в "Трейс ". Не изпускам нито един написан ред, който ми се мерне пред очите, от Кеворк, тъй като за мен той е ера в днешната ни журналистика. Но тук така обичаният създател напряко се е изтърчал, без да употребява лупа. Ето част от обявата на Кеворкян, оповестена в "Епицентър ":
"Мислех, че Волен се издъни най-вече - с един недомислен текст за злополуката край Своге.
Обаче първенецът е различен: Класикът Антон Дончев.
Изведнъж се оказа, че той е член на Надзорния съвет на "Трейс груп " - компанията, която е ремонтирала пътя-убиец и по-късно пет пъти - пет! - е отказала да извърши разпорежданията на Пътната организация и да в профил неотложно откритите недостатъци.
А през това време Пътят-Убиец лакомо си е вземал своето.
И какво прави Класикът в Надзора на въпросната компания?
Чете авансово на притежателите й новите си романи, с цел да получи способената им оценка? До тяхната мъдрост ли е опрял?
А пък те - до Неговата: вещо да отсъди, каква да е мантинелата край Пътя-Убиец; или пък, какъв вид да е асфалтчето, какъв брой да се спести от него и прочие тънкости, които Класикът някак е усвоил.
Тъй Класикът си седи добродушно в управата на една компания, която отхвърля да извършва нарежданията на Държавата - и няма желание даже думица да обели за Изтреблението край Своге.
Добре, към този момент сте се изнервили и ви слушам да ми казвате, че става дума за едно най-обикновено хрантутничество - Класикът ненадейно е придобил малко по-голям вкус, не му е била задоволителна националната обич и е решил да притури още един знак на почитание - към този момент да не е просто Класик, а Класик-Пътестроител. "
А съгласно моето непретенциозно мнение Антон Дончев в действителност е пътестроител, само че в българската литература и това никой не може да му отнеме.
Но за какво с такава гняв някои създатели и медии се нахвърлят върху него? Чак ми е неразбираемо. Ех, да го нямаше Антон Дончев и гореизброените нагоре оплювани през днешния ден писатели, какъв шир би се отворил пред новите феномени в българските литература, които не се отлепят от демократичните "хранилки ", пълнени най-много от зад океана. Но в тях никой не надниква. Все още. И няма кой да види, че в тая им работа освен асфалт, само че и път няма.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ