Пелагия Видинска - българската Коко Шанел или модната диктаторка на Царство България
Минавайки около внушителната постройка на улица „ Леге “ 6, надали са доста жителите или гостите на София, които знаят нейната история. Именно там в междувоенния интервал е бил центъра на модата в Царство България. Ателието на Пелагия Видинска е налагало трендовете измежду дамите от висшето общество, а склонната да побългарява всички международни примери историография самоуверено я дефинира като родния еквивалент на Коко Шанел.
Коя в действителност е тя?
Родена е през 1896 година в фамилията на военния Тодор Кръстев. Баща й е бил фелдфебел в Пловдив, само че защото за известно време полка му е бил във Видин получава прякора Видинлията, което след това се модифицира в променената му фамилия Видински. Тя се носи и от щерка му.
Пелагия получава солидно обучение за времето си, завършвайки Солунската гимназия. Именно там научава френски и немски, които след това ще й бъдат потребни в работата. Финансовите й благоприятни условия разрешават да пътува до Париж, където се среща с най-новите модели на „ Ланвен “ (най-старата локална фешън къща) и „ Шанел “.
Първоначално ателието на Видинска се намира на петия етаж на една от представителните здания по улица „ Граф Игнатиев “ в столицата, като даже построява дребен подиум, на който се организират фешън ревюта. Тя на няколко пъти ще сменя неговата локация, преди да се откри на „ Леге “ 6.
Видинска ясно осъзнава, че парижката мода е неприложима в българските условия, само че това не й пречи да се възхищава на локалните дизайнери. „ Модата през днешния ден е изкуство, в което се твори “, безапелационна е тя в изявление за вестник „ Моден вестник “, който се явява прибавка на списание „ Домакинство и мода “. Затова дизайнерката се обръща за ентусиазъм към един от присъщите детайли в обичайна българска просвета – шевицата.
През ноември 1928 година в кино „ Роял “ е проведено ревю, на което са показани 20 облекла. В първата част манекените дефилират с носии, като всеки модел има свое име – „ Македония “, „ Син Охрид “, „ Ловеч “, „ Шоп “, „ Болярка “ и други Втората минава под знака на аксесоарите от парижката мода: „ утринни пенютри, следобедни, вечерни, бални и сватбени тоалети “. Сценографията и музикалният декор са издържани в духа на националното изкуство. Според Видинска нейните рокли с български претекстове се харесват в Париж и даже е получила поръчка за бродерии в национален жанр от известна френска фешън къща.
Istock
Дрехите й са толкоз харесвани, че през 20-те и 30-те години тя основава сбирка за царското семейство, в която тя вкарва претекстове от националните носии. Дълги години Пелагия прави тоалетите на самата кралица Йоана. Не една или две са дамите, в това число и отвън София, които си поръчват тоалетите от ателието на Видинска.
Пелагия не прави взаимни отстъпки и употребява единствено най-висококачествени тъкани – крепдешин, креп марокен, креп сатен, жоржет, муселин, вълнен жоржет и други Поради това измежду нейните клиентки личат имената на Царица Йоана, оперетната прима Мими Балканска и Люба Йоцова, която печели първото издание на състезанието Мис България през 1929 година точно с тоалет на Видинска.
Звездата на българската музика Лея Иванова прави дебюта си на сцената на „ Казиното “ (днес Софийска градска художествена галерия) с направената особено за нея „ черна карирана поличка с бяла блузка и шалче “ . Съпругите на водещи политици, банкери и юристи също се доверяват на усета на Пелагия Видинска.
Племенницата на именитата дизайнерка Лиляна ни оставя едно доста живо нейно изложение:
„ Тя държеше на линията на дрехата. Когато облече клиента на заключителна проба, ще го огледа от всички страни и ще нанесе корекциите с карфичка, с цел да бъде всичко както следва. Нейните облекла и тези на моята майка Димка още са настоящи за тези, които ги пазят…Леля ми се носеше доста изтънчено – костюмче, рокля. Нищо изхвърлящо се. Скромно, само че тънко. Не носеше панталон. Някой път вкъщи се намяташе с прекрасен шал. Шапка, ръкавици, чанта – неотменно. Аз, която бях момиченце, госпожица, не излизах даже до ъгъла на улицата да купя вестник на татко ми, без да съм с чорапи, с ръкавички и с шапка. Това бе немислимо за нашия кръг хора. “
След 9 септември 1944 година Пелагия Видинска остава без своята фешън къща, само че продължава да работи в тези среди. Създава костюмите на Държавния фолклорен отбор (впоследствие наименуван на името на Филип Кутев), а след това е основен занаятчия в шивашкото ателие на Народния спектакъл. Водещата дизайнерка на Царство България умира през 1960 година, само че оставя зад себе си цяла ера в развиването на българската мода.
Коя в действителност е тя?
Родена е през 1896 година в фамилията на военния Тодор Кръстев. Баща й е бил фелдфебел в Пловдив, само че защото за известно време полка му е бил във Видин получава прякора Видинлията, което след това се модифицира в променената му фамилия Видински. Тя се носи и от щерка му.
Пелагия получава солидно обучение за времето си, завършвайки Солунската гимназия. Именно там научава френски и немски, които след това ще й бъдат потребни в работата. Финансовите й благоприятни условия разрешават да пътува до Париж, където се среща с най-новите модели на „ Ланвен “ (най-старата локална фешън къща) и „ Шанел “.
Първоначално ателието на Видинска се намира на петия етаж на една от представителните здания по улица „ Граф Игнатиев “ в столицата, като даже построява дребен подиум, на който се организират фешън ревюта. Тя на няколко пъти ще сменя неговата локация, преди да се откри на „ Леге “ 6.
Видинска ясно осъзнава, че парижката мода е неприложима в българските условия, само че това не й пречи да се възхищава на локалните дизайнери. „ Модата през днешния ден е изкуство, в което се твори “, безапелационна е тя в изявление за вестник „ Моден вестник “, който се явява прибавка на списание „ Домакинство и мода “. Затова дизайнерката се обръща за ентусиазъм към един от присъщите детайли в обичайна българска просвета – шевицата.
През ноември 1928 година в кино „ Роял “ е проведено ревю, на което са показани 20 облекла. В първата част манекените дефилират с носии, като всеки модел има свое име – „ Македония “, „ Син Охрид “, „ Ловеч “, „ Шоп “, „ Болярка “ и други Втората минава под знака на аксесоарите от парижката мода: „ утринни пенютри, следобедни, вечерни, бални и сватбени тоалети “. Сценографията и музикалният декор са издържани в духа на националното изкуство. Според Видинска нейните рокли с български претекстове се харесват в Париж и даже е получила поръчка за бродерии в национален жанр от известна френска фешън къща.
Istock Дрехите й са толкоз харесвани, че през 20-те и 30-те години тя основава сбирка за царското семейство, в която тя вкарва претекстове от националните носии. Дълги години Пелагия прави тоалетите на самата кралица Йоана. Не една или две са дамите, в това число и отвън София, които си поръчват тоалетите от ателието на Видинска.
Пелагия не прави взаимни отстъпки и употребява единствено най-висококачествени тъкани – крепдешин, креп марокен, креп сатен, жоржет, муселин, вълнен жоржет и други Поради това измежду нейните клиентки личат имената на Царица Йоана, оперетната прима Мими Балканска и Люба Йоцова, която печели първото издание на състезанието Мис България през 1929 година точно с тоалет на Видинска.
Звездата на българската музика Лея Иванова прави дебюта си на сцената на „ Казиното “ (днес Софийска градска художествена галерия) с направената особено за нея „ черна карирана поличка с бяла блузка и шалче “ . Съпругите на водещи политици, банкери и юристи също се доверяват на усета на Пелагия Видинска.
Племенницата на именитата дизайнерка Лиляна ни оставя едно доста живо нейно изложение:
„ Тя държеше на линията на дрехата. Когато облече клиента на заключителна проба, ще го огледа от всички страни и ще нанесе корекциите с карфичка, с цел да бъде всичко както следва. Нейните облекла и тези на моята майка Димка още са настоящи за тези, които ги пазят…Леля ми се носеше доста изтънчено – костюмче, рокля. Нищо изхвърлящо се. Скромно, само че тънко. Не носеше панталон. Някой път вкъщи се намяташе с прекрасен шал. Шапка, ръкавици, чанта – неотменно. Аз, която бях момиченце, госпожица, не излизах даже до ъгъла на улицата да купя вестник на татко ми, без да съм с чорапи, с ръкавички и с шапка. Това бе немислимо за нашия кръг хора. “
След 9 септември 1944 година Пелагия Видинска остава без своята фешън къща, само че продължава да работи в тези среди. Създава костюмите на Държавния фолклорен отбор (впоследствие наименуван на името на Филип Кутев), а след това е основен занаятчия в шивашкото ателие на Народния спектакъл. Водещата дизайнерка на Царство България умира през 1960 година, само че оставя зад себе си цяла ера в развиването на българската мода.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ