Мината на Озирис в Египет: последното убежище на древноегипетския бог
Мината на Озирис в Египет: последното леговище на древноегипетския господ …Така наречената Мина на Озирис остава един от най-недостъпните египетски обекти, заради подпочвените води. Малко хора имат опцията да посетят това място.Древен Египет притегля хора от цялостен свят в продължение на доста епохи. Търсачи на мистериозни артефакти, мъдри знания за далечни предшественици, приказни съкровища – всички те се стремят към Страната на пирамидите, надявайки се да намерят там освен това, което желаят, само че и освен това …Древногръцкият мъдрец Платон също способства за популяризирането на Египет. В своите трудове той приказва за връзката сред мистериозните жреци на фараоните и митологичната цивилизация на Атлантида.Дали тази история е вярна или плод на въображението на великия мъдрец? Който е посетил Египет ще знае, че той е имал всички учредения да свързва културните и архитектурни достижения на Черната страна (както е наречан Египет в антични времена) с „ друга, доста по-развита цивилизация “.
Съществува едно по-малко известно място в Египет. То е намерено и разкопано не толкоз от дълго време, само че е безусловно необикновено и превъзходно – така наречен Мина на Озирис.
Според една от легендите точно тук е намерил последното си леговище древноегипетският господ Озирис. Откритието се намира покрай Кайро, на платото Гиза, до Пирамидата на Хефрен.Мината на Озирис е подземен и в случай че не знаете точното й местонахождение, може да минете около затворената, незабележима врата в скалистата основа на платото десетки пъти, без да забележите нищо извънредно.Обектът е маркиран за първи път на карта на Гиза през 1837 година от английския египтолог и инженер Джон Перинг и е избран като Гробница № 1 към 1933 година – 1934 г.Египетският археолог Селим Хасан, в процеса на почистване на пътя сред Пирамидата на Хефрен и Храма на долината покрай Сфинкса, открива шахта под самия път. Тя има няколко равнища. Първоначално най-ниското равнище е цялостно с вода, което е спънка за по-нататъшни проучвания.
Едва през 1999 година под управлението на министъра на антиките на Египет Захи Хавас е допустимо да се изпомпа водата от най-ниското равнище на шахтата. Оттогава археологическите разкопки не стопират.Стигането до мястото на разкопките е извънредно мъчно даже за публична археологическа задача, защото работата е осъществявана под персоналното наблюдаване на Хавас. Обикновените туристи могат единствено да мечтаят да посетят шахтата …Четете още: Огромните антични Стени на Бенин в НигерияНа мястото са открити амулети с разнообразни форми от обсидиан, диорит, шисти, фаянс и базалт. Името „ Мина на Озирис “ се дължи на дизайна на гробницата и амулетите, изобразяващи Озирис, открити в най-ниското равнище.
Спускането в шахтата става на три стадия. На първия стадий от входната врата би трябвало да се слезе на повече от 10 метра по отвесна стълба. На дребна платформа има още едно стълбище, което води надолу. Това втурване приключва в правоъгълна стая със седем ниши, две от които съдържат висококачествени базалтови саркофази.
Трудно е да си представим по какъв начин тези солидни огромни каменни структури са се озовали на такава дълбочина! От самото осъзнаване на този необикновен факт си коства да се отиде там, само че това не е всичко …В северозападната ниша под тавана се вижда обширна диря от стоманен оксид с незнаен генезис. Подобни следи има и в някои други пукнатини на платото Гиза.
Най-интересното обаче е след следващото втурване на още 12 метра надолу, до третото и последно равнище на Мината на Озирис. Там, на неестествен остров, заобиколен от вода, има различен саркофаг, доста сходен на останалите нагоре, само че направен от гранит.
На острова се виждат останките от правоъгълни колони, които в миналото са се извисявали над каменния саркофаг. Все още не е ясно за какво в антични времена са употребявани каменни саркофази.Именно там, в приглушената светлина, в тишината покрай подземните води, в забравата на една отминала ера на антични богове и герои, може да се осъзнае величието на колосалните монументи на Египет.Може даже да се улови придвижването на духа на историята, който невидимо участва някъде наоколо, действителен когато и да е.И по какъв начин, измежду всички грандиозни монументи и артефакти, човек да не повярва, че боговете в действителност са живели измежду хората?
Съществува едно по-малко известно място в Египет. То е намерено и разкопано не толкоз от дълго време, само че е безусловно необикновено и превъзходно – така наречен Мина на Озирис.
Според една от легендите точно тук е намерил последното си леговище древноегипетският господ Озирис. Откритието се намира покрай Кайро, на платото Гиза, до Пирамидата на Хефрен.Мината на Озирис е подземен и в случай че не знаете точното й местонахождение, може да минете около затворената, незабележима врата в скалистата основа на платото десетки пъти, без да забележите нищо извънредно.Обектът е маркиран за първи път на карта на Гиза през 1837 година от английския египтолог и инженер Джон Перинг и е избран като Гробница № 1 към 1933 година – 1934 г.Египетският археолог Селим Хасан, в процеса на почистване на пътя сред Пирамидата на Хефрен и Храма на долината покрай Сфинкса, открива шахта под самия път. Тя има няколко равнища. Първоначално най-ниското равнище е цялостно с вода, което е спънка за по-нататъшни проучвания.
Едва през 1999 година под управлението на министъра на антиките на Египет Захи Хавас е допустимо да се изпомпа водата от най-ниското равнище на шахтата. Оттогава археологическите разкопки не стопират.Стигането до мястото на разкопките е извънредно мъчно даже за публична археологическа задача, защото работата е осъществявана под персоналното наблюдаване на Хавас. Обикновените туристи могат единствено да мечтаят да посетят шахтата …Четете още: Огромните антични Стени на Бенин в НигерияНа мястото са открити амулети с разнообразни форми от обсидиан, диорит, шисти, фаянс и базалт. Името „ Мина на Озирис “ се дължи на дизайна на гробницата и амулетите, изобразяващи Озирис, открити в най-ниското равнище.
Спускането в шахтата става на три стадия. На първия стадий от входната врата би трябвало да се слезе на повече от 10 метра по отвесна стълба. На дребна платформа има още едно стълбище, което води надолу. Това втурване приключва в правоъгълна стая със седем ниши, две от които съдържат висококачествени базалтови саркофази.
Трудно е да си представим по какъв начин тези солидни огромни каменни структури са се озовали на такава дълбочина! От самото осъзнаване на този необикновен факт си коства да се отиде там, само че това не е всичко …В северозападната ниша под тавана се вижда обширна диря от стоманен оксид с незнаен генезис. Подобни следи има и в някои други пукнатини на платото Гиза.
Най-интересното обаче е след следващото втурване на още 12 метра надолу, до третото и последно равнище на Мината на Озирис. Там, на неестествен остров, заобиколен от вода, има различен саркофаг, доста сходен на останалите нагоре, само че направен от гранит.
На острова се виждат останките от правоъгълни колони, които в миналото са се извисявали над каменния саркофаг. Все още не е ясно за какво в антични времена са употребявани каменни саркофази.Именно там, в приглушената светлина, в тишината покрай подземните води, в забравата на една отминала ера на антични богове и герои, може да се осъзнае величието на колосалните монументи на Египет.Може даже да се улови придвижването на духа на историята, който невидимо участва някъде наоколо, действителен когато и да е.И по какъв начин, измежду всички грандиозни монументи и артефакти, човек да не повярва, че боговете в действителност са живели измежду хората?
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ