Руско-турската война - погледът на учените без пристрастия
Миналото си нерядко сме привикнали да виждаме едноцветно. Като далтонисти. Черно и бяло. А другите отсенки? Онези, които дават същински цвят на картината? "
Така стартира встъпителното си слово проф. Иван Илчев на откритата през днешния ден интернационална научна конференция на тематика " Балканите и Европа в Източната рецесия (1875 - 1881 г.). Домакин е Софийският университет " Св. Климент Охридски " дружно с Университетският комплекс по хуманитаристика " Алма Матер ".
Мащабното събитие е част от програмата за честванията по случай 140-годишнината от края на Руско-турската война и възобновяване на българската държавности ще продължи до 4 март.
Както в отчета на проф. Пламен Митев, някогашен декан на Историческия факултет, по този начин и във встъпителното слово на проф. Иван Илчев, акцентът беше, че идеологемите, клишетата и провинциализмът в отношението ни към историята може да бъдат преодолени единствено с обективната истина за събитията, а тази истина се търси точно с научните проучвания.
Историята отмерва и желанията, само че и резултатите
Проф. Илчев уточни, че каквито и биоплярни усеща да ни обземат към този момент 140 години, безстрастната история отмерва на блюдата си както желанията, по този начин и резултатите. " Каквито и да са били желанията на Санкт-Петербург и императора, за които може да се спори, резултатът е неоспорим - свободна България., заключи историкът. И добави, че обективните историци от дълго време знаят, че съветската дипломация на Балканите е комбинация от невъзмутим интерес и идеализирана славянска взаимност, само че обективният резултат е възобновяване на българската държавност.
Та 3 март ще остане, заключи проф. Илчев, тъй като той е решен в националното схващане като един край и едно начало, би трябвало единствено да осъзнаем най-накрая че историческите събития не са едноцветни и отсенките не трябва да безпокоят и и поразяват националното ни схващане.
Проф. Пламен Митев уточни, че Руско-турската война е представяна от българската историография до края на предишното столетие нормално с героично-романтичен възторг и биполярен взор. Според него са останали има големи непроучени територии на паметта и те са в броя на жертвите и пленниците от двете страни, страданията на цивилното население и на двете страни, които всяка война нанася.
С научни известия и отчети от 2 до 4 март ще излязат историци от СУ " Св. Климент Охридски ", Българска академия на науките, Великотърновския университет " Св. Кирил и Методий ", Военния университет " Васил Левски ", Руския филантропичен университет, Белградския университет, Санкт-Петербургския исторически институт,, Института за за военна история в Москва, Македонския теоретичен институт, Университета в Нови сад.
Научната конференция е съпроводена от богата галерия на документи в централното предверие на университета за Руско-турската война с материали от българската Държавна организация " Архиви ", Руският военно-исторически списък и Румънския държавен списък.
За изложбата можете да прочете във фотогалерия.
Така стартира встъпителното си слово проф. Иван Илчев на откритата през днешния ден интернационална научна конференция на тематика " Балканите и Европа в Източната рецесия (1875 - 1881 г.). Домакин е Софийският университет " Св. Климент Охридски " дружно с Университетският комплекс по хуманитаристика " Алма Матер ".
Мащабното събитие е част от програмата за честванията по случай 140-годишнината от края на Руско-турската война и възобновяване на българската държавности ще продължи до 4 март.
Както в отчета на проф. Пламен Митев, някогашен декан на Историческия факултет, по този начин и във встъпителното слово на проф. Иван Илчев, акцентът беше, че идеологемите, клишетата и провинциализмът в отношението ни към историята може да бъдат преодолени единствено с обективната истина за събитията, а тази истина се търси точно с научните проучвания.
Историята отмерва и желанията, само че и резултатите
Проф. Илчев уточни, че каквито и биоплярни усеща да ни обземат към този момент 140 години, безстрастната история отмерва на блюдата си както желанията, по този начин и резултатите. " Каквито и да са били желанията на Санкт-Петербург и императора, за които може да се спори, резултатът е неоспорим - свободна България., заключи историкът. И добави, че обективните историци от дълго време знаят, че съветската дипломация на Балканите е комбинация от невъзмутим интерес и идеализирана славянска взаимност, само че обективният резултат е възобновяване на българската държавност.
Та 3 март ще остане, заключи проф. Илчев, тъй като той е решен в националното схващане като един край и едно начало, би трябвало единствено да осъзнаем най-накрая че историческите събития не са едноцветни и отсенките не трябва да безпокоят и и поразяват националното ни схващане.
Проф. Пламен Митев уточни, че Руско-турската война е представяна от българската историография до края на предишното столетие нормално с героично-романтичен възторг и биполярен взор. Според него са останали има големи непроучени територии на паметта и те са в броя на жертвите и пленниците от двете страни, страданията на цивилното население и на двете страни, които всяка война нанася.
С научни известия и отчети от 2 до 4 март ще излязат историци от СУ " Св. Климент Охридски ", Българска академия на науките, Великотърновския университет " Св. Кирил и Методий ", Военния университет " Васил Левски ", Руския филантропичен университет, Белградския университет, Санкт-Петербургския исторически институт,, Института за за военна история в Москва, Македонския теоретичен институт, Университета в Нови сад.
Научната конференция е съпроводена от богата галерия на документи в централното предверие на университета за Руско-турската война с материали от българската Държавна организация " Архиви ", Руският военно-исторически списък и Румънския държавен списък.
За изложбата можете да прочете във фотогалерия.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ