Технологии и вяра: Как гледат във Ватикана на изкуствения интелект?
Миналото лято водачи, представляващи 11 международни религии - от източни вероизповедания, в това число будизъм, индуизъм, зороастризъм и бахаизъм, до авраамически религии като християнство, юдаизъм и ислям, се събраха в Хирошима, Япония, и подписаха Призива от Рим за нравственос в изкуствения разсъдък.
Защо представителите на тези от време на време толкоз разнообразни школи на мисълта подписаха този апел за човечен метод към развиването на технологиите? Защото споделят опасения по отношение на методите, по които изкуственият разсъдък ще повлияе на човечеството, написа в собствен материал Financial Times.
Според изданието подписването на Призива от Рим за нравственос в изкуствения разсъдък е било напълно в атмосфера на съдействие, като присъствалите са желали да да допринесат за бъдеще, в което нито една софтуерна иновация не може да бъде употребена за всеобщо заличаване.
Моментът на смяна, пред който е изправен светът, е толкоз бездънен, че можем да се съпостави с опциите и рецесиите, провокирани от Ренесанса — интервал на безвластие и промяна, който дестабилизира открития ред на средновековния свят. Тогава европейските общества минават от светоглед, центриран върху Европа и католическата черква, към световна вероятност, с нови земи, нации и запаси. Религиозното единение на Европа се разпада и нов стопански ред отслабва обичайните структури.
През миналите епохи Църквата трансформира своето виждане за технологиите: в този момент те се преглеждат като фактор за обществена промяна, чиито резултати би трябвало да бъдат ръководени. Технологичните нововъведения се възприемат като фактор за обществена правдивост, а не като догматичен въпрос. Църквата не преглежда AI като заплаха (както при случая с телескопа на Галилео), само че тя подтиква вярващите да се запитат още веднъж какво значи да си човек и какво е мястото на индивида в този нов космос, формиран от живи същества и интелигентни машини.
Следователно човечеството би трябвало да се запита какво е вярното потребление на AI.
В Силициевата котловина интерпретациите на Питър Тийл на починалия професор от Станфорд Рене Жирар допускат, че спорът е неминуем. Илон Мъск промотира по този начин наречения постхуманизъм, в който хората се сливат с технологията. Компютърният академик Тимнит Гебру предлага термина Tescreal – неологизъм за философии, които си показват бъдеще на усъвършенствани хора и допускат, че нездравословните планове са оправдани поради опасността от изгубване на човечеството.
Всички тези теории удостоверяват думите на починалия папа Франциск: „ Ние не живеем в епоха на смяна, а в смяна на ерата “.
Наследникът на Франциск продължава да акцентира значимостта на изкуствения разсъдък. В една от първите си речи той изясни смисъла на решението си да одобри името Лъв XIV. Той се базира на Лъв XIII, който ръководи Католическата черква в интервала след индустриалната гражданска война и се изрича срещу неравенството и в поддръжка на служащите. Папа Лъв уточни и границата на нова индустриална гражданска война, като по думите му през днешния ден точно изкуственият разсъдък е мотор на актуалните обществени промени, а не конвейерните линии.
Тази година Ватиканът беше хазаин на конференция за изкуствения разсъдък, етиката и корпоративното ръководство, на която участваха ръководители от Гугъл, Meta, Anthropic и Palantir. Той се надява да употребява своята обществена теория, с цел да отбрани човешкото достолепие и труда. Това не е политическа идеология, а по-скоро теологично и морално размишление, произлизащо от християнската религия – набор от правила, учения и насоки, създадени във връзка със обществените, икономическите, политическите и културните проблеми на актуалния свят. То не е предопределено единствено за католиците, а се споделя и с останалата част от обществото.
Защо представителите на тези от време на време толкоз разнообразни школи на мисълта подписаха този апел за човечен метод към развиването на технологиите? Защото споделят опасения по отношение на методите, по които изкуственият разсъдък ще повлияе на човечеството, написа в собствен материал Financial Times.
Според изданието подписването на Призива от Рим за нравственос в изкуствения разсъдък е било напълно в атмосфера на съдействие, като присъствалите са желали да да допринесат за бъдеще, в което нито една софтуерна иновация не може да бъде употребена за всеобщо заличаване.
Моментът на смяна, пред който е изправен светът, е толкоз бездънен, че можем да се съпостави с опциите и рецесиите, провокирани от Ренесанса — интервал на безвластие и промяна, който дестабилизира открития ред на средновековния свят. Тогава европейските общества минават от светоглед, центриран върху Европа и католическата черква, към световна вероятност, с нови земи, нации и запаси. Религиозното единение на Европа се разпада и нов стопански ред отслабва обичайните структури.
През миналите епохи Църквата трансформира своето виждане за технологиите: в този момент те се преглеждат като фактор за обществена промяна, чиито резултати би трябвало да бъдат ръководени. Технологичните нововъведения се възприемат като фактор за обществена правдивост, а не като догматичен въпрос. Църквата не преглежда AI като заплаха (както при случая с телескопа на Галилео), само че тя подтиква вярващите да се запитат още веднъж какво значи да си човек и какво е мястото на индивида в този нов космос, формиран от живи същества и интелигентни машини.
Следователно човечеството би трябвало да се запита какво е вярното потребление на AI.
В Силициевата котловина интерпретациите на Питър Тийл на починалия професор от Станфорд Рене Жирар допускат, че спорът е неминуем. Илон Мъск промотира по този начин наречения постхуманизъм, в който хората се сливат с технологията. Компютърният академик Тимнит Гебру предлага термина Tescreal – неологизъм за философии, които си показват бъдеще на усъвършенствани хора и допускат, че нездравословните планове са оправдани поради опасността от изгубване на човечеството.
Всички тези теории удостоверяват думите на починалия папа Франциск: „ Ние не живеем в епоха на смяна, а в смяна на ерата “.
Наследникът на Франциск продължава да акцентира значимостта на изкуствения разсъдък. В една от първите си речи той изясни смисъла на решението си да одобри името Лъв XIV. Той се базира на Лъв XIII, който ръководи Католическата черква в интервала след индустриалната гражданска война и се изрича срещу неравенството и в поддръжка на служащите. Папа Лъв уточни и границата на нова индустриална гражданска война, като по думите му през днешния ден точно изкуственият разсъдък е мотор на актуалните обществени промени, а не конвейерните линии.
Тази година Ватиканът беше хазаин на конференция за изкуствения разсъдък, етиката и корпоративното ръководство, на която участваха ръководители от Гугъл, Meta, Anthropic и Palantir. Той се надява да употребява своята обществена теория, с цел да отбрани човешкото достолепие и труда. Това не е политическа идеология, а по-скоро теологично и морално размишление, произлизащо от християнската религия – набор от правила, учения и насоки, създадени във връзка със обществените, икономическите, политическите и културните проблеми на актуалния свят. То не е предопределено единствено за католиците, а се споделя и с останалата част от обществото.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ