Можем ли да загърбим миналото?
„ Минало – отпътувало ”, споделят старите хора. „ Гледай напред ” – чуваме от другите, когато си напомним с горест за минали събития... когато страдаме по нещо изгубено или претърпяваме отначало всичко, което бихме желали да забравим и да оставим зад тила си, само че не можем... Защото това, което стои в предишното, въздейства на сегашното и дефинира бъдещето ни. Защото вътре в себе си носим отпечатъка на спомените, тъй като всичко, което сме претърпяли, ни е направило хората, които сме в този момент. Точно това „ минало ” ни е построило като персони, трансформирало ни е, направило ни е други. Станали сме разнообразни.
В сянката на спомените
Макар и мъчителни, спомените ни са ни скъпи и в случай че преди сме били щастливи, ни се желае още веднъж и още веднъж да се връщаме към тези отминали моменти на благополучие, с цел да си напомним какви сме били. Ако там някъде са били хора, които сме обичали, само че към този момент не са част от живота ни, спомените са единственото място, на което можем да ги срещнем още един път. Ако живеем в друга страна, в предишното можем да открием безгрижното детство в родния град и да си напомним от кое място сме пристигнали... Или пък в случай че сме претърпяли нещо мъчително, желаеме или не, към момента го носим вътре в себе си, въпреки и от дълго време отминало, към момента го усещаме и то ни въздейства във всичко, което вършим. Понякога това става напълно несъзнателно и срещу желанието ни. Ние настойчиво желаеме да забравим, да се отърсим от претърпяното, само че то продължава да кънти в съзнанието ни и не ни разрешава да го заличим, да го изтрием, като че ли в никакъв случай не е било. Изплува, когато минимум чакаме и е непрекъснат нежелателен посетител в мозъка ни.
Дори и да се опитаме да избягаме, съзнанието ни ще откри метод да ни върне към отминалите събития и в случай че някъде там е останал неуреден проблем, той ще ни тормози, ще ни припомня за себе си, ще ни принуждава да се връщаме към него... посредством сънищата, посредством мислите, които ни се натрапват непрекъснато, посредством тревогата или по всички вероятни способи, с които душeвността разполага като репертоар.
Ако даден спомен ви се натрапва непрекъснато, не бягайте от него, не го игнорирайте, а му обърнете внимание и вижте какво желае да ви каже... Може би задачата му е да ви предизвести, че не вършиме нещо, както би трябвало, че има нещо, които не е наред в сегашното ви и че би трябвало да го измененията.
Много постоянно точно контузиите от предишното въздействат най-силно. Жертвите на принуждение, да вземем за пример, въпреки и надалеч от насилниците си, към момента не престават да се опасяват от тях, да не спят умерено нощем, да носят в себе си страха и контузията от от дълго време отминалите събития. И колкото и да се самоубеждават, че към този момент са в сигурност, една част от тях към момента не съумява да се оправи с предишното и да го остави там, където му е мястото. Тогава се постанова сами или благодарение на експерт да се върнем обратно, да преживеем отначало всичко, колкото и мъчително да е това, тъй като единствено по този начин можем да намерим успокоение в сегашното и да погледнем напред към това, което ни чака. В тези случаи определящо е не самото събитие, а методът, по който ние сме го претърпели на момента. Колкото по-малки сме били, толкоз по-голям отпечатък е оставило върху нас и толкоз по-силно ни въздейства.
Ако в предишното сме направили неща, с които не се гордеем, допускали сме неточности и желаеме да се променим, бихме могли да го приемем като скъп опит, който сме натрупали и да се връщаме към него не с цел да се укоряваме, а с цел да се поучим и да продължим. Все отново значимото е, че каквото и да сме създали, имаме желанието да се изправим и имаме своя втори късмет.
За да забравим предишното, да се отърсим от него и в действителност да продължим напред, е значимо да извиним на себе си и на другите, с цел да не бъдем преследвани от „ призрака ” на съвестта си, от скрупули или от ненужна ненавист.
Ако в предишното намираме разтуха, защото сегашното ни е доста по-тежко и не ни харесва, рискуваме да се обречем на живот, потопен само в мемоари и на процедура да спрем да живеем. А времето, тук и в този момент, ни дава опцията да натрупаме нови случки, прекарвания, за които да си спомним на следващия ден.
В сянката на спомените
Макар и мъчителни, спомените ни са ни скъпи и в случай че преди сме били щастливи, ни се желае още веднъж и още веднъж да се връщаме към тези отминали моменти на благополучие, с цел да си напомним какви сме били. Ако там някъде са били хора, които сме обичали, само че към този момент не са част от живота ни, спомените са единственото място, на което можем да ги срещнем още един път. Ако живеем в друга страна, в предишното можем да открием безгрижното детство в родния град и да си напомним от кое място сме пристигнали... Или пък в случай че сме претърпяли нещо мъчително, желаеме или не, към момента го носим вътре в себе си, въпреки и от дълго време отминало, към момента го усещаме и то ни въздейства във всичко, което вършим. Понякога това става напълно несъзнателно и срещу желанието ни. Ние настойчиво желаеме да забравим, да се отърсим от претърпяното, само че то продължава да кънти в съзнанието ни и не ни разрешава да го заличим, да го изтрием, като че ли в никакъв случай не е било. Изплува, когато минимум чакаме и е непрекъснат нежелателен посетител в мозъка ни.
Дори и да се опитаме да избягаме, съзнанието ни ще откри метод да ни върне към отминалите събития и в случай че някъде там е останал неуреден проблем, той ще ни тормози, ще ни припомня за себе си, ще ни принуждава да се връщаме към него... посредством сънищата, посредством мислите, които ни се натрапват непрекъснато, посредством тревогата или по всички вероятни способи, с които душeвността разполага като репертоар.
Ако даден спомен ви се натрапва непрекъснато, не бягайте от него, не го игнорирайте, а му обърнете внимание и вижте какво желае да ви каже... Може би задачата му е да ви предизвести, че не вършиме нещо, както би трябвало, че има нещо, които не е наред в сегашното ви и че би трябвало да го измененията.
Много постоянно точно контузиите от предишното въздействат най-силно. Жертвите на принуждение, да вземем за пример, въпреки и надалеч от насилниците си, към момента не престават да се опасяват от тях, да не спят умерено нощем, да носят в себе си страха и контузията от от дълго време отминалите събития. И колкото и да се самоубеждават, че към този момент са в сигурност, една част от тях към момента не съумява да се оправи с предишното и да го остави там, където му е мястото. Тогава се постанова сами или благодарение на експерт да се върнем обратно, да преживеем отначало всичко, колкото и мъчително да е това, тъй като единствено по този начин можем да намерим успокоение в сегашното и да погледнем напред към това, което ни чака. В тези случаи определящо е не самото събитие, а методът, по който ние сме го претърпели на момента. Колкото по-малки сме били, толкоз по-голям отпечатък е оставило върху нас и толкоз по-силно ни въздейства.
Ако в предишното сме направили неща, с които не се гордеем, допускали сме неточности и желаеме да се променим, бихме могли да го приемем като скъп опит, който сме натрупали и да се връщаме към него не с цел да се укоряваме, а с цел да се поучим и да продължим. Все отново значимото е, че каквото и да сме създали, имаме желанието да се изправим и имаме своя втори късмет.
За да забравим предишното, да се отърсим от него и в действителност да продължим напред, е значимо да извиним на себе си и на другите, с цел да не бъдем преследвани от „ призрака ” на съвестта си, от скрупули или от ненужна ненавист.
Ако в предишното намираме разтуха, защото сегашното ни е доста по-тежко и не ни харесва, рискуваме да се обречем на живот, потопен само в мемоари и на процедура да спрем да живеем. А времето, тук и в този момент, ни дава опцията да натрупаме нови случки, прекарвания, за които да си спомним на следващия ден.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ