Миналия четвъртък в болницата на шведския университет в Гьотеборг се

Миналия четвъртък в болничното заведение на шведския университет в Гьотеборг се роди първото в света бебе, родено от матка, напълно трансплантирана благодарение на роботизирана хирургия. Създаването на роботизирани хирургични системи е една от най-обещаващите и най-бързо разрастващите се области в региона на здравното съоръжение. До 2030 година този пазар ще надвиши 30 милиарда $. Вече има роботи, които правят разнообразни интервенции, въпреки че към този момент те са по-скоро образован инструмент на хирурга, в сравнение с независима система.

Бърз напредък на пазара

През последните години потреблението на роботи в хирургията се разраства бързо. Анализаторската компания GlobalData предвижда, че броят на роботизираните интервенции ще нараства със междинен годишен ритъм от 10,5% до 2030 година Световният пазар на хирургически роботи и техните съставни елементи, който се прави оценка на 4,6 милиарда $ през 2020 година, ще доближи 30,7 милиарда $ до тогава, нараствайки съвсем шест пъти.

Анализаторите на GlobalData означават, че известността на роботизираните интервенции е повишена доста през последните пет години. Те се употребяват да вземем за пример в общата хирургия, както и в сърдечносъдовите, гинекологичните, козметичните и други интервенции. Прогнозите са, че до 2030 година 87% от хирургичните процедури ще се правят благодарение на роботи. Системите за ортопедична и неврохирургия са най-бързо разрастващите се сегменти.

Роботизираната хирургия има и ограничавания: тя изисква по-големи финансови вложения спрямо други области на медицината и заради това е по-уязвима от стопански рецесии. Поради тази причина броят на тези системи, закупени от американските лечебни заведения, е намалял с 27% през предходната година.

" По време на икономическа рецесия за доставчиците на здравни услуги е доста по-трудно да получат финансиране за роботизирани хирургични системи. Закупуването на такива системи е забележителна инвестиция за доставчиците ", споделя Тина Денг, старши анализатор на медицински произведения в GlobalData. Средната цена на такава система е 1 млн. $ плюс таксите за поддръжка, сподели тя. В дълготраен проект обаче даже и икономическите усложнения биха могли да усилят търсенето на хирургически роботи заради " по-голямата успеваемост и икономии на разноски спрямо обичайните хирургически техники ", съгласно Денг.

Деликатна работа

Първият хирургически робот е утвърден от американските управляващи още през 2000 година - това е машина на американската компания Intuitive Surgical, наречена Да Винчи. Оттогава насам над 7500 робота Да Винчи са доставени на лечебни заведения по целия свят за разнообразни типове интервенции.

Две десетилетия и половина по-късно в тази област са настъпили обилни промени. Използването на роботизирани системи разрешава по-малко инвазивни и по-точкови интервенции. Роботите вършат по-малки сечения, което прави интервенциите по-малко мъчителни, възобновяване е по-бързо и така нататък Стана допустимо в тялото на пациента да се вкарват камера и роботизирана ръка с принадлежности през дребни или даже точкови сечения.

В Гьотеборг, Швеция, се роди бебе, заченато в вътрешност, вградена благодарение на роботизирана хирургическа система. Това е разрешило интервенцията да бъде осъществена с минимална загуба на кръв. Матката е била трансплантирана в университетската болница през октомври 2021 година " Ние сме в положение да правим свръхпрецизни интервенции с минимална роботизирана интервенция. Това е хирургията на бъдещето ", споделя Пернила Дам-Кьолер, учител в Академията Салгренска към Университета в Гьотеборг, която е направила интервенцията.

През 2019 година в същата университетска болница в Гьотеборг се роди първото в света бебе с матка, трансплантирана от робот. Но тогава роботът е взел участие единствено в изваждането на матката от донора. Хирурзите от Гьотеборг не са употребявали робот за имплантиране на матката и бъдещата майка е трябвало да се подложи на огромна коремна интервенция. Сега лекарите са употребявали робота за изваждане и имплантиране на матката.

Израелската компания Tamar Robotics неотдавна показа роботизирана система за неврохирургия. Според компанията това е най-малката и най-прецизна система за мозъчна хирургия. Основната ѝ част съставлява тръба с диаметър 10 мм, оборудвана с камера и роботизирани " ръце " с нужните принадлежности. Тя е предопределена най-вече за премахване на тумори и съсиреци в мозъка. Предвижда се роботът да бъде въведен в практическа приложимост в Съединени американски щати още през 2026 година

Неврохирурзите нормално би трябвало да създадат по-големи отвори, с цел да доближат до оперираните области на мозъка, което значи, че се засягат повече здрави области. " Всичко в мозъка е толкоз фино и сензитивно, че в случай че се движите в неверна посока, може да отстраните тумора, само че пациентът няма да може да приказва или да се движи до края на живота си. Така че намаляването на коридора, преминаващ през мозъчната тъкан до тумора, е доста значимо ", споделя Аарон Фелдман, вицепрезидент по бизнес развиването в Tamar Robotics.

Според специалистите обещаваща посока е основаването на по-гъвкави и " меки " роботи, чиито приложения ще бъдат по-широки от сегашните. " Тези гъвкави роботи могат да навлизат още по-дълбоко в тялото, тъй че да вършат неща, които в този момент не могат да се вършат ", споделя Бернд Фогел, създател на Endosmart. Той създава съставни елементи за такива роботи, направени от нитинол - съединяване на исполин и никел.

Разработването на усъвършенствани хирургически роботи може да бъде доста ускорено посредством потреблението на изкуствен интелект, облачни услугии други авангардни технологии.

Въпреки това роботът към момента е по-скоро образован инструмент, който се управлява от доктор, в сравнение с независима система. Това се дължи, наред с другото, на обстоятелството, че размерът и точното разположение на органите варират при другите хора.

До известна степен камерите, датчиците и софтуерът, които наблюдават дребните придвижвания на тъканите и скалпела, могат да оказват помощ за решаването на този проблем. Миналата година учени от американския университет " Джонс Хопкинс " тестваха образован тъканен самостоятелен робот. Той самостоятелно заши две части раздрани вътрешности от прасе. И двете елементи бяха покрити с флуоресцентен гел, който датчиците на робота проследяваха. В същото време камери сътвориха тримерен модел на тъканта, като го предадоха и на системата. Въпреки че 83% от всички шевове са били самонасочени от системата, в 17% от случаите е била нужна човешка интервенция.

Дори при забележителното усъвършенстване на точността остава въпросът за сигурността и вземането на решения - същият проблем, който до момента пречи на изцяло безпилотните коли да се движат всеобщо по стандартните пътища. Както показва Алекс Атанасио, откривател в японската компания Konica Minolta, който учи хирургически роботи, регулаторните органи и лечебните заведения желаят да бъдат осведомени по какъв начин роботът взема избрани решения. И тъкмо тук поражда казусът - днешните роботи, употребяващи технологии за машинно образование, вземат решения въз основа на огромно количество данни, тъй че хората не са в положение да обяснят всяко тяхно съответно решение и деяние. /БГНЕС