Вдигат заплатите на чиновниците между 12-18%
Миналата седмица с следващото разпореждане (№79 от 3 април 2024 г.) Министерският съвет усилва главните хонорари на чиновниците в държавната и общинска администрация с претекста " да се понижат огромните разлики в заплащането на сходни длъжности ". Избраният метод на Министерския съвет (впрочем напълно правилен) е да се направи анализ на разликите и да се прегледат няколко разновидността на опциите да се разпределят към 268 милиона лв. за хонорари на служителите. Всички препоръчани разновидности оферират по-голям или по-малък растеж на заплатите на забележителен дял от държавните чиновници.
Анализът е на икономистите от ИПИ, поместен в седмичния им бюлетин.
Избран е разновидността, при който чиновниците получават нарастване на главната заплата с твърда сума сред 12% и 18,2 % от новия най-малко за съответното равнище. За по-високите равнища процентът започва от 12 и последователно се усилва, като доближава до 18,2% за двете най-ниски равнища. Твърдата сума за равнища от 28 до 23 е 200 лева, а след от равнище 22 е приложена стъпка от 5 лв. за всяко последващо равнище.
Нарастването на заплатите в държавната администрация слага най-малко три казуса:
– При прогнози за усмиряване на инфлацията през идващите години и увеличението на рисковете пред поддържането на фискалната непоклатимост, всеки растеж на разноски – изключително на разноски за хонорари, които доста мъчно се поправят надолу – слага спомагателен напън върху фискалната позиция на страната. Увеличението въз основата на разноските задължава всеки идващ бюджет оттук насетне да обезпечава най-малко толкоз средства за заплати без значение от стопанската динамичност и събираемостта на приходите. Припомняме тук, че разноските за личен състав в консолидираната фискална стратегия надвишават 24% от общите обществени разноски през 2023 година.
– Въпреки че нарастването на заплатите, с изключение на да изравнява разликите, има темперамент на догонване на повишените разноски за живот през последните години, то не дава отговор на въпроса по какъв начин ще се оправи администрацията с наличните сега форми на неефективност в системата на държавно ръководство и даване на услуги за жители и бизнес, които дават големи благоприятни условия за преструктуриране и възстановяване. Кой и по какъв начин може да оцени капацитета за усъвършенстване и повишение на продуктивността, в това число посредством промени в законодателството, потребление на нови технологии, унищожаване на непотребни или нездравословни регулации и режими и други под.? Именно такива промени в системата на обществената администрация ще основат среда, в която този, който работи добре, да е съответно възнаграден; а този, който не работи, да бъде освободен.
– Много мъчно е да се изясни за какво служителите получават все по-високи хонорари при неналичието на измерими резултати от политиките в съвсем всички браншове. Това слага третият, може би най-съществен, въпрос – по кое време ще има работеща система за оценка на резултатите от труда на чиновниците, отчитаща стратегическите цели в дадена социална сфера и връзката на активността на всяко звено и обособен служител с постигането на задачите на политиката? В момента негласната процедура е да се твърди, че (почти) всеки се оправя добре и получава материално стимулиране. Необходимо е да се създаде система за оценка на крайните резултати – най-общо, посредством знаци, отчитащи до каква степен през даден интервал от време напъните на съответната администрация или част от нея са съдействали за реализиране на някаква измерима и смислена цел на политиката. И с цел да не сме голословни, да си зададем въпроса: обикновено ли е министерство, което дава отговор за обществена услуга, произвеждаща стабилно през годините 54% функционално необразовани деветокласници, да получава нарастване на възнагражденията? Или такова, отговорно за ръководството, разпоредбите и финансирането на система, която подрежда България преди всичко в Европейски Съюз по предотвратима смъртност? Ако още веднъж ще се извиняваме с това, че за тези резултати не са отговорни служителите и те нищо не могат да трансформират – ами да закриваме половината министерства, откакто от цялата активност по обмисляне, тактики, регулации и надзор не следва нищо?
Анализът е на икономистите от ИПИ, поместен в седмичния им бюлетин.
Избран е разновидността, при който чиновниците получават нарастване на главната заплата с твърда сума сред 12% и 18,2 % от новия най-малко за съответното равнище. За по-високите равнища процентът започва от 12 и последователно се усилва, като доближава до 18,2% за двете най-ниски равнища. Твърдата сума за равнища от 28 до 23 е 200 лева, а след от равнище 22 е приложена стъпка от 5 лв. за всяко последващо равнище.
Нарастването на заплатите в държавната администрация слага най-малко три казуса:
– При прогнози за усмиряване на инфлацията през идващите години и увеличението на рисковете пред поддържането на фискалната непоклатимост, всеки растеж на разноски – изключително на разноски за хонорари, които доста мъчно се поправят надолу – слага спомагателен напън върху фискалната позиция на страната. Увеличението въз основата на разноските задължава всеки идващ бюджет оттук насетне да обезпечава най-малко толкоз средства за заплати без значение от стопанската динамичност и събираемостта на приходите. Припомняме тук, че разноските за личен състав в консолидираната фискална стратегия надвишават 24% от общите обществени разноски през 2023 година.
– Въпреки че нарастването на заплатите, с изключение на да изравнява разликите, има темперамент на догонване на повишените разноски за живот през последните години, то не дава отговор на въпроса по какъв начин ще се оправи администрацията с наличните сега форми на неефективност в системата на държавно ръководство и даване на услуги за жители и бизнес, които дават големи благоприятни условия за преструктуриране и възстановяване. Кой и по какъв начин може да оцени капацитета за усъвършенстване и повишение на продуктивността, в това число посредством промени в законодателството, потребление на нови технологии, унищожаване на непотребни или нездравословни регулации и режими и други под.? Именно такива промени в системата на обществената администрация ще основат среда, в която този, който работи добре, да е съответно възнаграден; а този, който не работи, да бъде освободен.
– Много мъчно е да се изясни за какво служителите получават все по-високи хонорари при неналичието на измерими резултати от политиките в съвсем всички браншове. Това слага третият, може би най-съществен, въпрос – по кое време ще има работеща система за оценка на резултатите от труда на чиновниците, отчитаща стратегическите цели в дадена социална сфера и връзката на активността на всяко звено и обособен служител с постигането на задачите на политиката? В момента негласната процедура е да се твърди, че (почти) всеки се оправя добре и получава материално стимулиране. Необходимо е да се създаде система за оценка на крайните резултати – най-общо, посредством знаци, отчитащи до каква степен през даден интервал от време напъните на съответната администрация или част от нея са съдействали за реализиране на някаква измерима и смислена цел на политиката. И с цел да не сме голословни, да си зададем въпроса: обикновено ли е министерство, което дава отговор за обществена услуга, произвеждаща стабилно през годините 54% функционално необразовани деветокласници, да получава нарастване на възнагражденията? Или такова, отговорно за ръководството, разпоредбите и финансирането на система, която подрежда България преди всичко в Европейски Съюз по предотвратима смъртност? Ако още веднъж ще се извиняваме с това, че за тези резултати не са отговорни служителите и те нищо не могат да трансформират – ами да закриваме половината министерства, откакто от цялата активност по обмисляне, тактики, регулации и надзор не следва нищо?
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ