Григор Димитров: Надявам се да се разберем за нов КТД
„ Миналата седмица по самодейност на министър Кондева имаше среща в Министерство на здравеопазването по договарянето на заплатите за идващия интервал, защото КТД 2020 – 2022 изтече и не е подписан нов. Министър Кондева сътвори добра конюнктура, с която сме почнали диалог, както би трябвало да бъде съгласно нас. Ние считаме, че когато се прави договаряне на заплатите, би трябвало да се съблюдават минимум три неща: първо, да се види какви заплати има в отрасъла; второто – да забележим какви са предложенията и третото – да забележим дали има запас да осигурим това, което се предлага “. Това разяснява пред Nova News представителят на работодателите в Надзорния съвет на НЗОК проф. Григор Димитров и изрази вяра на база на тези три стадия да бъде регистрирано всичко и трите страни – работодатели, синдикати и страна – да се схванат.
Той заяви, че Здравното ведомство е изпратило на работодателите разбор единствено за държавните лечебни заведения, в който се дава доста добра картина на опциите за възнаграждение в тях. Анализът демонстрира, че към 50% от държавните са достигнали нивото на контрактуваните в КТД 2022 съществени заплати, уточни Димитров.
„ Анализът демонстрира нещо доста забавно – в случай че вземем брутното заплащане 100 единици, към 69% се образува единствено от главната заплата и 21 на 100 е ДМС “, сподели още надзорникът.
По думите му едни от най-големите проблеми на опазването на здравето са морално-етичните проблеми. „ Имаме тотална комерсиализация на опазването на здравето. Нарушени са изгражданите в предишното връзки на почитание сред доктор и пациент, сред лекари, сред класи. Ножиците в заплатите на медиците са резултат от тези мощно нарушени морално-етични връзки “, уточни той по отношение на големите заплати на мениджърите на някои лечебни заведения, в които заплатите на личния състав по КТД не са достигнати. Според него тази регулация би трябвало да се прави от Министерство на здравеопазването.
По отношение на заплатите като цяло пък той се опря на доклада на НЗОК за 2023 година и разяснява: „ Три лечебни заведения в България получават 11 на 100 от средствата за болнична помощ. 10 лечебни заведения – 30 на 100. 20 лечебни заведения – 42 на 100 от ресурса на НЗОК, при 380 договорни колегата. Сами разбирате каква централизация има. Ако вземем другия индикатор – по РЗОК, 48% от парите на Здравната каса са в два града – в София и Пловдив. И в случай че прибавим Плевен, Варна, Бургас, Пазарджик и Русе внезапно те ще станат някъде към 75%. Т.е. в лечебните заведения, които не са в тези градове, доста мъчно ще бъдат реализирани възнагражденията “.
Според Григор Димитров страната би трябвало да преразгледа своето отношение към общинските лечебни заведения, защото тя прави обществена политика. „ Ако желае в тези региони на страната да има здравна помощ, тя би трябвало да субсидира със своите фондове това, не може да става за сметка на нашите осигуровки “, счита той.
На финала членът на Надзорния съвет на НЗОК предвижда, че за идната година бюджетът на фонда няма да има огромно нарастване. „ Бюджетът на Здравната каса се дефинира от три величини – какъв брой е междинният застрахователен приход – върху него 8 на сто; какъв брой е междинната пенсия – върху нея 8 на 100, и какъв брой е минималният застрахователен приход – върху него към 6% - това е за децата и студентите.
Като знаем тези три величини, знаейки какъв брой са хората, да кажем какъв брой е бюджета “, изясни той и напомни, че в предходните няколко години са увеличени пенсиите, а растежът на междинния застрахователен приход е бил към 14-15%. „ В прогнозата, която излиза за идващите години, за 2025 година растежът на междинния застрахователен приход ще бъде 6,5% при 15% предната година. Т.е. аз мога да кажа следното нещо: 2024 година ще бъде най-щедрата година на бюджета на НЗОК. Ние обаче имаме всички съмнения, че тази година тя ще приключи с недостиг. Още не знаем какъв брой ще е, чакаме деветте месеца на годината да приключат. Знаете, че има решение на Върховен административен съд да няма предели в ЛЗ, т.е. харчете колкото можете; контролът на Здравната каса колкото и да е огромен, не може до всеки болен да постави човек. Сега с е-приложенията разчитаме да имаме по-голяма противоположна връзка за това, което не е осъществено, да алармират жителите “, разяснява още Григор Димитров.
Той заяви, че Здравното ведомство е изпратило на работодателите разбор единствено за държавните лечебни заведения, в който се дава доста добра картина на опциите за възнаграждение в тях. Анализът демонстрира, че към 50% от държавните са достигнали нивото на контрактуваните в КТД 2022 съществени заплати, уточни Димитров.
„ Анализът демонстрира нещо доста забавно – в случай че вземем брутното заплащане 100 единици, към 69% се образува единствено от главната заплата и 21 на 100 е ДМС “, сподели още надзорникът.
По думите му едни от най-големите проблеми на опазването на здравето са морално-етичните проблеми. „ Имаме тотална комерсиализация на опазването на здравето. Нарушени са изгражданите в предишното връзки на почитание сред доктор и пациент, сред лекари, сред класи. Ножиците в заплатите на медиците са резултат от тези мощно нарушени морално-етични връзки “, уточни той по отношение на големите заплати на мениджърите на някои лечебни заведения, в които заплатите на личния състав по КТД не са достигнати. Според него тази регулация би трябвало да се прави от Министерство на здравеопазването.
По отношение на заплатите като цяло пък той се опря на доклада на НЗОК за 2023 година и разяснява: „ Три лечебни заведения в България получават 11 на 100 от средствата за болнична помощ. 10 лечебни заведения – 30 на 100. 20 лечебни заведения – 42 на 100 от ресурса на НЗОК, при 380 договорни колегата. Сами разбирате каква централизация има. Ако вземем другия индикатор – по РЗОК, 48% от парите на Здравната каса са в два града – в София и Пловдив. И в случай че прибавим Плевен, Варна, Бургас, Пазарджик и Русе внезапно те ще станат някъде към 75%. Т.е. в лечебните заведения, които не са в тези градове, доста мъчно ще бъдат реализирани възнагражденията “.
Според Григор Димитров страната би трябвало да преразгледа своето отношение към общинските лечебни заведения, защото тя прави обществена политика. „ Ако желае в тези региони на страната да има здравна помощ, тя би трябвало да субсидира със своите фондове това, не може да става за сметка на нашите осигуровки “, счита той.
На финала членът на Надзорния съвет на НЗОК предвижда, че за идната година бюджетът на фонда няма да има огромно нарастване. „ Бюджетът на Здравната каса се дефинира от три величини – какъв брой е междинният застрахователен приход – върху него 8 на сто; какъв брой е междинната пенсия – върху нея 8 на 100, и какъв брой е минималният застрахователен приход – върху него към 6% - това е за децата и студентите.
Като знаем тези три величини, знаейки какъв брой са хората, да кажем какъв брой е бюджета “, изясни той и напомни, че в предходните няколко години са увеличени пенсиите, а растежът на междинния застрахователен приход е бил към 14-15%. „ В прогнозата, която излиза за идващите години, за 2025 година растежът на междинния застрахователен приход ще бъде 6,5% при 15% предната година. Т.е. аз мога да кажа следното нещо: 2024 година ще бъде най-щедрата година на бюджета на НЗОК. Ние обаче имаме всички съмнения, че тази година тя ще приключи с недостиг. Още не знаем какъв брой ще е, чакаме деветте месеца на годината да приключат. Знаете, че има решение на Върховен административен съд да няма предели в ЛЗ, т.е. харчете колкото можете; контролът на Здравната каса колкото и да е огромен, не може до всеки болен да постави човек. Сега с е-приложенията разчитаме да имаме по-голяма противоположна връзка за това, което не е осъществено, да алармират жителите “, разяснява още Григор Димитров.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ