Либералстващата ортодоксия
Миналата седмица папата се помоли дружно с румънския патриарх. Това стана мотив за поредна вълна ненавист по адрес на Българската Църква: " Видяхте ли? Видяхте ли по какъв начин постъпват цивилизованите хора? А нашите?... Безобразие! "
У нас критиците на Църквата се разделят на две огромни групи. Първите са хора, които ненавиждат Църквата и демонстративно не се интересуват от нея. Те или са атеисти, или имат вяра в " някаква висша мощ " по метод, по какъвто сами решат. Тук попадат и демократичните медии на прехрана от съответните Неправителствени организации (Тръмп няма ли най-накрая да им спре парите?). Не разбирам за какво, щом не имат вяра, щом не се интересуват от църковните каузи до степен, в която дори и не знаят какво се случва всеки ден в храма, за какво са тръгнали да се вълнуват от такива характерни въпроси като разпоредбите за общо служение.
Втората група обича Църквата и по своему се грижи за нея. Тук попадат преподаватели, публицисти и интелектуалци от общ темперамент - няма да загатвам имена, с цел да не ми пращат отново дебелашки и по либералному нападателни есемеси. Тези хора не търсят избавление в Църквата, а са тръгнали сами да я избавят, тъй като тяхната мъдрост е по-дълбока от хилядолетната съборна мъдрост. Те се усещат призвани да изясняват на " простолюдието " вярата и всичко обвързвано с нея, тъй като, види се, свещениците и епископите не умеят по този начин добре и с толкоз нàучни думи. Ако ви интересува църковен въпрос, никога не се обръщайте към енорийския си духовник, ами потърсете проф..... - дадох обещание да не загатвам имена.
Общото сред двете групи е следното: решили са да водят война за цивилизационния избор на България и един от пътищата на тази битка минава през религията, тъй като и дребните либералчета знаят, че една цивилизация се дефинира на първо място от религията си. Един политик преди време в неофициална конюнктура показа, че най-голямата неволя на българите е, че са православни и че пишат на кирилица. Отговорен политик, бил е дори министър хайде да не споделям на какво, че е срамотия. Мнозина други мислят по същия метод и то без въобще да ги интересуват писмеността и православието - в случай че ги попиташ по какво се разграничават православието, католицизмът и протестантството, не могат да кажат. И по някакъв собствен си абсурден метод са прави, тъй като за тях опълчването, разногласието не е православие/инославие, а Изток/Запад и те са заели страната на Запада, тъй като там виждат либерализма, икономическия напредък, софтуерната гражданска война, развитите обществени системи, обезпечените човешки права, воюващи за всевъзможни дела Неправителствени организации и така нататък За тях Западът е към момента онази обетована земя, която беше за всички преди 1989 - земя без тоталитарен гнет, без комунизъм, земя на свободата и най-много на свободата на словото, земя на " упадъчната " музика и разкрепостените нрави, само че на първо място - земя на благоденствието.
В това няма безусловно нищо неприятно. Напротив, хората би трябвало да се стремят да уреждат живота си и да живеят в безметежие без боязън от принуждение и ограничения.
В един недалечен исторически миг обаче на запад се ражда придвижването на икуменизма. Ражда го протестантството, само че мисионерският католицизъм бързо го харесва и припознава. За него има вековни исторически предпоставки и претекстовете са доста повече политически, в сравнение с догматически или канонически. Най-общо казано концепцията на икуменизма е, че другите християнски църкви би трябвало да се съсредоточат върху общото сред тях, пренебрегвайки особеното. Стъпвайки не теорията за догматическото развиване (кардинал Джон Хенри Нюман (1801-1890)), съгласно която човек, поумнявайки, може да преформулира и променя догматите на Църквата, икуменистите споделят, че би трябвало да загърбим проблеми като Filioque, непогрешимостта на папата, непорочното зачатие, целибата, причастието, чистилището, и така нататък, и така нататък значими догматични въпроси, с цел да се концентрираме върху международния мир, климатичните промени и бедността - дела от портфолиото на Неправителствени организации. Основните принадлежности на икуменизма са общите молебствия и така наречен " междуконфесионален разговор ".
Тъй като икуменизмът идва от демократичния Запад, българските либералстващи преподаватели, публицисти и общи интелектуалци незабавно го взеха на въоръжение, още повече че на Изток, в Русия към този момент бяха почнали да трансформират православието в политическа идеология. Битката стана за геостратегически сфери на въздействие. Сериозна работа. Къде сме тръгнали ние с нашата кирилица и с нашето православие! Всеки отвод на нашата Църква да взе участие в икуменическото придвижване към този момент стартира да се преглежда като провокация на ченгета, като скрит план на путинисти против свободния и либерален свят. Ето още един мотив православната Църква да бъде ненавиждана и обиждана, както не е обиждан нито един будист или кришнар.
И никой не си задава съществено въпроса за какво нашата Църква отхвърля да взе участие в икуменическото придвижване - нито в църковните му съслужения, нито в спектаклите като " общи молебствия за мир " и така нататък Българската Църква не е срещу международния мир и несъмнено се отнася със благосклонност към всички " Мис Вселена ", които се борят за него. Със сигурност не поддържа нито бедността, нито съсипването на природата. Е, може би е малко поизостанала в софтуерно отношение, тъй като към момента не е внедрила благословеното от папата приложение за смарт телефони, с което децата търсят и ловят светци, както търсеха и ловяха покемони, само че то надали е от зло сърце.
Българската Църква не саботира нищо. Отказва присъединяване в икуменически мероприятия по една напълно елементарна причина - съблюдава църковните закони (канони). А всички демократично мислещи жители би трябвало да приветстват спазването на законите, тъй като точно то е обичаното им " господство на закона ". А за какво тогава други православни църкви вземат участие? Ами това, дами и господа, си е персонално тяхна работа. Не сме ние, нито пък нашите либералстващи интелектуалци, тези, които ще съдят този или оня патриарх, хеле пък личния си.
В целия " междуконфесионален разговор " има едно нещо, което никой не отхвърля - само православието пази вярата такава, каквато е избрана от Евангелието, Деянията, Посланията, разпоредбите на седемте Вселенски събора и светоотческото завещание. Тези, които са я трансформирали, просто търсят метод да се оправдаят, да кажат, че са имали съображение да го сторят. И желаят да легитимират това съображение, извършвайки тайнства взаимно с православните. Затова отношението на всички към православието е по-особено, тъй като православието легитимира. Но ще спре да легитимира, когато престане да бъде православие, т.е., в случай че отстъпи от богоустановените канони и догми.
Какви са тези канони и догми всеки може да прочете, стига да има предпочитание. По въпроса кой с кого може да служи, да се моли, да взе участие в тайнства, без да отпадне от Църквата, няма какво да се умува и да се разисква - написано е ясно на доста места (напр. в определенията на VI Вселенски събор). Една от най-типичните отличителни черти на християнина е, че почита църковната подчиненост и през разум не му минава да редактира догмите и каноните, тъй като подложени на редакция, те към този момент няма да са канони и догми. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
У нас критиците на Църквата се разделят на две огромни групи. Първите са хора, които ненавиждат Църквата и демонстративно не се интересуват от нея. Те или са атеисти, или имат вяра в " някаква висша мощ " по метод, по какъвто сами решат. Тук попадат и демократичните медии на прехрана от съответните Неправителствени организации (Тръмп няма ли най-накрая да им спре парите?). Не разбирам за какво, щом не имат вяра, щом не се интересуват от църковните каузи до степен, в която дори и не знаят какво се случва всеки ден в храма, за какво са тръгнали да се вълнуват от такива характерни въпроси като разпоредбите за общо служение.
Втората група обича Църквата и по своему се грижи за нея. Тук попадат преподаватели, публицисти и интелектуалци от общ темперамент - няма да загатвам имена, с цел да не ми пращат отново дебелашки и по либералному нападателни есемеси. Тези хора не търсят избавление в Църквата, а са тръгнали сами да я избавят, тъй като тяхната мъдрост е по-дълбока от хилядолетната съборна мъдрост. Те се усещат призвани да изясняват на " простолюдието " вярата и всичко обвързвано с нея, тъй като, види се, свещениците и епископите не умеят по този начин добре и с толкоз нàучни думи. Ако ви интересува църковен въпрос, никога не се обръщайте към енорийския си духовник, ами потърсете проф..... - дадох обещание да не загатвам имена.
Общото сред двете групи е следното: решили са да водят война за цивилизационния избор на България и един от пътищата на тази битка минава през религията, тъй като и дребните либералчета знаят, че една цивилизация се дефинира на първо място от религията си. Един политик преди време в неофициална конюнктура показа, че най-голямата неволя на българите е, че са православни и че пишат на кирилица. Отговорен политик, бил е дори министър хайде да не споделям на какво, че е срамотия. Мнозина други мислят по същия метод и то без въобще да ги интересуват писмеността и православието - в случай че ги попиташ по какво се разграничават православието, католицизмът и протестантството, не могат да кажат. И по някакъв собствен си абсурден метод са прави, тъй като за тях опълчването, разногласието не е православие/инославие, а Изток/Запад и те са заели страната на Запада, тъй като там виждат либерализма, икономическия напредък, софтуерната гражданска война, развитите обществени системи, обезпечените човешки права, воюващи за всевъзможни дела Неправителствени организации и така нататък За тях Западът е към момента онази обетована земя, която беше за всички преди 1989 - земя без тоталитарен гнет, без комунизъм, земя на свободата и най-много на свободата на словото, земя на " упадъчната " музика и разкрепостените нрави, само че на първо място - земя на благоденствието.
В това няма безусловно нищо неприятно. Напротив, хората би трябвало да се стремят да уреждат живота си и да живеят в безметежие без боязън от принуждение и ограничения.
В един недалечен исторически миг обаче на запад се ражда придвижването на икуменизма. Ражда го протестантството, само че мисионерският католицизъм бързо го харесва и припознава. За него има вековни исторически предпоставки и претекстовете са доста повече политически, в сравнение с догматически или канонически. Най-общо казано концепцията на икуменизма е, че другите християнски църкви би трябвало да се съсредоточат върху общото сред тях, пренебрегвайки особеното. Стъпвайки не теорията за догматическото развиване (кардинал Джон Хенри Нюман (1801-1890)), съгласно която човек, поумнявайки, може да преформулира и променя догматите на Църквата, икуменистите споделят, че би трябвало да загърбим проблеми като Filioque, непогрешимостта на папата, непорочното зачатие, целибата, причастието, чистилището, и така нататък, и така нататък значими догматични въпроси, с цел да се концентрираме върху международния мир, климатичните промени и бедността - дела от портфолиото на Неправителствени организации. Основните принадлежности на икуменизма са общите молебствия и така наречен " междуконфесионален разговор ".
Тъй като икуменизмът идва от демократичния Запад, българските либералстващи преподаватели, публицисти и общи интелектуалци незабавно го взеха на въоръжение, още повече че на Изток, в Русия към този момент бяха почнали да трансформират православието в политическа идеология. Битката стана за геостратегически сфери на въздействие. Сериозна работа. Къде сме тръгнали ние с нашата кирилица и с нашето православие! Всеки отвод на нашата Църква да взе участие в икуменическото придвижване към този момент стартира да се преглежда като провокация на ченгета, като скрит план на путинисти против свободния и либерален свят. Ето още един мотив православната Църква да бъде ненавиждана и обиждана, както не е обиждан нито един будист или кришнар.
И никой не си задава съществено въпроса за какво нашата Църква отхвърля да взе участие в икуменическото придвижване - нито в църковните му съслужения, нито в спектаклите като " общи молебствия за мир " и така нататък Българската Църква не е срещу международния мир и несъмнено се отнася със благосклонност към всички " Мис Вселена ", които се борят за него. Със сигурност не поддържа нито бедността, нито съсипването на природата. Е, може би е малко поизостанала в софтуерно отношение, тъй като към момента не е внедрила благословеното от папата приложение за смарт телефони, с което децата търсят и ловят светци, както търсеха и ловяха покемони, само че то надали е от зло сърце.
Българската Църква не саботира нищо. Отказва присъединяване в икуменически мероприятия по една напълно елементарна причина - съблюдава църковните закони (канони). А всички демократично мислещи жители би трябвало да приветстват спазването на законите, тъй като точно то е обичаното им " господство на закона ". А за какво тогава други православни църкви вземат участие? Ами това, дами и господа, си е персонално тяхна работа. Не сме ние, нито пък нашите либералстващи интелектуалци, тези, които ще съдят този или оня патриарх, хеле пък личния си.
В целия " междуконфесионален разговор " има едно нещо, което никой не отхвърля - само православието пази вярата такава, каквато е избрана от Евангелието, Деянията, Посланията, разпоредбите на седемте Вселенски събора и светоотческото завещание. Тези, които са я трансформирали, просто търсят метод да се оправдаят, да кажат, че са имали съображение да го сторят. И желаят да легитимират това съображение, извършвайки тайнства взаимно с православните. Затова отношението на всички към православието е по-особено, тъй като православието легитимира. Но ще спре да легитимира, когато престане да бъде православие, т.е., в случай че отстъпи от богоустановените канони и догми.
Какви са тези канони и догми всеки може да прочете, стига да има предпочитание. По въпроса кой с кого може да служи, да се моли, да взе участие в тайнства, без да отпадне от Църквата, няма какво да се умува и да се разисква - написано е ясно на доста места (напр. в определенията на VI Вселенски събор). Една от най-типичните отличителни черти на християнина е, че почита църковната подчиненост и през разум не му минава да редактира догмите и каноните, тъй като подложени на редакция, те към този момент няма да са канони и догми. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ