Министър Боил Банов пред „Труд“: Ключът към културата е децентрализация
Миналата седмица Народното събрание утвърди бюджета на Министерството на културата. Увеличението му е сензитивно и това е мотив за оптимизъм по отношение на българската просвета. Но по какъв начин тъкмо ще се разпределят тези пари? Освен това сега се създава цялостна тактика за културното развиване на страната, въпросите са забавни и доста на брой. Стратегията е на заключителен стадий, направена е от екип от родни експерти, задгранична помощ не е употребена. Всеки миг ще стартира всенародното й разискване. Материалите всеки ще може да види на уеб страницата на министерството. Всички тези неща дадоха мотив на в. „ Труд “ да потърси среща и диалог с министъра на културата Боил Банов .
– Парламентът утвърди бюджета на Министерството на културата. Какво е нарастването му?
– Увеличението е с близо 20 млн. лв., с което бюджетът на МК отива към този момент на 195 млн. Спомням си, че преди 4-5 години се въртяхме към сумата 100 млн. и се радвахме на всеки лев от горната страна. Държавата стабилно поддържа българската просвета. Бюджетът за българската просвета не е единствено бюджетът на МК, а и бюджетът за просвета на общините, поддръжката за Българската национална телевизия и Българското национално радио, тъй че съществени крачки се вършат всяка година в границите на вероятното и на логиката.
– Този съвсем подсилен бюджет би трябвало да значи, че нещата в страната въпреки всичко вървят в вярната посока?
– За страдание, преди прехода отпреди три десетилетия страната се лута доста години – в друг строй живяхме, беше доста характерен. Преди това да не приказваме – по-миналия век и епохи обратно. За разлика от доста други страни, в България доста бързо наваксваме. Понякога ни се коства, че би трябвало да бъде още по-бързо, само че пък в случай че си дадем сметка от кое място тръгваме, мисля че въпреки всичко вървим много решително нагоре.
– Кои институции най-спешно се нуждаят от нарастване на средствата?
– Делегираният бюджет е идентичен за всички – при оперите е по-висок, тъй като операта е по-скъпо изкуство, при филхармониите е друг, при симфониетите е най-голям, при театрите е по-нисък, само че пък театърът по-малко разноски изисква и повече е посетен. Тук решенията са в самите институти. Имаме някъде проблеми – в гранични региони, в региони, които са обезлюдени, само че там разчитаме повече на политиките на общините – те не могат да бездействат, да стоят в профил.
– В театрите в по-малко обитаемоте места има и по-малко фенове.
– По-малко са, само че имат и по-малко разноски. Ще посоча общо число, не съм доста сигурен, само че в случай че да кажем в огромен спектакъл трупата е от 240 индивида, там трупите са от по 30-40 души. също така имат опция да пътуват в областите и в околните градове. Това се протектира от страната. Ние търсим този директен контакт на театрите освен на личната сцена, само че в прилежащите градове и села. Основен ключ за културата освен в България е децентрализацията. При нас финансирането върви към момента по съветски модел, за разлика от останалата част на Европа, където е децентрализирано и общините подкрепят културните си институти. Имаме театри от дребни обитаеми места, които водят извънредно уравновесени политики с положителни доходи, с доста фенове с новаторски, разнообразни представления. Въпрос е и на мениджмънт.
– Очакваме всеки миг Министерството на културата да показа пред обществеността новата Национална тактика за културата. Какъв екип я изготви?
– Изцяло екип на Министерството на културата. Много мислихме през годините дали да наемем външни специалисти. В последна сметка има една такава логичност – министерството има собствен потенциал, има дирекции във всички посоки, несъмнено, претрупани са хората с работа, само че взехме решение, че би трябвало да създадем изпитание и отсам да дойдат в последна сметка нашите визии и хрумвания по какъв начин да се развива културата. Тук са най-опитните хора, работили са доста време. Нашите специалисти в действителност обобщават материалите на една работна група от другите гилдии, в която са над 150 индивида. Въпросът е, че се отказахме от хипотезата да наемем външни експерти. Обобщението на тази работа на тези 150-160 индивида от гилдиите и от креативните съюзи в последна сметка взехме решение да го свършим сами. А пък, изваждайки тактиката за публично разискване, това значи че всеки може да подаде мнение, мнение, и стига то да е разумно, защитимо, да се съобразим с него.
– За правенето на тактиката употребили ли сте положителния образец на непознати страни и кои по-точно?
– Не сме употребили съответно, с цел да избегнем обвързване. Стратегията за просвета е нещо доста значимо и сигурно ще разбуни духовете. Има някои хора, които чакат тя да е панацея, други я подценяват. При нас в културата и в изкуството – за наслада – всеки е с мнение и с построена позиция. Мненията са доста – ние не избираме сред два разновидността, ние избираме сред двеста. Един дава за образец по какъв начин се случват нещата в Англия, различен – в Македония, трети в Румъния, четвърти – в Сърбия, всеки, съгласно познанията си. Така че при нас полемиките постоянно са доста комплицирани. Ползвали сме някои принадлежности от други страни, само че не съответно непознати насоки.
– Кои съществени цели са наранени в тактиката?
– Достъпът до просвета, популяризирането, децентрализацията, запазване и финансиране, законови промени, дълготрайни политики, само че най-важното, което би трябвало да бъде приложено във всички браншове, е цифровизация. Много се трансформираха нещата, потреблението на просвета не значи наложително да отидеш някъде и да видиш нещо, то може да бъде онлайн напълно, тъй че дигитализацията е огромният ключ.
– Какво следва, с цел да бъде призната тактиката?
– Ще се подложи на публично разискване. Надявам се това да стане идната седмица – сега се вършат последни корекции. Това публично разискване ще трае най-малко месец. Хората ще дадат своите бележки, по-късно ще създадем едни необятни групи в които освен тук, само че и с гилдиите и креативните съюзи и НПО-тата, ще създадем разискване на плана и на това, което е препоръчано в границите на този един месец, с цел да отидем към този момент към завършване и към тип, в който можем да я представим на законодателя.
– Това по кое време ще стане?
– Технически би трябвало да стане при започване на 2019 година
– Стратегията визира ли закона за меценатството?
– Засяга го, несъмнено. Със сигурност има потребност от промени, от начинания, които да подкрепят и предизвикват меценатството. Има доста механизми за това, само че най-важното изискване е изгубването на сивата стопанска система. Докато съществуват обстановки в огромните компании да се крият обороти и облаги, каквито и облекчения да създадем, няма по какъв начин. Ако вие обявявате, че имате облага от пет лв., няма по какъв начин, даже извънредно да обичате театъра или киното, да дадете 50 хиляди лв., тъй като аз, като данъчен, ще дойда при вас да ви запитвам от кое място ги имате. Меценати има. Аз съм имал такива случаи, в които ми споделят: „ Да ти дам пари, само че не ми пиши името, тъй като след това не мога да покажа от кое място ги имам тези пари. “ Така че главният проблем не е неналичието на хора, които обичат културата и изкуството, главният проблем е в изсветляване на стопанската система. Държавата се бори с това доста нападателно.
– Националната тактика подхваща ли стъпки за основаване на по-добър усет у българина – става дума освен за чалгата, само че и за другите стилове, известни като „ халтура “, които въздействат на оформянето на усета на младежите?
– Вижте, всеобща просвета има по целия свят. Част от хипотезите да привлечеш публики за високата просвета, това е през всеобщата просвета. Въпросът е да не се позволява като наклонност всеобщата просвета да измести високата просвета. Това е драма на Европа, на Русия – по какъв начин да съхраним високата просвета при развиването на високите технологии. Когато имаш опция през телефона си да чуеш и видиш всичко допустимо на тоя свят, опцията да станеш всеяден, просто да погледнеш едно, да минеш на друго, трето, пето и по този начин нататък, е доста огромна. И това е голям проблем.
– Подписка на интелектуалци желае страната да поеме разноските по ревюто на персоналната сбирка на Светлин Русев, „ без да се нарушават правата на наследниците “. Подкрепяте ли тази концепция?
– Светлин Русев е огромна персона, огромен художник и огромен колекционер. Но законите са такива, че само и единствено неговите директни наследници могат да решат какво да се прави с тази сбирка. Ние, несъмнено, сме говорили с тях, изразили сме нашето мнение че всичко това би трябвало да бъда съхранено, би трябвало да бъде показано. Че сме подготвени да помогнем, без да сътворяваме напрежение. Имаме разнообразни хрумвания да създадем пространства. Коментирали сме и за Царските конюшни, само че ние не можем да национализираме. Наследниците са тези, които могат да решат какво по какъв начин и за какво. Национализацията завърши, уповавам се, преди 30 година
– Сложно ли беше да уредите с Ермитажа мечът и пръстенът на хан Кубрат да гостуват при нас?
– Сложно беше.
– Какви пречки имахте?
– Те не са толкоз пречки, колкото не е елементарно да се убеди такава голяма културна институция, като Ермитаж, да направи едно или друго. Много пъти сме говорили с премиера за това, доста старания положихме, само че най-после се случи. Ще дойдат тук мечът и пръстенът, по-късно ще пристигна и цялото богатство. Както и доста други неща от Ермитажа, в това число и модерни изкуства, в това число и наши неща да отидат там, ние сключваме едно дълготрайно съглашение.
Покрай политиката, патриотизмът у нас се политизира, само че в действителност той е нещо доста скъпо. И по тази причина е значимо да пристигна тук да пристигна този меч, този пръстен. Важно е да пресъздаваме нашата еднаквост. Но доста други дълготрайни съглашения приготвяме: с Лувър навлизаме в по-дълбок стадий на нашите взаимоотношения, с център Помпиду – най-големият център за модерни изкуства във Франция, с музей Гети от Америка, с доста съществени институти. Свързваме ги с нашите музеи, подписваме дълготрайни съглашения за обмяна на куратори, взаимни образования, планове, замяна на изложения – Министерството на културата е като поръчител. Много желая България да употребява културното си завещание, усета си за изкуство, за резистентност, просвета и да стане в действителност един център на изкуството, където най-големите галерии да гостуват, най-големите създатели да идват тук и нашите да отиват там.
– Какво следва в най-близко време?
– Мечът още следващата година го договорихме. А пък другояче сме в напреднала фаза в договарянето на няколко плана. Имаме доста забавен план с център Помпиду за една голяма интерактивна библиотека в НДК, в която можеш да намериш всичко, обвързвано с просвета и с изкуство от целия свят.
– Правителството утвърди присъединяване на България в 58-ото Венецианско биенале следващата година. Как се дефинира с кои творби участваме?
– Разработи се статут, правилник. Венецианското биенале също е една институция. Не можеш да отидеш и да кажеш ето тук нашият актьор, заповядайте. Те си имат правила. Тези правила значително дефинират механизмите, по които би трябвало да се направи редът за установяване на художника, по какъв начин да се класира и така нататък Така че тези правила са създадени в една транспарантна система и се гордея с това, че стабилно България към този момент ще бъде част от Венецианското биенале. Защото това беше една пробойна в нашата просвета.
– Има ли към този момент имена кои ще вземат участие?
– Не. Сега приехме регламента, занапред следва да бъдат определени.
– Остава ли ви време да гледате театрални постановки?
– Е, не колкото ми се желае, само че въпреки всичко остава.
– Не ви ли е мъчително?
– Не, човек би трябвало да прави с обич всичко, с което се заеме. Ние не можем да си предвиждаме живота – аз ще бъда в този момент сценичен режисьор 50 години. Бил съм 15 година, в този момент съм нещо друго, след това ще бъда друго. Важното е всичко да го върша с обич и с готовност.
– Имате ли обичана имитация от български филм?
– „ Роднина – полицай. “ Това е доста хубава задявка с реда и системата едно време, то не е просто хумореска.
– Ако би трябвало с пет думи да изразите спомените си от комунизма, какво бихте споделили?
Със сигурност подреденост, чувство за ред и сигурно чувство за вдървеност, обособеност от света, чувство за… липса на развиване, и то най-много в нравствен проект.
– Вие бяхте ли от послушните деца преди време?
– Това е доста внимателно да се каже, тъй като всеки, като каже че е правил нещо назад на строя, в който живеехме, надали не излиза като отстъпник. Тук не бяха доста дисидентите. Но, примерно, аз още от учебно заведение доста държах да заедно съм с брада, както и до момента. И правех всичко допустимо. Не съм имал толкоз проблеми за това в учебно заведение, колкото у дома. Нашите се притесняваха доста че по този метод излизам от някакви рамки и ще предизвиквам някакъв нездравословен интерес непрестанно ме поучаваха да се обръсна.
– Да не се притесняваха, че ще ви бият в милицията?
– Ами, то не беше доста признато – не споделям че и в този момент е хубаво възпитаник да върви необръснат, но… Тогава малко го правехме на инат.
Нашият посетител
Боил Банов е роден е на 26 май 1971 година в София. Син е на известния артист Васил Банов. Учи в 7 СУ “Свети Седмочисленици ”, по-късно приключва “Режисура за трагичен спектакъл ” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов ” и се дипломира като магистър през 1999 година Следва още културология в Софийския университет. Режисьор е на постановки в разнообразни театри в страната – Народен спектакъл “Иван Вазов ”, Сатиричен спектакъл, “Сълза и смях ” и други 15 години е шеф на Драматично-куклен спектакъл “Иван Димов ” – Хасково.
Изявен шахматист е, членува в шахматен клуб “Ивис+ ” в София, взе участие постоянно в шампионати.
– Парламентът утвърди бюджета на Министерството на културата. Какво е нарастването му?
– Увеличението е с близо 20 млн. лв., с което бюджетът на МК отива към този момент на 195 млн. Спомням си, че преди 4-5 години се въртяхме към сумата 100 млн. и се радвахме на всеки лев от горната страна. Държавата стабилно поддържа българската просвета. Бюджетът за българската просвета не е единствено бюджетът на МК, а и бюджетът за просвета на общините, поддръжката за Българската национална телевизия и Българското национално радио, тъй че съществени крачки се вършат всяка година в границите на вероятното и на логиката.
– Този съвсем подсилен бюджет би трябвало да значи, че нещата в страната въпреки всичко вървят в вярната посока?
– За страдание, преди прехода отпреди три десетилетия страната се лута доста години – в друг строй живяхме, беше доста характерен. Преди това да не приказваме – по-миналия век и епохи обратно. За разлика от доста други страни, в България доста бързо наваксваме. Понякога ни се коства, че би трябвало да бъде още по-бързо, само че пък в случай че си дадем сметка от кое място тръгваме, мисля че въпреки всичко вървим много решително нагоре.
– Кои институции най-спешно се нуждаят от нарастване на средствата?
– Делегираният бюджет е идентичен за всички – при оперите е по-висок, тъй като операта е по-скъпо изкуство, при филхармониите е друг, при симфониетите е най-голям, при театрите е по-нисък, само че пък театърът по-малко разноски изисква и повече е посетен. Тук решенията са в самите институти. Имаме някъде проблеми – в гранични региони, в региони, които са обезлюдени, само че там разчитаме повече на политиките на общините – те не могат да бездействат, да стоят в профил.
– В театрите в по-малко обитаемоте места има и по-малко фенове.
– По-малко са, само че имат и по-малко разноски. Ще посоча общо число, не съм доста сигурен, само че в случай че да кажем в огромен спектакъл трупата е от 240 индивида, там трупите са от по 30-40 души. също така имат опция да пътуват в областите и в околните градове. Това се протектира от страната. Ние търсим този директен контакт на театрите освен на личната сцена, само че в прилежащите градове и села. Основен ключ за културата освен в България е децентрализацията. При нас финансирането върви към момента по съветски модел, за разлика от останалата част на Европа, където е децентрализирано и общините подкрепят културните си институти. Имаме театри от дребни обитаеми места, които водят извънредно уравновесени политики с положителни доходи, с доста фенове с новаторски, разнообразни представления. Въпрос е и на мениджмънт.
– Очакваме всеки миг Министерството на културата да показа пред обществеността новата Национална тактика за културата. Какъв екип я изготви?
– Изцяло екип на Министерството на културата. Много мислихме през годините дали да наемем външни специалисти. В последна сметка има една такава логичност – министерството има собствен потенциал, има дирекции във всички посоки, несъмнено, претрупани са хората с работа, само че взехме решение, че би трябвало да създадем изпитание и отсам да дойдат в последна сметка нашите визии и хрумвания по какъв начин да се развива културата. Тук са най-опитните хора, работили са доста време. Нашите специалисти в действителност обобщават материалите на една работна група от другите гилдии, в която са над 150 индивида. Въпросът е, че се отказахме от хипотезата да наемем външни експерти. Обобщението на тази работа на тези 150-160 индивида от гилдиите и от креативните съюзи в последна сметка взехме решение да го свършим сами. А пък, изваждайки тактиката за публично разискване, това значи че всеки може да подаде мнение, мнение, и стига то да е разумно, защитимо, да се съобразим с него.
– За правенето на тактиката употребили ли сте положителния образец на непознати страни и кои по-точно?
– Не сме употребили съответно, с цел да избегнем обвързване. Стратегията за просвета е нещо доста значимо и сигурно ще разбуни духовете. Има някои хора, които чакат тя да е панацея, други я подценяват. При нас в културата и в изкуството – за наслада – всеки е с мнение и с построена позиция. Мненията са доста – ние не избираме сред два разновидността, ние избираме сред двеста. Един дава за образец по какъв начин се случват нещата в Англия, различен – в Македония, трети в Румъния, четвърти – в Сърбия, всеки, съгласно познанията си. Така че при нас полемиките постоянно са доста комплицирани. Ползвали сме някои принадлежности от други страни, само че не съответно непознати насоки.
– Кои съществени цели са наранени в тактиката?
– Достъпът до просвета, популяризирането, децентрализацията, запазване и финансиране, законови промени, дълготрайни политики, само че най-важното, което би трябвало да бъде приложено във всички браншове, е цифровизация. Много се трансформираха нещата, потреблението на просвета не значи наложително да отидеш някъде и да видиш нещо, то може да бъде онлайн напълно, тъй че дигитализацията е огромният ключ.
– Какво следва, с цел да бъде призната тактиката?
– Ще се подложи на публично разискване. Надявам се това да стане идната седмица – сега се вършат последни корекции. Това публично разискване ще трае най-малко месец. Хората ще дадат своите бележки, по-късно ще създадем едни необятни групи в които освен тук, само че и с гилдиите и креативните съюзи и НПО-тата, ще създадем разискване на плана и на това, което е препоръчано в границите на този един месец, с цел да отидем към този момент към завършване и към тип, в който можем да я представим на законодателя.
– Това по кое време ще стане?
– Технически би трябвало да стане при започване на 2019 година
– Стратегията визира ли закона за меценатството?
– Засяга го, несъмнено. Със сигурност има потребност от промени, от начинания, които да подкрепят и предизвикват меценатството. Има доста механизми за това, само че най-важното изискване е изгубването на сивата стопанска система. Докато съществуват обстановки в огромните компании да се крият обороти и облаги, каквито и облекчения да създадем, няма по какъв начин. Ако вие обявявате, че имате облага от пет лв., няма по какъв начин, даже извънредно да обичате театъра или киното, да дадете 50 хиляди лв., тъй като аз, като данъчен, ще дойда при вас да ви запитвам от кое място ги имате. Меценати има. Аз съм имал такива случаи, в които ми споделят: „ Да ти дам пари, само че не ми пиши името, тъй като след това не мога да покажа от кое място ги имам тези пари. “ Така че главният проблем не е неналичието на хора, които обичат културата и изкуството, главният проблем е в изсветляване на стопанската система. Държавата се бори с това доста нападателно.
– Националната тактика подхваща ли стъпки за основаване на по-добър усет у българина – става дума освен за чалгата, само че и за другите стилове, известни като „ халтура “, които въздействат на оформянето на усета на младежите?
– Вижте, всеобща просвета има по целия свят. Част от хипотезите да привлечеш публики за високата просвета, това е през всеобщата просвета. Въпросът е да не се позволява като наклонност всеобщата просвета да измести високата просвета. Това е драма на Европа, на Русия – по какъв начин да съхраним високата просвета при развиването на високите технологии. Когато имаш опция през телефона си да чуеш и видиш всичко допустимо на тоя свят, опцията да станеш всеяден, просто да погледнеш едно, да минеш на друго, трето, пето и по този начин нататък, е доста огромна. И това е голям проблем.
– Подписка на интелектуалци желае страната да поеме разноските по ревюто на персоналната сбирка на Светлин Русев, „ без да се нарушават правата на наследниците “. Подкрепяте ли тази концепция?
– Светлин Русев е огромна персона, огромен художник и огромен колекционер. Но законите са такива, че само и единствено неговите директни наследници могат да решат какво да се прави с тази сбирка. Ние, несъмнено, сме говорили с тях, изразили сме нашето мнение че всичко това би трябвало да бъда съхранено, би трябвало да бъде показано. Че сме подготвени да помогнем, без да сътворяваме напрежение. Имаме разнообразни хрумвания да създадем пространства. Коментирали сме и за Царските конюшни, само че ние не можем да национализираме. Наследниците са тези, които могат да решат какво по какъв начин и за какво. Национализацията завърши, уповавам се, преди 30 година
– Сложно ли беше да уредите с Ермитажа мечът и пръстенът на хан Кубрат да гостуват при нас?
– Сложно беше.
– Какви пречки имахте?
– Те не са толкоз пречки, колкото не е елементарно да се убеди такава голяма културна институция, като Ермитаж, да направи едно или друго. Много пъти сме говорили с премиера за това, доста старания положихме, само че най-после се случи. Ще дойдат тук мечът и пръстенът, по-късно ще пристигна и цялото богатство. Както и доста други неща от Ермитажа, в това число и модерни изкуства, в това число и наши неща да отидат там, ние сключваме едно дълготрайно съглашение.
Покрай политиката, патриотизмът у нас се политизира, само че в действителност той е нещо доста скъпо. И по тази причина е значимо да пристигна тук да пристигна този меч, този пръстен. Важно е да пресъздаваме нашата еднаквост. Но доста други дълготрайни съглашения приготвяме: с Лувър навлизаме в по-дълбок стадий на нашите взаимоотношения, с център Помпиду – най-големият център за модерни изкуства във Франция, с музей Гети от Америка, с доста съществени институти. Свързваме ги с нашите музеи, подписваме дълготрайни съглашения за обмяна на куратори, взаимни образования, планове, замяна на изложения – Министерството на културата е като поръчител. Много желая България да употребява културното си завещание, усета си за изкуство, за резистентност, просвета и да стане в действителност един център на изкуството, където най-големите галерии да гостуват, най-големите създатели да идват тук и нашите да отиват там.
– Какво следва в най-близко време?
– Мечът още следващата година го договорихме. А пък другояче сме в напреднала фаза в договарянето на няколко плана. Имаме доста забавен план с център Помпиду за една голяма интерактивна библиотека в НДК, в която можеш да намериш всичко, обвързвано с просвета и с изкуство от целия свят.
– Правителството утвърди присъединяване на България в 58-ото Венецианско биенале следващата година. Как се дефинира с кои творби участваме?
– Разработи се статут, правилник. Венецианското биенале също е една институция. Не можеш да отидеш и да кажеш ето тук нашият актьор, заповядайте. Те си имат правила. Тези правила значително дефинират механизмите, по които би трябвало да се направи редът за установяване на художника, по какъв начин да се класира и така нататък Така че тези правила са създадени в една транспарантна система и се гордея с това, че стабилно България към този момент ще бъде част от Венецианското биенале. Защото това беше една пробойна в нашата просвета.
– Има ли към този момент имена кои ще вземат участие?
– Не. Сега приехме регламента, занапред следва да бъдат определени.
– Остава ли ви време да гледате театрални постановки?
– Е, не колкото ми се желае, само че въпреки всичко остава.
– Не ви ли е мъчително?
– Не, човек би трябвало да прави с обич всичко, с което се заеме. Ние не можем да си предвиждаме живота – аз ще бъда в този момент сценичен режисьор 50 години. Бил съм 15 година, в този момент съм нещо друго, след това ще бъда друго. Важното е всичко да го върша с обич и с готовност.
– Имате ли обичана имитация от български филм?
– „ Роднина – полицай. “ Това е доста хубава задявка с реда и системата едно време, то не е просто хумореска.
– Ако би трябвало с пет думи да изразите спомените си от комунизма, какво бихте споделили?
Със сигурност подреденост, чувство за ред и сигурно чувство за вдървеност, обособеност от света, чувство за… липса на развиване, и то най-много в нравствен проект.
– Вие бяхте ли от послушните деца преди време?
– Това е доста внимателно да се каже, тъй като всеки, като каже че е правил нещо назад на строя, в който живеехме, надали не излиза като отстъпник. Тук не бяха доста дисидентите. Но, примерно, аз още от учебно заведение доста държах да заедно съм с брада, както и до момента. И правех всичко допустимо. Не съм имал толкоз проблеми за това в учебно заведение, колкото у дома. Нашите се притесняваха доста че по този метод излизам от някакви рамки и ще предизвиквам някакъв нездравословен интерес непрестанно ме поучаваха да се обръсна.
– Да не се притесняваха, че ще ви бият в милицията?
– Ами, то не беше доста признато – не споделям че и в този момент е хубаво възпитаник да върви необръснат, но… Тогава малко го правехме на инат.
Нашият посетител
Боил Банов е роден е на 26 май 1971 година в София. Син е на известния артист Васил Банов. Учи в 7 СУ “Свети Седмочисленици ”, по-късно приключва “Режисура за трагичен спектакъл ” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов ” и се дипломира като магистър през 1999 година Следва още културология в Софийския университет. Режисьор е на постановки в разнообразни театри в страната – Народен спектакъл “Иван Вазов ”, Сатиричен спектакъл, “Сълза и смях ” и други 15 години е шеф на Драматично-куклен спектакъл “Иван Димов ” – Хасково.
Изявен шахматист е, членува в шахматен клуб “Ивис+ ” в София, взе участие постоянно в шампионати.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ