Стефка Костадинова за световния си рекорд пред БЛИЦ: Той е на България, няма да позволя да го отнемат!
Миналата седмица на 30 август се навършиха 30 години от международния връх на Стефка Костадинова в скока на височина. До през днешния ден гениалното й достижение е недостижимо. Тя го реализира на международното състезание в Рим, където прескочи летвата на височина от 209 сантиметра. Легендарната ни лекоатлетка даде изявление особено за читателите на БЛИЦ и вестник „ ШОУ ”.
- Честита 30-годишнина от невероятното достижение! Пожелаваме ви да празнувате и 80-годишнината от върха! Предполагахте ли, че десетилетия наред той ще бъде недокоснат?
- Ако би трябвало да съм откровена, не съм предполагала, че този връх ще остане неосъществим 30 години. Самата аз тогава смятах, че достижението ми няма да се задържи дълго. Скоро по-късно се стремях да го подобря, като доста пъти съм атакувала 210 см. И през днешния ден настоявам, че те са изцяло в човешките благоприятни условия. Но с цел да се получи един международен връх, са нужни доста неща.
- Кои са те?
- Да си доста добре квалифициран, да си в отлична моментна форма, да имаш мощна конкуренция, мощна поддръжка от публиката... Съвсем не толкоз от дълго време Кайша Бергквист скочи 208 см и има международния връх на закрито. Бланка Влашич има 208 см навън, Кучина се приближи и пробва това лято няколко пъти офанзива на 210 см. Много капацитет виждам и в Мирела Демирева. Надявам се българка да бъде идната международна рекордьорка и по този начин върхът да си остане наш. Защото тъкмо сходно предимство провокират почит в останалите. Само по този начин – като побеждаваш и си на върха – печелиш почитание и самопризнание.
- Колко време ви беше нужно след 30 август 1987 година, с цел да осъзнаете какво в действителност сторихте? Гледате ли постоянно клипче с феноменалния си скок и държат ли ви още страстите от незабравимия момент?
- Емоцията си остава и е за цялостен живот. И в този момент – 30 години след случилото се на Олимпийския стадион в Рим – всичко е пред очите ми: ревящият стадион, летвата, телевизионните камери, поздравленията, хилядите изправени на крайници и аплодиращи една българка фенове... Незабравимо прекарване! Бях доста щастлива, само че осъзнах какво съм постигнала и смисъла на международния връх чак откакто прекратих дефинитивно спортната си кариера. В спортния живот непрестанно търсиш още и още триумфи. Дори когато имах всичко като трофеи, медали и достижения, желаех да подобря личния си международен връх и това ме амбицираше до последното съревнование. Докато спортуваш, е мъчно да осъзнаеш и оцениш какво тъкмо си приключил. Няма доста време за равносметки. Иначе всяка година, когато наближи датата 30 август, си пущам видеоклип с фрагментите от моя скок на Световното в Рим.
- Има ли някакви опасения у вас във връзка предлагането за отменяне на всички международни върхове в леката атлетика от 80-те години?
- Нямам опасения, тъй като това няма по какъв начин да се случи. Никой не може да отнеме административно международния връх от мен и от България. Смятам сходни оферти за несериозни и неточни, даже обидни. Виждате и каква реакция се получи от международната спортна общност. Тук не става дума единствено за мен, а за всички, които почтено и с голям труд са постигнали нещо значимо в световен мащаб, записали са своя връх в кариерата, който е и връх в човешките достижения. Скочих рекордните 209 см по време на Световно състезание, онлайн пред погледите на милиарди фенове и с допустимо най-строгия допинг надзор. Най-трудно е да поставиш връх по време на шампионат на планетата, тъй като нормално там мислиш най-вече за златото. Тествана съм стотици пъти по целия свят на най-престижните шампионати в атлетиката и отговорност на други е бил броят на допинг пробите, по кое време се взимат и какъв брой години се съхраняват. В кариерата си имам близо 200 скока над 2 метра, скачала съм за международен връх 207 см, след това 208 см, три пъти усъвършенствах международните върхове в зала... И в този момент някой да ми каже: „ Взимаме ти всичко... “ Ей-така, без никакво съображение... Няма да го разреша. Та това не е инцидентно извървян път, с цел да ме подлагат в този момент на подозрения и проверки. Това е нещо, с което се гордея като българка и няма по какъв начин да го зачеркнат с „ нови критерии и стандарти “. Освен това няма да се уморя да дублирам, че този връх е на България и няма по какъв начин да се съглася да лишават без съображение нещо на страната ми. Реакцията ми не е единствено поради тези 209 см в скока на височина, а поради всички, които почтено и с големи старания са създали нещо значимо като доказателство за човешките благоприятни условия.
- Мария Кучина в последно време нападна постоянно върха ви, действителна опасност ли е тя и по какъв начин невероятното ви достижение оцеля през годините?
- Моето мнение е, че Бланка Влашич бе по-близо до международния връх, само че й липсваше задоволителна конкуренция в бранша. В техническо отношение, считам, че опитите й бяха някак си „ по-изчистени “ от тези на Кучина. Кайша също остана на косъм от 209 см, има 208 см за международен връх в зала. Всяка една от изброените можеше през днешния ден да бъде международна рекордьорка навън. Желая дисциплината да се развива, да има повече дами над двата метра и опитващи да стъпят на върха. А и виждате, че със скоковете и офанзивите си на 210 см Кучина е следващата, която опровергава „ експертите “, твърдящи, че тези 209 см са недостижими като пояснение да „ пренапишат “ върха в скока на височина….
- Кога още веднъж ще имаме олимпийски първенец? И особено към Мирела Демирева и Тихомир Иванов - какво бихте ги посъветвали?
- Пожелавам им от сърце първо да са здрави, тъй като виждате по какъв начин една контузия спъва развиването на Мирела през този сезон. Желая им да си имат вяра, да имат самочувствие. И двамата са гении и имат голям капацитет, който следва да развият. Тихомир просто лети, доста ми припомня като жанр на починалия към този момент Георги Дъков, чийто народен връх е 236 см. На Тихомир обаче съм му поискала кота 240! Мирела бе контузена и все пак взе максимума в това положение на Световното. Нейната огромна цел е Олимпиадата в Токио 2020, само че първо би трябвало да се възвърне от контузията. Вярвам, че двамата ще са следващите, след десетките именити наши спортисти, които ще защитят името и реномето на фамозната българска школа в скока на височина.
- Как поддържате съвършената си форма?
- Със спорт всеки ден, основно разходки. И още - като вардя в себе си спортния дух, способността да подкрепям мотивация и жизнеспособност, да не се предавам, да имам вяра в себе си... Желая на всеки да не се предава, да има вяра в себе си и да откри своя път към върха.
ПЛАМЕН СЛАВОВ
- Честита 30-годишнина от невероятното достижение! Пожелаваме ви да празнувате и 80-годишнината от върха! Предполагахте ли, че десетилетия наред той ще бъде недокоснат?
- Ако би трябвало да съм откровена, не съм предполагала, че този връх ще остане неосъществим 30 години. Самата аз тогава смятах, че достижението ми няма да се задържи дълго. Скоро по-късно се стремях да го подобря, като доста пъти съм атакувала 210 см. И през днешния ден настоявам, че те са изцяло в човешките благоприятни условия. Но с цел да се получи един международен връх, са нужни доста неща.
- Кои са те?
- Да си доста добре квалифициран, да си в отлична моментна форма, да имаш мощна конкуренция, мощна поддръжка от публиката... Съвсем не толкоз от дълго време Кайша Бергквист скочи 208 см и има международния връх на закрито. Бланка Влашич има 208 см навън, Кучина се приближи и пробва това лято няколко пъти офанзива на 210 см. Много капацитет виждам и в Мирела Демирева. Надявам се българка да бъде идната международна рекордьорка и по този начин върхът да си остане наш. Защото тъкмо сходно предимство провокират почит в останалите. Само по този начин – като побеждаваш и си на върха – печелиш почитание и самопризнание.
- Колко време ви беше нужно след 30 август 1987 година, с цел да осъзнаете какво в действителност сторихте? Гледате ли постоянно клипче с феноменалния си скок и държат ли ви още страстите от незабравимия момент?
- Емоцията си остава и е за цялостен живот. И в този момент – 30 години след случилото се на Олимпийския стадион в Рим – всичко е пред очите ми: ревящият стадион, летвата, телевизионните камери, поздравленията, хилядите изправени на крайници и аплодиращи една българка фенове... Незабравимо прекарване! Бях доста щастлива, само че осъзнах какво съм постигнала и смисъла на международния връх чак откакто прекратих дефинитивно спортната си кариера. В спортния живот непрестанно търсиш още и още триумфи. Дори когато имах всичко като трофеи, медали и достижения, желаех да подобря личния си международен връх и това ме амбицираше до последното съревнование. Докато спортуваш, е мъчно да осъзнаеш и оцениш какво тъкмо си приключил. Няма доста време за равносметки. Иначе всяка година, когато наближи датата 30 август, си пущам видеоклип с фрагментите от моя скок на Световното в Рим.
- Има ли някакви опасения у вас във връзка предлагането за отменяне на всички международни върхове в леката атлетика от 80-те години?
- Нямам опасения, тъй като това няма по какъв начин да се случи. Никой не може да отнеме административно международния връх от мен и от България. Смятам сходни оферти за несериозни и неточни, даже обидни. Виждате и каква реакция се получи от международната спортна общност. Тук не става дума единствено за мен, а за всички, които почтено и с голям труд са постигнали нещо значимо в световен мащаб, записали са своя връх в кариерата, който е и връх в човешките достижения. Скочих рекордните 209 см по време на Световно състезание, онлайн пред погледите на милиарди фенове и с допустимо най-строгия допинг надзор. Най-трудно е да поставиш връх по време на шампионат на планетата, тъй като нормално там мислиш най-вече за златото. Тествана съм стотици пъти по целия свят на най-престижните шампионати в атлетиката и отговорност на други е бил броят на допинг пробите, по кое време се взимат и какъв брой години се съхраняват. В кариерата си имам близо 200 скока над 2 метра, скачала съм за международен връх 207 см, след това 208 см, три пъти усъвършенствах международните върхове в зала... И в този момент някой да ми каже: „ Взимаме ти всичко... “ Ей-така, без никакво съображение... Няма да го разреша. Та това не е инцидентно извървян път, с цел да ме подлагат в този момент на подозрения и проверки. Това е нещо, с което се гордея като българка и няма по какъв начин да го зачеркнат с „ нови критерии и стандарти “. Освен това няма да се уморя да дублирам, че този връх е на България и няма по какъв начин да се съглася да лишават без съображение нещо на страната ми. Реакцията ми не е единствено поради тези 209 см в скока на височина, а поради всички, които почтено и с големи старания са създали нещо значимо като доказателство за човешките благоприятни условия.
- Мария Кучина в последно време нападна постоянно върха ви, действителна опасност ли е тя и по какъв начин невероятното ви достижение оцеля през годините?
- Моето мнение е, че Бланка Влашич бе по-близо до международния връх, само че й липсваше задоволителна конкуренция в бранша. В техническо отношение, считам, че опитите й бяха някак си „ по-изчистени “ от тези на Кучина. Кайша също остана на косъм от 209 см, има 208 см за международен връх в зала. Всяка една от изброените можеше през днешния ден да бъде международна рекордьорка навън. Желая дисциплината да се развива, да има повече дами над двата метра и опитващи да стъпят на върха. А и виждате, че със скоковете и офанзивите си на 210 см Кучина е следващата, която опровергава „ експертите “, твърдящи, че тези 209 см са недостижими като пояснение да „ пренапишат “ върха в скока на височина….
- Кога още веднъж ще имаме олимпийски първенец? И особено към Мирела Демирева и Тихомир Иванов - какво бихте ги посъветвали?
- Пожелавам им от сърце първо да са здрави, тъй като виждате по какъв начин една контузия спъва развиването на Мирела през този сезон. Желая им да си имат вяра, да имат самочувствие. И двамата са гении и имат голям капацитет, който следва да развият. Тихомир просто лети, доста ми припомня като жанр на починалия към този момент Георги Дъков, чийто народен връх е 236 см. На Тихомир обаче съм му поискала кота 240! Мирела бе контузена и все пак взе максимума в това положение на Световното. Нейната огромна цел е Олимпиадата в Токио 2020, само че първо би трябвало да се възвърне от контузията. Вярвам, че двамата ще са следващите, след десетките именити наши спортисти, които ще защитят името и реномето на фамозната българска школа в скока на височина.
- Как поддържате съвършената си форма?
- Със спорт всеки ден, основно разходки. И още - като вардя в себе си спортния дух, способността да подкрепям мотивация и жизнеспособност, да не се предавам, да имам вяра в себе си... Желая на всеки да не се предава, да има вяра в себе си и да откри своя път към върха.
ПЛАМЕН СЛАВОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ