Когато разбрах какво е направил шофьорът на автобуса, реших да го намеря. Всеки трябва да знае за такива хора
Миналата седмица майка ми пристигна да ме посети в Коломия. Носеше домашна храна от село, с цел да ядем с дребното ми дете здравословна и прясна храна.
След като остана у нас три дни, майка ми реши да се прибере. Тя към този момент е на 70 години, аз съм нейното късно дете и всяко пътешестване напред-назад не й е елементарно.Когато пристигнахме на автогарата, забелязах, че се усеща зле.
„ Дъще, не се усещам добре “, сподели тя.
– Да се върнем в болничното заведение, да останем още един ден в града! – предложих аз.
– Не, би трябвало да се прибера.
Беше мъчно да я убедя. Тогава взех решение да се свържа с водача на рейса:
– Моля, наглеждайте майка ми, тя не се усеща добре.
– Може би е по-добре да не пътува? – попита той.
– Тя е доста упорита.
– Добре, не се тормозете.
Когато рейсът потегли, не можах да си намеря място. Дори не се прибрах, седях в парка. След известно време телефонът иззвъня.
— Аз съм Олег, водачът на микробуса.
– Какво е станало?
– Не се тревожете, всичко е наред. По пътя майка Ви се утежни, закарах я в болничното заведение. Сега ще Ви дам доктор.
Тогава докторът се обади.
— Трябва да сте признателни на този водач. Още малко и можеше да се случи най-лошото. Представете си, той се е отклонил от маршрута и докарал майка ви в болничното заведение с всички пасажери.
Мама едвам не е получила инфаркт. Оставих детето и отидох при нея. За благополучие всичко мина добре. Тогава твърдо взех решение: Определено ще намеря този водач. В Коломия разбрах името му и го чаках, купувайки нещо вкусно за подарък.
– Защо е всичко това?! – изненада се той.
– Защото хора като Вас би трябвало да се ценят!
„ Бих желал единствено едно нещо: Някой да направи същото и за моята майка!. “
Този водач ме трогна надълбоко. Такива хора са същински герои и техните дейности би трябвало да бъдат образец за всички.
Редактор: Ясен Чаушев