Европейската мечта* на Грузия
Миналата седмица Грузия получи своите " 15 минути популярност " - всеобщите митинги в Тбилиси против така наречен Закон за задграничните сътрудници прикова вниманието на света. Заговори се даже за " грузински Майдан ", по сходство на украинския от края на 2013 година, без значение че приликите са много семпли, повърхностни и дори изкуствено преекспонирани.
През ноември 2013 година Киев въстана, тъй като президентът Янукович потегли да стопира европейската интеграция на Украйна. " Евромайданът " продължи 3 месеца, добивайки измеренията на революция, с над 100 убити и доста повече ранени. Освен, че се сблъскваха със специфичното поделение " Беркут ", участниците в Майдана в един миг бяха подложени и на снайперистки огън. Събитията се трансфораха в исторически освен тъй като Украйна уверено съобщи европейските си желания, а и тъй като за първи път в историята хора водиха война и загиваха, развявайки знамето на Европейски Съюз.
През март 2023 година грузинското държавно управление се опита да наложи закон, който да официализира външните въздействия в медиите и неправителствения бранш. Тъй като сходен закон е признат и в Русия през 2012 година, съперниците му в Грузия го нарекоха " съветския закон ". И започнаха обвинявания, че с този закон се неодобрява европейската вероятност на страната. Това докара първо до едно сборичкване сред депутати от болшинството и от опозицията в грузинския парламент, а след това и до митинги на няколко десетки хиляди души в центъра на столицата. Протестите обаче протекоха по нормалния метод - малко конфликти с полицията, няколко десетки задържани и в последна сметка мъртвило след отдръпването на закона.
Е, какъв брой да е общото сред двете събития?
Относно самия закон от ръководещата партия " Грузинска фантазия " настояват, че той няма нищо общо с Русия, а е заимстван от американски закон, признат през 1938 година и настоящ все още. От Вашингтон обаче отхвърлиха аналогиите, а грузинската съпротива упорства, че законът е " съветски ". В реалност никоя обособена страна не може да има монопол върху битката с непознатите въздействия в своето общество и в медиите, а също и измежду политическата класа. Даже това е естественото положение - да се стремиш да не допускаш някой извън да ти се меси в страната. Макар че Брюксел очевидно е на друго мнение - законът бе неодобрен и от висшия представител на Европейски Съюз по външна политика и сигурност Жозеп Борел.
Стигаме до въпроса щеше ли този закон да препъне Грузия по нейния европейски път (ако не беше оттеглен)?
Сам по себе си, надали. Приемането на една страна в Европейски Съюз е широкообхватен развой, включващ голям брой елементи (обобщени в 31 преговорни глави) и едва ли един-единствен закон, стига той да не се конфронтира тотално с фундаментите на Обединена Европа, може да стопира процеса. Но този закон можеше да бъде употребен като инструмент, с който Брюксел да изнудва Тбилиси по други, много по-важни въпроси.
Днешното грузинско общество е прекомерно бяло, прекомерно хетероориентирано (да си спомним какво се случи около ) и прекомерно християнско за брюкселския усет. Всичко това сигурно докарва европейските институции до нервност, само че не върви да бъде казано в прав текст. За да се отвори вратата на Европейски Съюз за Грузия, би трябвало първо Грузия да се " отвори " за главните брюкселски гадости - Зелената договорка, ЛГБТ-пропагандата, безконтролната имиграция... А Законът за задграничните сътрудници би бил спънка за това. Не единствено тъй като лимитира инструментите на външния диктат, а и тъй като е фокусиран върху медиите и НПО-сектора - там, откъдето най-безпроблемно се прокарва брюкселския дневен ред, заобикаляйки електоралните настройки.
Управляващите от " Грузинска фантазия ", които лансираха противоречивия закон, са същите, които преди 1 година подадоха молба за участие на Грузия в Европейски Съюз. Несериозно е да се твърди, че това е партия, която стопира европейския път на страната и я насочва към съветската орбита. Но има логичност да се твърди, че инатът на еврочиновниците прави този европейски път по-трънлив.
" Генералната европейска линия " надалеч не на всички места се прокарва безпрепятствено. В рамките на настоящия Европейски Съюз има съществено противоречие с Брюксел, та какво остава за претендентите от периферията. И тук следва да се каже високо и ясно какво би се случило, в случай че страни като Грузия, Украйна, Молдова, бъдат " небрежно " признати в Евросъюза.
Със сигурност това би провокирало турбуленции поради чисто техническата неопитност на тези страни да застанат " на европейски релси ". Хармонизирането на законодателството и подготовката на администрацията няма по какъв начин да бъдат форсирани. Но по-интересното е какъв образ биха придали такива страни на Европейския съюз.
Тези страни са " от нашата рогозка " в доста връзки. Остатъчно традиционалистки общества, мощно скептични към зеленистките безумия, резервирани по отношение на джендър-идеологията, нежелаещи всеобща външна за Европа миграция, и най-важното: помнещи комунизма и нежелаещи да го преживеят още веднъж, в случай че и да е със " западна " опаковка. Грузия, Украйна и Молдова биха били натурален съдружник на Вишеград и Балканите в отпора им против модерните безумия, заплашващи да съсипят континента. Също биха засилили позициите на някогашния Източен блок по отношение на френско-германската доминация в Евросъюза.
Близко до мозъка, че България би трябвало да е с две ръце " за " незабавния им банкет. Близко до мозъка е, че " остаряла Европа " ще ги мотае колкото се може по-дълго.
А когато се приказва за " подготовка на една страна за участие в Европейски Съюз ", нерядко се има поради освен техническа, а и обработка на обществото да схване " европейските полезности " - такива, каквито ги схващат Европейската комисия и болшинството на " демократичния консенсус " в Европейския парламент.
Така че, Законът за задграничните сътрудници не барикадираше европейския път на Грузия. Просто този европейски път си е изначално миниран - не че участието е невероятно, а че не съставлява това, за което болшинството грузинци мечтаят.
*Има партия, която се назовава " Грузинска фантазия "
През ноември 2013 година Киев въстана, тъй като президентът Янукович потегли да стопира европейската интеграция на Украйна. " Евромайданът " продължи 3 месеца, добивайки измеренията на революция, с над 100 убити и доста повече ранени. Освен, че се сблъскваха със специфичното поделение " Беркут ", участниците в Майдана в един миг бяха подложени и на снайперистки огън. Събитията се трансфораха в исторически освен тъй като Украйна уверено съобщи европейските си желания, а и тъй като за първи път в историята хора водиха война и загиваха, развявайки знамето на Европейски Съюз.
През март 2023 година грузинското държавно управление се опита да наложи закон, който да официализира външните въздействия в медиите и неправителствения бранш. Тъй като сходен закон е признат и в Русия през 2012 година, съперниците му в Грузия го нарекоха " съветския закон ". И започнаха обвинявания, че с този закон се неодобрява европейската вероятност на страната. Това докара първо до едно сборичкване сред депутати от болшинството и от опозицията в грузинския парламент, а след това и до митинги на няколко десетки хиляди души в центъра на столицата. Протестите обаче протекоха по нормалния метод - малко конфликти с полицията, няколко десетки задържани и в последна сметка мъртвило след отдръпването на закона.
Е, какъв брой да е общото сред двете събития?
Относно самия закон от ръководещата партия " Грузинска фантазия " настояват, че той няма нищо общо с Русия, а е заимстван от американски закон, признат през 1938 година и настоящ все още. От Вашингтон обаче отхвърлиха аналогиите, а грузинската съпротива упорства, че законът е " съветски ". В реалност никоя обособена страна не може да има монопол върху битката с непознатите въздействия в своето общество и в медиите, а също и измежду политическата класа. Даже това е естественото положение - да се стремиш да не допускаш някой извън да ти се меси в страната. Макар че Брюксел очевидно е на друго мнение - законът бе неодобрен и от висшия представител на Европейски Съюз по външна политика и сигурност Жозеп Борел.
Стигаме до въпроса щеше ли този закон да препъне Грузия по нейния европейски път (ако не беше оттеглен)?
Сам по себе си, надали. Приемането на една страна в Европейски Съюз е широкообхватен развой, включващ голям брой елементи (обобщени в 31 преговорни глави) и едва ли един-единствен закон, стига той да не се конфронтира тотално с фундаментите на Обединена Европа, може да стопира процеса. Но този закон можеше да бъде употребен като инструмент, с който Брюксел да изнудва Тбилиси по други, много по-важни въпроси.
Днешното грузинско общество е прекомерно бяло, прекомерно хетероориентирано (да си спомним какво се случи около ) и прекомерно християнско за брюкселския усет. Всичко това сигурно докарва европейските институции до нервност, само че не върви да бъде казано в прав текст. За да се отвори вратата на Европейски Съюз за Грузия, би трябвало първо Грузия да се " отвори " за главните брюкселски гадости - Зелената договорка, ЛГБТ-пропагандата, безконтролната имиграция... А Законът за задграничните сътрудници би бил спънка за това. Не единствено тъй като лимитира инструментите на външния диктат, а и тъй като е фокусиран върху медиите и НПО-сектора - там, откъдето най-безпроблемно се прокарва брюкселския дневен ред, заобикаляйки електоралните настройки.
Управляващите от " Грузинска фантазия ", които лансираха противоречивия закон, са същите, които преди 1 година подадоха молба за участие на Грузия в Европейски Съюз. Несериозно е да се твърди, че това е партия, която стопира европейския път на страната и я насочва към съветската орбита. Но има логичност да се твърди, че инатът на еврочиновниците прави този европейски път по-трънлив.
" Генералната европейска линия " надалеч не на всички места се прокарва безпрепятствено. В рамките на настоящия Европейски Съюз има съществено противоречие с Брюксел, та какво остава за претендентите от периферията. И тук следва да се каже високо и ясно какво би се случило, в случай че страни като Грузия, Украйна, Молдова, бъдат " небрежно " признати в Евросъюза.
Със сигурност това би провокирало турбуленции поради чисто техническата неопитност на тези страни да застанат " на европейски релси ". Хармонизирането на законодателството и подготовката на администрацията няма по какъв начин да бъдат форсирани. Но по-интересното е какъв образ биха придали такива страни на Европейския съюз.
Тези страни са " от нашата рогозка " в доста връзки. Остатъчно традиционалистки общества, мощно скептични към зеленистките безумия, резервирани по отношение на джендър-идеологията, нежелаещи всеобща външна за Европа миграция, и най-важното: помнещи комунизма и нежелаещи да го преживеят още веднъж, в случай че и да е със " западна " опаковка. Грузия, Украйна и Молдова биха били натурален съдружник на Вишеград и Балканите в отпора им против модерните безумия, заплашващи да съсипят континента. Също биха засилили позициите на някогашния Източен блок по отношение на френско-германската доминация в Евросъюза.
Близко до мозъка, че България би трябвало да е с две ръце " за " незабавния им банкет. Близко до мозъка е, че " остаряла Европа " ще ги мотае колкото се може по-дълго.
А когато се приказва за " подготовка на една страна за участие в Европейски Съюз ", нерядко се има поради освен техническа, а и обработка на обществото да схване " европейските полезности " - такива, каквито ги схващат Европейската комисия и болшинството на " демократичния консенсус " в Европейския парламент.
Така че, Законът за задграничните сътрудници не барикадираше европейския път на Грузия. Просто този европейски път си е изначално миниран - не че участието е невероятно, а че не съставлява това, за което болшинството грузинци мечтаят.
*Има партия, която се назовава " Грузинска фантазия "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ