Актуалното за актуалното състояние на БДЖ
Изпращаме седмица с няколко случая с влакове. Преди по-малко от 48 часа, бърз трен на гара в плевенско блъсна двама служащи, единият от тях загуби живота си. Малко преди този момент, в Лом, срязаха спирачките на локомотив. На Централна гара в София, при започване на седмицата, два влака, се блъснаха и няколко души бяха приети в болница.
Приключението стартира от Централна Гара в София. Градската легенда гласи, че един път качиш ли се на БДЖ, не се знае по кое време, къде, и по какъв начин ще пристигнеш, нито какво ще преживееш.
Пробваме да си вземем билет от една от машините, за които БДЖ похарчи 400 хиляди лв., в опит да придвижи железопътния превоз в 21 век. Но машината не работи тази заран.
Оказва се, че машините нямат връзка с интернет. Но постоянно има гишета. Въпросът е да уцелиш вярното. От гише „ Информация ” отпращат репортерът на NOVA на различен, етаж, откъдето да закупи билет за влака.
След още инциденти, билетът е платен, а цената е 7,80 лв., пътува се два часа, и се потегля от коловоз номер две. Следващата задача е коловозът да бъде открит. Но нито на билета, нито по табелите има знаци на британски език.
Никъде не написа къде се намира влакът за Дупница. Само по-големите градове са изписани - Благоевград, Петрич. Влакът обаче, е прецизен като швейцарски часовник – потегля в 7:30 ч.
Но какви са изискванията във влака? Тя е неизползваема. Не можем да се зареди телефон, както и да се употребява Wi-Fi. Но нищо от това не пречи на доктор Заралиева да свърши малко работа, до момента в който пътува във Влака. С първа класа за 8,05 лв., пътува за Благоевград.
„ Няма къде да си заредя преносимия компютър. То и да желая като няма контакт. Няма интернет, като ми се постанова си пущам хотспот от телефона ”, споделя доктор Айча Заралиева и добавя, че за цената, която пасажерите заплащат, качеството няма по какъв начин да бъде по-високо.
Интернет няма, само че БДЖ ни предизвиква да четем във влака. Светлана взема решение кръстословица. „ Днес съм разочарована. Едни тропания… Имам възприятието, че ще излезем от релсите ”, споделя тя. Отново по часовник, след тъкмо 2 часа, влакът идва в Дупница.
Приключението стартира от Централна Гара в София. Градската легенда гласи, че един път качиш ли се на БДЖ, не се знае по кое време, къде, и по какъв начин ще пристигнеш, нито какво ще преживееш.
Пробваме да си вземем билет от една от машините, за които БДЖ похарчи 400 хиляди лв., в опит да придвижи железопътния превоз в 21 век. Но машината не работи тази заран.
Оказва се, че машините нямат връзка с интернет. Но постоянно има гишета. Въпросът е да уцелиш вярното. От гише „ Информация ” отпращат репортерът на NOVA на различен, етаж, откъдето да закупи билет за влака.
След още инциденти, билетът е платен, а цената е 7,80 лв., пътува се два часа, и се потегля от коловоз номер две. Следващата задача е коловозът да бъде открит. Но нито на билета, нито по табелите има знаци на британски език.
Никъде не написа къде се намира влакът за Дупница. Само по-големите градове са изписани - Благоевград, Петрич. Влакът обаче, е прецизен като швейцарски часовник – потегля в 7:30 ч.
Но какви са изискванията във влака? Тя е неизползваема. Не можем да се зареди телефон, както и да се употребява Wi-Fi. Но нищо от това не пречи на доктор Заралиева да свърши малко работа, до момента в който пътува във Влака. С първа класа за 8,05 лв., пътува за Благоевград.
„ Няма къде да си заредя преносимия компютър. То и да желая като няма контакт. Няма интернет, като ми се постанова си пущам хотспот от телефона ”, споделя доктор Айча Заралиева и добавя, че за цената, която пасажерите заплащат, качеството няма по какъв начин да бъде по-високо.
Интернет няма, само че БДЖ ни предизвиква да четем във влака. Светлана взема решение кръстословица. „ Днес съм разочарована. Едни тропания… Имам възприятието, че ще излезем от релсите ”, споделя тя. Отново по часовник, след тъкмо 2 часа, влакът идва в Дупница.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ