Миналата година, нашата съседка – жена със солидна професия и

Миналата година, нашата съседка – жена със солидна специалност и на висока служба, напусна работа, даде прелестния си тристаен апартамент чартърен на преуспяващо младо семейство и отпътува да живее на село. Завинаги . До пенсия й оставаха още 15 години.

Хората към нея недоумяваха, цъкаха с език, клатеха глави. Да напуснеш такава работа? Такъв апартамент? Да го замениш с елементарна дървена колиба, с люляк начело и аспект към блатото?! Та това е ненормално. Та нали всички мечтаят да реализират твоите триумфи! Как е допустимо?!

Но съседката ми е безусловно щастлива. И се готви да посрещне остатъка от живота си като чете книги на дребната селска веранда, сади зеленчуци и магданоз в градината си и готви борш на своите деца. Да прави всичко, което я кара да се чувства жива.

Тя, моята съседка, въпреки всичко написа всякакви неща за вестници и списания. Чете и лекции – на места. Прави нещо и заработва нещо. Но то е толкоз нищожно и несравнимо с предходния й живот, че не си коства да го споменавам.

С всяка година, хората като моята съседка стават от ден на ден. Разбира се, не всички зарязват всичко и отпътуват в горските пущинаци. Но трансформират живота си напълно. От лекари стават фотографи, от счетоводители – публицисти. Навярно сте забелязали, че тъй наречените фрилансери – или хората, работещи на свободна процедура, непрекъснато се усилват. И това е напълно в реда на нещата. Във времето на Интернет и високите технологии, няма потребност за бъдеш вързан за съответно работно място при непоколебим часови график от 9 до 6. Но има и друго.

Има изтощени от живота хора.

Доста упорито се пробват да ни наложат триумфа като метод и мярка за живот. Какво значи да си сполучлив? Знае ли някой определението на тази дума?

Още от детската градина, човек влиза в “тихия ” режим на разпоредбите, които вероятно имат за цел да ни създадат сполучливи . Една безкрайна въртележка от отговорности. Ставане рано. Закуска. Пази тишина. Поиграй си малко. Сега занимания. Събота. Ставане рано. Английски и изобразяване. Понеделник. Училище. Домашна работа. Изпити. Пак изпити. Университет. Ставане рано. Лекции. Изпити. Работа. Бързане за работа. Съвещание. Отчети. Планьорки. Бързане. До безкрай…

Един ден се събуждаш като пенсионер.

Но, бий си главата в стената, бъди сполучлив. Високоефективните хора , чували ли ли сте за тях? Те не се мотаят, те не боледуват, те работят и … умират. Отлични служащи. Мечтата на всеки началник. Не се уморяват, не настиват, не излизат в отпуск, не вървят на празненствата на децата си, работят изключително, даже през почивните дни. Те желаят да са високоефективни и сполучливи. Трябва да бъдат. Точно това е думата – би трябвало .

През цялото време на учене, всички ни плашат и заканително ни утвърждават правилото, че в случай че не учиш, от теб нищо няма да излезе. Учи това, че другояче ти следва да станеш чистач, учи това, че другояче си провален.

Стандартният случай – две висши образования, сполучлив брак, влиятелна специалност, апартамент, кола и вила. Море – един път годишно. Париж – за годишнина от сватбата. Децата – в университет. Двадесет чифта обувки, 20 чанти – за сезона. Всичко е както би трябвало . Точно!

Някога някой е решил, че точно всичко това, може да се назова триумф, а вас да нарекат – съумял, сполучлив. А вие сигурни ли сте, че точно с това се мери триумфът? И необходим ли ви е въобще? Във всеки случай, това е една от най-големите измами в живота ни. Да схванат простата истина, могат само надълбоко изтощените от живота хора, за които най-съществен е душевния покой. Те на никого нищо не желаят да потвърждават, нямат потребност от това.

Те желаят да живеят, не да оцеляват.

Има хора, които са тичали през живота, надпреварвали са се, след това са паднали и са разбрали, че повече не могат. И не желаят да не престават по този начин. И това в огромна степен се отнася за новото потомство младежи, които още на 20-30 години, са съумели да заемат сериозна управителна служба, водеща след себе си непостижими камари от работа и отговорности.

Те към този момент са видели, че могат всичко и не желаят нищо друго, с изключение на покой.  Пожелават си нещо като ранно пенсиониране. И стартират да гледат на живота с други очи. Често това се случва на фона на цялостното безсилие, подкрепено със мощен стрес. Докато се търкаляш в болничното заведение, имаш доста време за мислене. И доста за схващане.

Уморените хора последователно трансформират всичко и трансформират самите себе си. Учат се да живеят още веднъж, да одобряват събитията по напълно друг метод, тъй че да подхождат на техните потребности, стремежи и биологичен часовник. Напълно контролиращи своя личен живот, без да го поверяват на настроението и решението на работодатели. Те рисуват и четат книги, разхождат се с децата в парка, играят с тях на топка. Варят супи, пекат баници. Просто дишат. Разбират, че да имат една чанта е изцяло задоволително. Учат се да живеят през днешния ден и в този момент, усещат всяка минута.

Във всеки случай, актуалната ми работа е доста по-привлекателна от редакторската служба в месечно списание с размер над 100 страници. Когато нямаш време да хапнеш и да изпиеш чаша кафе. Когато в 10 вечерта се сещаш, че още на обяд си желал да идеш до тоалетната. Когато в 11 вечерта ти звъни рекламодател, с цел да изиска незабавно да му преправиш рекламната страница. А в 9 сутринта, списанието би трябвало да е в печатница… Когато сгромолясан от работния ден, се спускаш пешком по тъмните стълби, тъй като асансьорът в постройката от дълго време не работи. Не си хващаш такси, а вървиш пешком няколко спирки, с цел да дойдеш малко на себе си. И мислиш за това, че до на следващия ден сутринта, би трябвало да си допишеш публикацията и в 8 ч. още веднъж да си в редакцията. А в къщи те чака гладно дете и ненаписаното му съчинение.

На другата заран, всичко стартира изначало.

Да, има хора, които на драго сърце живеят по този начин. До края на живота си не се уморяват от този смахнат темп. При това, могат да усетят живота във всичките му проявления. Отлично. Не всички обаче, могат да бъдат супер-успешни. Не всички могат да заемат влиятелни длъжности и да управляват процъфтяващ бизнес. Уморените от живота хора и хората, гонещи триумфа, в никакъв случай няма да схванат гледните си точки. Но в случай че чувствате, че не можете да продължавате по остарелия метод, не се опасявайте да го измененията. Животът не би трябвало да се приема по този начин съществено. Той така и така е по този начин къс.

Инфо: www.adme.ru