Мина повече от месец след ударната селекция на Левски, с

Мина повече от месец след ударната селекция на Левски, с която управлението на " сините " предприе офанзива към върха на Първа лига през сезон 2017/2018. На Герена пристигнаха цяла торба с нови футболисти. Но по какъв начин се показват те досега? И могат ли действително да допринесат с нещо или ентусиастите ще си останат жадни?

Ако стартираме с последните мачове на Левски, се вижда сериозен проблем в отбраната на отбора. Това, което при започване на предишния сезон беше безспорната мощ, в този момент е проблем. Новият десен бранител Милош Цветкович продължава да се показва нерешително.

Само за няколко мача той се наби в очите на " сините " почитатели. Често остава огромната дупка отдясно, като имаше проблеми даже с анонимното крило на Сутиеска. До момента сърбинът не демонстрира качествата, поради които би трябвало да е бил в Цървена звезда.

От другата страна на защитата пък Иван Горанов досега удържа фронта, макар несигурните в някои моменти отигравания. Защитникът показва неизменност и предпочитание да се потвърди. 

Новото трио в халфовата линия - Васил Панайотов, Нелуц Рошу и перлата в селекцията Жорди Гомес, несъмнено се нуждае от време. Въпреки забележимата отпадналост на испанеца да изкара цялостен мач, Гомес загатна на няколко пъти, че " към момента го може ". Уви, след средата на второто полувреме фрагментът на Барса става съвсем незабележим.

Още с идването си Панайотов сподели огромен хъс и предпочитание за игра. Лошата вест при него е, че на моменти като че ли прегаря в мачовете. На няколко пъти се видя съществено изпускане на нервите в напрегнати обстановки.

Рошу от своя страна е по-спокоен, даже прекомерно спокоен. Все отново хитрите комбинации, които румънецът прави в халфовата линия, несъмнено дават някакви очаквания.

Ето, че идва ред и на нападението. Да, тази линия е най-обсъждана в последно време. Нормално, откакто в последните 4 мача Левски има един гол!

Причината се крие най-много в Жуниор Мапуку. Много неща се изписаха около него. След прословутото му качване върху топката по време на първия мач от Лига Европа, таранът изпадна в дупка. Дали е от дребното комфортни голови обстановки, които тимът предлага, към този момент е различен въпрос. При него също се вижда съществено неявяване през втората част на дуелите, макар респектиращата му физика.

Партньорът му в офанзивата в последния мач Сержиу Буш към момента няма задоволително минути на терена, с цел да се вършат кой знае какви заключения. Голът му във втория кръг на Лига Европа против Хайдук в реванша на " Герена " (1:2) въпреки всичко е положително начало за румънеца.

За десерт остават не толкоз новите в Левски - Франсис Нар и Бабатунде Адениджи. При тях ситуацията е отчайващо. Докато единият има някакви искрици вяра за развиване, то другият е тотално отчаяние. Нар безусловно и изрично не би трябвало да остава в тима. Безличното наличие на терена към този момент е патент за него.

Самият факт, че всякога решението на треньора Николай Митов да го смени по време мач, е придружено с бурни овации, приказва задоволително. Покрай крилото се появиха паметни лафове като: " Нар не може да подмине даже варел ", " В дуел Нар против колче, колчето побеждава ".

Така че селекцията е като нашенско хоро - една напред, две обратно. Или противоположното. Според някои чашата е на половина празна,  други я считат за на половина цялостна.

Вероятно в случай че един добър треньор успее да ги сработи, тези футболисти ще изпълнят душата на ентусиастите. Но положителният треньор не е Николай Митов. При него левскарите ще си вървят жадни!