Лекоатлетката Милица Мирчева избра Pulse Fitness & Spa за своите тренировки
Милица Мирчева е известна спортна персона в България със своите достижения в лекоатлетическите дисциплини. Тя се състезава на междинни и дълги бягания. Интересен факт за нея е, че е първата и единствената българска състезателка на маратона на летните олимпийски игри. Милица взе присъединяване и в игрите в Рио де Жанейро, които се организираха през 2016 година. Тя е национална шампионка на 5000 метра (16:36.97 м, 2019 година), 1500 метра (4:29.36, 2019 година), 10 000 метра (39:15.33 м, 2016 година) и 3000 метра стийпълчейз (10:22.60 м, 2015 година). Освен това можем да се гордеем с нея и с достижението ѝ в полумаратона във Валенсия през 2019 година, при който тя сложи народен връх – 1:11:14.
Вижте сами какво още показа Милица в последващото изявление с нея.
Милица, ти си рекордьорка на България в разнообразни дисциплини и си привикнала да тренираш на открито във всевъзможни условия. Защо в този момент реши да заложиш и на подготовка във фитнес залата?
Вярно е, че като бегач на дълги дистанции ние упражняваме във всевъзможни условия - неприятно време, доста студени температури, сняг, тиня, пресечени терени, само че това е част от работата ни и несъмнено ти оказва помощ и душевен, и физически. Въпреки това, когато не бягаме и се грижим за силовата си подготовка, ние се опитваме да заложим на качествена база и съоръжение, тъй като там нещата са разнообразни. Когато се работи с огромни тежести, да вземем за пример, сигурността е основна. Когато желаеме да натоварим избрани мускулни групи, разнообразието от уреди ни оказва помощ да свършим тъкмо несъмнено работа много експедитивно. Освен това в Pulse FitnessSpa има чудесни условия за аеробика - бягащи пътеки, крос тренажори, стационарни колела, групови занимания. Аз персонално заменявам част от бягането си, изключително когато се сготвям за маратон, с крос тренажор или колело 5-6 пъти в седмицата с цел да съкращавам шанса от травми. Това е много известен метод в Америка, където бегачите отделят доста огромно внимание на " крос-тренировките " във фитнеса и тяхната силова подготовка. В моя университет в Съединени американски щати имахме страхотна база, която до в този момент нямаше аналог в България. Когато разбрах за Pulse FitnessSpa, много се зарадвах, тъй като на българския спорт му липсваха подобен вид огромни мулти-съоръжения, които да ти обезпечават пълноценна и разнообразна подготовка с включени възстановителни и спа процедури на едно място.
Кое от достиженията си можеш да определиш като най-значимо в своята кариера?
Може би това, че още на 21-годишна възраст съумях да покрия норматива за Олимпиадата в маратона, тъй като на такава възраст съвсем никой не пробва такива съществени дистанции. Повечето маратонци са на възраст 30+. Сребърният орден от Европейското състезание до 23 години по крос кънтри също е един страховит миг, тъй като той ме стимулира, че трудът в един миг се възнаграждава.
Тази година беше на лагер в Кения преди пандемията от COVID-19 да се развие съществено и имаше компликации със завръщането в България. Кения е меката на състезателите в дългите бягания – с какво тренировките там ти оказват помощ да постигаш по-силни резултати?
Доста е сложно, там цялата среда е много друга. Ставаш в 5:00 сутринта, обличаш се и на всеки ъгъл има още 10-15 бегача със същата мотивация като твоята. Има екипен дух и макар че постоянно има " приятелско съревнование " на тренировките, всеки се стреми да помогне на другия. Там бягането е просвета. Чувства се толкоз естествено, все едно това е единствения ти съответен избор за това по какъв начин да прекараш идващия ден. Терените, високата надморска височина, чистата храна - всичко това е една композиция от фактори, които вършат бягането в Кения в действителност особено.
Прекара и няколко години в Съединени американски щати, където също сложи доста върхове – какъв брой друга беше подготовката ти там от тази в България?
Първата ми година в Съединени американски щати беше съвсем пагубна, нищо не вървеше и методът на работа не ми пасваше. Последваха много диалози и успяхме да напаснем метода, по който бях привикнала да работя в България, в комбиниране с други детайли по тяхната стратегия. Когато упражнявах за полумаратона във Валенсия през есента на 2019, към този момент още веднъж работех напълно по програмата на моя треньор Йоло Николов, макар че към момента бях в Америка.
Колко е значима конкуренцията за един играч като теб по време на тренировки и по време на надпревари?
В надпревари - доста значима и основна за реализиране на високи резултати. В по-голямата част от времето си, аз упражнявам сама, което си има и плюсове, и минуси. По принцип, аз несъмнено избирам да упражнявам в конкуренция, което ми оказва помощ много физически. Доста по-лесно се бяга в група и тренировките минават доста по-леко. Въпреки това, тренирайки сама, си построявам душeвността, тъй като знам, че няма кой да ми помогне и постоянно надпреварите се усещат хиляди пъти по-лесни, в сравнение с осъществяването на една тежка подготовка.
Започна като състезателка на писта и последователно мина към полумаратона и маратона. Това са дисциплини, в които най-силните резултати идват на по-късен стадий – не смяташ ли, че се насочи към маратона прекомерно млада?
Не мисля. Факт е, че даже тази година откакто прекарах близо 6 месеца в подготовка за маратона, ми трябваха единствено към месец и половина, с цел да се върна на пистата и да си направя персонално достижение на 3000 м. Моят треньор Йоло си схваща чудесно от работата и в никакъв случай не оставя обещано качество неразвито. Просто нещата се приоритизират. Когато се приготвям за маратон и тичам по 160 км с 3 тежки тренировки седмично, няма по какъв начин да тичам 1500 м или 3000 м бързо. И противоположното - когато се сготвям за писта и тичам по 100 км на седмица, няма по какъв начин да диря мощен резултат в полумаратона или маратона. Аз съумявам да си подобря персоналните достижения на 3000 м/ 5000 м/ 10 000 м всяка година, което значи, че работим в вярната тенденция. Надявам се следващата година да покажа и същинския си капацитет в маратона.
Олимпийските игри в Токио бяха отсрочени с една година и това е още по-голям късмет за теб да стигнеш до присъединяване в Япония. Имаш ли олимпийски цели за Токио и какво си спомняш от присъединяване си на Игрите в Рио де Жанейро през 2016 година?
Имам олимпийски цели и в действителност се надявам всичко да е наред следващата година. Още през април месец трябваше да тичам Бостънския маратон, където желаех да покрия норматив за Олимпиада. Всичко стартира още през август 2019, където имахме цялостен проект по какъв начин да се приготвя за маратон напролет на 2020 година. Абсолютно всичко вървеше по проект до последния миг, само че за жалост коронавирусът имаше други проекти за света.
В Рио аз записах просто присъединяване, бях много млада и бягах с тежка травма последните 4 месеца единствено с цел да застана на старта и да бъда първата българка, избягала маратон на Олимпиада. Вече не желая да бъда просто участник, желая да покажа капацитета си, че мога да бъда доста повече.
Вижте сами какво още показа Милица в последващото изявление с нея.
Милица, ти си рекордьорка на България в разнообразни дисциплини и си привикнала да тренираш на открито във всевъзможни условия. Защо в този момент реши да заложиш и на подготовка във фитнес залата?
Вярно е, че като бегач на дълги дистанции ние упражняваме във всевъзможни условия - неприятно време, доста студени температури, сняг, тиня, пресечени терени, само че това е част от работата ни и несъмнено ти оказва помощ и душевен, и физически. Въпреки това, когато не бягаме и се грижим за силовата си подготовка, ние се опитваме да заложим на качествена база и съоръжение, тъй като там нещата са разнообразни. Когато се работи с огромни тежести, да вземем за пример, сигурността е основна. Когато желаеме да натоварим избрани мускулни групи, разнообразието от уреди ни оказва помощ да свършим тъкмо несъмнено работа много експедитивно. Освен това в Pulse FitnessSpa има чудесни условия за аеробика - бягащи пътеки, крос тренажори, стационарни колела, групови занимания. Аз персонално заменявам част от бягането си, изключително когато се сготвям за маратон, с крос тренажор или колело 5-6 пъти в седмицата с цел да съкращавам шанса от травми. Това е много известен метод в Америка, където бегачите отделят доста огромно внимание на " крос-тренировките " във фитнеса и тяхната силова подготовка. В моя университет в Съединени американски щати имахме страхотна база, която до в този момент нямаше аналог в България. Когато разбрах за Pulse FitnessSpa, много се зарадвах, тъй като на българския спорт му липсваха подобен вид огромни мулти-съоръжения, които да ти обезпечават пълноценна и разнообразна подготовка с включени възстановителни и спа процедури на едно място.
Кое от достиженията си можеш да определиш като най-значимо в своята кариера?
Може би това, че още на 21-годишна възраст съумях да покрия норматива за Олимпиадата в маратона, тъй като на такава възраст съвсем никой не пробва такива съществени дистанции. Повечето маратонци са на възраст 30+. Сребърният орден от Европейското състезание до 23 години по крос кънтри също е един страховит миг, тъй като той ме стимулира, че трудът в един миг се възнаграждава.
Тази година беше на лагер в Кения преди пандемията от COVID-19 да се развие съществено и имаше компликации със завръщането в България. Кения е меката на състезателите в дългите бягания – с какво тренировките там ти оказват помощ да постигаш по-силни резултати?
Доста е сложно, там цялата среда е много друга. Ставаш в 5:00 сутринта, обличаш се и на всеки ъгъл има още 10-15 бегача със същата мотивация като твоята. Има екипен дух и макар че постоянно има " приятелско съревнование " на тренировките, всеки се стреми да помогне на другия. Там бягането е просвета. Чувства се толкоз естествено, все едно това е единствения ти съответен избор за това по какъв начин да прекараш идващия ден. Терените, високата надморска височина, чистата храна - всичко това е една композиция от фактори, които вършат бягането в Кения в действителност особено.
Прекара и няколко години в Съединени американски щати, където също сложи доста върхове – какъв брой друга беше подготовката ти там от тази в България?
Първата ми година в Съединени американски щати беше съвсем пагубна, нищо не вървеше и методът на работа не ми пасваше. Последваха много диалози и успяхме да напаснем метода, по който бях привикнала да работя в България, в комбиниране с други детайли по тяхната стратегия. Когато упражнявах за полумаратона във Валенсия през есента на 2019, към този момент още веднъж работех напълно по програмата на моя треньор Йоло Николов, макар че към момента бях в Америка.
Колко е значима конкуренцията за един играч като теб по време на тренировки и по време на надпревари?
В надпревари - доста значима и основна за реализиране на високи резултати. В по-голямата част от времето си, аз упражнявам сама, което си има и плюсове, и минуси. По принцип, аз несъмнено избирам да упражнявам в конкуренция, което ми оказва помощ много физически. Доста по-лесно се бяга в група и тренировките минават доста по-леко. Въпреки това, тренирайки сама, си построявам душeвността, тъй като знам, че няма кой да ми помогне и постоянно надпреварите се усещат хиляди пъти по-лесни, в сравнение с осъществяването на една тежка подготовка.
Започна като състезателка на писта и последователно мина към полумаратона и маратона. Това са дисциплини, в които най-силните резултати идват на по-късен стадий – не смяташ ли, че се насочи към маратона прекомерно млада?
Не мисля. Факт е, че даже тази година откакто прекарах близо 6 месеца в подготовка за маратона, ми трябваха единствено към месец и половина, с цел да се върна на пистата и да си направя персонално достижение на 3000 м. Моят треньор Йоло си схваща чудесно от работата и в никакъв случай не оставя обещано качество неразвито. Просто нещата се приоритизират. Когато се приготвям за маратон и тичам по 160 км с 3 тежки тренировки седмично, няма по какъв начин да тичам 1500 м или 3000 м бързо. И противоположното - когато се сготвям за писта и тичам по 100 км на седмица, няма по какъв начин да диря мощен резултат в полумаратона или маратона. Аз съумявам да си подобря персоналните достижения на 3000 м/ 5000 м/ 10 000 м всяка година, което значи, че работим в вярната тенденция. Надявам се следващата година да покажа и същинския си капацитет в маратона.
Олимпийските игри в Токио бяха отсрочени с една година и това е още по-голям късмет за теб да стигнеш до присъединяване в Япония. Имаш ли олимпийски цели за Токио и какво си спомняш от присъединяване си на Игрите в Рио де Жанейро през 2016 година?
Имам олимпийски цели и в действителност се надявам всичко да е наред следващата година. Още през април месец трябваше да тичам Бостънския маратон, където желаех да покрия норматив за Олимпиада. Всичко стартира още през август 2019, където имахме цялостен проект по какъв начин да се приготвя за маратон напролет на 2020 година. Абсолютно всичко вървеше по проект до последния миг, само че за жалост коронавирусът имаше други проекти за света.
В Рио аз записах просто присъединяване, бях много млада и бягах с тежка травма последните 4 месеца единствено с цел да застана на старта и да бъда първата българка, избягала маратон на Олимпиада. Вече не желая да бъда просто участник, желая да покажа капацитета си, че мога да бъда доста повече.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ