Мили сине, слънчице мое, скъпо, единствено и обично. Моля те,

Мили сине, слънчице мое, скъпо, само и обично. Моля те, не се сърди, че се обръщам по този метод към теб. Знам, че към този момент си огромно момче и това несъмнено не ти подхожда, само че един ден, когато и ти станеш родител, ще ме схванеш.
Много скърбя, че точно по подобен мотив се постанова да ти напиша това писмо, само че какво да се прави – майка ти в бързината е не запомнила отворена електронната си поща и ти, без неприятна предумисъл, си прочел кореспонденцията ни. Искам да знаеш, че не ти се дразня за това. Сигурно и аз, в случай че бях на твое място, щях да проявявам любопитство и да надникна. Но ти въпреки всичко се помъчи, за в бъдеще да не го правиш. А пък аз, ще кажа на майка ти да бъде по-внимателна и да не ти дава други мотиви за прелъщение.

Както към този момент си схванал, аз тук не работя това, което ти си мислеше. Глупаво бе, че в миналото взехме решение с майка ти да не ти кажем истината. Но ето на, както и чаках, пристигна моментът, в който ти самичък разбра с какво се занимава татко ти. Сигурно в този момент си ми афектиран и имаш право. Но запомни, че това, което хората в миналото са споделили, че сякаш нямало срамна специалност, не е напълно правилно. Много те апелирам, не се сърди, а вместо това си направи заключения, най-важният от които е, че в никакъв случай не трябва да се лъже. Старай се да изпълняваш това на дело и ще видиш какъв брой добре ще се чувстваш. По този метод ще си спестиш доста разочарования и ще се сдобиеш с правилни другари.
А в този момент, въпреки и да ми е доста мъчно, ще се постарая да ти обясня по какъв начин се стигна дотук, тъй като ти имаш право да узнаеш истината.

Предполагам, че ще те заболи, само че те убеждавам, че по този начин ще е по-добре, вместо в случай че, за следващ път, „ замажа “ очите ти с празни думи. Преди да напусна България, работех в една неголяма библиотека в квартала, покрай спирката на трамвая. Може би не я помниш, тъй като тогава беше прекомерно дребен, само че съм сигурен, че помещението ти е добре познато. Сега тази библиотека е фитнес залата, която ти посещаваш. Аз доста обичах работата си, само че постоянно в този живот това да обичаш нещо не е задоволителен мотив, с цел да му се отдадеш изцяло. В моя случай – заплатата, която получавах, беше доста дребна. Когато ти се роди, парите започнаха да не ни стигат. Живяхме много икономично няколко години, само че беше и доста мъчно и когато се появи опция да отпътува за Англия, аз трябваше да се възползвам. Офертата бе да се берат ягоди по 10 часа дневно в продължение на четири месеца.

Работодателят плащаше самолетния билет, осигуряваше обща квартира и 500 паунда заплата на месец. Храната в Англия напълно не е скъпа и аз успявах да икономисвам по към 300 паунда на месец. За четири месеца спестих съвсем 1200 паунда. А тогава това бяха два пъти повече пари от тези, които щях да получа в библиотеката за този интервал. Върнах се с увереността, че повече в никакъв случай няма да се разделям от вас. Но фамилните ни потребности непрекъснато нарастваха. Това ме принуди, макар че (повтарям го) същински обичах работата си на библиотекар, отново да потърся нещо друго. В оня интервал в България беше мъчително да се откри добре платена работа, изключително пък за човек с моята специалност. И тъй като аз към този момент бях пътувал зад граница, се огледах в тази посока. Възможността да отпътува наново изникна относително скоро. И по този начин, малко откакто ти бе навършил три годинки, аз стегнах два неголеми куфара и отпътувах. Заселих се, дружно с още неколцина гастарбайтери, в приземния етаж на една остаряла къща в покрайнините на Лондон.

Тъй като не бях добре с езика, първоначално можех да работя единствено като чистач или разносвач на пици. Разбира се, избрах второто. За задачата обаче трябваше да имам личен превоз. Тоест, чистенето не можа да ми се размине и, с цел да спестя за кола, чистих къщи към година. После купих един остарял и очукан Форд, който движеше обичайно. Оттогава, към този момент единадесет години, правя едно и също. Тъжно е, само че какво да се прави. Цели единадесет години! А пристигнах с желанието да остана най-вече две. Но това е друга тематика. Нека се върнем на събитията. Скоро откакто започнах да разпространявам пиците, колата се счупи съществено и се наложи да й се направи ремонт, който не можех да си разреша. Чувствах се притиснат до стената. Тази кола беше моето средство за работа, нямах избор. Поради този, привидно малък, битов проблем три месеца не ви изпратих никакви пари. Още ми е болно, като се сетя за тези дни и като си помисля по какъв начин ли сте преживявали тогава, само че повярвай ми, в действителност нямаше от кое място да взема парите за ремонта.

Това беше, по този начин да се каже, началото на края… Незнайно за какво, майка ти реши, че съм се срещнал с някаква жена и парите, които трябвало да ви пратя, съм изхарчил по нея. Това не е правилно. Казвам ти самата истина – и до през днешния ден не съм даже поглеждал към друга жена! Но това също е друга тематика. Навярно в тъгата и самотата си в оня интервал майка ти се е срещнала с чичо ти Веско и след това – знаеш, нашето семейство се разпадна, поради една тривиална щета на остарял автомобил,. Колата беше поправена, само че фамилията ни, уви, не. После тази трошка се счупи още веднъж. Аз отново я поправих, а тя отново се скапа. И по този начин непрестанно. Колко пари ми глътна единствено тая бракма, не е за поверие, само че това са остарели дертове. Като се знам що за човек съм, може би и до през днешния ден още щях да я карам и надали щях да я сменя, в случай че на един от годишните механически прегледи просто не я стопираха от придвижване. Тогава купих различен чакъл. Последваха още компликации, отново няколко месеца не ви пратих пари.

Пак се усещах извънредно. Въртях се в обаян кръг. Иначе казано парите тук ми стигаха едвам толкоз, едвам оставам жив. Но не желая да си мислиш, че повода за това е, че изпращам по нещичко и на вас. Ни минимум желая да си мислиш такива неща. Истината е другаде. Англичаните са особени хора. Нарочно споделям особени, а не неприятни, тъй като макар компликациите и проблемите, които имам тук, не считам, че англичаните са неприятни. Но, несъмнено, са доста особени. Ще поясня какво имам поради. Работата на разносвач на пици е допустимо най-ниско платената в страната. Получавам по 6,30 паунда на час. От тях заплащам квартира, режийни, налог, застраховка на колата, пътна такса, поддръжка и впрочем. Разбираш, че парите, които изкарвам, са прекомерно незадоволителни.

Майка ти е права съвсем във всичко, което приказва за мен, в това число и за това, че съм несретник. Но бърка, че изкарвам в допълнение от бакшишите. Такова нещо тук няма. Затова споделих, че англичаните са особени, тъй като не дават никакви бакшиши. Случвало ми се е по няколко следващи дни да не взема и пени. Когато сумата на поръчката е да вземем за пример 19,99, клиентите ми дават 20 паунда и търпеливо чакат да им върна ресто. Това е неуместно и неуместно, само че е въпрос на нрав. Друг път сумата да вземем за пример е 34,80 и аз си мисля, че ще ми дадат 35 паунда, т.е., че ще останат 20 пенса за мен, но те са приготвили парите напълно тъкмо, авансово, и ми изсипват цяла шепа монети в ръката, без нито пени повече.
Мисля, че коментарът е непотребен. Добре че от време на време, въпреки и рядко, попадам на чужденци клиенти, а те дават по нещичко, само че и то е алегорично. През тези години съм имал, а и за жалост към момента имам, много неприятни моменти.

Случва се, да вземем за пример, при доставката да няма никой в дома на клиентите. А след това същите тези клиенти се обаждат в пицарията и споделят, че не са чули звънеца. Аз надлежно отивам наново до дома им, само че бензинът не ми се заплаща. Най-неприятното обаче е, когато попадна на гамени, които взимат пиците и бягат, аз ги пъдя по улиците, а те крещят, че ги атакувам, събират се хора и настъпва една врява, а бе, не е за приказване. Точно с едни такива отвратителни клиенти се случи и това, за което майка ти ти е споделила, че е било акцидент. Не беше акцидент, момчето ми, а побой.
Доставих поръчката не на домакински адрес, а в един бар. Клиентите бяха трима юначаги, които, за моя изненада ми дадоха вместо 41 паунда, колкото им костваха пиците, единствено 20 и ми споделиха да съм се махал. Аз не отстъпих. Тогава те ме помолиха да съм отидел до колата им, с цел да ми платят останалото.

Последвах ги и когато се озовахме на паркинга, единият се извърна и ме удари в корема. Аз паднах на земята, а другите започнаха да ме ритат. Счупиха ми две ребра, носа и ми избиха всичките предни зъби. Толкова бях зле, че не можах да помръдна от земята, до момента в който не ме откриха инцидентни минувачи, които повикаха кола за спешна помощ. Описах по какъв начин изглеждаха нападателите в полицията, но какво от това. След случката питах шефа си дали ще получа някакво обезщетение, а той ми отговори негативно.
Какво можех да сторя? Цял месец не вървях на работа, до момента в който се възстановя. Оттогава насам към този момент не съм за показ пред хората. Шефът ми обаче, въпреки всичко, излезе добър човек, тъй като ме остави на работа, за което съм му признателен. Е, правилно е, че от този момент насетне ми дава единствено нощни смени, но то няма по какъв начин и да е другояче. То и аз да бях на негово място, в случай че имах подобен нелицеприятен служащ, щях да го укривам през деня.

Та това, в общи линии, е истината за мен, моето момче. А ти в този момент не страдай, тъй като този побой беше доста от дълго време и аз към този момент съм здрав. Свикнал съм с работата и нямам съществени проблеми. Не изкарвам доста, само че най-малко клиенти има и приходът ми в никакъв случай не е секвал, тъй че до момента в който мога, ще заделям и ще ви изпращам пари. Знам, че са малко и че несъмнено напълно не ви стигат, само че, повярвай ми, това е директно силите ми. А ти залягай над уроците и учи, колкото можеш повече, и друго не мисли.
Нека в този момент да отговоря на въпросите ти.
Питаш ме и се чудиш по какъв начин по този начин съм можел да нямам камера на компютъра…

Прав си да се чудиш. Имам камера, момчето ми, само че преднамерено, когато се слушам с теб, не я включвам. Искам да ме запомниш подобен, какъвто съм на фотографията. Повярвай ми, никой няма потребност да вижда грозното. От това няма изгода.
Питаш ме дали в действителност пребивавам самичък и дали няма друга жена край мен? Отговарям ти, че съм напълно самичък. Единадесет години няма никого край мен. Това майка ти го знае добре и не виждам за какво ти го е икономисала, може би е решила, че още си дребен за тази тематика.
Питаш ме дали може да дойдеш някой път на посетители при мен…

Разбира се, моето момче, постоянно си добре пристигнал. Засега обаче не желая да идваш. И то освен тъй като, съгласно мен, тук няма да ти хареса, защото изискванията, в които пребивавам, не са положителни. Главната причина е, че не желая да ме виждаш подобен. Много ми е мъчно да напиша тези редове, само че те апелирам да ме схванеш.
Питаш ме още дали е време към този момент да си имаш приятелка…
Аз на твоите години нямах другарка. Не мисля, че е редно да имаш. Но в случай че ме питаш просто за чиста дружба с момиче, тогава утвърждавам. Искам обаче да знаеш, че девойките са по-раними от нас, мъжете, и ние би трябвало постоянно да се отнасяме към тях нежно и уместно.
Питаш ме още дали можеш да казваш на чичо си Веско татко…

Според мен не трябва. Макар и да съм нескопосаник и несретник, както майка ти ме назовава, аз съм твоят татко и няма да ми е прелестно да казваш баща на различен човек. Но, въпреки това, в случай че те държат на това послание, не влизай в спор. Ако тази мисъл в действителност ги е обсебила и непрекъснато те притискат, наричай го тогава баща, единствено с цел да е мир, тъй като е доста значимо да има мир в фамилията. И не страдай, че майка ти живее с различен мъж. Това е изцяло обикновено за множеството дами, които са сами. Както ти споделих към този момент, те са раними и чувствителни и имат потребност от мощно рамо. Щом тя го е избрала, значи е добър човек, по тази причина и ти би трябвало да го слушаш. Едва ли в миналото ще го обикнеш, само че най-малко се старай да го уважаваш, тъй като той ви е единствената опора. В света, в който живеем, непрекъснато се случват неприятни и страшни неща.
Така че погледни обстановката и от тази позиция. Ако чичо ти Веско го нямаше, кой би ви защитил, в случай че, не дай Боже, ви сполети нещо неприятно? Така че пробвай се да видиш позитивното. Това не постоянно е вярно, само че пък е по-лесно и икономисва непотребни терзания.

А тези неща, които ми пишеш, че един ден, когато пораснеш, си щял да емигрираш, желая да ги забравиш изцяло. Не обръщай внимание на тия глупави статистики, които дават по малкия екран, че българският народ щял да изчезне. Това е прекомерно подозрително и никой не може да е изцяло сигурен какво носи бъдещето. Аз от опит ще ти кажа, че каквото и да е постигнал, в чужбина чужденецът постоянно си остава чужденец. Ето ти единствено един образец – преди време една колежка изненада всички, като напусна работа с аргумента, че когато работила, не получавала задоволително помощи от страната и по тази причина предпочитала да си стои у дома. Ето, виждаш ли – англичаните си се грижат за англичаните, само че не и за нас. Аз помощи от страната не знам какво е и в никакъв случай няма и да узная. Неотдавна попитах шефа си дали ми се начисляват някакви пари за пенсия, а той ми отвърна, че като се пенсионирам, съм щял да получа една огромна безвъзмездна пица.

Представяш ли си какво оскърбление? Щял съм да получа безвъзмездна пица! Но аз отново споделям, че би трябвало да сме признателни и на това, тъй като като нямам нужната подготовка, не трябва да се надявам на друго. Така че това отношението е обикновено. Ти към този момент си задоволително огромен и видя какво стана с нашето семейство. Този провал се случи поради раздялата. Защото, както е споделил нашият умен народ: очи, които не се виждат, се не помнят. А ние се обичахме с майка ти. Всъщност аз към момента я обичам, само че към този момент надали в миналото ще можем да върнем лентата обратно. Тук съм се нагледал на доста сходни ориси. Хората идват сякаш за краткотрайно и след това животът им потегля по този начин, че в никакъв случай не съумяват да се върнат и непрестанно страдат.

Кои повече, кои по-малко, само че всички страдат, тъй като всеки си тежи на мястото, където е роден и отраснал. Арабите споделят, че човек може в чужбина да бъде богат, само че благополучен може да е единствено в родината си. Така че, остави ги ти тия приказки за космополитизъм. Това не е лъжица за всяка уста. От опит знам, че сензитивните и сантименталните хора не трябва да се насилват и да изневеряват на природата си. А ти си точно подобен, моето момче. Казвам го, тъй като, въпреки и да не си раснал пред мене, усещам и разбирам душата ти. Съвсем не го искам, само че въпреки всичко, в случай че един ден се случи по този начин, че и ти напуснеш страната, ще видиш защо отношение иде тирада. Никога, но в действителност в никакъв случай, локалното население няма да те одобри за еднакъв. Устройването на емигранта лишава доста години. Той минава през неизброими компликации, несгоди, унижения и впрочем.

А животът е толкоз къс. Докато се обърнеш, и към този момент краят е по-близо, в сравнение с началото.
Тогава се сепваш и се питаш за какво е било всичко, и идват мрачните размишления. Но, в действителност, в случай че би трябвало да бъда почтен, размишления май не настъпват при всички. Част от емигрантите несъмнено са удовлетворени, че откогато са заживели в чужбина, хладилниците им към този момент са цялостни и могат да си разрешат повече нови облекла, движимости и занимания. Но за мен това не е значително, тъй като най-после по този начин или другояче всичко свършва и човек застава гол пред Бога. И тогава какво? Какъв отговор дава? Каква разтуха намира там, във вечността, когато през живота си е гледал на този свят единствено като на източник на богатства и нищо повече?

Прощавай, отклоних се, само че ти ще ме схванеш. Тоест, имам вяра, че ще ме схванеш, въпреки и да не си виждал очите ми от толкоз години, тъй като съм до болежка откровен с теб, и тъй като те обичам с цялото си сърце. Затова и ти го споделям по този начин непосредствено, а и го дублирам – не напускай родината, единствено с цел да напълниш стомаха си, нито пък, с цел да се отрупаш с движимости, които, в последна сметка, са ненужни. Моля те също и друго – да не си мислиш, че не желая да те видя. Напротив – толкоз доста го желая, че сърцето ми се къса от тъга. По този мотив съм намислил нещо, което не желаех да го споделям, само че тъй като виждам, че се терзаеш, ще ти го открия, въпреки и да е още единствено план. Когато мога, заделям пари в един плик, като горещо се надявам до няколко години, да съумея да събера задоволително, с цел да си оправя зъбите. Искаше ми се тази концепция да я запазя в загадка, тъй като това време е още прекомерно надалеч, само че в случай че е рекъл Бог, за абитуриентската ти вечер се надявам да наподобявам обичайно.
И тогава, сине мой, ще дойда на твоето празненство и ще изпия чаша вино за твое здраве. Ще те притисна в обятията си и ще те държа там дълго, дълго. След това ще те целуна и ще си поплача.

А когато мине тържеството ти ще идем някъде единствено двамата, ще седнем на мира и ще си поговорим от душа и сърце, обстойно и нашироко. А ти до тогава, както ти споделих, слушай доста майка си и я бит. Да се учиш прилежно и постоянно, във всичко да постъпваш по този начин, както ти приказва съвестта. И не забравяй, че на този свят има един безпаричен бежанец, който те обича с цялото си сърце и цялата си душа, и който всеки ден се моли за теб: да си жив и здрав, да бъдеш добър човек и в никакъв случай да не напускаш родината.
Този бежанец е твоят баща.
Инфо: ralchevski.blogspot.com