Какво е да си Майка? Дария Симеонова: В Африка са много по-бедни от нас, но са далеч по-радостни - Култура
Мили Дария, Зорница и Елена,
Много дълго след вашия филм " Майка " не можех същински да го осмисля. Наскоро го разказвах на някого и избухнах в ридания. Струва ми се, че сте отишли доста, доста дълбоко и надалеч, изключително в това толкоз приключенско и съкрушително пътешестване до Африка, където филмът ви става като че ли документален и с това – още по-вълнуващ.
Нямам визия какво се изисква, с цел да извършиш такова мъжество. Самият филм е героизъм, тъй като си представям какво е коствал на вашите души, сърца, мозъци. Отделно нямам никакви думи, с които да изразя възхитата си от Елена Панайотова, която за мен е жива светица, без непотребен възторг. Бих желала доста да ви поздравя за изключителната храброст да влезете на място толкоз мрачно и толкоз ужасно, че и да запалите светлина там!
Реших да подходя по този начин – задавам едни и същи въпроси и на трите, а отговорите ще публикуваме в OFFNews един след различен, по този начин вие няма да знаете какво е споделила другата и ще бъде още по-интересно.
В извънредно загрубелия ни, освирепял и човеконенавистен свят има потребност от повече майки като вас, от хора, които се грижат, вместо да се самосъжаляват; работят, вместо да словоблудстват и се жертват, вместо единствено алчно да желаят. Възхищавам ви се от цялото си сърце.
Ваша: Искра
Искра Ангелова:
Кога за първи път разбра за тази тежка, поразяваща обстановка с изоставените деца в Африка, по какъв начин стана това, какво си намерения тогава? Как се получи първият роман на толкоз персонална история сред вас?
Дария Симеонова:
Първият ми досег беше, когато за първи път прочетох сюжета на кино лентата “Майка ”. След това се рових много в материали, свързани със света на Африка, по-късно пристигна срещата ми с Елена Панайотова, която също ми описа много... Реалният ми конфликт пристигна, когато отидох там.
До каква степен филмът е биографичен, респективно – документален и до каква – нереалност?
Филмът е въодушевен от живота на Елена (Панайотова, бел.р.), само че не е биографичен. Има доста художествена небивалица. Дори самата героиня Елена не наподобява на действителната. Тя е замислена по този начин, че да подкрепя историята и внушенията във кино лентата. Всъщност има доста действителни случки от претърпяното от Зорница-София в Африка, до момента в който са проучвали мястото - Мат и Мили, бебе Кристофър... Това са хора, които самата Зорница среща и в следствие осъществяват с Меги Димова в сюжета. Има и доста от моите персонални изследвания.
Каква е онази супер мощ, която е довела Елена (истинската и геоинята) до толкоз непопулярно решение, до подобен героизъм, по какъв начин се прави това въобще, каква мощ се изисква, морал, мъжество?
Все си мисля, че такива неща те намират сами в живота. Подобни решения не са целеустремено търсени... Това е магията, която се случва, когато потребността срещне даването. Елена стига до децата-сираци, тъй като те се нуждаят от нея, а тя самата има потребност да откри на кого да даде своята любов и внимание.
Как беше изработен подборът на актьорите? На какви условия трябваше да отговорят, с изключение на да имат огромно сърце?
Това е въпрос към Зо.:)
Имахте и интернационалните сътрудници, по какъв начин ги намерихте? На кои фестивали е бил филмът до момента? Как го приема публиката? Кое е най-вълнуващото нещо, което ви е споделил фен?
Публиката го приема ужасно! Толкова доста трогнати сърца, страсти, насълзени очи и мощни обятия в никакъв случай не съм получавала! Хората ни споделиха доста вълнуващи неща, усещаме, че сме ги докоснали... Един мъж пред мен, възрастен, не можеше са спре да плаче, опитваше се да ми каже нещо, само че страстта го давеше. Един прочут ми сподели, че нашият филм е приказка за положителното...
Кое е същински фрапиращото, когато човек отиде там, на място? Какво не му дава да спи дълги месеци по-късно?
Като отидеш там, осъзнаваш, че ти не можеш да промениш доста, казусът е надалеч по-дълбок... и политически, и исторически (все едно швейцарец да отиде във Филиповци). Ти можеш да дадеш от себе си, да подариш внимание, любов и време. Истински фрапиращ е фактът, че хората в Африка живеят надалеч по-бедно от нас, а са надалеч по-радостни! Те умеят да ценят, да са признателни, да са щастливи...
С какво се сблъска (или не) екипът ви – заболявания, апетит, жадност, принуждение, съмнение? Имаше ли случай, в който просто искаше да се върнеш вкъщи?
С нищо такова не сме се сблъскали. Нямаше и секунда, в която да желая да избягам. Исках да ги прегърна, да избърша сополите на децата и да седна на изям една от техните “мекици ” с тях...
Колко време лиши да ви се доверят локалните – не бих ги нарекла артисти, въпреки че играят надалеч по-добре от някои експерти у нас и по света? Как разчупихте леда? Не се ли усещаха те като опитни зайци?
Перис (Мили) и Стиив (Мат) бяха превъзходни, с тях се сработихме незабавно, а децата... децата не са артисти, те са същински деца от сиропиталище. С тях доверието лиши повече време, може би 2-3 дни... само че с игри, усмивка и вярата, че няма да им сториш зло - ледът беше разчупен:)
Колко години Елена Панайотова се занимава с това безусловно необикновено дело? Как събира частите от себе си по-късно? Откъде стартира всичко за нея?
Въпрос за теб, Елена!
Всяко дете заслужава майка. И в същото време бедността, виталните условия и ужасяващите вярвания в тези по-неразвити елементи на света вършат съществуването на 2 милиона сираци факт. Знаем, че в случай че светът се заинтригува от тематиката – има задоволително средства, запас и храна за всички. Защо не го прави? Защо светът се е вторачил единствено в личния си пъп?
Защото светът е един огромен егоцентрик, който не осъзнава, че на следващия ден непознатият проблем ще бъде и твой, че към този момент няма проблеми “на другия ”. Те са общи, за всички. Но до момента в който всичко ни е наред, по-лесният вид е да си затворим очите... Когато пристигна и до нашия предел, тогава се хващаме за главата.
Как и по кое време разбрахте за това извратено вярване – че в случай че болен от СПИН спи със здравото си дете – ще оздравее? Що за грубо ликвидиране на деца? Няма ли там закон, управляващи, право, отбрана на децата?
Отново от сюжета. Има, има всичко изброено... И какво от това. Това е същото, както нашите роми продават дъщерите си на по 12-13 година за жена на някого. Това е същото, както в Индия избиват бебета девойки, тъй като са по-евтина работна ръка и имат вяра, че единствено момчето може да ти помогне за избавление на душата. Това е същото, както във Вануато единствено до преди 70 година е имало канибализъм. Нима някоя институция, закон, власт съумява да спре тези неща да се случват?! Това са вярвания, съществуващи от хиляди години, това са неща, с които тези нации живеят и одобряват. По-осъзнатите от тях, по-съвременните ги е позор да приказват за това и или го отхвърлят, или се вършат, че не съществува. Но такива неща съществуват... Дори сега се правят не по-малки зверства върху деца в Украйна! От сякаш цивилизавана нация... В Европа през 2023 година!?!
Колко деца може да побере едно женско майчино сърце? Филмът ви трогва и разплаква, остава в съзнанието вечно. Как се носи това познание след това? Не искаш ли да осиновиш всичките?
Ооо, искаш! Искаш и още по какъв начин... Но с цел да го направиш действително се желае доста кураж, храброст и... ето тук съгласно мен идва думата “себеотрицание ”
За в този момент единствено ги нося в сърцето си и те ме вършат по-добър човек и родител.
А в този момент накъде? Има крайъгълни камъни, творби, книги, след които самите създатели не са към този момент същите. Адреналинът, рискът, жестокостта на тематиката са толкоз огромни, че като че ли няма по какъв начин да ги надскочиш.
Ще оставя животът да води... Знам единствено, че няма невъзможни неща.
За какво мечтаеш?
За независимост.
А от какво се боиш най-вече?
Както споделя синът ми: “от дракони ”. Мога да го преразказвам - от демоните в мен и хората.
Какво те вбесява?
Алчността на хората.
А по какъв начин войната в Украйна се отрази на твоя живот?
Приземи ме, напомни ми, че още на следващия ден може да изгубиш всичко. Срещна ме с доста смели хора, бягащи от войната и ми даде да схвана, че не постоянно можеш да разчиташ на индивида против теб. Хората сме станали вълци-единаци.
ИСКАТЕ ДА ЗНАЕТЕ ПОВЕЧЕ?
На 13 януари по кината в България потегли кино лентата, спечелил " Златна роза " " Майка " на режисьорката Зорница София. Той за малко дори беше нашият кандидат за чуждоезичен Оскар, само че 3 минути британски допълнително разделиха екипа с тази опция. В момента кино лентата обикаля А фестивалите в целия свят и се радва на огромен зрителски интерес и у нас. Това е филм за " различна форма на майчинство ", както тъкмо го анонсира Film New Europe преди година.
Главната роля се извършва от Дария Симеонова, за която това е дебют в основна роля в киното. Участват още хърватската звезда Леон Лучев, печелил награди на фестивали в Берлин, Кан и Сънданс, както и кенийските открития Перис Уамбуи и Стив Матиас. Всички деца участници във кино лентата, и в България, и в Кения, единствено с едно изключение, не са деца-актьори. Те са сираци или деца от улицата.
Елена, влюбена в работата си театрална режисьорка, е на 32 години, когато схваща, че не може да има деца. Изправена пред избор – да се пробва да зачене инвитро с обичания си брачен партньор, диригента Леон Майер или да приспособява театралната стратегия, с която преобразява живота на сираци в далечна Африка, Елена ще преоткрие думата „ майка “. Филмът е въодушевен от същинска история.
Много дълго след вашия филм " Майка " не можех същински да го осмисля. Наскоро го разказвах на някого и избухнах в ридания. Струва ми се, че сте отишли доста, доста дълбоко и надалеч, изключително в това толкоз приключенско и съкрушително пътешестване до Африка, където филмът ви става като че ли документален и с това – още по-вълнуващ.
Нямам визия какво се изисква, с цел да извършиш такова мъжество. Самият филм е героизъм, тъй като си представям какво е коствал на вашите души, сърца, мозъци. Отделно нямам никакви думи, с които да изразя възхитата си от Елена Панайотова, която за мен е жива светица, без непотребен възторг. Бих желала доста да ви поздравя за изключителната храброст да влезете на място толкоз мрачно и толкоз ужасно, че и да запалите светлина там!
Реших да подходя по този начин – задавам едни и същи въпроси и на трите, а отговорите ще публикуваме в OFFNews един след различен, по този начин вие няма да знаете какво е споделила другата и ще бъде още по-интересно.
В извънредно загрубелия ни, освирепял и човеконенавистен свят има потребност от повече майки като вас, от хора, които се грижат, вместо да се самосъжаляват; работят, вместо да словоблудстват и се жертват, вместо единствено алчно да желаят. Възхищавам ви се от цялото си сърце.
Ваша: Искра
Искра Ангелова:
Кога за първи път разбра за тази тежка, поразяваща обстановка с изоставените деца в Африка, по какъв начин стана това, какво си намерения тогава? Как се получи първият роман на толкоз персонална история сред вас?
Дария Симеонова:
Първият ми досег беше, когато за първи път прочетох сюжета на кино лентата “Майка ”. След това се рових много в материали, свързани със света на Африка, по-късно пристигна срещата ми с Елена Панайотова, която също ми описа много... Реалният ми конфликт пристигна, когато отидох там.
До каква степен филмът е биографичен, респективно – документален и до каква – нереалност?
Филмът е въодушевен от живота на Елена (Панайотова, бел.р.), само че не е биографичен. Има доста художествена небивалица. Дори самата героиня Елена не наподобява на действителната. Тя е замислена по този начин, че да подкрепя историята и внушенията във кино лентата. Всъщност има доста действителни случки от претърпяното от Зорница-София в Африка, до момента в който са проучвали мястото - Мат и Мили, бебе Кристофър... Това са хора, които самата Зорница среща и в следствие осъществяват с Меги Димова в сюжета. Има и доста от моите персонални изследвания.
Каква е онази супер мощ, която е довела Елена (истинската и геоинята) до толкоз непопулярно решение, до подобен героизъм, по какъв начин се прави това въобще, каква мощ се изисква, морал, мъжество?
Все си мисля, че такива неща те намират сами в живота. Подобни решения не са целеустремено търсени... Това е магията, която се случва, когато потребността срещне даването. Елена стига до децата-сираци, тъй като те се нуждаят от нея, а тя самата има потребност да откри на кого да даде своята любов и внимание.
Как беше изработен подборът на актьорите? На какви условия трябваше да отговорят, с изключение на да имат огромно сърце?
Това е въпрос към Зо.:)
Имахте и интернационалните сътрудници, по какъв начин ги намерихте? На кои фестивали е бил филмът до момента? Как го приема публиката? Кое е най-вълнуващото нещо, което ви е споделил фен?
Публиката го приема ужасно! Толкова доста трогнати сърца, страсти, насълзени очи и мощни обятия в никакъв случай не съм получавала! Хората ни споделиха доста вълнуващи неща, усещаме, че сме ги докоснали... Един мъж пред мен, възрастен, не можеше са спре да плаче, опитваше се да ми каже нещо, само че страстта го давеше. Един прочут ми сподели, че нашият филм е приказка за положителното...
Кое е същински фрапиращото, когато човек отиде там, на място? Какво не му дава да спи дълги месеци по-късно?
Като отидеш там, осъзнаваш, че ти не можеш да промениш доста, казусът е надалеч по-дълбок... и политически, и исторически (все едно швейцарец да отиде във Филиповци). Ти можеш да дадеш от себе си, да подариш внимание, любов и време. Истински фрапиращ е фактът, че хората в Африка живеят надалеч по-бедно от нас, а са надалеч по-радостни! Те умеят да ценят, да са признателни, да са щастливи...
С какво се сблъска (или не) екипът ви – заболявания, апетит, жадност, принуждение, съмнение? Имаше ли случай, в който просто искаше да се върнеш вкъщи?
С нищо такова не сме се сблъскали. Нямаше и секунда, в която да желая да избягам. Исках да ги прегърна, да избърша сополите на децата и да седна на изям една от техните “мекици ” с тях...
Колко време лиши да ви се доверят локалните – не бих ги нарекла артисти, въпреки че играят надалеч по-добре от някои експерти у нас и по света? Как разчупихте леда? Не се ли усещаха те като опитни зайци?
Перис (Мили) и Стиив (Мат) бяха превъзходни, с тях се сработихме незабавно, а децата... децата не са артисти, те са същински деца от сиропиталище. С тях доверието лиши повече време, може би 2-3 дни... само че с игри, усмивка и вярата, че няма да им сториш зло - ледът беше разчупен:)
Колко години Елена Панайотова се занимава с това безусловно необикновено дело? Как събира частите от себе си по-късно? Откъде стартира всичко за нея?
Въпрос за теб, Елена!
Всяко дете заслужава майка. И в същото време бедността, виталните условия и ужасяващите вярвания в тези по-неразвити елементи на света вършат съществуването на 2 милиона сираци факт. Знаем, че в случай че светът се заинтригува от тематиката – има задоволително средства, запас и храна за всички. Защо не го прави? Защо светът се е вторачил единствено в личния си пъп?
Защото светът е един огромен егоцентрик, който не осъзнава, че на следващия ден непознатият проблем ще бъде и твой, че към този момент няма проблеми “на другия ”. Те са общи, за всички. Но до момента в който всичко ни е наред, по-лесният вид е да си затворим очите... Когато пристигна и до нашия предел, тогава се хващаме за главата.
Как и по кое време разбрахте за това извратено вярване – че в случай че болен от СПИН спи със здравото си дете – ще оздравее? Що за грубо ликвидиране на деца? Няма ли там закон, управляващи, право, отбрана на децата?
Отново от сюжета. Има, има всичко изброено... И какво от това. Това е същото, както нашите роми продават дъщерите си на по 12-13 година за жена на някого. Това е същото, както в Индия избиват бебета девойки, тъй като са по-евтина работна ръка и имат вяра, че единствено момчето може да ти помогне за избавление на душата. Това е същото, както във Вануато единствено до преди 70 година е имало канибализъм. Нима някоя институция, закон, власт съумява да спре тези неща да се случват?! Това са вярвания, съществуващи от хиляди години, това са неща, с които тези нации живеят и одобряват. По-осъзнатите от тях, по-съвременните ги е позор да приказват за това и или го отхвърлят, или се вършат, че не съществува. Но такива неща съществуват... Дори сега се правят не по-малки зверства върху деца в Украйна! От сякаш цивилизавана нация... В Европа през 2023 година!?!
Колко деца може да побере едно женско майчино сърце? Филмът ви трогва и разплаква, остава в съзнанието вечно. Как се носи това познание след това? Не искаш ли да осиновиш всичките?
Ооо, искаш! Искаш и още по какъв начин... Но с цел да го направиш действително се желае доста кураж, храброст и... ето тук съгласно мен идва думата “себеотрицание ”
За в този момент единствено ги нося в сърцето си и те ме вършат по-добър човек и родител.
А в този момент накъде? Има крайъгълни камъни, творби, книги, след които самите създатели не са към този момент същите. Адреналинът, рискът, жестокостта на тематиката са толкоз огромни, че като че ли няма по какъв начин да ги надскочиш.
Ще оставя животът да води... Знам единствено, че няма невъзможни неща.
За какво мечтаеш?
За независимост.
А от какво се боиш най-вече?
Както споделя синът ми: “от дракони ”. Мога да го преразказвам - от демоните в мен и хората.
Какво те вбесява?
Алчността на хората.
А по какъв начин войната в Украйна се отрази на твоя живот?
Приземи ме, напомни ми, че още на следващия ден може да изгубиш всичко. Срещна ме с доста смели хора, бягащи от войната и ми даде да схвана, че не постоянно можеш да разчиташ на индивида против теб. Хората сме станали вълци-единаци.
ИСКАТЕ ДА ЗНАЕТЕ ПОВЕЧЕ?
На 13 януари по кината в България потегли кино лентата, спечелил " Златна роза " " Майка " на режисьорката Зорница София. Той за малко дори беше нашият кандидат за чуждоезичен Оскар, само че 3 минути британски допълнително разделиха екипа с тази опция. В момента кино лентата обикаля А фестивалите в целия свят и се радва на огромен зрителски интерес и у нас. Това е филм за " различна форма на майчинство ", както тъкмо го анонсира Film New Europe преди година.
Главната роля се извършва от Дария Симеонова, за която това е дебют в основна роля в киното. Участват още хърватската звезда Леон Лучев, печелил награди на фестивали в Берлин, Кан и Сънданс, както и кенийските открития Перис Уамбуи и Стив Матиас. Всички деца участници във кино лентата, и в България, и в Кения, единствено с едно изключение, не са деца-актьори. Те са сираци или деца от улицата.
Елена, влюбена в работата си театрална режисьорка, е на 32 години, когато схваща, че не може да има деца. Изправена пред избор – да се пробва да зачене инвитро с обичания си брачен партньор, диригента Леон Майер или да приспособява театралната стратегия, с която преобразява живота на сираци в далечна Африка, Елена ще преоткрие думата „ майка “. Филмът е въодушевен от същинска история.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ