Бившият министър на иновациите и растежа Милена Стойчева: На...
Милена Стойчева е измежду най-активните персони в българската предприемаческа и иновационна екосистема. От септември 2025 година тя заема позицията основен изпълнителен шеф на spin-off компанията The Edge - Research & Business Development, която подкрепя трансформацията на научни и софтуерни открития в действителни пазарни решения. Компанията ръководи акселератор за започващи предприятия и дава консултантска поддръжка в областта на нововъведенията и софтуерното развиване.
Наскоро Стойчева организира образование в границите на Иновационния ден, проведен от екипите на плана „ ПЕРИМЕД-2 “, в който вземат участие Медицински университет - Пловдив, ПУ „ Паисий Хилендарски “ и Институтът по минералогия и кристалография към Българска академия на науките. Това е продължение на първия стадий на плана „ ПЕРИМЕД “, като новата фаза цели комерсиализация на нововъведенията, патентите и потребните модели, създадени от учените.
The Edge е основана през 2017 година от Милена Стойчева и фондация „ Джуниър Ачийвмънт България “, на която тя бе изпълнителен шеф до август 2025 година В момента остава член на борда на организацията и продължава да работи за развиването на предприемаческата просвета у нас.
Паралелно с това се приготвя стартирането на Европейския фонд за рисков капитал Precede Ventures, самодейност на Junior Achievement Europe, който ще влага в надълбоко софтуерни компании. Фондът, регистриран в Люксембург, ще се финансира главно с частен капитал, като се планува присъединяване и на Европейския капиталов фонд. Като член на управителния ръб Стойчева вижда в него нов инструмент за поддръжка на новаторски хрумвания и бизнесмени от България и Европа.
Разговаря: Татяна Белева
- Г-жо Стойчева, пътят от потребния модел до бизнеса, а след това и до хората се оказва малко по-сложен. Какво би трябвало да знаят учените иноватори?
- Има мощна потребност от резистентен модел, който да помогне на научните разработки да доближат до пазара. Комерсиализацията на технологиите продължава да бъде голямо предизвикателство. Проблемът не се крие само в административните спънки, а и в метода на мислене на самите откриватели. Много учени не знаят по какъв начин да преминат към идващия стадий - по какъв начин да трансфорат концепциите си в работещи решения, които да имат действително приложение.
А има три пътя, по които може да се форсира този развой. Първият е обучение и образование с курсове и уъркшопи по предприемаческо мислене, бизнес модели и комерсиализация. Затова би трябвало да има начетеност по тези въпроси. За да имат визия от какво има потребност пазарът сега, всички би трябвало да минават през курсове за запознаване с пазарните механизми и какво значи да се сътвори един бизнес модел, по какъв начин да се осъществя съответната концепция. Едва по-късно се мисли кой ще я осъществя.
Вторият път е партньорство с бизнеса - създаване на деен разговор сред научните екипи и промишлеността. Третият - поддръжка от фасилитатори и акселератори, каквато The Edge към този момент предлага, с цел да приготви учените и експертите за нахлуване на пазара.
- Кои са най-честите проблеми, с които се сблъсквате?
- Не чакаме учените да стават предприемачи, само че е значимо да мислят за приложимостта на своите разработки още първоначално. Иновацията би трябвало да потегля от действителна потребност на пазара, а не да търси приложение постфактум. Има доста научни разработки и изявления, които може да са били настоящи сега като наклонност. Но едно е да има наклонност, а напълно друго е да има съответно приложение на тази наклонност. И защото създаването в тази ситуация не е вследствие на търсенето от пазара и от обществото, нито вследствие на действителните провокации сега, а водещ при нея е единствено ползата на създателя <210>, по-късно напасването на тази потребност с пазарната нужда става доста мъчно, а постоянно и невероятно. Защото това е извърнат развой и той е огромно предизвикателство за България, само че също и за Европа.
Тоест би трябвало да бъде заменен методът, би трябвало да се потегля от предизвикването като насочна точка за търсене на решения през научни разработки, а не противоположното. В момента има доста направени патенти, само че те стоят затворени в съответните ведомства, библиотеки, конгреси, в случай че щете, и в томове от научни открития, научни разработки.
Другият огромен проблем е обвързван с това, че всички тези действия са доста постоянно проведени планово. Т.е. те имат начало, с цел да бъде изпълнено условието за план, само че липсва условието в края на поставения период да има съответен артикул или услуга. По този метод се основава компания, само че тъй като тя е с планова дълготрайност и планово измерение, се оказва, че не е устойчива - щом свърши плановото финансиране, към този момент не може да се самоиздържа. Също по този начин не е открита вярната форма, по която сходни компании да работят. А знаем, че дори наличието да е на високо равнище, в случай че няма форма, то няма по какъв начин да доближи до пазара и до потребностите на хората. И трето, ние имаме потребност от това да бъде развиван бизнес, както и вид бизнес начинания в България, които не са единствено търговски, а и са свързани с производството и основаването на нови решения, нови артикули, нов метод на работа.
- Всъщност проблемите не са толкоз доста. Какво пречи да бъдат позволени?
- Да, малко са, само че са дълбоки и пътят за разрешаването им е да бъдат основани съответни образци, положителни практики. Те могат да бъдат пилотни - тъкмо по това работим - и след това, когато бъдат разпространявани, ще се потвърдят като сполучливи.
Т. нар. " надълбоко софтуерни компании ", които занапред ще видят бял свят, ще стават доста настоящи. Могат да бъдат развити и в България, тъй като ние имаме доста добра основа от експерти.
Имаме научни разработки и интелектуален потенциал, само че той би трябвало да бъде квалифициран да работи с настоящите модерни модели на образование, на начетеност, с цел да може да изготви тези решения по този начин, че да бъдат признати, скалирани и изведени от България към интернационалните пазари. Това е пътят.
- Изпълнимо ли е това?
- Смятам, че е допустимо. Имаме доста компании, към този момент започващи - в последните шест години работим с наш акселератор в този бранш. Имаме на година най-малко 10 компании, които излизат от акселератора и демонстрират, че това е допустимо. Но би трябвало да стане по-широко възприето като модел на всички места в университетите, с цел да може оттова към този момент да се натрупа сериозна маса, на която да се стъпи.
- Влизането в еврозоната по какъв метод ще се отрази?
- Еврозоната ще помогне на България да влезе в общия европейски пазар доста по-устойчиво и да бъде възприемана като резистентен сътрудник. Ще помогне също и за по-лесно мащабиране и постигане до нови пазари на нови артикули и услуги.
И от тази позиция това, което ние вършим, може да приготви повече хора и повече компании да имат този достъп до цяла Европа и да поддържа основаването на обединен пазар в Европейски Съюз в тази посока. А най-много може да трансформира тези артикули и услуги, които са модерни, в настоящи за другите страни. Т.е. от България могат да излязат нововъведения, само че хората би трябвало да знаят по какъв начин да започват бизнес.
България е мястото за раждане, пилотиране, пускане, само че те могат да бъдат сполучливо развити на по-голям пазар - средата и екосистемата предизвикват този метод. Много мощно имам вяра, че това е единственият път за бъдещото развиване - и на науката, и на младежите, и на откривателите, и на бизнеса. Трябва да се иновира, това е нужда, а не е разкош в днешно време.
Така че рекомендацията ми е: Отворете сетивата си, учете се бързо! Трябва да бъдем съответни с измененията и с включването на технологиите в интерес на смяната!
Наскоро Стойчева организира образование в границите на Иновационния ден, проведен от екипите на плана „ ПЕРИМЕД-2 “, в който вземат участие Медицински университет - Пловдив, ПУ „ Паисий Хилендарски “ и Институтът по минералогия и кристалография към Българска академия на науките. Това е продължение на първия стадий на плана „ ПЕРИМЕД “, като новата фаза цели комерсиализация на нововъведенията, патентите и потребните модели, създадени от учените.
The Edge е основана през 2017 година от Милена Стойчева и фондация „ Джуниър Ачийвмънт България “, на която тя бе изпълнителен шеф до август 2025 година В момента остава член на борда на организацията и продължава да работи за развиването на предприемаческата просвета у нас.
Паралелно с това се приготвя стартирането на Европейския фонд за рисков капитал Precede Ventures, самодейност на Junior Achievement Europe, който ще влага в надълбоко софтуерни компании. Фондът, регистриран в Люксембург, ще се финансира главно с частен капитал, като се планува присъединяване и на Европейския капиталов фонд. Като член на управителния ръб Стойчева вижда в него нов инструмент за поддръжка на новаторски хрумвания и бизнесмени от България и Европа.
Разговаря: Татяна Белева
- Г-жо Стойчева, пътят от потребния модел до бизнеса, а след това и до хората се оказва малко по-сложен. Какво би трябвало да знаят учените иноватори?
- Има мощна потребност от резистентен модел, който да помогне на научните разработки да доближат до пазара. Комерсиализацията на технологиите продължава да бъде голямо предизвикателство. Проблемът не се крие само в административните спънки, а и в метода на мислене на самите откриватели. Много учени не знаят по какъв начин да преминат към идващия стадий - по какъв начин да трансфорат концепциите си в работещи решения, които да имат действително приложение.
А има три пътя, по които може да се форсира този развой. Първият е обучение и образование с курсове и уъркшопи по предприемаческо мислене, бизнес модели и комерсиализация. Затова би трябвало да има начетеност по тези въпроси. За да имат визия от какво има потребност пазарът сега, всички би трябвало да минават през курсове за запознаване с пазарните механизми и какво значи да се сътвори един бизнес модел, по какъв начин да се осъществя съответната концепция. Едва по-късно се мисли кой ще я осъществя.
Вторият път е партньорство с бизнеса - създаване на деен разговор сред научните екипи и промишлеността. Третият - поддръжка от фасилитатори и акселератори, каквато The Edge към този момент предлага, с цел да приготви учените и експертите за нахлуване на пазара.
- Кои са най-честите проблеми, с които се сблъсквате?
- Не чакаме учените да стават предприемачи, само че е значимо да мислят за приложимостта на своите разработки още първоначално. Иновацията би трябвало да потегля от действителна потребност на пазара, а не да търси приложение постфактум. Има доста научни разработки и изявления, които може да са били настоящи сега като наклонност. Но едно е да има наклонност, а напълно друго е да има съответно приложение на тази наклонност. И защото създаването в тази ситуация не е вследствие на търсенето от пазара и от обществото, нито вследствие на действителните провокации сега, а водещ при нея е единствено ползата на създателя <210>, по-късно напасването на тази потребност с пазарната нужда става доста мъчно, а постоянно и невероятно. Защото това е извърнат развой и той е огромно предизвикателство за България, само че също и за Европа.
Тоест би трябвало да бъде заменен методът, би трябвало да се потегля от предизвикването като насочна точка за търсене на решения през научни разработки, а не противоположното. В момента има доста направени патенти, само че те стоят затворени в съответните ведомства, библиотеки, конгреси, в случай че щете, и в томове от научни открития, научни разработки.
Другият огромен проблем е обвързван с това, че всички тези действия са доста постоянно проведени планово. Т.е. те имат начало, с цел да бъде изпълнено условието за план, само че липсва условието в края на поставения период да има съответен артикул или услуга. По този метод се основава компания, само че тъй като тя е с планова дълготрайност и планово измерение, се оказва, че не е устойчива - щом свърши плановото финансиране, към този момент не може да се самоиздържа. Също по този начин не е открита вярната форма, по която сходни компании да работят. А знаем, че дори наличието да е на високо равнище, в случай че няма форма, то няма по какъв начин да доближи до пазара и до потребностите на хората. И трето, ние имаме потребност от това да бъде развиван бизнес, както и вид бизнес начинания в България, които не са единствено търговски, а и са свързани с производството и основаването на нови решения, нови артикули, нов метод на работа.
- Всъщност проблемите не са толкоз доста. Какво пречи да бъдат позволени?
- Да, малко са, само че са дълбоки и пътят за разрешаването им е да бъдат основани съответни образци, положителни практики. Те могат да бъдат пилотни - тъкмо по това работим - и след това, когато бъдат разпространявани, ще се потвърдят като сполучливи.
Т. нар. " надълбоко софтуерни компании ", които занапред ще видят бял свят, ще стават доста настоящи. Могат да бъдат развити и в България, тъй като ние имаме доста добра основа от експерти.
Имаме научни разработки и интелектуален потенциал, само че той би трябвало да бъде квалифициран да работи с настоящите модерни модели на образование, на начетеност, с цел да може да изготви тези решения по този начин, че да бъдат признати, скалирани и изведени от България към интернационалните пазари. Това е пътят.
- Изпълнимо ли е това?
- Смятам, че е допустимо. Имаме доста компании, към този момент започващи - в последните шест години работим с наш акселератор в този бранш. Имаме на година най-малко 10 компании, които излизат от акселератора и демонстрират, че това е допустимо. Но би трябвало да стане по-широко възприето като модел на всички места в университетите, с цел да може оттова към този момент да се натрупа сериозна маса, на която да се стъпи.
- Влизането в еврозоната по какъв метод ще се отрази?
- Еврозоната ще помогне на България да влезе в общия европейски пазар доста по-устойчиво и да бъде възприемана като резистентен сътрудник. Ще помогне също и за по-лесно мащабиране и постигане до нови пазари на нови артикули и услуги.
И от тази позиция това, което ние вършим, може да приготви повече хора и повече компании да имат този достъп до цяла Европа и да поддържа основаването на обединен пазар в Европейски Съюз в тази посока. А най-много може да трансформира тези артикули и услуги, които са модерни, в настоящи за другите страни. Т.е. от България могат да излязат нововъведения, само че хората би трябвало да знаят по какъв начин да започват бизнес.
България е мястото за раждане, пилотиране, пускане, само че те могат да бъдат сполучливо развити на по-голям пазар - средата и екосистемата предизвикват този метод. Много мощно имам вяра, че това е единственият път за бъдещото развиване - и на науката, и на младежите, и на откривателите, и на бизнеса. Трябва да се иновира, това е нужда, а не е разкош в днешно време.
Така че рекомендацията ми е: Отворете сетивата си, учете се бързо! Трябва да бъдем съответни с измененията и с включването на технологиите в интерес на смяната!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ