Милена Дамянова, кандидат на ГЕРБ в 23 МИР: Време е да променим училището, а не децата |
Милена Дамянова е депутат от ГЕРБ и някогашен зам.-министър на образованието в първия кабинет на Бойко Борисов. По обучение е лингвист, владее британски, френски, съветски, маджарски, китайски. Кандидат е за народен представител от ГЕРБ-СДС в столичния 23 МИР.
- Госпожо Дамянова, няколко следващи мандата работите в областта на образованието – като зам.-министър и депутат. Кои са трите топ цели, които ще се стремите да постигнете в идващия мандат?
- Тези, по които работим и в този момент. Първо – стимулирани, квалифицирани и подкрепяни учители, с цел да имаме знаещи възпитаници.
Второ, действително образовани възпитаници и студенти, и то високообразовани. Децата са в учебно заведение, с цел да научават, да се развиват и да бъдат сполучливи. Затова желаеме модел на обучение, който е ориентиран към всеки възпитаник, поддържа мощните му страни и оказва помощ там, където е належащо.
Трето, учебното заведение е част от общността и родителите са негови сътрудници, а не ползватели на услуга.
Това са действителни цели. Имаме поддръжката за тях, имаме законите за това, имаме и финансирането. Предвиждаме повишение на разноските за обучение до 5 на 100 от Брутният вътрешен продукт и поддържане на междинните училищен заплати на равнище над 125 % от междинните за страната. Искаме функционално грамотни генерации и качествено, съвременно обучение.
- Коронакризата форсира промяната или забави промяната в образованието?
- Пандемията изненада всички ни, само че учителите бяха на първа линия и в границите на дни демонстрираха за какво те са най-важните в едно общество и за какво интелигентността на това общество се мери по отношението към учителите. Българските учители потвърдиха, че могат да водят и да бъдат престижи. И аз същински се гордея и съм признателна за това.
Родителите влязоха и станаха участници в целия развой. За няколко дни те станаха съдружници, сътрудници на учителите и на цялото обучение. За няколко седмици посредством няколко платформи, вайбър групи, електронни домашни родителят даде това, което учителите желаеха и знаеха, че го заслужават – почитание. За труда, за напъните, за общата цел.
Пандемията ни промени. И още ни трансформира. Буквално ни раздруса и ни провокира да бъдем разнообразни. Ние към момента желаеме старите правила, предходното ни обикновено, познатите модели. Но светът не е същият. И няма да бъде. Училището е разграничено. Децата са отвън класните стаи, спорим за вредите и изгодите от отдалеченото образование. Истината е, че на този стадий здравето е най-важно. И дисциплината. Всеки от нас, който заобикаля разпоредбите, е действително виновен за това децата да не са в класните стаи. Много са родителите и учителите, които са срещу отдалеченото образование. И аз разбирам техните претекстове. Много са и родителите и учителите, които желаят отдалечено образование. Разбирам също и техните претекстове и действително ги поддържах, в това число посредством законодателни промени. Това, което е значимо в този момент, е здравето и гъвкавите решения. Едно не трябва да забравяме. У нас просветителният развой не е спирал.
Що се отнася до просветителните промени, не мисля, че пандемията има отношение към това дали са се забавили или не. Проблемът е различен – в смяната на настройките, в желанието, а от време на време и в страха да изберем различен път. Ние хем желаеме децата да рецитират като при започване на 20. век, хем да имат нови умения за 21. век. Ние имаме вяра, че единият учебник е панацеята, само че в това време сме наясно, че светът като познания е надалеч от събраното в него. Искаме да имаме по-образовани деца, само че тъй като те не желали да четат книги, по този начин както ние сме го правили, затова те „ не стават “. Все още считаме, че двойката за познание е наказателна мярка за държание. Все още размахването на пръчката се смята за вярно. Готови сме за всичко да търсим някой различен да „ ни оправи “ и някой различен да е отговорен. В реалност действителността е друга. Добрите учебни заведения са тези, в които учителите са престижи, преподават и изискват познания и в които учениците отиват с готовност, а родителите знаят какво е да бъдат част от тази общественост. И това е естественото, и го има. Но ние много постоянно се фокусираме върху неприятните образци и разрешаваме те да дефинират всекидневието ни.
- Имате ли към този момент данни за насъбраните пропуски при отдалеченото образование? Драстични ли са те или са преодолими?
- Дебатите към отдалеченото образование не престават. Има доста разногласия, има взаимни обвинявания кой какъв брой се е справил, има въпроси, които още са без отговор. Но това е част от целия развой, а не същността му.
В момента има и полемика по отношение на външното оценяване след четвърти и десети клас. Миналата година те бяха анулирани поради изключителното състояние. Особено в обстановката на COVID-19 обаче, измерването на добитите умения, определянето на позитивните страни и насъбраните дефицити е още по-важно и належащо.
Време е да погледнем на тези оценения като опция да покажем положителните страни на българската просветителна система, да променим образователните стратегии или средата, тъй че да станем по-можещи и по-успешни. Новото потомство учи посредством правене. Не можем да се вършим, че не виждаме дигитализацията, не можем да настояваме децата да имат познания за бъдещия живот и да се вкопчваме в моделите на образование от преди 20 и повече години.
Нужни са доста малко стъпки, с цел да имаме образованието, което като общество желаеме за новите генерации. И нищо няма да променяме коренно. Промените са факт, просто би трябвало да извървим стъпките.
- В кой учебен стадий съгласно Вас промените към момента закъсняват сензитивно?
- Тъй като постоянно загатваме финландската просветителна система като една от най-успешните в света, неотдавна се пробвах да направя съпоставяне сред нея и нашата система. И при двете се планува самостоятелна поддръжка на всяко дете и възпитаник, подкрепяне на мощните му страни, екипна работа. Двойката и повтарянето на класа при дребните възпитаници не са част от методите на образование.
Разликите са в това, че финландската система извършва политиките си и е на челните места в интернационалните ранглисти за функционално грамотни генерации, а при нас към момента има съществено статукво, което се бори против смяната.
- Кой е първият приоритет, по който ще работите след вота?
- Да се върнем към философията на закона – всяко дете има право на самостоятелна поддръжка и развиване на персоналните му качества. Функционалната просветеност не се реализира с двойка за държание или с един учебник. Учителят е престиж. Родителят е част от процеса, а не консуматор. Стартирах и спор за поколението Z, като упованията тук са да изработим кратковременен и средносрочен екшън проект, който да ни помогне да работим не за това какъв брой изпита би трябвало да има, а по какъв начин да подобрим поколенческата връзка, тъй че учебното заведение да си прави работата. Също по този начин работя и по основаването на стратегия за кариерни съветници и водещи експерти, които да подкрепят и директно да вземат участие в кариерното насочване и придобиване на умения на учениците и студентите.
- Какво Ви споделят жители при срещите Ви по време на акцията?
- Моите срещи с жителите не са кампанийни. Да, пандемията малко промени метода ни на другарство, само че дискутираме по разнообразни тематики –доходите, образованието, противоепидемичните мерки… В последните месеци все по-актуални са проблемите в регион „ Красно село ”, в който пребивавам.
- Трябва ли смяна в модела на издаване на учебниците, за които МОН заплаща? Трябват ли по-строги критерии за качеството на наличието им? Печатат ли се ненужно доста пособия и учебници – като да вземем за пример учебници по изобразително изкуство, музика, технологии и предприемачество за най-малките възпитаници?
- Във време, в което целият цивилизован свят, в това число и България, работи и създава нови модели, нови методологии, нова връзка за нови познания, при съществуващи отворени просветителни запаси и отворени онлайн курсове, дебатът за единия учебник е сериозен анахронизъм , както се изрази един преподавател и учебен специалист в профила ми във фейсбук.
В закона е написана ясна и транспарантна процедура за одобрение и издаване на учебници. И в този момент децата учат по един учебник, страната заплаща за един учебник – т.е. тя заплаща на брой възпитаници, а не на брой основани учебници. Зад всеки учебник стоят с имената си избрани създатели – учители и преподаватели. Той се утвърждава от всички учители в страната, които преподават по съответния предмет. Преди да доближи до стадия на утвърждение от учителите, по този план на учебник се произнасят и Българска академия на науките. Това, което може би би трябвало да се усъвършенства, е гарантирането на задоволително време за оценяване на плановете и за избор на самите учебници. Нека напомним, че резултатите от PISA и TIMMS са най-хубави в страните, които нямат ограничавания при избора на учебници. Категорично обаче съм срещу да се принуждават родителите да купуват безчет доста пособия.
- Каква е визията ви за развиване на висшите учебни заведения в идващите години? Много от тях изгубиха много от престижа и конкурентоспособността си, изключително в съпоставяне със западните университети. Как дипломите от български вуз биха върнали своята тежест?
- И в света, и у нас се следят процеси, които демонстрират, че образованието постоянно е заключено единствено в границите на добитата тапия. То не дава нужните умения и трансформира професионалния и персонален стандарт в неосъществена фантазия. Бизнесът, който се развива в бързи и къси периоди, желае отговори в този момент и незабавно.
Именно заради това първата законова смяна, която направихме в този мандат, е регламентирането на присъединяване на бизнеса в целия развой на образованието във висшите учебни заведения: от четенето на лекции до присъединяване в изпитните комисии.
Две години по-късно приехме и още няколко значими неща: въвеждане на Национална карта, чиято съществена цел е да показа доста ясно целите във висшето обучение, съобразени с икономическото, академичното и научното развитие; гарантирахме държавния интерес посредством още един механизъм - министърът на образованието и науката към този момент подписва контракт за ръководство с ректора и утвърждава политиката за развиване на съответното висше учебно заведение. Важен миг тук е, че неспазването им води до понижаване на държавната прехрана. Преподавателите към този момент вземат участие в акредитацията единствено на един университет, а тези от тях, навършили 65 години, не могат да се кандидатират за управителна служба. Увеличихме възнагражденията на университетския състав.
Много ясно желая да подчертая, че гореспоменатите промени няма да подобрят висшето обучение толкоз бързо, че след четири години броят на българските университетите в международните рейтингови ранглисти внезапно да се усили. Да не приказваме за позиции. Това са промени, които обаче ще подредят системата в известна степен. Факт е, че за последните четири години висшите учебни заведения построиха нови научни центрове и закупиха съвременно съоръжение. Инвестираха в цифровизация и организират положително електронно образование, привлякоха доста задгранични студенти, усилиха интернационалното съдействие и присъединяване в интернационалните просветителни и научни стратегии. А това демонстрира, че сме на прав път.
През идващ мандат се ангажираме да увеличим разноските за висше обучение на 1 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Необходимо е постигането на баланс сред фундаменталното познание и практическите умения в образователните проекти и стратегии, както и тяхното актуализиране с присъединяване на бизнеса. Затова предвиждаме стратегия за финансиране на периодическото им възобновяване. Предстои да приключим измененията в акредитацията посредством възстановяване на достоверността и взискателността на оценяването, осъществявано от НАОА. Българските университети имат една задача – да привлекат най-хубавите от най-хубавите студенти да учат при тях. И няма кой различен да го направи по-добре от самите тях.
- Преди дни просветителният профсъюз към КТ „ Подкрепа “ изреди предпочитани политики, които партиите да включат в предизборните си платформи. Как ще ги коментирате?
- Ще си разреша да изтъквам част от мнението на един преподавател от полемиката за поколението Z: „ Проблемът е в нас - родители, учители и общество. Ние би трябвало да намерим вярната пътечка до всяко едно дете, а не да го вкарваме в нашите правила и групи. ” Време е да променим учебното заведение, а не децата.
Младите хора от това потомство, както и децата от поколението алфа - родените след 2010 година - са разнообразни и в случай че успеем да им дадем тези познания и умения, които са им нужни, всички ще живеем по-добре. Имаме добър разговор със обществените сътрудници, тъй че имам вяра, че ще намерим верните решения. Защото имаме потребност от визия за бъдещето, а не за предишното. Нищо, че ние от предишното имаме вяра, че сме по-образовани. Бъдещето е на другите, а ние би трябвало да живеем добре в него. Затова работим.
Предизборна реклама
- Госпожо Дамянова, няколко следващи мандата работите в областта на образованието – като зам.-министър и депутат. Кои са трите топ цели, които ще се стремите да постигнете в идващия мандат?
- Тези, по които работим и в този момент. Първо – стимулирани, квалифицирани и подкрепяни учители, с цел да имаме знаещи възпитаници.
Второ, действително образовани възпитаници и студенти, и то високообразовани. Децата са в учебно заведение, с цел да научават, да се развиват и да бъдат сполучливи. Затова желаеме модел на обучение, който е ориентиран към всеки възпитаник, поддържа мощните му страни и оказва помощ там, където е належащо.
Трето, учебното заведение е част от общността и родителите са негови сътрудници, а не ползватели на услуга.
Това са действителни цели. Имаме поддръжката за тях, имаме законите за това, имаме и финансирането. Предвиждаме повишение на разноските за обучение до 5 на 100 от Брутният вътрешен продукт и поддържане на междинните училищен заплати на равнище над 125 % от междинните за страната. Искаме функционално грамотни генерации и качествено, съвременно обучение.
- Коронакризата форсира промяната или забави промяната в образованието?
- Пандемията изненада всички ни, само че учителите бяха на първа линия и в границите на дни демонстрираха за какво те са най-важните в едно общество и за какво интелигентността на това общество се мери по отношението към учителите. Българските учители потвърдиха, че могат да водят и да бъдат престижи. И аз същински се гордея и съм признателна за това.
Родителите влязоха и станаха участници в целия развой. За няколко дни те станаха съдружници, сътрудници на учителите и на цялото обучение. За няколко седмици посредством няколко платформи, вайбър групи, електронни домашни родителят даде това, което учителите желаеха и знаеха, че го заслужават – почитание. За труда, за напъните, за общата цел.
Пандемията ни промени. И още ни трансформира. Буквално ни раздруса и ни провокира да бъдем разнообразни. Ние към момента желаеме старите правила, предходното ни обикновено, познатите модели. Но светът не е същият. И няма да бъде. Училището е разграничено. Децата са отвън класните стаи, спорим за вредите и изгодите от отдалеченото образование. Истината е, че на този стадий здравето е най-важно. И дисциплината. Всеки от нас, който заобикаля разпоредбите, е действително виновен за това децата да не са в класните стаи. Много са родителите и учителите, които са срещу отдалеченото образование. И аз разбирам техните претекстове. Много са и родителите и учителите, които желаят отдалечено образование. Разбирам също и техните претекстове и действително ги поддържах, в това число посредством законодателни промени. Това, което е значимо в този момент, е здравето и гъвкавите решения. Едно не трябва да забравяме. У нас просветителният развой не е спирал.
Що се отнася до просветителните промени, не мисля, че пандемията има отношение към това дали са се забавили или не. Проблемът е различен – в смяната на настройките, в желанието, а от време на време и в страха да изберем различен път. Ние хем желаеме децата да рецитират като при започване на 20. век, хем да имат нови умения за 21. век. Ние имаме вяра, че единият учебник е панацеята, само че в това време сме наясно, че светът като познания е надалеч от събраното в него. Искаме да имаме по-образовани деца, само че тъй като те не желали да четат книги, по този начин както ние сме го правили, затова те „ не стават “. Все още считаме, че двойката за познание е наказателна мярка за държание. Все още размахването на пръчката се смята за вярно. Готови сме за всичко да търсим някой различен да „ ни оправи “ и някой различен да е отговорен. В реалност действителността е друга. Добрите учебни заведения са тези, в които учителите са престижи, преподават и изискват познания и в които учениците отиват с готовност, а родителите знаят какво е да бъдат част от тази общественост. И това е естественото, и го има. Но ние много постоянно се фокусираме върху неприятните образци и разрешаваме те да дефинират всекидневието ни.
- Имате ли към този момент данни за насъбраните пропуски при отдалеченото образование? Драстични ли са те или са преодолими?
- Дебатите към отдалеченото образование не престават. Има доста разногласия, има взаимни обвинявания кой какъв брой се е справил, има въпроси, които още са без отговор. Но това е част от целия развой, а не същността му.
В момента има и полемика по отношение на външното оценяване след четвърти и десети клас. Миналата година те бяха анулирани поради изключителното състояние. Особено в обстановката на COVID-19 обаче, измерването на добитите умения, определянето на позитивните страни и насъбраните дефицити е още по-важно и належащо.
Време е да погледнем на тези оценения като опция да покажем положителните страни на българската просветителна система, да променим образователните стратегии или средата, тъй че да станем по-можещи и по-успешни. Новото потомство учи посредством правене. Не можем да се вършим, че не виждаме дигитализацията, не можем да настояваме децата да имат познания за бъдещия живот и да се вкопчваме в моделите на образование от преди 20 и повече години.
Нужни са доста малко стъпки, с цел да имаме образованието, което като общество желаеме за новите генерации. И нищо няма да променяме коренно. Промените са факт, просто би трябвало да извървим стъпките.
- В кой учебен стадий съгласно Вас промените към момента закъсняват сензитивно?
- Тъй като постоянно загатваме финландската просветителна система като една от най-успешните в света, неотдавна се пробвах да направя съпоставяне сред нея и нашата система. И при двете се планува самостоятелна поддръжка на всяко дете и възпитаник, подкрепяне на мощните му страни, екипна работа. Двойката и повтарянето на класа при дребните възпитаници не са част от методите на образование.
Разликите са в това, че финландската система извършва политиките си и е на челните места в интернационалните ранглисти за функционално грамотни генерации, а при нас към момента има съществено статукво, което се бори против смяната.
- Кой е първият приоритет, по който ще работите след вота?
- Да се върнем към философията на закона – всяко дете има право на самостоятелна поддръжка и развиване на персоналните му качества. Функционалната просветеност не се реализира с двойка за държание или с един учебник. Учителят е престиж. Родителят е част от процеса, а не консуматор. Стартирах и спор за поколението Z, като упованията тук са да изработим кратковременен и средносрочен екшън проект, който да ни помогне да работим не за това какъв брой изпита би трябвало да има, а по какъв начин да подобрим поколенческата връзка, тъй че учебното заведение да си прави работата. Също по този начин работя и по основаването на стратегия за кариерни съветници и водещи експерти, които да подкрепят и директно да вземат участие в кариерното насочване и придобиване на умения на учениците и студентите.
- Какво Ви споделят жители при срещите Ви по време на акцията?
- Моите срещи с жителите не са кампанийни. Да, пандемията малко промени метода ни на другарство, само че дискутираме по разнообразни тематики –доходите, образованието, противоепидемичните мерки… В последните месеци все по-актуални са проблемите в регион „ Красно село ”, в който пребивавам.
- Трябва ли смяна в модела на издаване на учебниците, за които МОН заплаща? Трябват ли по-строги критерии за качеството на наличието им? Печатат ли се ненужно доста пособия и учебници – като да вземем за пример учебници по изобразително изкуство, музика, технологии и предприемачество за най-малките възпитаници?
- Във време, в което целият цивилизован свят, в това число и България, работи и създава нови модели, нови методологии, нова връзка за нови познания, при съществуващи отворени просветителни запаси и отворени онлайн курсове, дебатът за единия учебник е сериозен анахронизъм , както се изрази един преподавател и учебен специалист в профила ми във фейсбук.
В закона е написана ясна и транспарантна процедура за одобрение и издаване на учебници. И в този момент децата учат по един учебник, страната заплаща за един учебник – т.е. тя заплаща на брой възпитаници, а не на брой основани учебници. Зад всеки учебник стоят с имената си избрани създатели – учители и преподаватели. Той се утвърждава от всички учители в страната, които преподават по съответния предмет. Преди да доближи до стадия на утвърждение от учителите, по този план на учебник се произнасят и Българска академия на науките. Това, което може би би трябвало да се усъвършенства, е гарантирането на задоволително време за оценяване на плановете и за избор на самите учебници. Нека напомним, че резултатите от PISA и TIMMS са най-хубави в страните, които нямат ограничавания при избора на учебници. Категорично обаче съм срещу да се принуждават родителите да купуват безчет доста пособия.
- Каква е визията ви за развиване на висшите учебни заведения в идващите години? Много от тях изгубиха много от престижа и конкурентоспособността си, изключително в съпоставяне със западните университети. Как дипломите от български вуз биха върнали своята тежест?
- И в света, и у нас се следят процеси, които демонстрират, че образованието постоянно е заключено единствено в границите на добитата тапия. То не дава нужните умения и трансформира професионалния и персонален стандарт в неосъществена фантазия. Бизнесът, който се развива в бързи и къси периоди, желае отговори в този момент и незабавно.
Именно заради това първата законова смяна, която направихме в този мандат, е регламентирането на присъединяване на бизнеса в целия развой на образованието във висшите учебни заведения: от четенето на лекции до присъединяване в изпитните комисии.
Две години по-късно приехме и още няколко значими неща: въвеждане на Национална карта, чиято съществена цел е да показа доста ясно целите във висшето обучение, съобразени с икономическото, академичното и научното развитие; гарантирахме държавния интерес посредством още един механизъм - министърът на образованието и науката към този момент подписва контракт за ръководство с ректора и утвърждава политиката за развиване на съответното висше учебно заведение. Важен миг тук е, че неспазването им води до понижаване на държавната прехрана. Преподавателите към този момент вземат участие в акредитацията единствено на един университет, а тези от тях, навършили 65 години, не могат да се кандидатират за управителна служба. Увеличихме възнагражденията на университетския състав.
Много ясно желая да подчертая, че гореспоменатите промени няма да подобрят висшето обучение толкоз бързо, че след четири години броят на българските университетите в международните рейтингови ранглисти внезапно да се усили. Да не приказваме за позиции. Това са промени, които обаче ще подредят системата в известна степен. Факт е, че за последните четири години висшите учебни заведения построиха нови научни центрове и закупиха съвременно съоръжение. Инвестираха в цифровизация и организират положително електронно образование, привлякоха доста задгранични студенти, усилиха интернационалното съдействие и присъединяване в интернационалните просветителни и научни стратегии. А това демонстрира, че сме на прав път.
През идващ мандат се ангажираме да увеличим разноските за висше обучение на 1 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Необходимо е постигането на баланс сред фундаменталното познание и практическите умения в образователните проекти и стратегии, както и тяхното актуализиране с присъединяване на бизнеса. Затова предвиждаме стратегия за финансиране на периодическото им възобновяване. Предстои да приключим измененията в акредитацията посредством възстановяване на достоверността и взискателността на оценяването, осъществявано от НАОА. Българските университети имат една задача – да привлекат най-хубавите от най-хубавите студенти да учат при тях. И няма кой различен да го направи по-добре от самите тях.
- Преди дни просветителният профсъюз към КТ „ Подкрепа “ изреди предпочитани политики, които партиите да включат в предизборните си платформи. Как ще ги коментирате?
- Ще си разреша да изтъквам част от мнението на един преподавател от полемиката за поколението Z: „ Проблемът е в нас - родители, учители и общество. Ние би трябвало да намерим вярната пътечка до всяко едно дете, а не да го вкарваме в нашите правила и групи. ” Време е да променим учебното заведение, а не децата.
Младите хора от това потомство, както и децата от поколението алфа - родените след 2010 година - са разнообразни и в случай че успеем да им дадем тези познания и умения, които са им нужни, всички ще живеем по-добре. Имаме добър разговор със обществените сътрудници, тъй че имам вяра, че ще намерим верните решения. Защото имаме потребност от визия за бъдещето, а не за предишното. Нищо, че ние от предишното имаме вяра, че сме по-образовани. Бъдещето е на другите, а ние би трябвало да живеем добре в него. Затова работим.
Предизборна реклама
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ