Милен Петков е повече от добре познато име за феновете

Милен Петков е повече от добре познато име за почитателите на ЦСКА. А и освен на тях, тъй като той остави трайна диря в българския футбол. Роденият на 12 януари 1974 година някогашен халф се завърна неотдавна в родния си отбор Добруджа, където от новия сезон ще бъде на много висок пост – президент на клуба. Милен даде изявление за читателите на БЛИЦ. Както постоянно, Петков бе прям, а на моменти личеше чудесното му възприятие за комизъм. - Очаквал ли си, че един ден ще се завърнеш в Добруджа и то като президент? - Да, чаках един ден да се завърна. И не щеш ли този ден е реалност. Е, не тъкмо като президент, само че на пост в клуба. Щастлив съм, тъй като ми се отдава опция да осъществявам концепциите си и да върна Добруджа там, където го оставих. - Какъв почти ще бъде бюджетът на клуба за новия сезон? - И почти и долу-горе да ме мъчиш, няма да ти кажа (смее се). Цифри няма да загатвам, само че е много невисок. Но аз мисля, че всички дружно ще помогнем на тима. Кметът и общината вършат всичко опция да ни спомагат – най-много финансово, за което им прави чест и им благодаря от сърце. - Смяташ ли, че треньорът Диян Божилов е индивидът, който ще може да върне Добруджа в професионалния футбол и за какво? - Да, той е. Казвам го без никакво съмнение. Божилов има качества, работил е много – и в Б група, и в А група като асистент на Ферарио Спасов в Берое. - Беше сякаш поизчезнал от футболния небосвод през последните години. Какво правеше през това време? - Повече време отделях на фамилията и на децата си, само че в този момент съм още веднъж на футболното поле. Както се споделя, зареден съм с сила! -Кажи освен това за децата си? -Дъщеря ми Славена приключи в Хага, Холандия, и е на 22 години. Синът ми Алекс е във футболния тим на Хартс в Шотландия, той е 17 години и към този момент е с професионален контракт. Надявам се да надмине моите триумфи. Искрено го желая и мисля, че няма да е мъчно да го направи. Играе като вътрешен халф, само че от време на време и централен бранител. Имам и още един наследник – на 11 години, той се споделя Мартин и се ориентира към тениса.   - Да се върнем обратно във времето. Помниш ли първия си формален мач за Добруджа? - Беше в Б група, само че, почтено казано, не помня против кой тим тъкмо играхме тогава. Изиграх четири мача в Б група и след това влязохме в елита. С Галин Иванов още от този момент бяхме дружно. Бяхме съученици и в спортното учебно заведение в Добрич. Милен Петков (на горния ред, вторият от дясно  на ляво) с екипа на Добруджа. До него с огромната коса е Галин Иванов - Как се стигна до прехвърлянето на двама ви в ЦСКА през лятото на 1995 година? - С връзки, по какъв начин. Особено в ЦСКА. Без връзки нищо не става в тоя живот. Чрез родственици. Чрез авторитетни родственици. Все някой би трябвало да те побутне (смее се с глас). Сега съществено - бяхме в младежкия народен тим. Направихме няколко мощни мача и ни харесаха. Отделно към този момент играехме с Добруджа в А група, където бяхме съществени състезатели, въпреки и много млади. В един мач против ЦСКА вкарах хубав гол. Някои споделят, че това попадение помогнало за прехвърлянето ми на „ Армията ”.  Ама надали е по този начин. То и други са вкарвали на ЦСКА, само че не са играли там. Така че... - Вярно ли е, че си бил левскар като дребен? - Да, по този начин е, не го укривам. Аз съм ти го казвал и преди доста години, но си не запомнил (смее се). Баща ми беше левскар и около него се възпламених по „ сините ”. Ама не бях от най-запалените. Аз в никакъв случай не съм крил, че съм бил левскар. Някои го вършат и ги е позор да си признаят, че са били левскари или цесекари. Много са образците, когато някой като дребен е симпатизирал на единия тим, а след това ориста го праща в другия. Стилиян Петров от тях. Но знаеш ли кое е значимото при мен? Един ден осъзнах, че съм сбъркал и че верният избор е ЦСКА. Така че, като дребен може да съм бил от Левски, само че и до през днешния ден сърцето ми е алено – и в същинския, и в преносния смисъл. При престоя ми на „ Армията ” любовта сред мен и почитателите беше взаимна. - С какво ще запомниш престоя си в Борисовата градина? - Само с хубави моменти. Там се научих да се боря за победа във всеки мач. Там станах победител! Веднъж завоювах купата, два пъти Купата на България. Играхме и в Европа. И то сполучливо. Особено през есента на 1998 година, когато поредно елиминирахме Белшина, Молде, Сервет и най-после отпаднахме от Атлетико (Мадрид). - Помниш ли гола си на финала за Купата против Левски през 1997 година, когато спечелихте с 3:1 и постигнахте дубъл? - Е по какъв начин няма да го помня. Той си беше чудноват шедьовър. Кременлиев тогава играеше за Левски. Тръгна да почиства топката, аз го пресирах, тя се удари в гърба ми, направи прелестна парабола и влезе във вратата на Иванков. Това ми беше фантазията - да вкарам подобен гол (смее се). Той и Зидан имаше сходен гол малко преди този момент. Предпази се от топката, почистиха я, тя се удари в тялото му и връхлетя в мрежата. И аз, като го видях Зизу, си крещя: „ Един ден ще изкопирам този гол! ” и се получи – баш против Левски! - А дузпата, с която направи резултата 3:3 на 10 април 1998 година, нея също не си я не запомнил, нали? Феновете на Левски тогава твърдяха, че нарушаване не е имало. - Леле, това е паметен мач! Луд, но доста вманиачен! Шест гола, обрати, атмосфера. Не разясня обаче съдийството (смее се). Нали по този начин обичат да се показват много футболни експерти и този лаф се е трансформирал в факсимиле. Ама забавното е, че като го кажат, след пет секунди почват не да го разясняват съдийството, ами напряко му описват играта! Та като стана въпрос за безконечното дерби – бяха си забавни тогава мачовете сред нас и тях. Няма да не помни и по какъв начин през есента на 1999 година ги бихме с 1:0 след най-бързия гол в огромното дерби. Вкара го Митко Иванов. В края на дуела изпуснах дузпа, ударих греда. Ама не скърбя, тъй като въпреки всичко победихме. - Онзи край с Литекс за Купата на България през 1999 година някои и до през днешния ден го слагат в графата „ съмнителни ”? - Да са живи и здрави! Аз играх, дадох всичко от себе си да победим. И най-после ликувахме след гола на Вальо Станчев. Никой не ни е казвал преди мача, че Купата е наша. Само това мога да кажа. Никой не ни предизвести да не се напъваме и че триумфът ни е в забрадка вързан. - В националния тим си част от отбора на Мондиал’98. Какво тогава не ни доближи, с цел да прескочим групата на международните финали във Франция? - Много неща не ни доближиха. Най-вече точките. Спечелихме единствено една. Основната причина е, че имаше промяна на поколенията. Силното потомство от САЩ’94 беше в залеза си и беше по-трудно, да не кажа невероятно, да се реализира най-малко на половина това, което те сториха на американска земя. - На Евро 2004 в Португалия също си част от състава. Играеш при загубите ни от Дания и Италия. Тогава имахме млад и перспективен отбор, само че за какво се върнахте с три загуби? - За нас беше триумф, че се класирахме на европейското състезание. Да си кажем истината в очите – всички тимове бяха по-добри от нас. Единствено против Италия се държахме равностойно. В първите два мача ни надиграха изрично – както Швеция, по този начин и Дания. Някои споделят, че съдиите ни попречили. Аз не съм склонен. Категорично не съм склонен. Просто такова ни беше равнището, макар че бяхме с Бербатов, Стилян Петров и Мартин Петров. За голямо страдание това е последният огромен конгрес, на който е взел участие националният тим. Вече минаха 13 години от този момент... - През лятото на 1999 година си на два пъти на крачка от огромен трансфер. Защо не мина в Селтик дружно със Стилиян Петров? - Ами не са ме взели, тъй като не са ме желали задоволително мощно и настоятелно. Имало е някакви аргументи, само че това е най-точният отговор, който мога да ти дам – не са ме желали задоволително настоятелно. Мога да измисля, че примерно заплатата не ме е устройвала и съм ги отрязал. Ама за какво да неистина читателите ви. Да, Селтик в началото искаше и Стилиян Петров, и мен. Даже двамата със Стенли пътувахме за Шотландия и пристигнахме в Глазгоу, само че в последна сметка той подписа, а аз – не. Не съм участвал на договарянията сред клубовете. Тогава Емил Данчев представляваше ЦСКА и той най-добре знае цялата истина.    - Само месец и половина по-късно беше близо и до Саутхемптън? - Така е. Даже бях по-близо до Саутхемптън, в сравнение с до Селтик. Ама какво да съм бил по-близо, аз си бях там. Двата клуба се бяха разбрали. Имаха, в случай че не се неистина, подписано някакво съглашение. Аз също договорих изискванията си. И то на 100 %. Отидох дружно с Лъчо Танев в Англия, който движеше прехвърлянето. Минах медицински прегледи, резултатите бяха съвършени. Треньорът ме разведе из базата и стадиона, сподели ми, че ще разчита на мен. Предупреди ме, че Висшата лига е съществено тестване и че ме чакат съществени борби. И в един миг всичко изцяло изненадващо се провали. Нещо се случи в последния миг. Нещо стана. Бях много сюрпризиран, само че какво можеше да направя аз. Сега ще ме питаш дали не скърбя за Селтик и Саутхемптън, още повече, че всичко това стана  в границите на по-малко от два месеца. Нали това ще ме попиташ? (смее се). - Много ясно. - То е доста ясно, но знаеш ли – никак не скърбя! Даже добре, че се провалиха. -Защо? - Ами тъй като по-късно изкарах прелестни години в Гърция. Много си харесвах с АЕК. Играх в Шампионска лига, постигнахме триумфи. И със фамилията ми си прекарах добре в Гърция. Там в 300 дни от година има слънце. А при мен не бяха 300 дни, а 365 дни. Винаги ми беше слънчево в АЕК! - Как се стигна до прехвърлянето ти в гръцкия отбор през януари 2000 година? - Знаеш ли кой ми оказа помощ тогава да мина в АЕК? - Не, почтено казано, не помня. - Ами няма по какъв начин да помниш, тъй като не съм ти казвал нито на теб, нито на други публицисти. Венци Стефанов. -Венци, шефът на Славия?! - Той, същият. За което съм му признателен и до през днешния ден. През януари 2000 година бях с ЦСКА на лагер в Слънчев бряг. И откакто се върнахме, нещата се задействаха. Венци имаше огромни контакти в Гърция. Преди това през есента на 1999 година гърците са ме гледали и онлайн, и на записи. И са ме харесали. Но Венци Стефанов изигра основна роля за прехвърлянето, макар че не беше в управлението на ЦСКА. - Банален въпрос най-после ще ти задам – нещо за край? - Банално ще ти отговоря, само че го върша от сърце – здраве, шанс и триумфи на вашите читатели (смее се). РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ