Милен Петков: Не можем да се сравняваме с никого, вижте окаяните ни стадиони…
Милен Петков е един от водачите на ЦСКА в края на 90-те години, завоюва една шампионска купа и две купи на България. След това дълги години игра в Гърция, като записа 5 сезона за АЕК. В интервала 1995-2004 година изигра 41 мача с националния тим, с който взе участие на Световното състезание през 1998 година във Франция и на Евро 2004 в Португалия.
Ето какво сподели Милен Петков пред екипа на за сегашния народен тим и други настоящи тематики:
-Господин Петков, задава се ново начало за националния тим с нов селекционер и изменен състав. Какво очаквате от отбора?
-Ние последните години много пъти към този момент отчитаме ново начало, само че значимото е не какви са упованията, а дали ще се получи нещо положително с националния тим на България.
-А ще се случи ли? Има ли върху какво да стъпим, с цел да имаме упования?
-Мисля, че не. Няма върху какво да се стъпи. Не мисля, че ще има забележителна смяна.
-Има нови имена в тима, измежду които и много млади футболисти. Това ли е проектът – да се внедряват те, с цел да се подмени най-сетне целия образ на тима?
-Това е концепцията, да се дава път на младите и след няколко години те да бъдат подготвени. Не им ли дадем късмет по какъв начин да бъдат подготвени и докога да ги чакаме?! Истината е, че в този момент може би те в действителност не са изцяло подготвени за националния тим, само че това е пътят и методът, с цел да може след три-четири години най-малко да имат насъбран опит.
-Някои от опитните и като качества, и като години, обаче демонстрират, че нямат изключително значение годините.
-Трябва да се направи сплав сред опитни и млади. Когато един селекционер употребява опитни футболисти, които се показват доста добре в българското състезание и ги вземе в националния тим, а той не съумява да реализира резултати, най-логичното е да смени метода си и да дава късмет и на младите.
-Можем ли да вземем нещо от Швейцария в първия мач? Всички чакат сложен мач, подобен ли ще бъде?
-Всички мачове за националния тим са сложни. За мен значимото е какво ще покажем като игра. Какво значи да вземем?! Хубаво, ще създадем еднакъв 0:0 и какво… Какво ще се промени. Важното е да покажем някаква игра и да заслужим да вземем точката или освен това. Важното е да се опитаме да се надиграваме с съперниците.
-Селекционерът на Швейцария Владимир Петкович седма година е отпред на отбора. В България за този интервал се изредиха шестима селекционери, в това число и Ясен Петров сега. Къде и по кое време ни задминаха швейцарците?
-Спомняте си къде беше тази страна като футбол 90-те години, някъде до 2000 година. И клубовете от локалното им състезание, и националният им тим бяха изцяло посредствени. Сега обаче аз не мисля, че ние можем да се съпоставяме с никого. Само погледнете стадионите ни в какво окаяно положение са. Когато видя български мач по малкия екран и зад една от вратите има паркирани коли, кола за спешна помощ или пожарна, е задоволително да схванеш какви упования да имаме за този мач. Защото нали знаете, че от футбол до мач има огромна разлика. Ние играем мачове, а хората вършат футбол и артикул от този спорт. Ние сме доста надалеч от професионализма.
-Колко мъчно ще му бъде на Ясен Петров?
-Много, тъй като съм сигурен, че е наясно с какво се захваща. Пожелавам му триумф, както и на целия тим. Доста треньори минаха, доста имена като футболисти бяха викани. Няма да му е елементарно да сглоби състав, да не приказваме за първите мачове, за които е имал разполагаем с играчите три-четири дни.
-Споменахте за текучеството на селекционери и футболисти. Минаха доста известни имена отпред на отбора, само че резултатите са едни и същи, т.е. излиза, че треньорите не са главните виновници?
-Така е, когато нямаш материал. При това състояние труно се реализират триумфи.
-Защо изчезна материалът в българския футбол?
-Не знам какво се промени и каква е повода. Мисля, че по мое време повече се тренираше, повече време прекарвахме с топката. Това с изкушенията, които сякаш в този момент пречели на младите, изобщо не го одобрявам като опрощение. Изкушения има на всички места, и в Сърбия, и в другите страни, които ни задминаха от дълго време. Тоест, там това не пречи на младите футболисти. Ние не сме станали футболисти на 20 или на 25 години, а преди този момент, до момента в който сме били деца и юноши. Ето в същото време от развиването на един футболист се крие отговорът на всичко. Аз да вземем за пример съм упражнявал 10 пъти в седмицата – пет дни двуразово, на шестия ден имахме мач и вероятно един ден отмора. Но ние бяхме млади и толкоз ни се тренираше и играеше, че изобщо не ни трябваше отмора. Сега нещата не са по този начин, тренировките са много по-малко.
-Треньори имаме ли?
-Сега треньорите са в пъти по-информирани. Сега един треньор отваря интернет и може да види подготовка на Барселона, Аякс и на който желае. И може да копира, взаимства. Само че треньорите не могат да основат класни футболисти.
-Посочете нещо, което би било потребно за развиване на подрастващия спорт? Много хора вършат съпоставения с предходния строй, само че има неща, които мъчно биха могли да бъдат пренесени в актуалното време и метод на живот…
-Така е, само че да вземем за пример нов тип на спортните учебни заведения съгласно мен биха били потребни. Нали видяхте, че когато те стопираха да съществуват, от година на година, от Олимпиада на Олимпиада, българските триумфи понижиха. И стигнаха до абсолютния най-малко. Аз съм бил в спортно учебно заведение, само че тогава страната доста влагаше в тях. Храната беше безвъзмездна, имахме две подготовки (една през лятото и една през зимата), имахме екипировка за всички възпитаници от цялото учебно заведение, общижитието ни беше гратис. Имаше и ред и дисциплинираност.
-Защо съвсем никой в Европа не желае българските футболисти?
-Защото не демонстрираме качества, по тази причина не продаваме. Защото равнището на българското състезание е доста ниско и никой не го гледа. Нашият шампионат не е притегателна мощ за никого – нито за футболисти, които желаят да дойдат тук, нито за такива, които се мъчим да продадем в чужбина. В последните години даден чужденец, в случай че би трябвало да избира къде да играе, стига до Сърбия, Кипър и Гърция и последната му алтернатива е България. Спомняте си какъв брой футболисти имахме в гръцкия хайлайф, когато аз бях в АЕК. А в Турция? И приказваме за околните страни, а по това време към момента имахме футболисти в мощните европейски шампионати.
Ето какво сподели Милен Петков пред екипа на за сегашния народен тим и други настоящи тематики:
-Господин Петков, задава се ново начало за националния тим с нов селекционер и изменен състав. Какво очаквате от отбора?
-Ние последните години много пъти към този момент отчитаме ново начало, само че значимото е не какви са упованията, а дали ще се получи нещо положително с националния тим на България.
-А ще се случи ли? Има ли върху какво да стъпим, с цел да имаме упования?
-Мисля, че не. Няма върху какво да се стъпи. Не мисля, че ще има забележителна смяна.
-Има нови имена в тима, измежду които и много млади футболисти. Това ли е проектът – да се внедряват те, с цел да се подмени най-сетне целия образ на тима?
-Това е концепцията, да се дава път на младите и след няколко години те да бъдат подготвени. Не им ли дадем късмет по какъв начин да бъдат подготвени и докога да ги чакаме?! Истината е, че в този момент може би те в действителност не са изцяло подготвени за националния тим, само че това е пътят и методът, с цел да може след три-четири години най-малко да имат насъбран опит.
-Някои от опитните и като качества, и като години, обаче демонстрират, че нямат изключително значение годините.
-Трябва да се направи сплав сред опитни и млади. Когато един селекционер употребява опитни футболисти, които се показват доста добре в българското състезание и ги вземе в националния тим, а той не съумява да реализира резултати, най-логичното е да смени метода си и да дава късмет и на младите.
-Можем ли да вземем нещо от Швейцария в първия мач? Всички чакат сложен мач, подобен ли ще бъде?
-Всички мачове за националния тим са сложни. За мен значимото е какво ще покажем като игра. Какво значи да вземем?! Хубаво, ще създадем еднакъв 0:0 и какво… Какво ще се промени. Важното е да покажем някаква игра и да заслужим да вземем точката или освен това. Важното е да се опитаме да се надиграваме с съперниците.
-Селекционерът на Швейцария Владимир Петкович седма година е отпред на отбора. В България за този интервал се изредиха шестима селекционери, в това число и Ясен Петров сега. Къде и по кое време ни задминаха швейцарците?
-Спомняте си къде беше тази страна като футбол 90-те години, някъде до 2000 година. И клубовете от локалното им състезание, и националният им тим бяха изцяло посредствени. Сега обаче аз не мисля, че ние можем да се съпоставяме с никого. Само погледнете стадионите ни в какво окаяно положение са. Когато видя български мач по малкия екран и зад една от вратите има паркирани коли, кола за спешна помощ или пожарна, е задоволително да схванеш какви упования да имаме за този мач. Защото нали знаете, че от футбол до мач има огромна разлика. Ние играем мачове, а хората вършат футбол и артикул от този спорт. Ние сме доста надалеч от професионализма.
-Колко мъчно ще му бъде на Ясен Петров?
-Много, тъй като съм сигурен, че е наясно с какво се захваща. Пожелавам му триумф, както и на целия тим. Доста треньори минаха, доста имена като футболисти бяха викани. Няма да му е елементарно да сглоби състав, да не приказваме за първите мачове, за които е имал разполагаем с играчите три-четири дни.
-Споменахте за текучеството на селекционери и футболисти. Минаха доста известни имена отпред на отбора, само че резултатите са едни и същи, т.е. излиза, че треньорите не са главните виновници?
-Така е, когато нямаш материал. При това състояние труно се реализират триумфи.
-Защо изчезна материалът в българския футбол?
-Не знам какво се промени и каква е повода. Мисля, че по мое време повече се тренираше, повече време прекарвахме с топката. Това с изкушенията, които сякаш в този момент пречели на младите, изобщо не го одобрявам като опрощение. Изкушения има на всички места, и в Сърбия, и в другите страни, които ни задминаха от дълго време. Тоест, там това не пречи на младите футболисти. Ние не сме станали футболисти на 20 или на 25 години, а преди този момент, до момента в който сме били деца и юноши. Ето в същото време от развиването на един футболист се крие отговорът на всичко. Аз да вземем за пример съм упражнявал 10 пъти в седмицата – пет дни двуразово, на шестия ден имахме мач и вероятно един ден отмора. Но ние бяхме млади и толкоз ни се тренираше и играеше, че изобщо не ни трябваше отмора. Сега нещата не са по този начин, тренировките са много по-малко.
-Треньори имаме ли?
-Сега треньорите са в пъти по-информирани. Сега един треньор отваря интернет и може да види подготовка на Барселона, Аякс и на който желае. И може да копира, взаимства. Само че треньорите не могат да основат класни футболисти.
-Посочете нещо, което би било потребно за развиване на подрастващия спорт? Много хора вършат съпоставения с предходния строй, само че има неща, които мъчно биха могли да бъдат пренесени в актуалното време и метод на живот…
-Така е, само че да вземем за пример нов тип на спортните учебни заведения съгласно мен биха били потребни. Нали видяхте, че когато те стопираха да съществуват, от година на година, от Олимпиада на Олимпиада, българските триумфи понижиха. И стигнаха до абсолютния най-малко. Аз съм бил в спортно учебно заведение, само че тогава страната доста влагаше в тях. Храната беше безвъзмездна, имахме две подготовки (една през лятото и една през зимата), имахме екипировка за всички възпитаници от цялото учебно заведение, общижитието ни беше гратис. Имаше и ред и дисциплинираност.
-Защо съвсем никой в Европа не желае българските футболисти?
-Защото не демонстрираме качества, по тази причина не продаваме. Защото равнището на българското състезание е доста ниско и никой не го гледа. Нашият шампионат не е притегателна мощ за никого – нито за футболисти, които желаят да дойдат тук, нито за такива, които се мъчим да продадем в чужбина. В последните години даден чужденец, в случай че би трябвало да избира къде да играе, стига до Сърбия, Кипър и Гърция и последната му алтернатива е България. Спомняте си какъв брой футболисти имахме в гръцкия хайлайф, когато аз бях в АЕК. А в Турция? И приказваме за околните страни, а по това време към момента имахме футболисти в мощните европейски шампионати.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ