Мила дама от Варна сподели за Varna24.bg в увлекателен художествен

Мила дама от Варна показа за Varna24.bg в занимателен живописен жанр и с възприятие за комизъм за невероятното си прекарване в края на предходната седмица, когато се оказва в трагикомична обстановка, почтена за кино сюжет и за благополучие с щастлива развръзка.

Медията ни разгласява описа й без редакторска интервенция:

" От раницата ми се разнасяше мирис на прясно изпечено пилешко бутче и роле от свински джолан, закупено от близкия хипермаркет в центъра на Варна. Мисълта да направя следобедна закуска на сенчеста скамейка в градинката на театъра беше изкусителна и настойчива. Подчиних и се. Докато се любувах на печеното роле, край мен мина дългокрака дама с куче. Не след дълго се озовах в компанията на същото куче, което ме гледаше с очакване да споделя ароматното парче месо с него. Така и направих. И от този момент се оказах с нов другар, който добродушно полегна под пейката ми.

Хубавата дама изясни, че кучето е гладно и би трябвало да му купи храна от близкия зоомагазин. Помоли да го вардя и ме увери, че се връща след две минути. Казах й, че се опасявам от кучета, имам алергия и бързам, само че преди да завърша възражението си, тя към този момент се отдалечаваше от мен и кучето с красивите си дълги крайници. Зачаках...

След петата минута ме загложди една странна мисъл: " Имам си куче, а то си има нов собственик ". Реших, че ще изчакам 20 минути и по-късно ще приема този нов статут за вероятен. След 30-тата минута бях наясно, че на челото ми е изписано " благонадежден добряк " и е време да диря излаз. Възможност да отглеждам куче не съществува, тъй че потеглих да проучвам други благоприятни условия.

Позвъних на другарка и я помолих за логически съвет, защото в този момент мисълта ми се луташе комплицирано от страстите. Както и се досещах ме насочиха към тел. 112, откъдето да ме измъкнат от това " бедствено-аварийно " състояние. Три пъти звъннах на избавителният номер 112 без резултат. От там не можеха да вземат съответно решение накъде да ме насочат.

При последното ми прозвъняване пробвах да докача тънката струна на женската взаимност и майчинското възприятие с молба да ме свържат със зоополиция и дружно да спасим едно изгубено " дете ", оставено по най-нехуманен и безконтролен метод на произвола на инцидентни грижи, в тази ситуация моите.

Новината, тиражирана от чичо Google, че 112 работи със зоополиция, се оказа подправена. След пояснение, че не мога да изоставя новия си другар на улицата, последната операторка прояви състрадание и ми даде телефонния номер на приюта за безстопанствени кучета в Каменар. Свързах се с приюта, наближаваше 17 часа, от там общително ме осведомиха, че нямат свободни коли, които да изпратят и попитаха дали мога да заведа кучето при тях. Стана ясно, че ще го кастрират и ще го пуснат на улицата.

Не одобрих тази орис за моя нов приближен другар и отхвърлих ангажименти с тях. През това време край пейката минаха двама млади мъже, към които се обърнах с молба за съвет. И те ме насочиха към кучкарник в Девня на организация, която се грижела чудно за кучетата и след изявление им намирала нови притежатели. Така и не съумях да се свържа.

Сетих се, че наоколо има районно управление (на МВР) на Министерство на вътрешните работи и взех решение да потърся опора в законността, както си припомням, че са ме учили и възпитавали. Оказа се обаче, че постройката, в която помня, че се обитаваше ръководството, е в ремонт и такова там към този момент няма.

Моят нов другар хареса тротоара, на който се бях открила, до момента в който взема умно решение по какъв начин да работя от тук нататък, преди да падна духом, и прояви характер – легна и отхвърли да ме последва.
Домашният любим, изоставен на произвола на съдбатаВ този миг се появи идващият " избавител ", също притежател на куче, който ми даде адрес на най-близкият ветеринарен кабинет, с цел да проверим има ли кучето чип, а посредством чипа да открием кой е неговия притежател. Ветеринарният лекар се намираше в дребна уличка зад театъра и аз пробвах да потегля натам. Но приятелят ми лежеше мързеливо на тротоара и не помръдна. Наложи се да извадя от раничката си и второто ароматно парче месо, планувано за вечерята ми.

След като споделих ароматното пилешко бутче, очичките на кучето светнаха, вгледаха се в мен по различен метод, то се подвигна и ме последва покорно. Междувременно се обадих и на мой непосредствен родственик, който същински е угрижен за ориста на всеки четириног другар. Той даде обещание, че ще пристигна да вземе с колата мен и кучето и ще търсим дружно решение на казуса.

В момента, в който разговарях с него, към мен се приближи приветлив господин и ме запита: " Какво прави при вас това куче? " Отговорих, че и аз не знам, само че от два часа диря отговор на този въпрос.

В този миг чух най-сладката вест: " Това куче е на моя позната ". Обясних му обстановката, и че с кучето, което ми беше поверено за две минути, си вършим компания часове. Уверих се, че познава добре кучето и собственичката, след изложение и информация за двете, бях сигурна, че Господ ми е пратил избавител и с пърхащо от наслада сърце му връчих моя поддръжник.

Помислих си: " Неочакван и благополучен завършек на една непредвидена и занимателна история, всички са щастливи, довечера ще дремя умерено. Но ще сядам на сенчести пейки с нараснало внимание ".

За това по какъв начин ще спи дългокраката дама, зарязала безконтролно едно живо създание на инцидентен и чужд човек, не желая да мисля. Това е тематика на различен коментар и сюжет за различен размисъл ".