Авакум Захов и Емил Боев с тавана на пенсиите, останалите българи – в мазето
Михаил Вешим,
Писал съм го и различен път: от всички държавни органи (министерства, организации, комисии и т.н.) единственият, който си прави работата, е Комисията по досиетата. Неслучайно всички държавни управления (редовни и служебни), които идват на власт, є подвигат мерника да я закрият – не им изнася нейната активност и разкритията, които прави. Но на Комисията все някак є се разминава и тя продължава да рови архивите на социалистическата Държавна сигурност и да вади оттова обстоятелства и документи от предишното, които могат да обяснят и протичащото се през днешния ден.
Най-новият алманах (55-ти поред), публикуван от Комисията по досиетата, съдържа документи на Държавна сигурност за „ дейни и остри мероприятия” в годините от 1944-1991.
Зачете ли се човек в тия отчети, докладни мемоари, тезиси и заповеди на висши офицери на социалистическата ни Държавна сигурност, схваща, че тази работа въобще не е българска. И не е работила за българските национални ползи. По своята активност тя е руска, работила е в цялостен синхрон с Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и във външното разузнаване е изпълнявала категорично нарежданията на руските приятели.
Така че нашите „ разузнавачи”, възпявани в романите на Андрей Гуляшки и Богомил Райнов, са били послушни пионки на руските служби. И когато през днешния ден тези наши „ бойци на тихия фронт” стартират да се тупат в гърдите по какъв начин са защитавали „ родината”, не им вярвайте нито на една дума – те са обучавани не да приказват истини, а да организират „ дейни мероприятия”.
В документите от сборника излиза наяве какво офицерите от Държавна сигурност са наричали „ активни” и какво – „ остри” мероприятия… „ Остро” е
убийството на писателя Георги Марков
или отвличането на емигранта Борис Арсов. „ Активни” мероприятия са лъжите, дезинформациите и слуховете, които се популяризират в чужбина, с цел да ерозират от вътрешната страна капитализма.
Наскоро научих един характерен образец за „ активно” мероприятие. Научих го от “разузнавач” (чието име ще спестя), някогашен шеф на някакво Главно на Държавна сигурност. И непрекъснат член на кръга „ Монтерей”, който до смъртта на военачалник Любен Гоцев всяка седмица организираше постоянни сбирки в едноименния ресторант.
Сега, в другарска компания на кафе, „ боецът от тихия фронт” разсекрети следния случай, който демонстрира по какъв начин са работили нашите служби.
– През 80-те имаше един чиновник на британското посолство – взе да споделя той, – който беше неприкрит антикомунист. (Сякаш, че в британското посолство би трябвало да работят комунисти! – Б.а.). Той беше и антисъветчик, клеветеше в сведенията си България, Съветския съюз и социализма. Решихме да го отстраним. В един швейцарски вестник, на който плащахме известни суми, пуснахме една „ информация”, че въпросният чиновник е гей. За една седмица англичаните си го отзоваха в Лондон.
„ Разузнавачът” се усмихна, очевидно удовлетворен от добре извършеното „ активно” мероприятие.
– Той гей ли беше? – попитах.
– Не – подвигна плещи „ мероприятчикът”. – Ама по този начин бе най-лесно да го отстраним. Англичаните тогава не допускаха „ обратни” в дипломацията си.
Какво разбрах от този случай: че нашите служби, дружно със руските, са плащали „ хонорари” на западни публицисти и медии. Чрез тях са провеждали „ мероприятията” си.
Променило ли се е нещо през днешния ден в работата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР)?
Променило се е. Името. Не е към този момент Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а ФСБ. Но методите са същите. Купуването на политици, на медии и публицисти продължава и в този момент, в днешната „ хибридна война”. Имаме задоволително мотиви да мислим, че
„ хонорарите”, с които Москва си купува въздействие в България, надалеч не са в копейки
Въпреки националния прякор на главния адресат.
Но наблюдават ли за това нашите специфични служби? Къде са те? Реформирани ли са, европейски ли са или не престават да работят по напътствията, давани им от съветските приятели през предишния век?
Партия „ Демократична България” неотдавна подвигна „ червени флагове” и сложи претенции пред останалите три партии от ръководещата коалиция за спиране на съветското въздействие у нас. Включително и в специфичните служби.
Никой не им обърна внимание на флаговете – нито другите партии от обединението, нито президентът, който би трябвало да управлява службите.
Флагове може да се развяват всевъзможни, демократите могат да си лаят, а хибридната война си тече.
Междувременно ръководещата коалиция взе решение за повдигане на тавана на пенсиите – от 1 юли таванът ще стане 2000 лв..
Знаете ли кои пенсионери у нас са на „ тавана”? Най-много са военните, полицаите и някогашните чиновници на Държавна сигурност.
Авакум Захов и Емил Боев, които организираха „ активните” и „ острите” мероприятия, дружно със руските приятели от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), към този момент ще взимат по 2000 лв., с цел да ни изясняват по какъв начин са се жертвали за родината.
Нека им е зле!
Писал съм го и различен път: от всички държавни органи (министерства, организации, комисии и т.н.) единственият, който си прави работата, е Комисията по досиетата. Неслучайно всички държавни управления (редовни и служебни), които идват на власт, є подвигат мерника да я закрият – не им изнася нейната активност и разкритията, които прави. Но на Комисията все някак є се разминава и тя продължава да рови архивите на социалистическата Държавна сигурност и да вади оттова обстоятелства и документи от предишното, които могат да обяснят и протичащото се през днешния ден.
Най-новият алманах (55-ти поред), публикуван от Комисията по досиетата, съдържа документи на Държавна сигурност за „ дейни и остри мероприятия” в годините от 1944-1991.
Зачете ли се човек в тия отчети, докладни мемоари, тезиси и заповеди на висши офицери на социалистическата ни Държавна сигурност, схваща, че тази работа въобще не е българска. И не е работила за българските национални ползи. По своята активност тя е руска, работила е в цялостен синхрон с Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и във външното разузнаване е изпълнявала категорично нарежданията на руските приятели.
Така че нашите „ разузнавачи”, възпявани в романите на Андрей Гуляшки и Богомил Райнов, са били послушни пионки на руските служби. И когато през днешния ден тези наши „ бойци на тихия фронт” стартират да се тупат в гърдите по какъв начин са защитавали „ родината”, не им вярвайте нито на една дума – те са обучавани не да приказват истини, а да организират „ дейни мероприятия”.
В документите от сборника излиза наяве какво офицерите от Държавна сигурност са наричали „ активни” и какво – „ остри” мероприятия… „ Остро” е
убийството на писателя Георги Марков
или отвличането на емигранта Борис Арсов. „ Активни” мероприятия са лъжите, дезинформациите и слуховете, които се популяризират в чужбина, с цел да ерозират от вътрешната страна капитализма.
Наскоро научих един характерен образец за „ активно” мероприятие. Научих го от “разузнавач” (чието име ще спестя), някогашен шеф на някакво Главно на Държавна сигурност. И непрекъснат член на кръга „ Монтерей”, който до смъртта на военачалник Любен Гоцев всяка седмица организираше постоянни сбирки в едноименния ресторант.
Сега, в другарска компания на кафе, „ боецът от тихия фронт” разсекрети следния случай, който демонстрира по какъв начин са работили нашите служби.
– През 80-те имаше един чиновник на британското посолство – взе да споделя той, – който беше неприкрит антикомунист. (Сякаш, че в британското посолство би трябвало да работят комунисти! – Б.а.). Той беше и антисъветчик, клеветеше в сведенията си България, Съветския съюз и социализма. Решихме да го отстраним. В един швейцарски вестник, на който плащахме известни суми, пуснахме една „ информация”, че въпросният чиновник е гей. За една седмица англичаните си го отзоваха в Лондон.
„ Разузнавачът” се усмихна, очевидно удовлетворен от добре извършеното „ активно” мероприятие.
– Той гей ли беше? – попитах.
– Не – подвигна плещи „ мероприятчикът”. – Ама по този начин бе най-лесно да го отстраним. Англичаните тогава не допускаха „ обратни” в дипломацията си.
Какво разбрах от този случай: че нашите служби, дружно със руските, са плащали „ хонорари” на западни публицисти и медии. Чрез тях са провеждали „ мероприятията” си.
Променило ли се е нещо през днешния ден в работата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР)?
Променило се е. Името. Не е към този момент Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а ФСБ. Но методите са същите. Купуването на политици, на медии и публицисти продължава и в този момент, в днешната „ хибридна война”. Имаме задоволително мотиви да мислим, че
„ хонорарите”, с които Москва си купува въздействие в България, надалеч не са в копейки
Въпреки националния прякор на главния адресат.
Но наблюдават ли за това нашите специфични служби? Къде са те? Реформирани ли са, европейски ли са или не престават да работят по напътствията, давани им от съветските приятели през предишния век?
Партия „ Демократична България” неотдавна подвигна „ червени флагове” и сложи претенции пред останалите три партии от ръководещата коалиция за спиране на съветското въздействие у нас. Включително и в специфичните служби.
Никой не им обърна внимание на флаговете – нито другите партии от обединението, нито президентът, който би трябвало да управлява службите.
Флагове може да се развяват всевъзможни, демократите могат да си лаят, а хибридната война си тече.
Междувременно ръководещата коалиция взе решение за повдигане на тавана на пенсиите – от 1 юли таванът ще стане 2000 лв..
Знаете ли кои пенсионери у нас са на „ тавана”? Най-много са военните, полицаите и някогашните чиновници на Държавна сигурност.
Авакум Захов и Емил Боев, които организираха „ активните” и „ острите” мероприятия, дружно със руските приятели от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), към този момент ще взимат по 2000 лв., с цел да ни изясняват по какъв начин са се жертвали за родината.
Нека им е зле!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ