Кости и мощи, митове и легени
Михаил Вешим,
Какво ли не сме виждали: преди години чудодейна икона се донесе в „ Александър Невски”, народът се юрна да й се кланя за излекуване, седнал съм с часове на опашка, а един жълт вестник пусна иконата на цяла страница – на който не му се чака по опашките, да си купи броя, „ светинята” работила изцелително и от вестникарската хартия…
Помним също по какъв начин великият и /приближен на всяко управление/ историк Божидар Димитров всяко лято, тъкмо в разгара на сезона, намираше в родния си Созопол сензационна находка, с цел да възбудиш медийния интерес. Ту ще изкопае скелет на продажница от преди Новата епоха, ту ще откри край Царския плаж остатъци от Ноевия ковчег. А една година на остров Св. Иван се откриха дори мощи на светец – фаланги от човешки пръст, само че не междинен. Божидар Димитров /и без пръстови отпечатъци/ дефинира безпогрешно, че костиците принадлежат на Йоан Кръстител. И провокира всеобщ интерес – народът се юрна към Созополската черква, където бяха изложени светите мощи, да се кръсти и да се лекува с тяхната чудодейна сила… Сега, в навечерието на 24 май,
и без Божидар Димитров се случи знамение
мощи на Светите братя Кирил и Методий, които се съхраняват в един от Атонските манастири, бяха донесени за поклонение в София. Новината за „ чудото” ме свари в студио на Националното радио, където гостувах с двамата учени от института по Кирилометодиевистика при Българска академия на науките. И двамата учени се подсмихнаха иронично на новината за мощите на Светите братя, само че се задоволиха единствено с малко конкретизиране, че останките на Св.Кирил Философ са изчезнали преди 10 века от църквата „ Сан Клементе” в Рим /при разрушаването є/, а гробът на Св. Методий е незнаен. Но това не пречи единствено в днешна Словакия на седем места по черквите да има реликварии с мощи на Светите братя… Изводите оставиха на мен, а аз оставям на вас.
И тъй като съм човек от 21 век, няма да се наредя като хилядите столичани пред черквата „ Св Неделя”, че да се кланям на някаква кутия, въпреки и богато украсена, с цел да се заредя с духовна мощност. Защото имам вяра, че делото на Светите братя е в духовността, която ни завещаха, а не в техните кости. Но кой както желае да го схваща. И кой, на какво желае, да се кланя – нали живеем в свободна страна. По-интересно е какво правеха на религиозната гала първите ни държавници – президент и вицепрезидент? Ясно е какво: споделяха всеобщата еуфория, с цел да натрупат популистични точки. Те това го умеят.
А президентът даже благодари на православната ни черква
че съумяла да уреди мощите на Светите братя да излязат за първи път в православна страна – и то тъкмо у нас. Не го сподели, само че се подразбра, че можеше Северна Македония да ни изпревари в съревнованието и преди нас да посрещне кутията с реликвите. Е, в този момент сме с едни гърди пред македонците… В същия ден на всенародна еуфория по малкия екран един млад политик от Продължаваме Промяната, на име Венко Сабрутев, разгласи, че водим договаряния със Северна Македония да ни съобщи костите на цар Самуил.
Приказва бедният – лаф да става. А става гаф! Защото костите на цар Самуил се пазят в Солун, а България и Македония от години са в състезание коя от двете страни ще си ги върне… Сякаш че която изпревари, дружно с костите, ще си обезпечи и притежанието на царя… Докато човечеството се стяга да се заселва на Луната и Марс, ние тук, на Балканите, се занимаваме с мощи и тленни остатъци, с легенди и митове. Даже не митове, а легени…с гола, светена вода.
Какво ли не сме виждали: преди години чудодейна икона се донесе в „ Александър Невски”, народът се юрна да й се кланя за излекуване, седнал съм с часове на опашка, а един жълт вестник пусна иконата на цяла страница – на който не му се чака по опашките, да си купи броя, „ светинята” работила изцелително и от вестникарската хартия…
Помним също по какъв начин великият и /приближен на всяко управление/ историк Божидар Димитров всяко лято, тъкмо в разгара на сезона, намираше в родния си Созопол сензационна находка, с цел да възбудиш медийния интерес. Ту ще изкопае скелет на продажница от преди Новата епоха, ту ще откри край Царския плаж остатъци от Ноевия ковчег. А една година на остров Св. Иван се откриха дори мощи на светец – фаланги от човешки пръст, само че не междинен. Божидар Димитров /и без пръстови отпечатъци/ дефинира безпогрешно, че костиците принадлежат на Йоан Кръстител. И провокира всеобщ интерес – народът се юрна към Созополската черква, където бяха изложени светите мощи, да се кръсти и да се лекува с тяхната чудодейна сила… Сега, в навечерието на 24 май,
и без Божидар Димитров се случи знамение
мощи на Светите братя Кирил и Методий, които се съхраняват в един от Атонските манастири, бяха донесени за поклонение в София. Новината за „ чудото” ме свари в студио на Националното радио, където гостувах с двамата учени от института по Кирилометодиевистика при Българска академия на науките. И двамата учени се подсмихнаха иронично на новината за мощите на Светите братя, само че се задоволиха единствено с малко конкретизиране, че останките на Св.Кирил Философ са изчезнали преди 10 века от църквата „ Сан Клементе” в Рим /при разрушаването є/, а гробът на Св. Методий е незнаен. Но това не пречи единствено в днешна Словакия на седем места по черквите да има реликварии с мощи на Светите братя… Изводите оставиха на мен, а аз оставям на вас.
И тъй като съм човек от 21 век, няма да се наредя като хилядите столичани пред черквата „ Св Неделя”, че да се кланям на някаква кутия, въпреки и богато украсена, с цел да се заредя с духовна мощност. Защото имам вяра, че делото на Светите братя е в духовността, която ни завещаха, а не в техните кости. Но кой както желае да го схваща. И кой, на какво желае, да се кланя – нали живеем в свободна страна. По-интересно е какво правеха на религиозната гала първите ни държавници – президент и вицепрезидент? Ясно е какво: споделяха всеобщата еуфория, с цел да натрупат популистични точки. Те това го умеят.
А президентът даже благодари на православната ни черква
че съумяла да уреди мощите на Светите братя да излязат за първи път в православна страна – и то тъкмо у нас. Не го сподели, само че се подразбра, че можеше Северна Македония да ни изпревари в съревнованието и преди нас да посрещне кутията с реликвите. Е, в този момент сме с едни гърди пред македонците… В същия ден на всенародна еуфория по малкия екран един млад политик от Продължаваме Промяната, на име Венко Сабрутев, разгласи, че водим договаряния със Северна Македония да ни съобщи костите на цар Самуил.
Приказва бедният – лаф да става. А става гаф! Защото костите на цар Самуил се пазят в Солун, а България и Македония от години са в състезание коя от двете страни ще си ги върне… Сякаш че която изпревари, дружно с костите, ще си обезпечи и притежанието на царя… Докато човечеството се стяга да се заселва на Луната и Марс, ние тук, на Балканите, се занимаваме с мощи и тленни остатъци, с легенди и митове. Даже не митове, а легени…с гола, светена вода.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ