Черният лебед Курск?
Михаил Найденов, специалист по национална сигурност
Операцията в Курск е извънредно неочакван и сполучлив ход от страна на Украйна, с капацитет да форсира края на Владимир Путин като държавен началник. От 24 февруари 2022 година до момента дефинитивно рухна митът за непобедимата съветска войска. Развитието на бойните дейности през последните 900 дни сподели, че съветската войска не може да реализира победа и, затова, тя не е в положение да обезпечи на Кремъл опция за реализирането на поставените стратегически цели. Така съветските въоръжени сили се оказаха
неспособен инструмент
да дадат на висшия си командир, а точно президента Владимир Путин, опция да реализира политическите си цели. Съвсем разумно, невъзможността на съветските въоръжени сили до момента да реализират военна победа трансформира и президента Путин в некадърен началник, който не съумява да реализира задачите си във войната. А за тази война Русия заплаща и ще продължава да заплаща голяма цена освен в стопански, търговски, обществен, дипломатически, само че най-много и в демографски проект. Към всичко това интервенцията в Курск прибавя и ново измерение, с възходящ извънредно отрицателен резултат за съветския президент. Руската войска към този момент демонстрира, че е неспособна освен да победи в завоевателна война, само че и
да пази територията на личната си страна
Следователно, с изключение на некадърен да завоюва войната, Путин към този момент е несръчен и да я пази.
Оттук рухна и още един мит, а точно че кремълският деспот и военнопрестъпник може да опази личната си страна. Това към този момент няма да му бъде простено. Колкото повече съветската войска губи в Курск и колкото по-дълго Украйна съумява да напредва в съветска територия и да удържа завзетите позиции там, толкоз повече ще се ускорява усещането за неспособността на висшия главнощомандващ да опази територията на личната си страна. Това е непростимо за която й да било уважаваща себе си империя. Още по-малко такова нещо се прости на нейния началник. Оттук Путин върви към дефинитивна делегитимация като работоспособен водач. Тук към този момент не става въпрос единствено за следващия съветски боен крах и за ново оскърбление за Москва в другояче провалената за нея война. Тук към този момент може да се приказва за некадърност на агресора да отбрани и опази териториалната целокупност на личната си страна. Затова всеки сантиметър напред на украинската войска на съветска територия значи приближаването на края на властта на все по-делегитимирания Путин.
Ето за какво, в този подтекст, най-логичното развиване е
пуч срещу Путин
Смяната на диктатора сигурно няма да промени характера на властта, като на негово място ще бъде назначен нов. Въпросът е обаче дали след подобен трус съветската страна ще може да остане цяла? С други думи, може ли промяната на Путин с нов автократ да избави Руската федерация от разпад? Подобно състояние е извънредно комфортен мотив да стартира дълъг и изпълнен с борби развой на преразпределение на въздействието, властта и оттова на ресурсите на отслабената страна сред кремълската клептократична олигархия. Путин може и да се проваля, само че хората към него желаят да оцелеят и да запазят и умножат въздействието си. Всеки от тях се бори преди всичко да има бъдеще. Предвид всичко това, интервенцията на въоръжените сили на Украйна в Курск има капацитета да отключи дезинтеграционните процеси в Руската федерация и по тази метод тя може да се окаже събитие от вид " черен лебед " - извънредно мъчно прогнозируемо, ненадейно, само че притежаващо голям капацитет за внасяне на промени в другояче относително предвидима система. Всичко това зависи от развиването на интервенцията на украинските въоръжени сили на място и от способността им да слагат още
стратегически алтернативи пред съперника,
като по този метод разконцентрират и устойчиво и поетапно изчерпват ресурсите му за водене на война. Към момента стратегическата самодейност е на Украйна, като преимуществото може да премине трайно на нейна страна. За задачата обаче точно през днешния ден, повече от всеки път, поддръжката за Украйна с въоръжение, техника и муниции освен би трябвало да продължи, само че тя следва да бъде засилена и ускорена. Защото единствено довеждането на Русия до трайна некадърност да води нападателни войни и да организира хибридна подривна активност може да донесе мир и сигурност в Черно море, Европа и света.
Операцията в Курск е извънредно неочакван и сполучлив ход от страна на Украйна, с капацитет да форсира края на Владимир Путин като държавен началник. От 24 февруари 2022 година до момента дефинитивно рухна митът за непобедимата съветска войска. Развитието на бойните дейности през последните 900 дни сподели, че съветската войска не може да реализира победа и, затова, тя не е в положение да обезпечи на Кремъл опция за реализирането на поставените стратегически цели. Така съветските въоръжени сили се оказаха
неспособен инструмент
да дадат на висшия си командир, а точно президента Владимир Путин, опция да реализира политическите си цели. Съвсем разумно, невъзможността на съветските въоръжени сили до момента да реализират военна победа трансформира и президента Путин в некадърен началник, който не съумява да реализира задачите си във войната. А за тази война Русия заплаща и ще продължава да заплаща голяма цена освен в стопански, търговски, обществен, дипломатически, само че най-много и в демографски проект. Към всичко това интервенцията в Курск прибавя и ново измерение, с възходящ извънредно отрицателен резултат за съветския президент. Руската войска към този момент демонстрира, че е неспособна освен да победи в завоевателна война, само че и
да пази територията на личната си страна
Следователно, с изключение на некадърен да завоюва войната, Путин към този момент е несръчен и да я пази.
Оттук рухна и още един мит, а точно че кремълският деспот и военнопрестъпник може да опази личната си страна. Това към този момент няма да му бъде простено. Колкото повече съветската войска губи в Курск и колкото по-дълго Украйна съумява да напредва в съветска територия и да удържа завзетите позиции там, толкоз повече ще се ускорява усещането за неспособността на висшия главнощомандващ да опази територията на личната си страна. Това е непростимо за която й да било уважаваща себе си империя. Още по-малко такова нещо се прости на нейния началник. Оттук Путин върви към дефинитивна делегитимация като работоспособен водач. Тук към този момент не става въпрос единствено за следващия съветски боен крах и за ново оскърбление за Москва в другояче провалената за нея война. Тук към този момент може да се приказва за некадърност на агресора да отбрани и опази териториалната целокупност на личната си страна. Затова всеки сантиметър напред на украинската войска на съветска територия значи приближаването на края на властта на все по-делегитимирания Путин.
Ето за какво, в този подтекст, най-логичното развиване е
пуч срещу Путин
Смяната на диктатора сигурно няма да промени характера на властта, като на негово място ще бъде назначен нов. Въпросът е обаче дали след подобен трус съветската страна ще може да остане цяла? С други думи, може ли промяната на Путин с нов автократ да избави Руската федерация от разпад? Подобно състояние е извънредно комфортен мотив да стартира дълъг и изпълнен с борби развой на преразпределение на въздействието, властта и оттова на ресурсите на отслабената страна сред кремълската клептократична олигархия. Путин може и да се проваля, само че хората към него желаят да оцелеят и да запазят и умножат въздействието си. Всеки от тях се бори преди всичко да има бъдеще. Предвид всичко това, интервенцията на въоръжените сили на Украйна в Курск има капацитета да отключи дезинтеграционните процеси в Руската федерация и по тази метод тя може да се окаже събитие от вид " черен лебед " - извънредно мъчно прогнозируемо, ненадейно, само че притежаващо голям капацитет за внасяне на промени в другояче относително предвидима система. Всичко това зависи от развиването на интервенцията на украинските въоръжени сили на място и от способността им да слагат още
стратегически алтернативи пред съперника,
като по този метод разконцентрират и устойчиво и поетапно изчерпват ресурсите му за водене на война. Към момента стратегическата самодейност е на Украйна, като преимуществото може да премине трайно на нейна страна. За задачата обаче точно през днешния ден, повече от всеки път, поддръжката за Украйна с въоръжение, техника и муниции освен би трябвало да продължи, само че тя следва да бъде засилена и ускорена. Защото единствено довеждането на Русия до трайна некадърност да води нападателни войни и да организира хибридна подривна активност може да донесе мир и сигурност в Черно море, Европа и света.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ