Михаил Кръстев, икономически изследовател към Съвета по икономически и публични

Михаил Кръстев, стопански откривател към Съвета по стопански и обществени политики

Европа изрично е едно полесражение на великите сили сега. Европа и в частност Украйна е поле освен на стандартната война, само че и на икономическата такава. Първо, би трябвало да посочим, че въпреки всичко здравият разсъдък към момента надвива в европейските страни. Връзката с Русия във връзка с енергийните запаси не е прекратена изцяло. Парадоксът е, че Русия не е губеща от обстановката сега във връзка с понижените доставки на газ. Няма нищо по-добро за един производител от това да доставя по-малко, само че на по-висока цена. Така че не трябва да мислим за Русия като за губеща и какъв брой тя е обречена, както ни убеждават доста анализатори. Трябва да мислим за губещия Европейски Съюз.

Икономическата политика на кабинета „ Петков " изрично беше незряла. България пропусна шанса да финансира своята фискална и финансова политика посредством издаване на нов дълг при преференциални условия при започване на предходната година. Щетата за българската хазна е доста сериозна. Тя е от порядъка на стотици милиони, защото България се финансира в този момент при доста по-лоши условия. И в действителност България към този момент не съумява да се финансира даже и при тези по-неизгодни условия. Това заплашва финансовата непоклатимост оттук насетне.

България приема зърнена продукция от Украйна, несъобразена с условията на Европейски Съюз, без документи, с пестициди, непозволени в Европейски Съюз, до момента в който българската продукция залежава и българските производители страдат.

Криптовалутите не се употребяват като световно средство за финансиране на тероризъм, тъй като са най-прозрачното средство, което би могло да бъде употребено като финансов актив за прекачване на стойност. Всяка една транзакция от първата в системата на биткойн до последната, осъществена в тази една секунда, в която си приказваме, е видна, тя може да бъде проследена.

- Има ли българинът учредения за страхове от приемането на еврото? Губим ли суверенитет, какъвто е аргументът на доста обществено говорещи хора?

Трябва да дефинираме какво значи суверенитет и какво е нашето предпочитание да реализираме подобен суверенитет. Паричната система на България оперира в паричен съвет, в така наречен валутен ръб. Това е решение, което е взето още в края на предишния век. И повода за него е, че България не съумява да реализира своята независима парична политика по метод, по който би могла да просперира и да не изпада в тежка финансова рецесия. Това е повода България да се откаже от своя паричен суверенитет. В момента българският лев съставлява с изключение на национална валута и едни разписки против евро, защото той е вързан към цената на еврото и към политиките, които Европейската централна банка реализира. Така че би трябвало да решим дали суверенитет значи, че желаеме да си върнем контрола над паричната политика, дали желаеме да реализираме независима парична политика. Ако е по този начин, то би трябвало да се появи политическа фигура и надлежно организация, която да каже, че България би трябвало не просто да не приема еврото, а би трябвало да стартира да реализира тази независима парична политика, т.е. да отстрани валутния ръб. Аз не виждам политик, който да има такава визия. Аз не виждам политик, който да твърди, че България би трябвало да бъде суверенна във връзка с своята парична политика.

Единственото, което виждам, е политици, които настояват, че в случай че се присъединим към еврозоната, ние ще загубим опцията в бъдеще да се оттеглим от валутния ръб. А това не ми дава убеденост, че хората с тази теза имат дълготрайна визия за това по какъв начин би трябвало да се развива българската финансова система и българската стопанска система. Тоест до момента в който няма опция на еврото, само че опция, която да не бъде краткотрайно решение каквото е валутния ръб, аз не мога да настоявам, че имаме сериозен спор по тематиката. А във връзка с страховете от прекосяването към единната европейска валута, по принцип българските жители би трябвало да бъдат обезпокоени от всяка внезапна смяна, която се случва в техния живот. Това е най-рационалното, което биха могли да създадат. Да не одобряват безрезервно нито една смяна. Дали се чака повдигане на инфлацията? Видяхме, че инфлацията се усилва и без да се минава към евро. Решението за еврото е по-скоро политическо, в сравнение с финансово. Няма тежка икономическа и финансова логичност зад него. Така че може да оставим политиците да си проведат акцията. Няма да има историческа смяна, когато от валутен ръб преминем към евро.

- Какви са преимуществата на това България да одобри еврото?

Ще се спестят едни големи такси от превалутиране на българския лев в евро, защото България е част от единния европейски пазар и надлежно като една дребна, само че отворена стопанска система оперира най-много с контрагенти, които употребяват еврото като валута. Тези превалутирания ще бъдат спестени. Също по този начин главните лихвени проценти по заемите ще бъдат понижени, защото те са обичайно по-ниски в страните от еврозоната. Друго преимущество е, че за задграничните вложители членуването в един подобен по-мащабен и по-силен клуб е преимущество. Едно е да вършат вложения в страна, която оперира с единната европейска валута, напълно друго е да влагат в страна като нашата, със своя валута, която обаче е на едно политическо решение от това да бъде отвързана от цената на еврото.

- Не може да няма и дефекти приемането на еврото.

България става част от политиката на Европейската централна банка. Това е и негатив, и позитив. Тъй като, от една страна, ние и в този момент сме вързани към тази политика, само че не чак толкоз доста и нямаме думата. Ако бъдем част от този огромен клуб, ще имаме думата. Но надлежно вредите, които търпи еврозоната, ще ги търпи и България в по-голяма степен в сравнение с ги търпи сега. Друг негатив е, че не можем в един миг да решим да организираме тази независима парична политика, за която говорихме. И още един негатив, който може да се уточни, е, че е допустимо да се сътвори обстановка за гръцкия сюжет. В момента България не може да си разреши, макар че се пробва да го прави през последните години, разюздана фискална политика, огромни дефицити, защото това съставлява заплаха за валутния ръб. Когато страната харчи повече в сравнение с събира, повече в сравнение с получава, повече в сравнение с емитира дълг, това може да събори борда. Но когато сме част от еврозоната и нямаме ръб, надлежно политиците ще имат опция да натрупат по-голям дълг. И може елементарно да се влезе в гръцкия дългов сюжет. Но това в действителност зависи от държанието на политиците. Ние би трябвало да бъдем доста по-обезпокоени от сходна опция, би трябвало да внимаваме кой избираме да ръководи нашите финанси в сравнение с да се тормозим с каква валута се разплащаме.

- Българският лев би трябвало ли да се преглежда като част от такива „ демодирани " знаци за страна като обособена територия, държавни органи, национална валута и прочие Национално насочените обединения настояват, че българският лев е финален кей за националната ни еднаквост.

Да не дава Господ това да е последният ни кей за еднаквост. Тъй като в края на 90-те години този наш кей беше залят от цунамито на политическите решения и от финансовата действителност. Огромна вълна заля спестяванията на българските жители. Всички помним хиперинфлацията и това, че паричната политика на България в оня миг беше пагубна. И точно това беше повода да се стигне до отвод от суверенитет, до отвод от национална валута. Това, че сме запазили името и опцията в един миг, в случай че решим, да реализираме тази парична политика, не значи, че на процедура не сме се отказали от този суверенитет. Последният кей от дълго време е изгубен. И в случай че желаеме да си го върнем, би трябвало да изградим нов кей, само че не виждам някой със дарба, с упоритости, с готовност да го направи.

- Самоуби ли се стопански Европа, налагайки наказания на Русия, която е базов снабдител на газ, петрол, първични материали?

Европа от дълго време води самоубийствена енергийна политика. И тя започва много преди спора сред Русия и Украйна, това е по този начин наречената зелена политика на нисковъглеродна стопанска система - лишаването от обичайните запаси, свързани с въглищните централи, с атомната електрическа енергия, прекосяването към техните зелени и нестабилни други възможности. Санкциите против Русия към този момент са регистрирани даже от европейските политици като неефективни, като нанасящи по-голяма щета на Европейски Съюз в сравнение с самата Русия. И това беше ясно още при тяхното налагане. За страдание няма кой да понесе отговорност за това. Тъй като политиката на другите европейски комисии е безкритична в тази посока. Имаме споделена безнаказаност. Нямаме и механизъм, по който оттук насетне да отменим тези наказания или най-малко да ги смекчим, тъй като въпросът е политически, той е геополитически, въпрос на интернационалните партньорства, въпрос на налагане на воля от огромни сили. За страдание България също търпи вреди от протичащото се.

Ще посоча един образец, който не е обвързван с съветските наказания, само че е безапелационен. България приема зърнена продукция от Украйна, макар че украинската продукция не е съобразена с условията на Европейски Съюз, няма съответните документи, употребяват се пестициди, които не са разрешени в Европейски Съюз. Това трансформира страната ни в много ощетен участник в този световен европейски пазар. Българската продукция сега залежава, тя има по-висока себестойност на производството, защото се съблюдават европейските условия. Заради геополитическата обстановка и вредите, които търпи Украйна от тази експанзия на Русия, ние си затваряме очите за условията на Европейски Съюз и надлежно българските производители страдат. Подобни образци има стотици. Примерите за провежданата енергийна политика в Европейски Съюз и вредите от нея за действителната стопанска система са стотици. Европейски Съюз се трансформира от търговски съюз, каквато беше неговата първична основа, в идеологически съюз. А в тази ситуация идеологията е извънредно нездравословна за стопанската система.

- Като следим мощния напън на Съединени американски щати върху Европа да се откаже от всякакво взаимоотношение с Русия, пука ли им на Съединени американски щати за европейските потребности или Европа бива възприема единствено като инструмент в стратегическия световен конфликт?

Европа изрично е едно полесражение на великите сили сега. Европа и в частност Украйна е поле освен на стандартната война, само че и на икономическата такава. Първо, би трябвало да посочим, че въпреки всичко здравият разсъдък към момента надвива в европейските страни. Връзката с Русия във връзка с енергийните запаси не е прекратена изцяло. Да, имаме понижени количества газ най-много по " Северен поток " 1 и отвод да се пусне в употреба " Северен поток " 2. Но това не са единствените газопроводи, имаме украинския газопровод, имаме „ Турски поток ", по които тече съветски газ. Сега пазаруването на съветски тръбопроводен газ е лимитирано, само че не се знае дали това няма да се промени в бъдеще. Европа би трябвало да стартира да работи във връзка с своята енергийна самостоятелност. Това сигурно няма да стане със зелените политики. Ще стане посредством съществуването на лични запаси. Включително България би трябвало да стартира да мисли за лични запаси. Ако Европа не желае да доставя газ от Русия, в случай че американският LNG не е в задоволителни количества, то Европа би трябвало да намерения за рандеман на личен газ, в това число шистов. Ако Европа е в дефицит на електрическа енергия за промишлеността, то би трябвало да си обезпечи нуклеарни мощности, с цел да има задоволително електрическа енергия.

- Около 22% от общото енергийно ползване на Европа е газ. За последните двайсетина години твърдите горива са намалели с към 10%, със същия % са скочили и ВЕИ. Използването на газ пораства като временен енергиен източник за климатично неутрална стопанска система. Това обаче задвижи обогатяването на Русия и някои настояват, че газовите облаги са дали на Русия опция да укрепне, с цел да води война за въздействие.

Парадоксът е, че Русия не е губеща от обстановката сега във връзка с понижените доставки на газ. Няма нищо по-добро за един производител от това да доставя по-малко, само че на по-висока цена. Така че не трябва да мислим за Русия като за губеща и какъв брой тя е обречена, както ни убеждават доста анализатори. Трябва да мислим за губещия Европейски Съюз. През последните седмици доста се говореше какъв брой е паднала цената на природния газ на европейските тържища, макар апокалиптичните прогнози за високи цени от намаляването на съветския газ към Европа. Но не се прави относителен разбор на природния газ на международните тържища. Да, газът в Европа поевтинява. Но той поевтинява в относителна стойност еднообразно с цената на другите други пазари. И надлежно там, да вземем за пример в Съединени американски щати или в Азия, цената е по-ниска в сравнение с в Европа. Това е повода Европа да не е конкурентоспособна на международните стопански сили, в тази ситуация Съединени американски щати и азиатските колоси. Защото, когато ние мислим единствено за политика, когато мислим какви наказания да постановяваме, ние не можем да бъдем конкурентоспособен стопански индивид. И това се вижда от числата, няма потребност мислим в идеологически канони, правила и прочие

- Германия получи първия си плаващ терминал. Катар ще пусне най-големия си терминал през 2026 година Дотогава в Съединени американски щати ще проработят три нови терминала за полутечен газ. Цялата тази новоизграждаща се инфраструктура за милиарди обаче ще се включи в цената на газа за Европа.

Евтиният запас, на който може да разчита европейската промишленост, може да бъде обезпечен единствено въз основата на конкуренция. Ако имаме конкуренция сред импорт на полутечен газ през терминалите в Съединени американски щати и импорт на газ от Русия по тръбопроводите, импорт на газ от Норвегия, Алжир и прочие, то тогава може да разчитаме на най-хубавата пазарна цена. Тогава европейската промишленост ще има най-хубавите условия да се развива, а ние да просперираме. Когато имаме възбрана за внасянето на едно нещо, и го заместваме с друго, т.е. имаме липса на конкуренция, то тогава цената ще бъде такава каквато ни я дефинират. Ние не можем да сме конкурентоспособни, в случай че нямаме конкуренция. Ако има икономическа логичност терминалите да бъдат осъществени, те ще бъдат осъществени, без значение дали има спор в Украйна или не.

- Как ще коментирате импулсивно решение за отвод от съветския газ без да сме обмислили тактика за нов снабдител. Купувахме отново съветски газ, само че от медиатори. Това беше показано като величествен триумф в Давос, в Die Welt, в обществените изявления на Кирил Петков и прочие Вие виждате ли триумф?

Когато в стопанската система и енергетиката се намесят политически стремежи и упоритости, не можем да приказваме за стопански триумф. Можем да приказваме за политически триумф. Това би могло да бъде политически триумф за кабинета „ Петков ". Но изрично не можем да кажем, че затрудняването на българската промишленост, вкарването й в неустановеност и обезпечаването на запас на по-висока цена е какъвто и да било триумф. Това е по-скоро неуспех. Политиците би трябвало да бъдат ангажирани с облекчаването на изискванията, в които оперира промишлеността, а не със затрудняването й. Самият факт, че приказваме за арбитраж, който може да бъде изгубен и България да заплати неустойки по него, значи, че въпросът е противоречив. Въпросът е вероятно рисков. И не е подходено задоволително рационално към него. Защото, в случай че е подходено задоволително отговорно, няма да приказваме за опция българската страна да претърпи правосъдна отговорност.

- Как ще коментирате икономическата политика на Политическа партия за шест-седем месеца ръководство? Авантюристи ли са, шарлатани ли са?

Икономическата политика на кабинета „ Петков " изрично беше незряла. Направи се опит България да се трансформира в страна, в която фискалната непоклатимост не е приоритет. Държава, в която обществените заплащания и увеличението им се прави непременно, без вземане предвид с икономическата действителност. Достатъчно е да кажем, че България пропусна шанса да финансира своята фискална и финансова политика посредством издаване на нов дълг при преференциални условия при започване на предходната година. Тогава оправданието на финансовия министър Асен Василев беше, че финансовите пазари не подготвят за такова деяние, поради несигурността около войната в Украйна. Това изрично не беше правилно. Хърватия да вземем за пример съумя да емитира дълг тъкмо в този интервал при доста по-изгодни стойности, в сравнение с България през есента, когато в действителност финансовото министерство реши да емитира дълг.

- Асен сподели, че няколко банки го посъветвали да изчака няколко месеца.

Аз не мисля, че един финансов министър би трябвало да бъде съветван от който и да било по кое време да емитира и то толкоз огромно количество дълг. Това са несериозни оправдания. Всъщност главното опрощение беше, че пазарите били замразени поради спора в Украйна. Това изрично не е по този начин. Щетата за българската хазна е доста сериозна. Тя е от порядъка на стотици милиони, защото България се финансира при доста по-лоши условия, в сравнение с беше допустимо по-рано през годината. И в действителност България към този момент не съумява да се финансира даже и при тези по-неизгодни условия. Това заплашва финансовата непоклатимост оттук насетне. Тъй като една дълготрайна обществена политика зависи напълно от това от кое място ще бъдат набавени средствата, откакто не могат да бъдат набавени от приходната част на бюджета. Естественият отговор на този въпрос е, че те могат да бъдат набавени или посредством дълг, или посредством повдигане на данъчната тежест върху промишлеността и семействата. И в случай че българската страна не съумява към този момент да финансира своите политики посредством издаване на дълг, то остава другата алтернатива - повдигането на данъчната тежест. Така че промишлеността и семействата ще претърпят сериозния удар от финансовите политики на държавното управление на Кирил Петков, а в този момент и на служебните кабинети, които пък отхвърлят да анулират предходните политики.

- Това лява политика ли е? Или е по-скоро популистка политика на едни хора, които минават през България без дълготрайни задължения какво ще се случва след тях?

Лява политика е. Това е политика, която разчита на генерирането на стойност посредством разноски и възстановяване на обществения статус на огромни групи от хора посредством разноски от страна на страната. За страдание това не е стопански издържано и може да действа досега, в който се намираме в позитивен бизнес цикъл. Тоест до момента в който стопанската система пораства и действителната промишленост съумява да компенсира прищявките на политиците, съумява да финансира цялото това безумство. И тези групи хора, които биват финансирани посредством обществени политики, получават своите пари. Когато обаче бизнес цикълът се обърне, в каквато обстановка се намира България сега, с невисок стопански напредък, с дефицити, с висока инфлация, то тогава тези политики са не просто безсмислени, само че те са извънредно нездравословни. Тъй като не носят нужното възстановяване на живота на хората, към които са ориентирани. А в това време утежняват доста мощно финансовото положение на страната и провокират същински финансови разтърсвания, а от време на време и по-лошо. Левите политики даже в позитивен стопански цикъл, когато могат да бъдат реализирани без заплащане на огромна цена, не бих могъл да ги нарека потребни. Те още веднъж са нездравословни, само че просто можем да си ги позволим.

- Политическа партия споделяха, че България има доста дребен дълг и че може да си позволим да имаме по-голяма задлъжнялост.

Вижте, никой не може да спори с числата, никой не може да спори с действителната стопанска система. България сега не може да се финансира и да набира нов дълг при положителни условия. Това значи, че ние в този момент можем да трупаме дълг, който толкоз блазни политиците, че бил невисок, само че на практика няма да реализираме политиките, които те желаят, защото се финансираме при доста неприятни условия. Достатъчно е да кажем, че задълженията имат падежи. През тази година също имаме падеж на остарял дълг. Тоест България даже да стартира да емитира нов и нов дълг, самите пазари не разрешават това да бъде ефикасна финансова политика. Самите пазари не разрешават политиците да харчат удобно направените пари и по този начин да правят обществените политики, които са си набелязали.

- На фона на спора консерватизъм/либерална, всепозволеност и независимост в избора на идентичности Вие от коя страна сте?

От страната на реалистите. По-скоро мога да се приобщя към страната на консерваторите. Този конфликт в никакъв случай не си е отивал, без значение по какъв начин го назоваваме през годините. Сблъсъкът сред либерали и консерватори е основополагащ за политическия конфликт от позиция на това, че консерватизмът съставлява естествената отбрана, персонална или социална, или народопсихологична към внезапните промени, които биха могли да нанесат огромни вреди на обществото. Резките промени би трябвало да бъдат реализирани доста деликатно. Трябва да бъдат реализирани с дребни стъпки, когато са нужни. Все отново не става дума да живеем в някакъв застой. Промените са нещо, което би трябвало да се случва, само че те би трябвало да бъдат добре оценени като опасности, като изгоди, като негативи, въобще като резултати и едвам тогава да се пристъпва към тях. За страдание през последните години, а и като цяло в България ние разчитаме на внезапни промени. Живеем в една перманентна гражданска война. И се надяваме тази гражданска война да промени нашия живот, устоите му, икономическите действителности освен това в една безспорна степен, от през днешния ден за на следващия ден. Това не е позитивно и не носи положителни последици за българското общество.

- Има ли партия у нас, която показва Вашите консервативни възгледи?

Не. Няма партия, която да отразява моите възгледи нито на равнище конфликт сред демократично и консервативно (като публични процеси), нито на икономическо равнище. Нека да погледнем Народното събрание. Имаме партии, които са безусловно идентични във връзка с своите възгледи, във връзка с икономическите си политики, във връзка с това по какъв начин би трябвало да се развива обществото. Има и едно изключение. На което по справедлива причина също не бих могъл да съчувствува. То е ляво в икономическата си стратегия, само че е извънредно в някои свои други позиции, което опонира на консервативния метод. „ Възраждане " имам поради. Те са естествени подръжници на част от концепциите, които и аз изповядвам, само че за сметка на това са радикални в различен аспект.

- Българска социалистическа партия ги поставяте в общия кюп на партиите с идентични възгледи.

Категорично.

- А какво им става на десните партии у нас? Защо са толкоз недемократично, остро настроени към всичко друго, което не са те самите?

Първо, желая да кажа, че от икономическа позиция няма десни партии в България. От позиция на конфликта либерално/консервативно по-скоро имаме най-вече демократични партии. Имаме такива, които биха могли да привлекат по-консервативен избор, в тази ситуация там са и ГЕРБ, там са и Българска социалистическа партия. Но те дотам желаят да са част от демократичния блок и мимикрират към него, че мъчно мога да кажа, че имаме в действителност консервативни партии. Какво им става на тези партии, които дефинират сами себе си като десни? Ще кажа, че като всеки един индивид, който се самоопределя като нещо, което не е, те работят по метод, който не подхожда на това определение. Когато приказваме за десни партии в стопански смисъл, те би трябвало да съблюдават строга финансова, фискална политика, би трябвало да съблюдават политика на невмешателство на страната в стопанската система, би трябвало да съблюдават политика на ниска данъчна тежест, която да облагодетелства бизнеса, би трябвало да съблюдават политика, която да подтиква предприемачеството и промишлеността. Такива партии в България няма. Ние виждаме партии, които се пробват да балансират сред синдикати и работодатели, които не съумяват да вкарат дейно законодателство, което да понижава данъчната и административната тежест, ставаме очевидци на изявления по какъв начин бизнесът би трябвало да заплати цената на едно или друго. Погледнете какви са естествените партньорства, които се търсят за сформиране на нова управническа коалиция. Те са ориентирани към образуване точно на демократично съдружно болшинство. Никой не подхожда по консервативна линия, никой не показва на едно място партиите, които са привлекли консервативния избор. Тъкмо в противен случай.

- Специално за обединенията очевидно партиите работят ситуационно и с други претекстове, а не съгласно правилата, които Вие изброявате.

Ами да, аз по тази причина споделям, че няма тъкмо такива консервативни партии. Защото, в случай че те се дефинират идеологически като твърдо демократични или твърдо консервативни, няма да им е толкоз комфортно да си партнират между тях. В случая става дума за демократични партии или за партии, които не са демократични, само че се пробват да бъдат, като ГЕРБ да вземем за пример. Ако ГЕРБ бяха в действителност консервативна партия, те не биха могли да си показват коалиция с партии, които са техен идеологически контраст. Самият факт, че ГЕРБ си показват коалиция с тези свои демократични съперници, с които би трябвало да имат безапелационни разлики по ръководството на страната, значи че ГЕРБ не са изрично консервативна партия.

- Някакви хора смятат, че стратегия на партия може да бъде махането на основния прокурор Гешев. Мислите ли, че подмяната на Гешев ще подсигурява на страната ни непоклатимост, правов ред, мощ и прочие

Аз не мисля, че силата на българската страна зависи от това кой е основен прокурор и по какъв начин оперира прокуратурата. Наистина прекомерно внимание се дава на този аспект от българския публичен живот за сметка на доста други проблеми. Българската страна може да бъде мощна и самостоятелна, в случай че има мощна и самостоятелна стопанска система с добавена стойност. Българската страна може да е мощна и самостоятелна, в случай че има политически хайлайф, който дълготрайно с визия, с теория следва своите национални цели. Не просто в границите на един политически мандат, а в границите на десетилетия. Българската страна може да бъде самостоятелна, в случай че изследва и създава свои енергийни източници и основава мощности за енергийна самостоятелност. Тогава българската страна може да бъде мощна. Българската страна не може да разчита на това, че промени в което и да е законодателство, без значение дали става дума за Наказателен кодекс, Наказателно-процесуален кодекс, механизмите, по които може да бъде разследван един или различен човек на позиция основен прокурор или върховен арбитър, или друго висшо лице, министър председател или президент, или ръководител на Народно заседание... ще решат всички останали недостатъци. Това са детайлности, които способстват за това една система да оперира по-гладко. Но те не могат да бъдат източник на мощ и самостоятелност. Аз не мисля, че няма проблем с корупцията в България. Но корупцията в България би трябвало да бъде преодоляна посредством основаването на все по-благоприятна пазарна конюнктура, която да подтиква конкуренцията и тези процеси от единствено себе си да бъдат изтиквани от публичния ни живот. Колкото до личността на основния прокурор, напълно ясно е, че той няма да бъде заобичан от досегашните му съперници, няма да бъде намразен от досегашните го подкрепящи. Просто този мандат в един миг ще изтече. Въпросът е, когато пристигна неговият заместител, да не концентрира чак толкоз доста вниманието на политическия, на медийния, на публичния спор. Тъй като има доста по-важни въпроси за България от това кой е основен прокурор. Главният прокурор просто би трябвало да бъде един ловък админ, който да управлява държавното обвиняване.

- Не Ви ли се коства, че Радев, който подвигна пестник против корупцията, някак незабелязано потъва в дейности под натиска на няколко заинтригувани лица, които са си поделили страната?

Нямам наблюдения, само че е допустимо да се появяват някакви дефицити на служебното ръководство. България е парламентарна република. България би трябвало да се ръководи от парламентарно болшинство, което да излъчи изпълнителна власт. Когато България към този момент две години се ръководи от служебни кабинети като се изключи дребен интервал, в който безславно управляваше кабинетът „ Петков ", обикновено е да виждаме дефицити. И всяко едно предопределение може да търпи рецензии и подозрения. Не изключвам опцията част от тези назначения да не са положителни. Самият президент се отхвърли от своите предишни назначения в лицето на Кирил Петков и Асен Василев. След като той си признава личните неточности, явно неточности се позволяват. И то съществени неточности. Тук въпросът е, че когато политиците се трансфорат в единствените значими фигури в една страна, това значи, че сме изгубили връзка с действителността. Една страна оперира с помощта на своята стопанска система, на своите бизнесмени, на средата, която се основава, с цел да действат те. В България дребният и междинният бизнес са абсолютният гръбнак на българската стопанска система, който генерира голяма част от Брутният вътрешен продукт. И когато ние забравим, че това са хората, които поддържат страната, а политиците са определени единствено с цел да основават удобна среда точно за тези хора, с цел да могат те да генерират стойност и тази стойност да се преразпределя към останалите обществени групи, значи, че ние сме изгубили връзка с действителността. Разбирате ли, политическият развой не би трябвало да е толкоз забележим, тъй че хората да бъдат всмукани от него и тяхното внимание да бъде ангажирано от политическото сблъскване като от някакво риалити шоу. Политиката би трябвало да се прави на назад във времето.

- Прокуратурата твърди, че Nexo е работила като ОПГ. Повдигнати са обвинявания за пране на пари, данъчни закононарушения, връзки със структури финансиращи тероризъм и проведена престъпност. Какво мислите?

Не мога да разясня правния проблем, най-малкото тъй като не съм правист. Работата на държавното обвиняване е да повдига такова, да го внася в съда, надлежно правосъдната институция да преценя дали има учредения или не. Но аз мога да внеса изясненост по какъв начин действат като цяло криптовалутите и платформите за криптовалути. Финансиране на терористична активност е доста мъчно да се случи тъкмо с криптовалута. Защото самата система на криптовалутите и на биткойн като най-голямата криптовалута допуска безспорна гласност. От първия изкопан блок в системата, който съдържа тези биткойни, до последния всичко се записва като в един цифров бележник. И в този бележник може да надникне всеки един човек с достъп до интернет. Има търсачки, които са безусловно безвъзмездни, в които може да вкарваме разнообразни адреси и даже разнообразни транзакции и надлежно да виждаме този обществен и свободен за достъп портфейл. Това е повода криптовалутите да бъдат доста несъответствуващи за финансиране на тероризъм. Следата остава и тя остава постоянно, и никой не може да я изтрие. Това е и повода една от транзакциите, която беше посочена от прокуратурата, да бъде атакувана като недействителен мотив. Видно е от свободните за достъп регистри, че тази транзакция е осъществена преди адресът да влезе в листата на глобените от израелските управляващи. Това доста мъчно може да бъде оборено, защото няма по какъв начин да бъде манипулиран този цифров бележник, от който са видни транзакциите. Транзакцията или се е осъществила или не, тя има точна дата, точна стойност, точна такса даже, която е заплатена за тази транзакция. Затова криптовалутите не се употребяват като световно средство за финансиране на тероризъм. Защото са най-прозрачното средство, което би могло да бъде употребено като финансов актив за прекачване на стойност. Всяка една транзакция от първата в системата на биткойн до последната, осъществена в тази една секунда, в която си приказваме, е видна, тя може да бъде проследена. Повярвайте ми, всички огромни интернационалните служби, които се борят с тероризма, наблюдават тези транзакции в действително време.

- Какъв е казусът с регулациите?

Технологията на криптовалутите е революционна. Блокчейн технологията се употребява към този момент и в доста други сфери, в това число в банковата промишленост, в огромни финансови институции, в това число в Европейската централна банка и други централни банки. Регулациите са противоречиви в другите страни. Както при всяка една нова технология, регулациите следват технологията. Биткойн е основан 2008 година Първите тържища за криптовалути идват няколко години по-късно. Но едвам през 2014 година стартира огромният развой по контролиране на активността на тези тържища и активността с криптовалутите. Това стартира с така наречен BitLicense, който е основан в Ню Йорк. Неговият основател, който е част от регулаторите, напуща обществената си служба и стартира да поучава фирмите по какъв начин да се записват за този BitLicense. И тогава имаше проблем с другите компании, които оперират в Съединени американски щати, във връзка с регулациите. Този развой не е спирал през годините. Съответно една част от фирмите, които оперират в криптопространството, вземат решение да не употребяват американския пазар. Най-голямата борса за криптовалути в Съединени американски щати Coinbase не просто оперира на американския пазар, само че тя е и листвана на Нюйоркската фондова борса. Между другото тази борса също имаше проблем със Securities and Exchange Commission, комисията по скъпи бумаги, и неотдавна заплати санкция от 100 млн. $, тъй като реализира съглашение сходно на това, което реализира и компанията, която е разследвана в България. Тоест тези процеси си вървят и не би трябвало да се впечатляваме чак толкоз от тях. Това, което би трябвало да се направи като разлика, е, когато има престъпна интензивност сходна на банкрутиралата борса FTX, където към този момент има повдигнати обвинявания против нейния притежател Сам Банкман и надлежно ще има престъпен правосъден развой за осъществени закононарушения. Трябва да вършим разлика сред административни нарушавания, каквито имат Coinbase и Nexo, и престъпна интензивност. Това са две разнообразни неща. Не бива да дефинираме криптоиндустрията като нещо, обвързвано най-вече с престъпни действия.

- Антони Тренчев разгласи в ефир, че Nexo ще смаже българската прокуратура и че тя не знае с кой се е захванала? Как Ви наподобява сходно държание, разследван да заплашва обществено прокуратурата?

Казусът се трансформира в политически. Има въвличане на политически лица в говоренето. А това е доста нездравословно. Когато има опасения за закононарушение, това би трябвало да се проверява, да бъде импортирано като обвиняване и да разчитаме на правосъдната система. В случая се мина в различен спор, в политически дебат кой кого ще смаже, в това кой какъв интелектуален капацитет има, в това какви са доказателствата, които би трябвало да се показват, в това кои са службите, които вземат участие в това следствие. Не би трябвало да подминаваме и обстоятелството, че Eurojust не са част от това следствие. Аз съм на мнение, че криптоиндустрията би трябвало да бъде разграничена от кавги. Не бива една акция на прокуратура, ДАНС или на която и да е институция и работа да става политическа дъвка и опит за оклеветяване на цяла една промишленост или финансова технология.

- Може би сходно държание на Тренчев в ефир е обвързвано с финансовите преимущества, които този човек има?

Аз останах с усещане, че българското общество би трябвало да бъде шашнато от някакви милиарди, които бяха упоменати към Nexo. Това е толкоз дребна част от криптоиндустрията. Най-големите тържища за криптовалути, каквато платформата Nexo въобще не е, генерират транзакции в размери на десетки милиарди единствено в границите на един ден. А тук приказваме за пет години. Не е добре тези цифри да се употребяват като подстрекателство, че едни милиарди се въртят, значи това е нещо неприятно. Напротив, когато приказваме за размер на търговия, тя може да доближи и трилиони без това да значи, че едни трилиони са влезнали в дадена борса или платформа и са излезли от там. Ето примерно Nexo споделят, че имат пет милиона клиента. Тези пет милиона, в случай че подават в платформата им по хиляда $, това би означавало едни пет милиарда $. Ако тези пет милиарда $ в