Михаил Горбачов почина. Последният съветски генерален секретар си тръгна, когато

Михаил Горбачов умря. Последният руски общоприет секретар си потегли, когато не беше останало нищо от политическото му завещание, за чието главно наличие той смяташе края на Студената война. Дори и от положителната памет, тъй като най-после всички останаха афектирани, огорчени, от време на време до грубост. Дори и тези, които би трябвало да са му признателни до края на живота си.

Горбачов е подобаваща фигура, с цел да му се стовари цялата виновност - както за това преди него, по този начин и по-късно. Особено в този момент, когато се развихря вакханалия, чиито директни корени са точно тогава - разпадането на Съюз на съветските социалистически републики като единна страна и като системообразуваща част от света. Историята не се интересува какво е желал и към какво се е стремял държавникът, съдят го по практическия резултат.

Тези, които помнят атмосферата, която предшестваше идването на Горбачов, знаят какъв брой омръзнало беше предходното до този миг и какъв брой доста желаеха нещо друго. Може би не всички, само че мнозина. Така че Горбачов се появи не от извънземни сфери и не от епруветката на Централно разузнавателно управление на САЩ, а от стремежите на едно изтощено общество. И опитът да се хареса на това общество беше извънредно мечтан за него, откъдето и феноменалната известност на Михаил Сергеевич на първия стадий от промените.

Грешките на Перестройката, изострени от бойните му приятели и от които се възползват неговите съперници (или може би, в противен случай, употребявани от бойните му приятели и изострени от съперниците му), доведоха до краха на политическия курс на Горбачов. Но самото превръщане към обществото, което за известно време се възроди и изпита нравствен подтик за смяна, остана неповторим. Не се повтори. Тези, които застъпиха счита, интензивно превръщаха импулса във власт и благосъстоятелност за себе си, като много бързо стигнаха до извода, че тъкмо това общество е по-добре да се ръководи в ръчен режим.

Махалото на съветската история се люлее устойчиво - от една прекаленост в друга. Ярки, с доверчив боязън, постоянно идеалистични до искрено незнание, само че откровени фантазии от втората половина на осемдесетте, превърнати в мрачна мизантропия на днешния социално-политически хипер-реализъм, помъдрял от опита на излъганото доверие и искащ отплата до край.

Тогава дишането несъмнено беше по-лесно. Въпреки че това, което имаме през днешния ден, също са далечни дъхновения на това дишане.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com