Миграцията към Европа породи трагедии с хилядите удавени в Средиземно

...
Миграцията към Европа породи трагедии с хилядите удавени в Средиземно
Коментари Харесай

Основни моменти в кризата около приема на мигранти в Европа


Миграцията към Европа породи нещастия с хилядите удавени в Средиземно море през последните години и е в основата на изострено политическо напрежение сред някои държави-членки на Европейски Съюз, въпреки броят на добралите се до европейските крайбрежия да понижа след 2015 година, отбелязва Агенция Франс Прес, проследявайки стадиите на мигрантската вълна.

2011-2014 – непрестанно увеличаващ се напор

След последователно увеличение след 2011 година на идващите мигранти 2014 година бележи скок с 280 000 пристигнали в Европейския съюз, от които 170 000 на италианските крайбрежия и 43 000 по гръцкото крайбрежие. Това е четири пъти повече от миналата година, съгласно данни от Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците. Повече от 3500 души, бягащи от войната и мизерията, починаха по време на рискованото корабоплаване, основно в централната част на Средиземно море.

Според данни на Върховния комисариат до октомври 2014 година 144 630 сирийци са поискали леговище в целия Европейски Съюз след 2011 година, когато стартира спорът в страната, като най-вече бежанци са приели Германия и Швеция.

2015 – повече от един милион мигранти

След 2015 година обстановката взема умопомрачителни размери. Международната организация по миграцията сочи, че в Европа по море са пристигнали 1 047 000 души, от които 854 000 в Гърция и 154 000 в Италия. Това повишаване се изяснява основно със задълбочаването на спора в Сирия, съчетано с утежняването на изискванията за живот в бежанските лагери.

На 19 април 2015 край либийските крайбрежия стана най-ужасното корабокрушение в Средиземно море от десетилетия. Близо 800 мигранти от Западна Африка починаха, откакто корабът им се блъсна в португалски товарен транспортен съд, притекъл им се на помощ. Същата година, съгласно Върховния комисариат за бежанците, са починали близо 3800 души.

В края на лятото 2015, до момента в който стотици хиляди бежанци бягаха от споровете в Близкия изток и в други региони канцлерът Ангела Меркел реши да отвори вратите на Германия, с което провокира всеобщо идване на претенденти за леговище (890 000 за годината). Действайки едностранно, тя си навлече гнева на някои от европейските си сътрудници.

Стигнала до границата на пресищането, Германия вкара още веднъж надзор по границите на страната.

Решението на Германия бързо си завоюва почитатели, основно измежду източноевропейските страни, които отхвърлят квотите за систематизиране на бежанците сред 28-те членки на Европейски Съюз. Австрия, Чешката република и Словакия, които са директни страни, възвърнаха граничния надзор. Унгария и Словения – основните страни за влизане в Шенгенската зона - издигнаха огради от бодлива тел.

Пикът в броя на претендентите за леговище бе доближат през 2015 година с 1,26 милиона души.

2016 – съглашение с Турция

На 18 март 2016 в Брюксел бе подписан миграционен пакт сред Евросъюза и Турция, за прекъсване на всекидневния напор на хиляди мигранти в Гърция.

Това противоречиво съглашение планува основно систематичното връщане на всички мигранти в Турция в подмяна на финансова помощ за Анкара. Съчетано със затварянето на балканския път, то разреши да се понижи фрапантно броя на пристигналите мигранти в Европа. Според Международната организация по миграцията броят им през 2016 падна на 390 000.

2017 – Италия на първа линия

Докато напорът на преминаващи през Гърция и Турция секна, Либия стана макар заплахите основният път за миграцията през Средиземно море до Италия – вратата към Европа.

Тенденцията внезапно се обърна след юли 2017 основно вследствие на съглашения, подписани от Рим и либийските управляващи и въоръжени милиции.

Тези противоречиви съглашения, които имат съответна поддръжка от страна на либийската брегова защита, доведоха до спад с повече от 75% на пристигналите в Италия. Но заваляха митингите против човешката цена за мигрантите, които се оказват затворени в лагери и подложени на принуждение и издевателства в Либия.

2018 – политическа рецесия в Европейски Съюз

След 2013 година в Италия са дебаркирали близо 700 000 мигранти. Това докара на власт в края на май на коалиция от крайнодесни и популисти, чиито първи решения бяха да откажат да одобряват филантропичен транспортен съд с 630 мигранти от Африка.

„ Аквариус “ приключи плаването си в Испания след едноседмична авантюра в Средиземно море, която изостри напрежението в самия Евросъюз и основно сред Рим и Париж.

В Германия ударната вълна, провокирана от всеобщия напор на претенденти за леговище не отслабва. На 18 юни дясното крило на ръководещата коалиция даде ултиматум от две седмици на Ангела Меркел да реализира затваряне на границите. Надвисна заплахата от политическа рецесия. /БГНЕС
Източник: bgnes.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР