МФ подготви средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 година
МФ приготви средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година, оповестиха от ведомството. В плана са отразени единствено базови политики и допускания, чиито многогодишни трендове и вероятности са релативно непрекъснати. Разчетите за интервала 2023-2025 година са съобразени с избраните в Закона за обществените финанси фискални правила и ограничавания, отразяват трендовете в настоящата макроикономическа прогноза за развиването на националната стопанска система, настоящото законодателство и оценките за ефекта от приходните и разходните дискреционни ограничения, в това число и от краткотрайните ограничения, подбудени от спора в Украйна.
Бюджетната прогноза за интервала 2023-2025 година е ориентирана към обезпечаване осъществяването на залегналите политики в Споразумението за взаимно ръководство на България в интервал 2021 г.-2025 година
Данъчната политика за интервала 2023-2025 година планува опазване на главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните налози и тези за налозите върху приходите на физическите лица, като значима причина за вложения, стопански напредък и претовареност.
Предвиденото през последните години разхлабване на фискалната политика, наложено от стопански, здравни, обществени и външни провокации, се чака да продължи и през актуалната година, а в прогнозния средносрочен интервал са заложени стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП от 3,3 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2023 година ще доближи до 2,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2025 г.
От позиция на ограничаването на фискалното предписание за недостига по КФП, без отчитане на резултата от COVID-19 ограниченията, за целия планиран интервал бюджетното салдо е в границите на ограничаването за недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
В рамките на прогнозния интервал са заложени средства за застраховане на осъществяването на COVID-19 ограничения единствено за първата година от интервала в размер на 0,3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, при упования разпространяването на пандемията да затихне.
При приходите в актуалната прогноза се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2023 година те са 39,0 на 100, за 2024 година - 37,8 на 100 и за 2025 година - 36,2 на 100.
В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40 процентното предписание по Закона за обществените финанси (ЗПФ), като бележат спад от 36,3 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2023 година до 34,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2025 година
Заделеният за България запас по самодейността REACT-EU е в размер на 1,283 милиарда лева, а средствата са разпределени в пет от настоящите оперативните стратегии от програмен интервал 2014-2020 година, които разрешават финансиране на действия, необходими за противопоставяне на COVID-19.
Механизмът за възобновяване и резистентност (Recovery and Resilience Facility) е основна стратегия на Инструмента за възобновяване на Европейски Съюз и включва области, свързани със доближаването, двата прехода (екологичен и цифров), конкурентоспособността, продуктивността, опазването на здравето и интелигентните нововъведения. На 7 април Европейската комисия предложи за утвърждение от Съвета Националния проект за възобновяване и резистентност на България. Финансовият пакет, от който страната ни може да се възползва, е 6,267 милиарда евро безплатна финансова помощ.
През интервала 2023-2025 година се резервира наклонността на нарастване на дълга, като се планува към края на 2025 година да бъде достигнато равнище от 54,2 милиарда лева Съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт се чака да продължи да нараства до равнище от 26,4 на 100 през 2023 година, 28,0 на 100 през 2024 година и 29,5 на 100 към края на 2025 година
Осигурителната политика за интервала 2023-2025 година планува опазване на размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното публично обезпечаване на равнището на 2022 година, както и на размера на здравноосигурителната вноска – 8 на 100. Запазва се минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица на 710 лева и минималният застрахователен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводители – 710 лева, както и оптималният застрахователен приход за всички обезпечени лица за целия планиран интервал – 3400 лева
В интервала 2023-2025 година пенсиите за трудова активност, отпуснати до 31 декември на миналата година, се осъвременяват от 1 юли всяка година с %, избран като сбора от 50 на 100 от повишаването на осигурителния приход и 50 на 100 от показателя на потребителските цени през миналата календарна година. При заложените в прогнозата растеж на междинния застрахователен приход и равнище на средногодишния съгласуван показател на потребителските цени, процентите по член 100 от КСО са надлежно 9,1 на 100 за 2023 г.; 6,9 на 100 за 2024 година и 5,4 на 100 за 2025 година
За интервала 2023-2025 година се планува опазване на размера от 710 лева на минималната работна заплата.
Здравната политика за интервала 2023-2025 година е в сходство с задачите и целите на Националната стратегия за развиване: България 2030 за бранш „ Здравеопазване “. Предвидени са стратегии и ограничения, които подкрепят осъществяването на характерната рекомендация на Европейска комисия към България да усъвършенства успеваемостта на разноските на системата на опазването на здравето и достъпа до здравни услуги, в това число посредством понижаване на директните заплащания от страна на пациентите и посредством превъзмогване на дефицита на медицински експерти.
Политиките в предучилищното и учебното обучение са ориентирани към ефикасна социализация на деца от ранна детска възраст, обезпечаването на еднакъв достъп до качествено обучение, личностно развиване на децата и учениците, поощряване на нововъведенията, подготовка на педагогическите експерти, модернизиране на
образователните институции, цифровизация на образованието.
В региона на защитата България ще продължи присъединяване си в процеса на взимане на решения, както и в процеса на създаване на отбранителни качества на НАТО и Европейски Съюз. Спазено е условието за постигане на разноските за защита до избрания % от Брутният вътрешен продукт в сходство с Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на България до 2024 година
Енергетиката продължава да е изправена пред зависимостта от импорт на запаси и сила, възходящите цени на вносните енергийни запаси и измененията в климата. Диверсификацията на газовите доставки и трасета и избягването на следствията от газови рецесии обуславят ускорение построяването на междусистемните газови връзки със прилежащите страни. Тези планове се извършват или ще бъдат изпълнени със лични средства на енергийните компании, със средства от европейския проект за икономическо възобновяване, от Оперативна стратегия „ Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 “, както и с потребление на опциите за привличане на средства от Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР), Европейската капиталова банка (ЕИБ) и общоприети търговски заеми.
Бюджетната прогноза за интервала 2023-2025 година е ориентирана към обезпечаване осъществяването на залегналите политики в Споразумението за взаимно ръководство на България в интервал 2021 г.-2025 година
Данъчната политика за интервала 2023-2025 година планува опазване на главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните налози и тези за налозите върху приходите на физическите лица, като значима причина за вложения, стопански напредък и претовареност.
Предвиденото през последните години разхлабване на фискалната политика, наложено от стопански, здравни, обществени и външни провокации, се чака да продължи и през актуалната година, а в прогнозния средносрочен интервал са заложени стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП от 3,3 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2023 година ще доближи до 2,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт за 2025 г.
От позиция на ограничаването на фискалното предписание за недостига по КФП, без отчитане на резултата от COVID-19 ограниченията, за целия планиран интервал бюджетното салдо е в границите на ограничаването за недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
В рамките на прогнозния интервал са заложени средства за застраховане на осъществяването на COVID-19 ограничения единствено за първата година от интервала в размер на 0,3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, при упования разпространяването на пандемията да затихне.
При приходите в актуалната прогноза се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2023 година те са 39,0 на 100, за 2024 година - 37,8 на 100 и за 2025 година - 36,2 на 100.
В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40 процентното предписание по Закона за обществените финанси (ЗПФ), като бележат спад от 36,3 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2023 година до 34,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2025 година
Заделеният за България запас по самодейността REACT-EU е в размер на 1,283 милиарда лева, а средствата са разпределени в пет от настоящите оперативните стратегии от програмен интервал 2014-2020 година, които разрешават финансиране на действия, необходими за противопоставяне на COVID-19.
Механизмът за възобновяване и резистентност (Recovery and Resilience Facility) е основна стратегия на Инструмента за възобновяване на Европейски Съюз и включва области, свързани със доближаването, двата прехода (екологичен и цифров), конкурентоспособността, продуктивността, опазването на здравето и интелигентните нововъведения. На 7 април Европейската комисия предложи за утвърждение от Съвета Националния проект за възобновяване и резистентност на България. Финансовият пакет, от който страната ни може да се възползва, е 6,267 милиарда евро безплатна финансова помощ.
През интервала 2023-2025 година се резервира наклонността на нарастване на дълга, като се планува към края на 2025 година да бъде достигнато равнище от 54,2 милиарда лева Съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт се чака да продължи да нараства до равнище от 26,4 на 100 през 2023 година, 28,0 на 100 през 2024 година и 29,5 на 100 към края на 2025 година
Осигурителната политика за интервала 2023-2025 година планува опазване на размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното публично обезпечаване на равнището на 2022 година, както и на размера на здравноосигурителната вноска – 8 на 100. Запазва се минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица на 710 лева и минималният застрахователен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводители – 710 лева, както и оптималният застрахователен приход за всички обезпечени лица за целия планиран интервал – 3400 лева
В интервала 2023-2025 година пенсиите за трудова активност, отпуснати до 31 декември на миналата година, се осъвременяват от 1 юли всяка година с %, избран като сбора от 50 на 100 от повишаването на осигурителния приход и 50 на 100 от показателя на потребителските цени през миналата календарна година. При заложените в прогнозата растеж на междинния застрахователен приход и равнище на средногодишния съгласуван показател на потребителските цени, процентите по член 100 от КСО са надлежно 9,1 на 100 за 2023 г.; 6,9 на 100 за 2024 година и 5,4 на 100 за 2025 година
За интервала 2023-2025 година се планува опазване на размера от 710 лева на минималната работна заплата.
Здравната политика за интервала 2023-2025 година е в сходство с задачите и целите на Националната стратегия за развиване: България 2030 за бранш „ Здравеопазване “. Предвидени са стратегии и ограничения, които подкрепят осъществяването на характерната рекомендация на Европейска комисия към България да усъвършенства успеваемостта на разноските на системата на опазването на здравето и достъпа до здравни услуги, в това число посредством понижаване на директните заплащания от страна на пациентите и посредством превъзмогване на дефицита на медицински експерти.
Политиките в предучилищното и учебното обучение са ориентирани към ефикасна социализация на деца от ранна детска възраст, обезпечаването на еднакъв достъп до качествено обучение, личностно развиване на децата и учениците, поощряване на нововъведенията, подготовка на педагогическите експерти, модернизиране на
образователните институции, цифровизация на образованието.
В региона на защитата България ще продължи присъединяване си в процеса на взимане на решения, както и в процеса на създаване на отбранителни качества на НАТО и Европейски Съюз. Спазено е условието за постигане на разноските за защита до избрания % от Брутният вътрешен продукт в сходство с Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на България до 2024 година
Енергетиката продължава да е изправена пред зависимостта от импорт на запаси и сила, възходящите цени на вносните енергийни запаси и измененията в климата. Диверсификацията на газовите доставки и трасета и избягването на следствията от газови рецесии обуславят ускорение построяването на междусистемните газови връзки със прилежащите страни. Тези планове се извършват или ще бъдат изпълнени със лични средства на енергийните компании, със средства от европейския проект за икономическо възобновяване, от Оперативна стратегия „ Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 “, както и с потребление на опциите за привличане на средства от Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР), Европейската капиталова банка (ЕИБ) и общоприети търговски заеми.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ