“Ти си онова, което жадува душата ти”
Мевляна Джалаледин Мохамед Руми (30.09.1207 – 17.12. 1273) е ирански стихотворец, чиято среща със скитащия дервиш и суфист Шамс Тебризки в гр. Коня през 1244 година е съдбоносна.
Благодарение на нея, Руми се трансформира от местен свещеник в знаменит стихотворец и мистик. Дружбата му с пламенния Шамс отключва неговите поетични заложби, с цел да го моделира в основоположник на ескстатичния танц на въртящите се дервиши, с което дръзва да се освободи от всички открити правила, във Властелин в царството на Словото, в Глас на любовта.
Днес ви предлагаме да прочетете някои от неговите прозрения, които знаем, че ще допрян душата ви:
Пристигнахме голи, облякохме се, съблякохме се и си тръгнахме.
От кого бягаме, от себе си ли? Какво невероятно нещо!
Както водата подлъгва жадния, по този начин и вярната дума подарява сърцето с доверчивост.
Който има по-голяма упоритост, той понася и по-тежка рана.
Поради облаци и прахуляк, луната наподобява като привидение, а облакът на тялото ни завлича към фантазия.
Светът се състои от празно предпочитание, от безполезна играчка. А ние сме деца.
Миризмата на надменност, упоритост и непреодолимо предпочитание се разнася като миризмата на лук, когато приказваш.
Допитай се до самолюбието си по отношение на делото, което смяташ да извършиш, и каквото те посъветва, ти направи противоположното.
Лъкът се зарежда единствено с прави стрели, а лъкът на самолюбието ти, в противен случай, има криви стрели.
Видяхме толкоз хора без облекла на гърба си.
Видяхме толкоз облекла без хора вътре в тях.
Слабият човек не познава себе си, а непрекъснато възвеличава нещо по-низко от себе си. Човекът се продава на ниска цена.
Макар да си болен, безсилен или задремал, върви право към това, което търсиш, пожелай го.
Подуши там, откъдето доловиш благовонно благоухание. Върви в онази посока, с цел да разбереш онази загадка.
Ако накараш родил се в пещ човек, който в никакъв случай не е виждал непорочност, да вдъхне от уханието на мускуса, това ще го нарани, той ще се разболее.
Да се напоят дърветата е правдивост, а да се даде вода на бодлите, е свирепост. Справедливост е, когато милосърдие се прави на място. Не смятай, че е благосклонност да поливаш всеки корен.
Този свят е капан, а примамката му са желанията.
Докато индивидът с чиста същина не се избави от личното си битие, той постоянно е в опасност.
Ако търсиш заслон за душата, значи си душа; в случай че дириш парче самун, си хляб; в случай че търсиш капка вода, си вода; в случай че си по дирите на жестокостта, си тиранин; в случай че дириш обич, си влюбен. Ако си наясно с тази мъдрост, значи за теб работата е ясна.
Любовта е мазол, образува се от месото до петата ти. Или ще пристъпваш в болежка, или пък ще го изтръгнеш, като си причиниш страдалчество. И при двата метода ще има единствено една истина. Ще те боли в действителност доста.
Бъди мощен, без да проявяваш принуждение, бъди мек, без да показваш уязвимост.
Повечето хора са канибали, не се подлъгвай по техните поздрави.
У теб е прикрито едно друго ти, друго от теб.
Сянката на Бога оказва помощ на раба. Търсенето в края на краищата намира търсеното. Пророкът е заповядал: „ Ако дълго време чукаш на някоя врата, най-после от нея ще се покаже глава. ” Ако седиш покрай мястото, където живее някой, най-после, несъмнено, ще видиш лицето му. Ако всеки ден вадиш пръст от някой бунар, несъмнено, че с помощта на това ще достигнеш до бистра вода.
Тъжах, че нямам обувки, а по пътя видях против мен да идва човек без крайници.
Една свещ не губи нищо от светлината си, в случай че възпламени друга свещ.
