Ракетата на ЮЛА Атлас 5 и корабът Старлайнър бяха изведени на стартовата площадка
Метеоролозите дават 70% късмет за удобно време. В случай че се наложи 24-часово отсрочване заради метеорологични или механически аргументи, времето фрапантно се утежнява на аварийна дата 21-ви май и тогава шансът за удобно време е едвам 30%.
Космическият транспортен съд “Старлайнър ” е вторият пилотиран транспортен съд на Съединени американски щати след този на СпейсЕкс “Крю Драгън ”, който би трябвало да транспортира астронавти до Международната галактическа станция. Макар че “Крю Драгън ” е от дълго време в употреба, НАСА не желае да изпада повече в състояние както когато аварираха галактическите совалки – всяка злополука водеше до двугодишни отлагания, защото совалките бяха еднотипни. Това не би следвало да се случва в този момент – “Старлайнър ” и “Крю Драгън ” са радикално разнообразни системи, с друг метод на работа и неуспех при едната не значи прекъсване на полетите на другата.
Макар че идният полет ще е безпилотен досега на скачването с МКС (тогава на борда на кораба ще се трансферират астронавти), той ще бъде извършен по същия метод както в случай че бе напълно пилотиран. Необходимо е да се изтренират всички стадии от задачата, с цел да могат НАСА и Боинг да имат убеденост, че корабът е безвреден.
“Старлайнър ” ще бъде изстрелян с ракета-носител “Атлас 5 ” в настройка “N22 ” – без обтекател, на първата степен с един издигнат от Русия мотор “РД-180 ” и прикрепени към нея два спомагателни американски мотора “GEM-63 ”. Най значителната разлика с останалите конфигурации на “Атлас 5 ” е, че на втората степен “Центавър ” ракетата има не един, а два американски ракетни мотора “RL10 ”. Относно горивото на употребяваните мотори, “РД-180 ” работи с керосин и течен О2, “GEM ”-овете са твърдогоривни, а “RL10 ” са криогенни – работят с течен водород и О2.
Друга значима специфичност е, че “Атлас 5 ” няма да вмъкне “Старлайнър ” непосредствено в орбита, което е основна разлика сред тази система и системата “Фалкън 9 ”- “Крю Драгън ”. Вместо това ракетата ще изпрати кораба в космоса по суборбитална траектория, като моторите на “Старлайнър ” наложително би трябвало да се възпламенят, с цел да го доведат до орбита и да подравнят траекторията на кораба с тази на МКС. Именно тук се объркаха нещата при предходния полет през декември 2019 година – поради софтуерен бъг и липса на синхронизация сред бордовия часовник и ракетата корабът тогава не съумя да възпламени моторите си навреме и пропусна скачването.
Двигателите на “Старлайнър ” са от вида “RS-88 ”, създадени от американската компания Аероджет Рокетдайн, работещи с хиперголична горивна композиция – хидразин и диазотен тетроксид. Хиперголичните горивни комбинации са комфортни за работа (макар че химикалите са мощно отровни), защото при контакт те се самозапалват и няма потребност от комплицирани запалителни системи. “Старлайнър ” има общо 4 мотора “RS-88 ” плюс 24 дребни двигателчета за ориентировка в галактическото пространство.
Към сегашния миг няма никакви проблеми със системите на ракетата-носител “Атлас 5 ”, нито с тези на кораба “Старлайнър ”. Така че стискаме палци за навременен старт и сполучлива задача!
За повече информация и вести онлайн:
